Присъда по дело №1254/2021 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към Присъда на КРС по НОХД № 1254/2021 г. на КРС

Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт от районна
прокуратура гр. Кюстендил срещу КР. Д. Д. за извършено престъпление от общ характер по
чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, вр.с чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.с чл. 342, ал.1 от НК , във вр. с чл. 5, ал.2,
т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство по делото е депозирана молба от ЕВ. Д. К., пострадала
от престъплението / чрез повереника й – адв. Д.М. от АК-гр.Кюстендил, с искане да бъде
конституирана в наказателното производство в качеството на частен обвинител.
В хода на разпоредителното заседание, съдът е конституирал К. в качеството на частен
обвинител.
Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимия,
като моли след като бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и на
осн. чл.78А от НК да му бъде наложено административно наказание „ глоба“ в минимално
предвидения размер от 1000 лева. В пълно съответствие с твърдяното от държавния обвинител е
и пледоарията на повереника на пострадалата .
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подзащитния
му да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната
съвкупност и по отделно, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

от фактическа страна

КР. Д. Д., с ЕГН – ********** ***********************
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС. На 07.12.2019 г. управлявал лек
автомобил м. „ Шевролет“, модел „Калос“, с ДК№ ********в гр. Кюстендил, по бул.“Македония“,
като се движел в посока към пицария „Роял“. За да продължи движението си по бул.“Сливница“
Д. трябвало да премине през кръгово кръстовище, обозначено с пътен знак Г12. Подсъдимият
пътувал сам в автомобила и в 15:34 ч навлязъл в посоченото кръгово кръстовище. Видимостта
била добра, а пътната настилка – суха. В момента, в който правел ляв завой в посока -
бул.“Сливница“, на пътното платно , в зоната на кръстовището, се намирала пострадалата Е.К.,
която се опитвала да пресече от посочения булевард в посока към бул.“Македония“.
Подсъдимият не я забелязал и я блъснал с предната част на управлявания от него автомобил. От
удара К. паднала на земята , пред автомобила на подсъдимия.
В момента на удара, в зоната на кръговото кръстовище нямало други автомобили.
Веднага след като К. паднала пред автомобила, в резултат на удара, подсъдимият слязъл и
се опитал да я вдигне. Тя се оплакала от силна болка в левия крак. Силно притеснен за
състоянието й , подсъдимия направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата - качил я в автомобила си и я закарал до „Спешен център“ при МБАЛ „Н. Василиев“
гр. Кюстендил, за да бъде консултирана от лекар. Малко по- късно, след установяване на счупване
на крака й, с негова помощ била поставена на инвалидна количка и отведена за отделението по
травматология в същата болница за извършване на рентгенова снимка на крака й. Тя потвърдила
наличието на счупване на левия й крак. Подсъдимият уведомил семейството на пострадалата за
случилото се.
Движението на автомобила на Д. и това на пешеходката били заснети от видеокамера, а
впоследствие изготвена видеотехническа експертиза върху тях.
1

В резултат на инцидента Е.К. получила средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на големия пищял /тибия/ на лява подбедрица на външният му кондил в областта на
колянната става, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Това
травматично увреждане било причинено по механизма на удари с или върху тъп предмет и е
възможно да са получени по време и място- блъскане от лек автомобил.
В хода на ДП е изготвена автотехническа експертиза, в която вещото лице описва
механизма на ПТП, като в заключение сочи, че сочи, че съобразно скоростта на движение на
автомобила и пешеходката, видимостта и сухата пътна настилка водачът на автомобила е имал
реалната възможност да спре и да избегне настъпването на ПТП.
При предходното разглеждане на делото, от друг състав на съда, е назначена тройна
автотехническа експертиза, която настоящият състав на съда е възприел като пълна и обективна и
е приобщил към ценения доказателствен материал по делото . Според експертите, изготвили тази
АТЕ, за водача на лекия автомобил е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
ПТП чрез спиране с максимално спирачно закъснение , преди мястото на удара в пешеходката.
Ясно и точно е описано в това заключение и посоката на движение на пешеходката и на
автомобила.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе за установена, кредитирайки
показанията на пострадалата, обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели,
както и от назначените и изготвени експертизи.
Съобразявайки изложеното по-горе като фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства налага следните изводи

от правна страна

Обвинението срещу подсъдимия КР. Д. Д. е за извършено престъпление от общ характер
по чл.343а, ал.1, б."а", пр. 2, във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл.5,
ал.2, т.1, чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП за това, че на 07.12.2019 г. в гр. Кюстендил, на кръгово
кръстовище намиращо се на ул. „Македония" срещу обществено заведение(пицария) „Роял", при
управление на МПС - л.а. марка "Шевролет", модел „Калос" с регистрационен номер ********* е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП - „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците ";чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл.20, ал.2 от ЗДП „Водачите са
длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта и да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението.", с което свое поведение , по
непредпазливост, е причинил на Е. Д. К. от гр. Кюстендил средна телесна повреда изразяваща се
във фрактура на големия пищял /тибия/ на лява подбедрица - на външният му кондил в областта на
колянната става, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
Престъпният състав, инкриминиращ непредпазливо причиняване другиму смърт , тежка
или средна телесна повреда, при управление на превозно средство в нарушение на правилата за
движение, обаче е бланкетна норма. Това означава , че на първо място съдът следва да установи
по несъмнен начин нарушаване на правилата за движение от страна на водача, което от своя
страна е довело причинно до вредоносния резултат – в случая средни телесни повреди на
пострадалата .
Очертаните по-горе фактически констатации мотивират ангажиране на наказателна
отговорност на подсъдимия Д. именно за извършване на престъплението , за което е привлечен да
отговаря, поради игнориране нормативните предписания, очертани от посочените норми от ЗДвП.
Съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП императивно предявява изискване към
водачите, управляващи МПС за съобразяване скоростта на движение по пътищата, с определени
фактори (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Последните индицират на два вида опасности - едната, очертана в
2

изр. 1, която съдът няма да обсъжда, доколкото не е част от обвинителната теза и другата - тази,
посочена в изр. 2, която винаги е внезапна и непредвидима за управляващите МПС и им позволява
избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи, когато
обстоятелствата налагат това, като задължението на същите е в зависимост от момента на
възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им
възприемане, при което следва да бъде формирано правомерно поведение на водача на моторното
превозно средство. В случая, както се установи по несъмнен начин, подсъдимият Д. е имал
реалната възможност да спре управлявания от него автомобил преди достигане на критичната
точка/ мястото, на което е блъснал преминаващата пешеходка/, ако е спазил предвиденото в чл. 5,
ал.2, т.1 от ЗДвП задължение „ да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“. В
контекста на горното, неспазването на сочените материални норми от ЗДвП от страна на
подсъдимия и вредоносните последици се явяват в причинно-следствена връзка.
Безспорно се установи по делото, че непорсредствено след реализиране на ПТП
подсъдимият лично е транспортирал пострадалата до МБАЛ, където й е оказана първа помощ,
останал е с нея до провеждане на всички изследвания и рентгенографии, уведомил е близките й .
От събраните по делото доказателства –писмени и гласни , съдът намери , че
поведението на подсъдимия Д. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния
състав на бланкетната норма на чл. 343а, ал.1, б.“а“, пр.2., вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр с чл.
342, ал.1 от НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение
по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП .
От субективна страна, подсъдимият Д. е извършил деянието непредпазливо. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
След като намери обвинението за доказано по несъмнен начин, съдът обсъди и
въпросите свързани с прилагане института на административното наказване по чл. 78А от НК.
Наказанието, което се предвижда за това престъпление е в параметрите, за които НК налага
освобождаване на дееца от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
Налице е и втората предпоставка , предвидена в чл. 78а, ал.1, б.“в“ от НК доколкото
имуществени вреди от престъплението не са причинени. Налице е и третата, кумулативно
предвидена предпоставка, а именно деецът да не е осъждан.
Наличието на всички законови предпоставки за прилагане института на глава XXVIII
“Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, наложи
при условията на чл. 305, ал.5, пр.3 от НПК, съдът да признае К.Д. за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание , при условията на чл. 78А от
НК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид следното : деецът е водач без
регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдейства изцяло за разкриване
на обективната истина, както в досъдебното , така и в съдебното производство по делото. Налице
е съпричиняване на вредоносния резултат , поради извършени нарушения на правилата на ЗДвП и
от страна на пострадала – пресичала пътното платно на неправилно според ЗДвП място / не на
пешеходна пътека/. Поради тези установени по делото факти , съдът намери, че административно
наказание в минимално предвидения в чл. 78А от НК размер ще изиграе своята роля както спрямо
дееца, така и спрямо останалите граждани . При индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази също така и разпоредбата на чл. 78а , ал.4 НК , според която “съдът, който налага
глобата по ал.1 , може да наложи и административно наказание лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност за срок от три години ако лишаването от такова право е
предвидено за съответното престъпление”. При това водим от описаните по-горе смекчаващите
вината обстоятелства , съдът не наложи посоченото кумулативно наказание по чл.343г от НК.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил сумата от 431,93 лева, както и по сметка на
Районен съд Кюстендил – сумата от 2894,68 лева, сторени разноски в хода на досъдебното и
3

съдебното производство.
По горните съображения съдът постанови присъдата си

Районен съдия :

4

Номер на акта:	3
Дата:	28 март 2022 г.
Съдия:	Мая Андонова Миленкова

Дело:	20211520201254
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1254/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите