Присъда по дело №1042/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 70 от 21.10.2021 година, постановена по
НОХД № 1042 от 2021 година по описа на РС-ПЛЕВЕН:
Обвинението е против Ю. В. С. с ЕГН - ********** е роден на ***г.
***. Адрес за призоваване в страната: ***. Настоящем - намира се на
неизвестен адрес извън страната. С българско гражданство. Националност -
българин. С начално образование. Женен. Безработен. Неосъждан за това,
че на 14.08.2015 година, ***, пред служител в сектор „ПП-КАТ” при ОДМВР
- гр. Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален документ: копие
на документ за завършено образование - Диплома за средно образование
серия ***, №***, рег.№*** г., на който е придаден вид, че е издаден от ***
със собственоръчно изписана частна заверка „Вярно с оригинала” и лично
подписана, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителя на Районна прокуратура - Плевен, поддържа
обвинението и пледира на подсъдимия Ю. В. С. за извършено от него
престъпление по смисъла на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, с оглед
събраните по делото доказателства, доказване на вината по безспорен и
несъмнен начин да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер над една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено
с три годишен изпитателен срок. Подсъдимият се е ползвал от неистински
официален документи – диплома за средно образование, представена пред
служител на МВР. Представил е този документ за сравняване на данни,
заверил копие на документи и са останали към набор документи за издаване
на СУМПС. Безспорно се установило, че представения официален документ
е неистински и от изготвената по делото експертиза и от показанията на
свидетеля Г.Н. – *** към онзи и настоящия момент на *** ***, че не е
издаван от гимназията, като на документа е отразена специалност, която не е
включвана в учебният план, няма такъв номер диплома в регистрите на
гимназията и такова лице да е учило в тази гимназия
С оглед обстоятелствата, че подсъдимият се намира извън пределите
на Р.България, местоживеенето му е неизвестно ,съдът постанови делото да
бъде разгледано в негово отсъствие – задочно производство по аргумент на
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“от НПК.
Явява се защитникът на подсъдимият с изрично пълномощно - адв.***
от ПлАК взема становище, че от извършена експертиза почеркова-
графологична е доказано по несъмнен начин, че подписа на документите
„вярно с оригинала” на заявление за изготвяне и получаване на документ за
шофьор, че подписа е на подсъдимият и автор на деянието. Пледира, че е
налице престъпление до толкова, до колкото подзащитният му е без средно
образование и по Законите на РБ не би следвало да има СУМПС. Намира
фактическата обстановка за изяснена от обективна страна, а деянието е
извършено под пряк умисъл, който е налице. При липсата на отегчаващи
1

вината обстоятелства – грамотно лице, положило успешно теоретичен и
практически изпит, адв. С. счита, че целите на наказанието биха били
постигнати с налагане на наказание в минимален размер, а именно лишаване
от свобода за срок от три месеца., при условията на чл. 66 от НК, съобразно и
обстоятелството, че подзащитният му се намира извън пределите на страната.
Намира, че с едно такова наказание биха се постигнали целите на Закона,
би действало предупредително и превъзпитателно и на другите членове на
обществото.
Районният съд, след като обсъди и анализира събрания по делото
доказателствен материал, съобрази становищата на страните, при
съблюдаване разпоредбите на чл.301 НПК, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 14.08.2015г. под. Ю.С. се явил в Сектор „ПП КАТ“ при ОДМВР-
Плевен за подаване на заявление за издаване на Свидетелство за управление
на МПС. Пред свидетелката *** - служител в сектора, той подал Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин (бланка с бар
код 2072320/2015 - л.20). Към заявлението приложил копие от документ за
завършено образование - Диплома за средно образование серия ***, №***,
рег.№***г. на ***. Върху копието на дипломата собственоръчно изписал
„Вярно с оригинала” и поставил своя подпис.
Въз основа на така подадените документи, на под. Ю.С. било издадено
Свидетелство за управление на МПС №********* с валидност до
18.08.2025г., което той получил и ползвал в следващите години.
През м.април 2020г. в РУМВР-Пордим била получена информация, че
СУМПС №********* на под. С. било издадено в нарушение на нормативните
разпоредби, тъй като той не бил завършил основно образование към момента
на издаване на СУМПС и съответно няма свидетелство за завършено такова
образование.
По случая било образувано и проведено разследване по настоящото
досъдебно производство. Разпитани са свидетели. Изискани и приложени са
относими документи.
В хода на разследването е постановена и изготвена графическа
експертиза. От заключението по същата (Протокол №170 от 13.07.2020г.) се
разбира, че ръкописния текст „Вярно с оригинала” в копие от документ за
завършено образование - Диплома за средно образование серия ***, №***,
рег.№***г. на *** е изписан от обв.Ю. В. С.. „Подписът“ изписан под
ръкописния текст „Вярно с оригинала” в същото свидетелство е изписан от
обв.Ю. В. С..
С оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно,
2

че Ю. В. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл.308, ал.2 от НК, за което е
привлечен в качеството на обвиняем.
От субективна страна деянието на обвиняемия е осъществено при форма
на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обв. С. имал ясна
представа, че представя пред надлежен орган (служител на КАТ-Плевен)
неистинска диплома за завършено от него средно образование, което не бил
завършил към момента. Още повече, че потвърдил в копието на
свидетелството, което остава към документите за издаване на СУМПС, че то
е истинско, както и самата диплома.
По производството е установено, че Ю. В. С. напуснал пределите на
страната на които му бяха прочетени показанията в хода на съденото
следствие на осн.чл281ал1т4 от НПК. По данни от св. ***, негов брат,
единствен роднина в страната, той се намира на територията на ***, но
местонахождението му не е известно. Свидетелят осъществяват контакт е
брат си само по телефон. Заявява, че ще уведоми брат си Ю.С. затова, че
срещу него се води дело за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК. До приключване на разследването по производството
обв.С. не се явил в страната.
Поради горното Ю. В. С. с ЕГН-********** е привлечен в качеството на
обвиняем при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК за
извършеното от него престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели - ***,
***, *** и ***; от заключението на изготвената графическа експертиза, както
и от останалите приложени към делото писмени доказателства и
доказателствени средства.Смекчаващо отговорността обстоятелство за
подсъдимия Ю.С. е чистото съдебно минало.
Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Ю.С. е
високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и
незачитане на законово установените в страната отношения.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като
форма на вината. Причините за извършване на престъплението се свеждат в
незачитане от страна на подсъдимата на правилата гарантиращи реда и
правната сигурност на документирането, безопасността на движението,
проявеното лекомислие. Престъплението е извършено от подсъдимият при
условията на пряк умисъл. Той е осъзнавала обществено опасния му характер,
предвиждала е обществено опасните последици и е целяла настъпването им.
Доказатествата по делото, които са събрани в хода на ДП ,както и
събраните в открито съдебно заседание,по надлежният процесуален ред, са
3

достатъчно информативни относно обективните и субективни признаци на
инкриминираното престъпно деяние-показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателства, изготвената дактилоскопна
експертиза.
От показанията на свидетелят И.Ц. полицейски служител, към онзи
момент към РУ-Славяново, се установява, че до него дошла информация,че
подсъдимият притежава фалшива диплома.След като направил
проверка,която била и по повод на други сигнали за фалшиви дипломи, които
били издадени с цел да се представят в КАТ за свидетелство за
правоуправление,се оказало че подсъдимият притежава фалшива диплома.
Безспорно се установило, че представения официален документ е
неистински и от изготвената по делото експертиза и от показанията на
свидетеля Г.Н. – *** към онзи и настоящия момент на *** ***, че не е
издаван от гимназията,като е документа е отразена специалност която не е
включвана в учебният план,няма такъв номер диплома в регистрите на
гимназията и такова лице да е учило в тази гимназия.
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от св.О.Т. служителка в
КАТ-гр. Плевен, което е приела тази диплома, за да се издаде свидетелство за
правоуправление на подсъдимият. Същата твърди, че при направена проверка
при тях по късно разбрала от разследващите органи,че представената от пъд-
С. диплома е фалшива.
По делото е изготвено заключение на почеркова експертиза, от което е
видно, че ръкописния текст „Варно с оригинала” и подписа след него в
копието на инкриминирания документ са положени от подсъдимият С..
Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за
удостоверяване на завършено средно образование, когато лично е заверила и
представил копие на св. Т., като е бил наясно, че документът за завършено
средно образование, което е представил в заверено копие ще бъде представен
и пред органите на КАТ за издаване на СУМПС.
Подсъдимият е съзнавал, че този документ е неистински, тъй като той
не е завършил средно образование в училището, от което е издадено
свидетелството. Независимо от това го е използвал, за да докаже, че има
завършено средно образование, с цел да му бъде издаден СУМПС ,като
самият практически и теоретичен изпит за придобиване на свидетелство за
правоуправление е бил издържан от него.
Представянето на документа за завършено средно образование е имало
за цел удостоверявате на съдържащите се в тях факти, а именно, че лицето
притежава изискуемата степен на образование за да получи свидетелство за
правоуправлене.
4

Касае се до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ.
Издаването на тези документи – за удостоверяване завършена степен на
образование става по установен ред и форма (като дори за отделните години е
възможно утвърждаване на различни бланки от МОН), от длъжностно лицеви
то в кръга на службата му. Документът е бил неистински, тъй като му е бил
придаден вид, че представлява изявление на лицето/лицата, което се
сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е
съставило.
Тъй като се касае до документ за завършено образование, правилно
авторът на ОА се е насочил към по-тежко наказуемия съставна чл. 308, ал.2
от НК и е обвинил подсъдимият С. в извършване на престъпно ползване на
неистински официален документ –свидетелство за завършено средно
образование.
И в двата случая е осъществено престъплението по чл. 316 вр. чл. 308,
ал.2 от НК, като и двете деяния са извършени при сходна фактическа
обстановка. Така подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр с ал 1 от НК.
За определяне на вида и продъжителността на конкретните мерки за
въздействие и контрол съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, която е висока и тази на дееца, която се отчете като ниска няма
предходни осъждания и няма данни за други противоправни или
противообществени прояви. Престъплението по чл.316 вр.чл.308 от НК не е
продължено престъпление, а е такова на просто извършване и същото е
довършено всеки път, щом деецът ползва съзнателно съответни
инкриминирани документи по тяхното предназначение, когато от него за
самото съставяне не може да есе търси наказателна отговорност. Тоест, не се
касае за едно продължено във времето деяние, а за множество такива, които
биха били извършени в условията на съвкупност всеки един път, когато
деецът съзнателно ползва тези документи.
С оглед на това и след като призна подсъдимият С. за виновен за
престъплението по чл. 316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК, съдът при определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, изходи от
следните съображения:
Касае се за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване
от свобода” до осем години. Деецът е с ниска степен на обществена опасност,
добри характеристични данни и не осъждан, които факти се ценят като
смекчаващи отговорността обстоятелства. За утежняващо такова съдът прие
факта, че се касае за съзнателно ползване на неистински документи, свързани
с упражняване на общоопасна дейност, каквато е управлението на МПС, от
която могат при наличие на неправоспособност, да бъдат засегнати живота и
здравето на участници в движението.
5

Касае се документно престъпление, предмет на което е документ
удостоверяващ степен на образование.
При това съдът прие, че за да може да се мотивират
очаквания наказанието да постигне целените промени в съзнанието на
подсъдимия Ю. В. С. към спазване на Закона и добрите нрави, както и
предупредително-възпиращо въздействие, а и общопревантивен ефект.
С оглед на това, съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и за справедливо такова, съдът счете
лишаването от свобода в размер на девет месеца.
Следва да се наложи наказание на подсъдият при условията на чл.66
от НК, тъй като той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи
наказанието.
За постигане целите на наказанието,предвидени в чл.36 от НК съдът не
намери за необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно.Съдебният състав единодушно намери за основателно наказанието
да бъде отложено с изпитателен срок,като определи този срок да бъде
минималният предвиден от Закона,а именно 3 годишен.
Законодателят е предвидил, чрез възможността която дава института на
„условното осъждане”, да се постави подсъдимият в един изпитателен срок,в
който да бъде наблюдаван да не върши нови престъпления. Осъждането е
безусловно,а само наказанието е отложено под условие. Същността на
института се заключва не в условното осъждане,а в условното наказание,т.е.
безусловно осъждане с присъждане на условно наказание. Двете основни
задачи на наказанието са принуждаването и възпитанието .За постигането им
не винаги се налага наказанието да се приведе в изпълнение.Понякога,за
поправяне на подсъдимият е достатъчно привличането му под отговорност и
осъждането му. /”И ***- “За условното Осъждане Гл. VIII.” /
Съдът намери, че конкретният случай е именно такъв.
Съдът отчете, че наложеното наказание е по-малко от една година
“лишаване от свобода”, подсъдимата не е осъждана до момента и целите на
наказанието, регламентирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без
подсъдимата да се налага реално да изтърпи същото, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
В хода на съдебното и досъдебното производство са направени
разноски в размер на 116,77 лева. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от
6

НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати
направените по делото разноски.
Ето защо подс.С. е осъден да заплати направените по делото разноски.
По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	70
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Дария Иванова Митева Маринова

Дело:	20214430201042
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Присъда по дело №1042/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите