№ 205
гр. С., 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100389 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от адв. П. К., в качеството й
на пълномощник на К. Т. Т., против ЗД „Б.“ АД искова молба, с която
предявява искове, за осъждането на ЗД „Б.“ АД да заплати на ищцата, както
следва: 1. Обезщетение в размер на 26 000 лева, предявен като частичен от 150
000 лева - за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки, страдания и неудобства, вследствие смъртта на съпруга й Д.М.Т., при
ПТП от 24.07.2023 г.; лихва от датата 01.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Обстоятелствата на които се основават предявените права, са следните:
На 14.07.2023 г. около 11,33 ч., на път II-66, в посока гр. С., в района на
кръстовище за с. Г., в землището на общ.С., при управление на специализиран
автомобил линейка марка „П.“, модел „Б.И.“, с рег.№ ......., водачът С. Д. С.,
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал намиращият се на
кръстовището л. а. „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ......, управляван от В.Д.А.. В
следствие на така настъпилото ПТП е причинена смъртта на превозвания в
линейката Д.М.Т..
Загиналия в ПТП Д.М.Т. и ищцата К. Т. Т. били женени от около 20
години. До последния си ден пострадалият бил отдаден съпруг и баща, който
полагал грижи за семейството си. Ищцата преживявала тежко смъртта на своя
съпруг. Между тях съществувала много силна връзка и взаимна привързаност,
чувство на обич, уважение и подкрепа. Той бил нейната опора, разчитала е на
неговата подкрепа, бил нейната радост и утеха. Двамата са били неразделни,
правили общи планове за бъдещето, насочени в посока изживяване на едни
спокойни старини заедно. Неочакваната смърт сложила край на тези планове
1
и загубата се отразила крайно негативно върху психическото и здравословно
съС.ие на ищцата, причинила й неизмерима и непреходна до края на живота й
скръб. Моралните страдания от загубата се отразявали изключително тежко на
здравословното и емоционалното й съС.ие, поради което настоява, че е
справедливо да получи парично обезщетение.
Твърди се, че причината за настъпване на ПТП са допуснатите от С. С.
нарушения на правилата за движение по пътищата, за което е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1031-310-1 от 24.07.2023
г. по описа на ОДМВР-С. и е образувано наказателно производство по ДП №
1043/2023г. по описа на РПУ- С. и пр. пр. 1354/2023 по описа на ОП-С..
Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б.“ АД, по
застрахователна полица № BG/02/122003347636, валидна от 14.12.2022 г. до
13.12.2023 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 31.08.2023 г.
ищцата отправила писмено искане за уреждане по доброволен ред и
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. По
повод на претенцията била образувана преписка по щета № **********, по
описа на ЗД „Б.“ АД. До изтичане на тримесечния срок за разглеждане на
искането от застрахователя и към момента на подаване на исковата молба,
ответното дружество не определило и не изплатило на ищцата търсеното от
нея застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - ЗД „Б.“ АД, е подал отговор
на исковата молба, с който в предявените искове се оспорват по основание и
размер.
Твърди се, че причината за смъртта на Д.Т. не са претърпените от него
увреждания в резултат на ПТП, а влошеното здравословно съС.ие, в което се
намирал.
Оспорва се твърдението на ищцата за претърпени неимуществени вреди
под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат от загубата на
нейния съпруг.
Оспорва се твърдението,че приживе между тях са били на лице
отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.
Претендираният размер от 150 000 лв. се оспорва като силно завишен и
несъответстващ на обективните критерии за справедливост заложен в чл. 52
от ЗЗД, в която насока са развити правни доводи, аргументирани с
изискването за обосноваване с обективни факти, икономически фактори,
стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в
страната към датата на настъпилото застрахователно събитие, както и
възражение, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване на ищеца. Твърди се, че отговорността на застрахователя по
2
застраховка.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. линейка
марка „П.”, модел „Б.И.”, с pen № ....... за периода от 14.12.2022 г. до
13.12.2023 г.
С определение по протокол от открито съдебно заседание, проведено на
10.07.2025 г., съдът допусна изменение на предявения иск по чл. 432, ал.1 от
КЗ, чрез увеличаването му по размер от 26 000 лв. от общо 150 000 лв. на 180
000 лв. от общо 200 000 лв., както и на претенцията за заплащане законната
лихва върху увеличения размер, считано от 01.08.2023 г.
Не се оспорва факта, че на 24.07.2023 г. е настъпило ПТП с участие на
посочения автомобил.
В с. з. за ищцата се явява процесуален представител по пълномощие –
адв. Велкова по преупълномощаване от адв. П. К., която поддържа
предявените искове като доказани чрез събраните по делото доказателства и
основателни по изложените в исковата молба аргументи и доводи, като
оспорва възраженията на ответното дружество. В представените писмени
бележи по същество от адв. П. К. е изложен собствен анализ на
доказателствата, като се настоява за уважаване на претенцията за пълния
размер, за който е предявена съгласно допуснатото изменение чрез
увеличаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, заедно с претендираните
лихви.
Процесуалният представител на ЗД „Б.“ АД – адв. Г. Д., оспорва
предявените искове относно техния размер, като несъобразен с критериите за
справедливост, произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства и
техния анализ поотделно и в съвкупност, относно релевантните за спора
факти и обстоятелства, съдът приема за установено от фактическа страна
следнот
С влязла в сила присъда № 5 от 25.02.2025 г. по НОХД № 319/2024 г. по
описа на СлОС, подсъдимият С. Д. С., ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 24.07.2023 г., на път II-66, км 9.2, посока С., в района на
кръстовище за с. Г., в землището на общ. С., при управление на моторно
превозно средство – специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П. И.“ с
рег. № ......., движейки се със специален режим на движение по смисъла на чл.
91, ал. 1 ЗДвП (подавайки едновременно светлинен сигнал с пробляскваща
синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал), със скорост от 122
км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 92,
ал. 1 т. 2 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство със специален
режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или
имущество“ и чл. 92, ал. 2 от ЗДвП – „Разпоредбите на ал.1 не освобождават
3
водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение …
от задължението да управляват по безопасен начин“ и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице (на две лица) – на превозвания в
линейката пациент Д.М.Т. - на 68 г. от гр. Н.З. и на водача на л.а.“Ф. Г.“ с рег.№
...... - В.Д.А. на 66 г. от гр.С., поради което и на основание чл. 343, ал. 3 предл.
4, б. “б“, предл. 1 (ред.ДВ, бр.74/2015г.), вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК
и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание – „лишаване от
свобода“, за срок от три години, като е бил признат за невиновен по
обвинението за извършване на престъплението, поради нарушаване правилата
за движение по пътищата по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП– „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с … характера и интензивността на движението …, за да бъдат в
съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, за което е бил оправдан.
Няма спор и е видно от приложеното удостоверение за наследници - №
94-00-7037 от 07.08.2023 г., че ищцата – К. Т. Т. и пострадалия в процесното
ПТП – Д.М.Т., са били съпрузи, от което произтича активната й материално-
правна легитимация, съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ.
Безспорно е също, че за специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П.
И.“ с рег. № ......., към 24.07.2023 г. е имало валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със „ЗД Б.“ АД, по
застрахователна полица № BG/02/122003347636, действаща за периода от
14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.
От показанията на разпитаната по делото – св. Зорница С., се
установява, че ищцата К. Т. и Д.Т. са живели заедно в гр. Н.З. от 15 години.
Започнали съвместния си живот в гр. Д. преди 27 години, а от 25 години до
смъртта на т-н Д. Т. са били съпрузи. Съжителствали в любов и взаимни грижи
един към друг и към дома им. Д. Тилев бил сръчен и работлив и ищцата
разчитала на него за поддръжката на дома и двора им – засадил асми,
поддържал водната инсталация на къщата и др. И двамата били пенсионери. Г-
н Д.Т. бил любознателен, изучавал чужди езици, обичал музиката и самият
той бил музикант – свирел на акордеон. Живеели и се хранили здравословно,
със замесен саморъчно от тях самите хляб, без употребяват алкохол цигари.
Липсвали всякакви прояви на агресия помежду им. Ищцата разчитала на
съпруга си за осигуряване на битови ниужди, той разчитал на нея в
подготовката на празници пари, имали планове да отидат на екскурзия до
„Мадарския конник“. До датата на инцидента г-н Д.Т. не е имал симптоми на
сърдечно заболяване, което било установено инцидентно в хода на извършен
от личния лекар преглед, за което бил насочен към спешна помощ на
24.07.2023 г.
На посочената дата ищцата се е намирала в гр. С. пред Окръжна болница
в С., в очакване съпругът й да бъде доведен по спешност за болнично лечение
с линейка от гр. Н.З.. За настъпилия по време на превоза му инцидент и
смъртта на Д.Т., св. З. С. – дъщеря от предходен брак на ищцата Кр. Т. и
4
ищцата, научили по телефона. Ищцата изпаднала в тежко емоционално
съС.ие, поради което се наложило семеен приятел от друг град да съдейства за
организацията и извършването на погребение. Спазвали всички християнски
траурни обичаи. Наложило се ищцата да живее при дъщеря си - св. З. С.,
поради ежедневната нужда от помощ и утеха в продължение на половин
година след инцидента и да я придружава всеки ден до гробищата. За първи
път в живота на ищцата се наложило да приема валидол за успокоение. Не
можела да спи и да се храни. Изпитвала силно страдание, което дълго не й
позволявало да преодолее чувството на загуба и емоционално да премине към
раздяла. След смъртта на съпруга си ищцата вече разчита само на майстори за
ремонтни дейности по поддържането на дома. Успяла да съхрани личността си
благодарение на афинитета си към изкуство.
Съдът кредитира показанията на св. З. С., отчитайки както липсата на
вътрешно противоречие и последователно на подробните сведения в нейните
показания, така и естеството на впечатленията относно преживяванията и
тяхната емоционалната експресия от ищцата, каквито обичайно се споделят с
най-близките хора, на които ищцата е разчитала в тежкия момент на загуба в
живота си.
Съобразявайки се със задължителният характер на присъдата за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, съдът е
обвързан да приеме по несъмнен начин, че смъртта на г-н Д.Т. е настъпила в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, възникнало на 24.07.2023 г.,
по вина на С. Д. С., ЕГН **********, като водач на Във връзка с това,
изследваните обстоятелства по повод възражението за липса на причинно-
следствена между смъртта на г-н Д.Т. и ПТП на посочената дата, въведено с
отговора на исковата молба, подаден преди приключването на наказателното
производство, следва да се разглеждат само като съпътстващи и евентуално
допринасяща за настъпване на смъртта. Такава допринасяща причина обаче се
изключва по напълно и по несъмнен начин от заключението на в. л. – д-р Т. Ч.,
депозирано на 07.07.2025 г. В заключението си д-р Т. Ч. е изследвал
задълбочено и обстоятелствено всички събрани по делото данни, както
относно здравословното съС.ие на пострадалия преди инцидента, така и
относно данните от аутопсията за претърпените в пътния инцидент травми.
Както в заключението си, така в обясненията дадени на основание чл. 200, ал.
2 ГПК експертът е категоричен за това, че „…причината за настъпването на
смъртта на пострадалия е тежката несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствено
след произшествието пострадалият е изпаднал в съС.ие на остро шоково
съС.ие вследствие множествените травми и масивните кръвоизливи в
посочените области на тялото. Настъпването на смъртта на пострадалият е
било неизбежно и неминуемо. Животът му е бил неспасяем…. Приживе
пострадалият е страдал коронаросклероза – дълъг и протичащ с години
5
болестен процес, в резултат на който пострадалият е получил остър инфаркт
на миокарда в областта на лявата камера на сърцето. Това заболяване няма
отношение към настъпилата в ПТП на 24.07.2023 г. негова смърт. Макар
заболяването, по повод на което е бил превозван по спешност със
специализирания автомобил - линейка „Б.И. ЖС –П. И.“ с рег. № .......,
управляван от деликвента С. Д. С. да води до настъпването на значителни
усложнения, смъртта на пострадалият при пътния инцидент няма връзка със
заболяването.
Видно от приложеното известие за обратна разписка, на 01.08.2023 г. на
ответното застрахователно дружество - ЗД „Б.“ АД е връчена писмена
претенция, подадена от ищцата – К. Т. Т., с искане за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
претърпени поради смъртта на съпруга й – Д.М.Т., причинена в ПТП
настъпило на 24.07.2023 г.
Въз основа на така установеното се налага от правна страна извод за
основателност на предявения иск по по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т.
1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3; чл. 51, ал. 1 ЗЗД, доказан съгласно обективните
критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД до размера от 150 000 лв.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ, като последното условие е спазено чрез връчената на 01.08.2024 г.
писмена претенция от ищцата, като наследник – съпруга на починалия –
Д.М.Т., в резултата на настъпилото на 24.07.2023 г. ПТП.
При липсата на спор относно наличието на действащо и валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество за
специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П. И.“ с рег. № ......., управляван
на посочената дата от водача С. Д. С., спорните обстоятелства са свързани с
наличието на причинно следствена връзка между процесното ПТП и смъртта
на Д.М.Т.. Поддържа се възражение за обективен принос за настъпването на
този вредоносен резултата на заболяване– коронаросклероза, в резултат на
което в същият ден, пострадалият е получил остър инфаркт на миокарда в
областта на лявата камера на сърцето. Спори се и относно справедливия
размер на обезщетението, според относимите обективни критерии за
справедливост, произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Както се посочи и по-горе, на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2
НПК съдът е обвързан по задължителен начин от влязлата в сила присъда № 5
от 25.02.2025 г. по НОХД № 319/2024 г. по описа на СлОС по въпроса за
настъпването на смъртта на Д.М.Т. поради извършеното от С. Д. С. резултатно
престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. “б“, предл. 1 (ред.ДВ, бр.74/2015г.),
вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК във връзка с допуснато нарушение по чл.
92, ал. 1 т. 2 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство със специален
режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
6
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или
имущество“ и чл. 92, ал. 2 от ЗДвП – „Разпоредбите на ал.1 не освобождават
водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение …
от задължението да управляват по безопасен начин“.
Възражението, че принос за настъпилата смърт има и претърпения в
същия ден остър инфаркт на миокарда в лявата камера на сърцето, с оглед
заключението на вещото лице, е неоснователно. Несъмнено се установи, че
единствената причина за смъртта на Д.М.Т. е причинената в ПТП на
24.07.2023 г. тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на
главата, гръдния кош, корема и крайниците, към която няма отношение
сърдечното заболяване, по повод на което е превозван по спешност със
специализирания автомобил и смъртта му не е била предстояща поради това
заболяване.
Така настъпилата смърт като пряка и непосредствена последица от ПТП
е причинила на ищцата тежка и непрежалима загуба в живота й. На фона на
споделеността и хармонията, удовлетворяващия и осмислен със взаимност
както в битово, така и в душевно и духовно отношение живот, съпругата му –
ищцата, е изживяла силна мъка и страдания, изискващи съпътстващата
подкрепа за продължителен период на дъщеря й – св. З. С.. Така претърпените
страдания съдът намира за справедливо да бъдат репарирани с обезщетение в
размер на 150 000 лв., който съдът намира за справедлив, при съобразяване на
релевантна съдебна практика към момента на настъпване на увреждането –
през 2023 г. и актуалните социално икономически условия в страната, като се
съобразява и принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, в
съответствие с тежестта на загубата и лишаването на ищцата от перспективата
за съвместен и удовлетворяващ живот с нейния семеен партньор в периода на
пенсионна възраст.
Така определеният размер на обезщетението следва да се присъди,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
уведомяване на застраховател – 01.08.2023 г., съгласно нормата на чл. 429, ал.
2, т. 2 и ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 497 КЗ, застрахователят отговаря за
последиците от собствената си забава в изплащане на застрахователното
обезщетение, след изтичане на срока, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ.
Над размера от 150 000 лв., до пълния предявен размер от 800 лв. на
главния иска, съгласно допуснатото изменение на осн. чл. 214 ГПК, както и за
законната лихва изчислена върху размера на посочената разлика, предявените
искове са неосновател и следва да се отхвърлят.
Съразмерно на уважената част от предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди на основание чл.
38, ал. 2 ЗА възнаграждение за предоставената по договор безплатно правна
помощ от един адвокат. За ориентир на справедливото и адекватно адвокатско
възнаграждение, съдът като взе предвид метода за определяне, регламентиран
в чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗАдв. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
7
адвокатска работа, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извън предмета на което е изследването на въпросите в обхвата на чл. 300 ГПК
предвид влязлата в сила присъда, като съобрази и обстоятелството, съдът
намира, че адекватният и съответстващ на оказаната правна помощ размер на
адвокатското възнаграждение е 12 000 лв., съответно – 14 400 лв.
В тежест на ответника следва да се възложат дължимата по делото
държавна такса, в размер на 6 000 лв. съразмерно на уважената част.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят направените разноски, съответна на отхвърлената част от
предявените искове, а именно – 133.33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "Д.В." №8 7, представлявано от изпълнителните директори С. С.ов
П. и К.Д.К., действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я.,
служебен адрес гр.Я., ул."Б." №15, ет.З, офис 16, e-mail: ......, преупълномощен
от адв. М. Г. от АК-С., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Я., ул.
"Б." № 15, ет. 3, офис 16, да заплати на К. Т. Т., ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. К., ул. “С.” № 6, офис 12 – чрез адв. П. К., сумата 150 000 лв.
( сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени поради смъртта на съпруга й – Д.М.Т., причинена на
24.07.2023 г. съгласно влязлата в сила присъда № 5 от 25.02.2025 г. по НОХД
№ 319/2024 г. по описа на СлОС по вина на С. Д. С., при управлението на
МПС – специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П. И.“ с рег. № .......,
като сумата следва да се заплати заедно със законната лихва върху размера от
150 000 лв., считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 150 000 лв. до пълния предявен размер на предявения
като частичен иск за сумата от 180 000 лв. като част общо от 200 000 лв., както
и за законната лихва върху посочените горници на обезщетението, за периода
от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД ЗД „Б.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Д.В." №87, представлявано от изпълнителните
директори С. С.ов П. и К.Д.К., действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П.
Д. от АК-Я., служебен адрес гр.Я., ул."Б." № 15, ет. 3, офис 16, e-mail: ......,
преупълномощен от адв. М. Г. от АК-С., съдебен адрес за призоваване и
съобщения : гр. Я., ул."Б." №15, ет. 3, офис 16 да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв на адв. П. К., с адрес: гр. К., ул. „С.“ № 12 адвокатско
възнаграждение в размер на 14 400 лв. (четиринадесет хиляди и четиристотин
лева).
ОСЪЖДА К. Т. Т., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. К., ул.
8
“С.” № 6, офис 12 – чрез адв. П. К., да заплати, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗД „Б.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"Д.В." № 87, представлявано от изпълнителните директори С. С.ов П. и
К.Д.К., действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я., служебен
адрес гр. Я., ул."Б." № 15, ет. 3, офис 16, e-mail: ......, преупълномощен от адв.
М. Г. от АК-С., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Я., ул."Б." №
15, ет. 3, офис 16, сумата в размер на 133.33 лв. (сто, тридесет и три лева и 33
ст.), представляваща част от сторените деловодните разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "Д.В." № 87, представлявано от изпълнителните директори С. С.ов
П. и К.Д.К., действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я.,
служебен адрес гр. Я., ул. "Б." № 15, ет. 3, офис 16, e-mail: ......,
преупълномощен от адв. М. Г. от АК-С., съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. Я., ул. "Б." № 15, ет. 3, офис 16 да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на бюджета, по транзитна сметка на С.ски окръжен съд,
дължимата държавна такса в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева)
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9