№ 265
гр. Шумен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500219 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №305/18.04.2022г. по гр.д.№2827 по описа за 2021г. на ШРС , съдът е
осъдил Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община Шумен,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.“....“ №1, ет.3, представлявано от
директора на Е.Ц.Ц., да заплати на М. М. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „....” №1, сгр. 4, офис 1, чрез адв. П. Х. от ШАК, следните суми: 8 000.лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала
на 05.05.2019 г. в гр. Шумен, подробно описана в молбата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2019 г.; 329, 76 лева (триста двадесет и девет лева и седемдесет
и шест стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропусната от ищеца полза вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г.,
изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако
беше на работа и обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до окончателното заплащане на главницата, както
и да му заплати сумата от 135, 12 лева /сто тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете,
отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му
част, до пълния предявен размер, като като неоснователен и недоказан, осъдил е Общинско
1
предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община Шумен да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в
размер на 370.00 лева , както и направените разноски за възнаграждения на вещите лица по
допуснатите експертизи, в размер на 270, 23 лева, осъдил е М. М. Ш., ЕГН **********, да
заплати на Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, сумата от 116, 80
лева, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете
Решението е обжалвано от Общинско предприятие „Чистота“ представлявано от
директора на Е.Ц.Ц. в частта му с която съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на М. М.
Ш. сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили в следствие на трудова
злополука, възникнала на 05.05.2019 г. в гр. Шумен ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2019 г.; 329, 76 лева , представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на трудова
злополука, настъпила на 05.05.2019 г., изразяваща се в разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението, което е получил
за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до
окончателното заплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 135, 12 лева
представляваща извършените по делото разноски, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на
370.00 лева , както и направените разноски за възнаграждения на вещите лица по
допуснатите експертизи, в размер на 270, 23 лева, като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това съдът
да постанови ново с което да отхвърли исковете.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от М. М. Ш., действащ ,чрез
пълномощника си адв.П. Х. от ШАК с който оспорва въззивната жалба като неоснователна
и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
2
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника обективно ,кумулативно съединени искове с
правно основание чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди претърпени в следствие от трудова злополука настъпила на 5.05.2019г.
в гр.Шумен и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди считано от 5.05.2019г. и ведно със законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди считано от 5.08.2019г. до окончателното им
заплащане .
Не се спори между страните, че през периода от 02.07.2018 г. до 04.08.2019 г. страните
са били във валидни трудови правоотношения, като ищецът е работил при ответника по
силата на трудов договор №27/29.06.2018 г. Не се спори, че ищецът е изпълнявал
длъжността „Сметосъбирач“ в Направление „Сметосъбиране и сметоизвозване“. Не се
спори, че със Заповед №21/05.08.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение, на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено, считано от 05.08.2019 г. Безспорно е, че по
време на действие на трудовия договор, а именно на 05.05.2019 г., ищецът е претърпял
злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като
трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Посочените обстоятелства се потвърждават
и от събраните по делото писмени доказателства- официално заверени преписи от трудов
договор №27/29.06.2018 г., Заповед №21/05.08.2019 г., декларация за трудова злополука,
Разпореждане №5104-27-2/28.01.2021 г., Решение №2153-27-14 от 08.03.2021 г. От
представените по делото писмени доказателства, се установи, че на 05.05.2019 г., при
изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял травматично увреждане,
изразяващо се в загуба на голяма част от дисталната фаланга на третия пръст от лявата му
ръка - травматична ампутация на долна и средна трета на нокътната фаланга на трети пръст
на лява ръка. Няма спор, а се установява и от представените по делото болнични листи, че в
следствие на това нараняване, през периода от 07.05.2019 г. до 19.07.2019 г. ищецът е
ползвал отпуск, поради временна неработоспособност. От представеното по делото
заключение по извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основание да се
съмнява в правилността и обективността му, се установи, че при прегледа на ищеца е
установен първично зарастнал ампутационен чукан на ниво средна трета на дистална
фаланга на трети пръст на лява ръка , пациентът има затруднен захват и се оплаква от болка
в областта на ампутационния чукан ,засилваща се при студено време. Установена е
травматична ампутация на долната и средната трета на нокътната фаланга на трети пръст на
лявата ръка. ВЛ дава заключение, че увреждането може да бъде получено при описаната от
ищеца трудова злополука. В заключението е посочено, че възстановителният период е траял
около два месеца и половина, като е налице временно леко затруднение на функцията на
ръката в степента на силата на захват и трайно ограничаване на свиването на дисталната
3
фаланга на трети пръст. ВЛ посочва, че е невъзможно да се възстанови в първоначалния
(анатомичен) вид ампутираната част от дисталната фаланга на трети пръст лява ръка, като в
случаи, сходни на разглеждания /при напълно или частично ампутирани крайници/ е
възможно пациентите да се оплакват от така наречените „фантомни болки“. Тези болки се
появяват в областта на липсващата част от крайника и могат да продължат дълго време. При
допир до ампутационния чукан много често пациентите изпитват неприятно усещане или
болка, като това се засилва при много ниски или високи температури. В определени случаи,
в зависимост от дейностите, които ще бъдат изпълнявани, е възможно да се ограничи
работоспособността на ищеца. От събраните гласни доказателства, показанията на А.С., се
установи, че преди злополуката той не е имал такава в дома си при която да се нарани. След
злополуката ищецът изпитвал силни болки и имал нужда от чужда помощ при ежедневните
си дейности /обличане, връзване на обувки/, която помощ придължила в рамките на месец.
Същият изпитвал страх и безпокойство относно бъдещите си способности пълноценно да
полага труд. Оплаквал се от болки в ръката след натоварване. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, вътрешно непротиворечиви, а от друга
страна кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства. От показанията на
свидетеля на ищцовата страна Н.В. ,който работи при ответника се установява ,че работел с
ищеца от около две години. Докато работели ищецът претърпял злополуката и ищецът имал
рана на ръката , като по време на злополуката ищецът бил с ръкавица на пострадалата ръка.
Свидетелят оказал първа помощ на ищеца на место с помощта на аптечката и след това го
закарали в болницата. От показанията на свидетеля на ответната страна М.М.който работи
при ответника се установява ,че на работниците при постъпване на работа се правел
първоначален инструктаж и после още един на работното им место с реален контейнер. Той
не бил присъствал на инцидента. От показанията на свидетеля на ответната страна
М.М.който работи при ответника се установява ,че той не бил присъствал на инцидента
през месец май 2019г., като го извикали в спешното отделение на болницата в гр.Шумен .
На работниците в предприятието се правели инструктажи и практическо занятие при работа
с машини. Лично механикът М.М. инструктирал работниците как да работят с казана за
боклук . От заключението по приетата ССЕ, се установи, че считано за периода от 07.05.2019
г. до 19.07.2019 г. разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение
при ответника и получените обезщетения за временна неработоспособност се равнява на
сума от 329, 76 лева.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи :
Ищeцът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за
заплащане на сумата 12 000лв.,представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова
злополука, настъпила на 5.05.2019г. и иск за заплащане на имуществени вреди от
трудовата злополука в размер на 329.76лв., представляващи, пропусната от ищеца полза
вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г. и изразяваща се в разликата
4
между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и
обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., като съдът е
уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата от 8 000лв.
Съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми законови предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.200 ал.1 от КТ. Безспорно ищецът е бил в
трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, налице е
призната по законният ред трудова злополука, пряка последица от която са претърпените от
ищеца травматични увреждания , като същият е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 7.05.2019г. до 19.07.2019г.
Отговорността по чл.200 ал.1 от КТ на работодателя по трудово правоотношение е
обективна и той отговаря за претърпени вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от
това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им .
Тази отговорност възниква само, ако между страните е съществувало трудово
правоотношение, както е и в настоящият случай. Трудовата злополука по своя характер е
травматично увреждане – внезапно еднократно външно въздействие върху човешкият
организъм ,което уврежда неговите нормални функции. Предвид на това и претърпените
от ищеца травматични увреждания са основание за реализиране отговорността на ответника
за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
На осн.чл.52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да
репарира болките, страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и
психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания,
начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт,
ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност и притеснения, нужда от чужда
помощ в ежеднението , наличието на трайно обезобразяване на лявата ръка на ищеца ,
съдът намира , че дължимото му се обезщетение за причинените му болки и страдания
следва да бъде определено в размер на 8 000лв. Безспорно се установи по делото, че
вследствие на процесната трудова злополука и причиненото травматично увреждане
ищецът е бил принуден да търпи, като пряка и непосредствена последица, физически болки
и дискомфорт с висока степен на интензитет , претърпял е травматична ампутация на
долната и средната трета на нокътната фаланга на трети пръст на лявата ръка. Периодът на
лечението и възстановяването на ищеца е бил около два месеца и половина, през които той
5
е изпитвал силни болки, имал нужда от чужда помощ и е разчитал е за най-елементарните
дейности на съжителката си . Претеснявал се е дали ще може за в бъдеще да работи и дали
ще си намери работа. От заключението на вещото лице по СМЕ се установи ,че ищецът има
затруднен захват с пострадалата си ръка и се оплаква от болка в областта на ампутационния
чукан ,засилваща се при студено време. Има трайно ограничаване на свиването на
дисталната фаланга на трети пръст. При допир до ампутационния чукан много често ищецът
изпитват неприятно усещане или болка, като това се засилва при много ниски или високи
температури. В определени случаи, в зависимост от дейностите, които ще бъдат
изпълнявани, е възможно да се ограничи работоспособността на ищеца.
Установи се по делото ,че ищецът е претърпял имуществени вреди от трудовата
злополука в размер на 329.76лв., представляващи, пропусната от ищеца полза вследствие
на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г. и изразяваща се в разликата между
брутното трудово възнаграждение, което би получавал, ако беше на работа и
обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., поради което и
искът му за тези имуществени вреди е основателен и доказан.
Ответникът в отговора си е направил възражение , че е налице съпричиняване от страна
на ищеца , който допринесъл с поведението си за настъпването на деликта, тъй като не бил
спазил правилата за безопасност на труда преди настъпване на трудовата злополука ,като не
е ползвал и защитни ръкавици и по недопустим начин е извършил манипулация извън
своите задължения и компетенции. В тежест на ответника е да докаже в настоящото
производство, че пострадалият е проявил груба небрежност и е налице основание за
намаляване отговорността на работодателя. На осн.чл.201 ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали , ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука ,
като е допуснал груба небрежност. Според практиката на ВКС, вкл. и тази постановено по
реда на чл.290 от ГПК/ реш. №719 от 10.11.2009г. на ВКС по гр.д.№2829/2008г. І г.о.
,решение №977 от 14.01.2010г. на ВКС по гр.д.№298/2009г. на ІV г.о. ,решение №79 от
27.02.2012г. на ВКС по гр.д.№673/2011г. на ІV г.о. решение №1026/18.12.2009г. на ВКС по
гр.д.№4001/2008г. на І г.о. и др./ груба небрежност при трудова злополука е налице ,когато
пострадалият е предвиждал, съзнавал настъпването на неблагоприятните последици , но се
е надявал , че те няма да настъпят или че ще ги предотврати . Пострадалият следва да не е
положил дължимата грижа ,която и най –небрежният човек би положил в подобна
ситуация. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение и е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото ,като
доказателствената тежест е на работодателя , който следва да докаже извършването на
такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на
вредоносните последици и самонадеяно отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване. Не се доказа по делото твърдението на работодателя ,че ищецът не е
бил с ръкавици по време на работа , а напротив свидетеля В. ,който е бил по време на
трудовата злополука свидетелства ,че ищецът е работел с ръкавици. Двамата свидетели
разпитани на страната на ответника не са присъствали на трудовата злополука и нямат
6
преки и непосредствени впечатления от нея. Свидетелят В. по време на инцидента е бил на
шофьорското место в камиона и не е видял, какви са били точно действията на ищеца преди
злополуката и дали той не е спазил правилата за безопасност на труда .
Предвид гореизложеното , съдът приема , че по делото не е доказано по категоричен
начин поведение на пострадалия , което може да се квалифицира като груба небрежност по
смисъла на чл.201 ал.2 от КТ , поради което не е налице основание за намаляване на
имуществената отговорност на работодателя.
Предвид гореизложеното на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,болки и страдания в следствие от трудовата злополука настъпила на
5.05.2019г. в размер на 8 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от трудовата
злополука в размер на 329.76лв.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати върху посоченото по-горе обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от 5.05.2019г.,
до окончателното му заплащане, а върху обезщетението за имуществени вреди така както е
претенцията на ищеца по исковата молба , считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на 5.08.2019г. до окончателното му заплащане .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателят не се следват разноски по делото , а той
следва да се осъди да заплати на адв. П. А. Х. от ШАК , пълномощник на ищеца
адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство на страната пред ШОС на
осн.чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. определено на осн.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/9.07.2014г. /изм. и доп. с ДВ бр.88/4.11.2022г./ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1132.98лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №305/18.04.2022г. по гр.д.№2827 по описа за 2021г. на
ШРС в обжалваната му част.
Решението в обстаналата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община
Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.“....“ №1, ет.3, представлявано
от директора Е.Ц.Ц., да заплати на адв. П. А. Х. от ШАК с ЕГН ********** , адрес на
кантората гр.Шумен ул.“....“ 1 сграда 4 офис 1, адвокатски хонорар за безплатно
7
процесуално представителство на страната пред ШОС на осн.чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1
т.2 от ЗАдв. в размер на 1132.98лв./хиляда сто тридесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8