№ 508
гр. Плевен, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Частно наказателно
дело № 20214400200725 по описа за 2021 година
Въззивното производство по реда на чл.243 ал.5, вр.ал.4 от НПК. Образувано
е по повод жалба от З.И. , от с. ****, общ. Левски, обл. Плевен , срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство, по
досъдебно производство №. 2759/2021г., по описа на Окръжна прокуратура –
гр. Плевен от 18.10.2021 г.
Досъдебното производство №. 2759/2021г., по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен е образувано при условията на чл. 212, ал.2 от
НПК, за това, че на 28.06.2021г., в с. ****, обл. Плевен, умишлено е умъртвен
В.И.Д. – престъпление по чл. 115 от НК.
С постановление от 26.08.2021г. на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
към досъдебно производство №. 2759/2021г., по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен е присъединена преписка №3552/2021г. на същата
прокуратура, образувана по повод получен сигнал от З.И.И.., от с. ****, обл.
Плевен, в който се твърди, че А.И.И., от същото село, принудително е взел в
дома си своя чичо – В.И.Д. – на 80 години, не полага за него необходимите
грижи, както и че И е отправил закани за убийство спрямо подателката на
сигнала, а също така и че В.Д. е починал в дома на А.И. на 28.06.21г.
По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
С постановление от 18.10.2021г. на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№2759/2021г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от
1
НПК , образувано, затова, че на 28.06.2021 г., в с.****, област Плевен,
умишлено е умъртвен В.И.Д. с ЕГН ********** – престъпление по чл.115 от
НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
било обжалвано от З.И.И.., с искане да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, несправедливо, постановено в
противоречие със събраните доказателства и при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Жалбата е подадена в законния срок.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство,
по досъдебно производство №. 2759/2021г., по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен от 18.10.2021 г. е приета за установена следната
фактическа обстановка:
В.И.Д. – 80 годишен, живеел сам в дома си в с.Обнова, област Плевен,
до месец май 2021 г. Единствените му роднини били племениците му З.И.И..
и А.И.И., които живеели в с.****, област Плевен. През месец май 2021 г.
Димов се преместил да живее в дома на племеника си А.И., в с.****, при
лоши битови условия. А. И страдал от психично заболяване от 2004 г.
На 20.06.2021 г. в дома на И дошла неговата сестра-З.И. и видяла, че
чичо й лежи върху мръсен матрак, поставен на двора под навес и завит с
мръсно одеяло. И. установила, че чичо й е в лошо здравословно състояние и в
лоша хигиена.На 22.06.2021 г. З.И. подала сигнал в Районна прокуратура-
Плевен, с искане да бъдат предприети мерки, тъй като счита, че животът на
чичо й е застрашен.
На 23.06.2021 г. З.И. отново отишла в дома на А. И и установила, че
чичо й не реагира на повикванията й. И. се обадила на спешна помощ и на
място пристигнала линейка, но А. И не позволил на медицинския екип да
влезе и да прегледа чичо му.
На 24.06.2021 г. на спешна помощ се обадила дъщерята на З.И. и
поискала В.Д. да бъде прегледан. Пристигнала линейка и лекаря влязъл в
дома на И със съдействието на полицейски служители. В.Д. бил прегледан от
лекар, който установил, че е в добро общо здравословно състояние, но има
2
нужда от добра грижа и хигиена. Полицейският служител попитал В.Д. дали
иска да остане при А. И и той отговорил утвърдително. Лекарят обърнал
внимание на А. И, че чичо му се нуждае от грижи и добра хигиена, но той
отговорил, че го лекува по негови методи.
На 28.06.2021 г. , около 05,00 ч., А. И отишъл в дома на сестра си З.И. и
съобщил, че чичо му е починал и отива да копае гроб. Тогава З.И. съобщила
за смъртта на чичо си в полицията.
Бил извършен оглед, при който съдебния лекар установил смъртта на
В.Д..
При извършения оглед и съдебно-медицинска експертиза на трупа на
В.Д. е констатирано следното:
-силно занемарен външен вид с лоша хигиена, напреднало
измършавяване, мацерация на кожата в областта на междиницата, гангрена на
меките тъкани в долната част на подбедриците и ходилата с обилие от
насекоми и личинки на насекоми и изяждане на меките тъкани до частично
скелетирано, дифузни микроциркулаторни нарушения с агрегация на
еритроцитите, тромбоза в белия дроб, огнищна хипоксия на сърдечния
мускул с деструкция на мускулните влакна, мозъчен и белодробен оток;
-хронични болестни увреждания – генерализирана атеросклероза,
хипертонична болест с уголемяване на сърцето, хронична исхемична болест
на сърцето, белодробен емфизем.
При огледа на трупа не са установени травматични увреждания.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на
В.Д. се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на
напреднала изнемощялост с измършавяване, гангрена на долните крайници,
автоинтоксикация, дифузни микроциркулаторни нарушения с тромбоза в
белия дроб и хипоксия на сърдечния мускул, а състоянието му е в резултат от
дефицит на адекватни грижи.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство е
прието, че съгласно съдебната практика, убийство може да бъде извършено и
чрез бездействие, ако дееца е бил длъжен да извърши определени действия,
които са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия
и в случая, А. И не е имал правно задължение да полага грижи за чичо си, но
3
като е поел инициатива да се грижи за него е бил длъжен да извършва
действия по запазване и поддържане на неговия живот.
В хода на разследването е извършена съдебно-психиатрична експертиза,
от заключението на която е установено, че А.И.И. страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане, което заболяване е довело до
продължително разстройство на съзнанието. Според заключението на
експертизата, към момента на деянието, А. И не е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
Въз основа на изложеното в постановлението за прекратяване на
наказателното производство е прието, че съобразно чл.33, ал.1 от НК, А. И не
е наказателноотговорен, тъй като е извършил деянието в състояние на
невменяемост и в случая е налице негоден субект на наказателна
отговорност, поради което деянието не съставлява престъпление, като
предвид т.6 от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, спрямо
А.И.И. следва да бъдат приложени принудителни медицински мерки по
чл.89,б.“а“ от НК, а наказателното производство следва да бъде изпратено на
Районна прокуратура-Плевен, която е компетентна, съгласно чл.427, ал.1 от
НПК да прецени наличието на основания за изготвяне на предложение в тази
насока.
При така изложеното съдът счете, че жалбата срещу постановлението
за прекратяване на наказателното производство, , по повод на която е
образувано настоящото дело не е подадена от правоимаща страна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК легитимирани лица да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство са само
обвиняемият, неговия защитник, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице. Това изброяване е изчерпателно.
В случая по делото няма данни жалбоподателят да е привличан
като обвиняем. Доколкото жалбоподателят е физическо лице, то следва да се
прецени дали той има качеството пострадал.
Съгласно чл. 74 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Съобразно
трайната съдебна практика, за да обусловят качеството пострадал, вредите
следва да са преки и непосредствени.
4
Престъплението по чл. 115 от НК се намира в глава ІІ, раздел I от НК –
„Престъпления против личността“. С тези престъпления се засягат
обществените отношения, насочени срещу правото на живот и телесната
неприкосновеност на личността.
За да придобие едно лице качеството на пострадал от престъпление по
чл. 115 от НК, то това лице следва да е претърпяло вреди от самото
престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански
ищец или частен обвинител. Тези вреди трябва да са преки и непосредствени
от деянието, включено в състава на престъплението. Затова, за да се направи
преценка за това, дали от дадено престъпление са претърпени такива вреди и
съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определено лице
да бъде страна в съдебната фаза и от тук възможността да атакуват
постановлението на прокурора по чл. 243 от НПК, следва да се проверят
характеристиките на конкретното престъпление, а именно - предмета на
обвинението, съставомерните общественоопасни последици (престъпен
резултат), в какво се изразяват, ако ги има и доколко са свързани с правната
сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху
благо, охранявано от правото, по принцип се състои в отрицателно изменение
в материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно
отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че
засегнатия с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или
неимуществени права на гражданите и да е съставомерен.
Критериите за регламентираното в закона качество „пострадал“ са
обективно установени и съответно трябва да бъдат изследвани подробно. В
контекста на настоящия случай следва да бъдат установени обстоятелства,
които да свързват евентуалното извършване на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 115, ал. 1 от НК, с претърпяването на вреди от
определено лице, които да са пряка и непосредствена последица от
престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната
му фаза, доколкото то предполага в своя престъпен резултат настъпването на
имуществени или неимуществени вреди.
В този смисъл жалбоподателят З.И.И.. няма качеството на пострадало
лице и не е активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт,
посредством който е сложен край на досъдебното производство, по следните
5
съображения:
Съобразно приложените на л. 44 – л. 46 от досъдебно производство
№. 2759/2021г. на Окръжна прокуратура – гр. Плевен препис от акт за смърт
и 2 бр. удостоверения за родствени връзки, подалата жалбата по настоящото
дело срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
З.И.И.. и А.И.а И са съответно дъщеря и син на починалия Иван И Димов –
починал на 11.10.2009г., който е брат на починалия В.И.Д., за чието
умишлено умъртвяване е било проведено прекратеното досъдебно
производство.
От изложеното е видно, че жалбоподателката З.И.И.., като племенница
на В.И.Д., не е сред кръга на лицата, които, съобразно Тълкувателно решение
№1/21.06.2018г. на ВКС, по т.д.№1/2016 г. на ОСНК, могат да имат
качеството на пострадал, по смисъла на чл. 74 от НПК и при наличието на
тази материална легитимация да могат да обжалват в конкретния случай
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като
претърпели неимуществени вреди от престъплението, за което е било
провеждано това досъдебно производство.
Към жалбата на З.И.И.. срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство са приложени два броя фактури, съответно за
435лв. и за 200 лв., заплатени от жалбоподателката като разходи за
извършено погребение на В.И.Д.. Въпреки тяхното наличие не би могло да се
приеме, че И. е претърпяла имуществени вреди от престъплението, за което
се е провеждало досъдебното производство, които да и придават качеството
на пострадал, по смисъла на чл. 74 от НПК, по силата на което тя да има
право да обжалва прокурорския акт, тъй като, както бе посочено по – горе,
претърпените имуществени вреди трябва да са преки и непосредствени
последици от деянието, включено в състава на престъплението, за което е
било провеждано досъдебното производство. В случая разходите, извършени
от З.И. за погребението на нейния чичо В.Д. са били осъществени в
последствие, след настъпването на неговата смърт и не са пряка и
непосредствена последица от деянието, включено в състава на
престъплението по чл. 115 от НК.
При така изложеното съдът счете, че не е компетентен да се
произнася по същество относно доводите в жалбата, обосноваващи
6
твърденията за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и
несправедливост, на обжалваното постановление за прекратяване на
наказателното производство, както и че то е постановено в противоречие със
събраните доказателства и при съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като не е сезиран да стори това от правоимащо лице, което да
подаде жалба срещу прокурорския акт.
От друга страна пътят за защита на жалбоподателя на законните му
интереси не е преграден, доколко съществува гражданскоправен ред за
предявяване на претенция за възстановяване на изразходените средства за
погребението на В.Д., а така също и чрез сезиране на горестоящ прокурор от
Апелативна прокуратура – В.Търново, за упражняване на служебния
вътрешнопрокурорски контрол за законосъобразност на постановените
актове.
С оглед липсата на качеството на пострадало лице жалбоподателят не е
легитимиран да обжалва атакуваното постановление на Окръжна прокуратура
– гр. Плевен. По посочените съображения жалбата следва да се остави без
разглеждане.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от З.И.И.., от с.****, общ.
Левски, обл. Плевен, срещу постановление за прекратяване на наказателното
производство от 18.10.2021 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Плевен, по
досъдебно производство №2759/2021 г. по описа на същата прокуратура,
водено за престъпление по чл. 115 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 725/2021 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен.
Определението подлежи на обжалване и протест, пред Апелативен съд –
гр. В.Търново, по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, в 7-дневен срок от връчването
му на Окръжна прокуратура – гр. Плевен и на подателя на жалбата - З.И.И...
7
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на
Окръжна прокуратура – гр. Плевен.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
8