№ 910
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501025 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, подадена срешу решението на Софийския градски съд, І
Гражданско отделение, 10 състав, постановено на 15.12.2020 г. по гр. дело № 9070/2018
г., с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. Г. М. на осн. чл.432
от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, ведно със
законната лихва, начислявана от 21.06.2018 г.
Решението се обжалва в частта, с която съдът е осъдил „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД да
заплати обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лева. Във въззивната жалба
се твърди, че при определяне на обезщетението градският съд е нарушил чл.52 от ЗЗД
и присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед установените травматични
увреждания, болките и страданията, които е претърпял ищецът. Решението се обжалва
и в частта относно приетата от първоинстанционния съд начална дата, от която се
дължи лихва за забава върху главницата – с довода, че застрахователят изпада в забава
след изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а градският съд е присъдил лихвата от
датата на предявяване на застрахователната претенция – 21.06.2018 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди над 25 000 до 35 000 лева, както и в частта, с
която е присъдена лихва за забава за периода от 21.06.2018 г. до 05.07.2018 г.
1
Въззиваемият ищец Д. Г. М. чрез своя процесуален представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна. В подадения срещу нея отговор се излагат
доводи, че определеният от градския съд размер на обезщетението е справедлив с
оглед тежестта на уврежданията и продължителността на възстановителния период.
Относно началната дата, от която се дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение, становище не е изразено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В
решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните доказателства, така и
становищата на страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите му и по реда на
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че на 04.12.2017 г. в гр. Добрич, на кръстовището
между бул. „Русия“ и ул. „Христо Ботев“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лекият автомобил „Опел“, управляван от ищеца М., е бил
ударен от лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ******** и с водач С. С..
Видно от представеното решение на Добричкия районен съд, Наказателна
колегия, постановено на 21.07.2020 г. по НАХД № 469/2019 г. по реда на чл.78А от НК,
с него С. С. е бил признат за виновен в това, че на 04.12.2017 г. при управление на
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ******** е нарушил правилата на чл.50, ал.1 от
ЗДвП и на чл.102 от ППЗДвП /непропускане на кръстовище на автомобил, движещ се с
предимство за преминаване/, поради което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Д. Г. М., изразяваща се в счупване на дясно колянно капаче, което е
довело до затруднение на движението на долен десен крайник за около 3-4 месеца –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Относно механизма на ПТП, установен както в наказателното производство,
така и в гражданското /от заключението на вещото лице инж. И. Т./, пред въззивния
съд не се спори.
Още с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва, че
автомобилът, управляван от виновния водач С. С., към датата на ПТП е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД.
2
От заключението на вещото лице д-р Б. Б. – хирург, ортопед-травматолог, се
установява, че в резултат от удара между двата автомобила ищецът М. е получил
открито многофрагментно счупване на дясното колянно капаче. Според д-р Б., този
вид счупване се среща много често при водачи на автомобили, претърпели ПТП. Тази
увреда се дължи на внезапното придвижване /плъзгане/ на седалището на водача в
предна посока и удар на коленете в твърдите и ръбести предмети, от които е изградено
арматурното табло на автомобила.
Спешна медицинска помощ пострадалият е получил в ортопедичното отделение
на МБАЛ – гр. Добрич. Първоначално, след обработка на раната на коляното,
крайникът е бил обездвижен с гипсова лонгета, а след извършената предоперативна
подготовка, на 07.12.2017 г. е бил опериран. Извършено му е открито наместване на
счупеното колянно капаче и стабилизирането му с вътрешна фиксация. Бил изписан от
болницата на 13.12.2017 г., а след изтичане на три месеца от операцията ищецът е
започнал провеждане на рехабилитация.
Повторна операция – за отстраняване на металната остеосинтеза, е извършена
през периода 17.04.-20.04.2018 г., след което ищецът е бил насочен към нова
рехабилитация.
Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца.
През първите 3 месеца ищецът не е могъл да да извършва движения в дясната колянна
става, придвижвал се е с помощта на патерици, което е довело до дискомфорт в
ежедневието при придвижване и самообслужване. Болки и страдания е търпял в
продължение на 4 месеца, които през първите 30 дни непосредствено след злополуката,
както и след извършване на втората операция са били по-интензивни. През останалото
време е търпял само периодични болки при обща преумора или при резки промени на
времето, което е налагало приемане на успокоителни и обезболяващи медикаменти.
Към датата на изготвяне на заключението общото здравословно състояние на
пострадалия е стабилизирано, счупеното капаче е окончателно зараснало, а
движенията в колянната става са възстановени, походката е нормална. От операцията е
останал траен и неотстраним белег на коляното с дължина около 10-11 см.
Д-р Б. е категоричен, че към момента на травмата ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Последният е изиграл своята превантивна роля и е предпазил водача
от черепно-мозъчна травма, както и от травма в областта на гърдите и корема.
В съдебно заседание на 13.03.2019 г. д-р Б. е обяснил, че ищецът се движи
самостоятелно, без помощни средства, но има затруднения при клякане и изкачване на
стълби – не може достатъчно да свива коляното. Вътреставните фрактури се
3
възстановяват за период от 6 до 12 месеца и според експерта, ищецът следва да се счита
възстановен като подвижност.
За установяване на претърпените от ищеца Д.М. неимуществени вреди
градският съд е допуснал до разпит свидетеля С. М. – негов чичо. Същият е разказал
пред съда, че за ПТП научил около 22 ч. вечерта, когато ищецът му се обадил по
телефона, че е станала катастрофа. Веднага с брат си /бащата на ищеца/ тръгнали към
мястото на ПТП, но ищецът вече бил откаран в „Бърза помощ“. Там видели Д. – целият
му крак бил в кръв, викал от болки, бил уплашен. Коляното му било хем счупено, хем
прорязано и чакали да го зашият. След няколко дни му направили операция. Лежал в
болницата около 10-12 дни с придружители – свидетелят и брат му, тъй като майката
на Д. е починала. След като го изписали от болницата, ищецът бил още 40 дни на
легло, после започнал да става с две патерици. Бършели го с кърпички, понеже не
можел да се къпе. След два месеца започнал да се движи с една патерица, а после
започнал и рехабилитация. Проходил около 3 месеца след ПТП. Все още накуцва, не
може да си свие крака, продължава да ходи на терапии. Професията на ищеца е
фризьор, но сега не може да работи повече от час-два, защото кракът му се уморява.
С оглед на така установените по обем и тежест неимуществени вреди,
претърпените две оперативни интервенции, продължителността на възстановителния
период, отражението на травмата върху професионалната дейност на ищеца /18-
годишен към датата на ПТП/ и при съобразяване на социално-икономическата
обстановка в страната към месец декември 2017 г., обосновано градският съд е приел,
че справедливото обезщетение е 35 000 лева.
Що се отнася до началната дата, от която следва да се начислява лихва върху
обезщетението, въззивният съд намира следното: Съгласно утвърдената вече съдебна
практика /Решение № 167 от 30.01.2020 г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ
т.о. на ВКС; Решение № 128 от 04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на
І т.о. на ВКС/ и др., в хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на
чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
В случая извънсъдебната претенция е заявена пред застрахователя на 21.06.2018
г. и от тази дата съдът е определил начисляването на лихвата.
4
По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че жалбата на
ответника „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е неоснователна, поради което първо-инстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
От пълномощника на въззиваемия ищец е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция – за предоставена защита при
условията на чл.38 от ЗА. С оглед размера на обжалвания интерес – 10 000 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 830 лева. Тъй като пълномощникът на ищеца не се е явявал в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, а само е изготвил отговор на въззивната жалба
на ответника, на него съгласно чл.9, ал.1 от цитираната наредба се дължи
възнаграждение в размер на ¾ от това по чл.7, ал.2, т.4, а именно – 622,50 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 10 състав, постановено на 15.12.2020 г. по гр. дело № 9070/2018 г.,
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на адвокат Н. Ст. В. от АК Добрич, ул. „Д-
р Димитър Пенаков“ № 9, ет.3, офис 13 възнаграждение за производството пред
Софийския апелативен съд в размер на 622,50 /шестстотин двадесет и два лева и 50
ст./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6