Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260013/13.8.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На пети август Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
2273 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
Р-10-232/19.05.2020 год. на зам.председател на Комисията по финансов надзор, с
което на „Реал финанс Асет Мениджмънт” АД е наложено административно наказание
– „имуществена санкция” в размер на 4000
лева на основание чл. 273 ал.5 т.1 от ЗДКИСДПКИ.
ОСЪЖДА „Реал финанс
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* да заплати на КФН, на осн. чл.27е от Наредба за правната
помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер
на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба на представляващ „Реал финанс Асет Мениджмънт” АД
против НП №Р-10-232/19.05.2020 год. на зам.председател на Комисията по финансов
надзор, с което на юридическото лице е
наложено административно наказание „имуществена санкция”.
С жалбата се сочи на
незаконосъобразност на наказателното постановление. Алтернативно се изразява
позиция, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Формулира се искане за
цялостна отмяна на наказателното постановление или алтернативно- за намаляване
размера на наказанието.
В съдебно заседание представляващ санкционираното юридическо
лице не се явява.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По съществото на делото моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и правилно, намирайки
възраженията, изложени с въззивната жалба за неоснователни. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В период от 12.11.2019г. до 28.11.2019г. била извършена проверка на Реал финанс Асет
Мениджмънт” АД във връзка със спазване
на изискването на чл.72 ал.4 от НАРЕДБА № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията
към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества,
националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове.
Въз основа на проверката на електронната страница на
дружеството св. И. установила, че дружеството не е изпълнило задължението си до
10-то число на текущия месец, да предостави информация за предходния относно
структурата на портфейла на колективната инвестиционна схема, която управлява.
Тъй като след изтичане на законоустановения срок –
11.11.2019г. информацията не била публикувана, св. И. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството.
В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на
извършване на нарушението, като била посочена и правната му квалификация по
чл.72 ал.4 от Наредба№44/2011г. За дата на нарушението библа определена дата
12.11.2019г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващите
дружеството, като в срока за възражения
били депозирани такива, но били преценени като неоснователни.
На 19.05.2020г. било издадено обжалваното НП, видно от
съдържанието на което наказващия орган е възприел установената с АУАН
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, като на осн. чл. 273
ал.5 т.1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране било определено административно наказание
в минималния размер.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
посредством приложените по делото писмени доказателства: констативни протоколи;
заповед и др., както и от гласните доказателства – показанията на св. И..
Извършеното нарушение не се оспорва от страна на въззивното дружество.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване
и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № Р-10-232/19.05.2020 г.е издадено от компетентен орган –
заместник –председателя на КФН.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието е било
правилно определено по своя вид.
Съдът намери, че наказанието е било правилно определено
и по своя размер, тъй като по делото не
са установени отегчаващи отговорността обстоятелства, а само смекчаващи ,
каквото е липсата на доказателства за извършвани нарушения до настоящия момент.
Така, адекватно на степента на обществена опасност на нарушението, от което не
са произтекли вредни последици , и на нарушителя се явява административно
наказание имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер.
Що се отнася до
доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното
постановление.
По така наведеното общо възражение съдът намери за нужно да
отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото
извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява от
съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението
и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента
на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението.
Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при
събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на
административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за
допълнително разследване.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
Алтернативно се изразява позиция, че е налице хипотезата на
чл.9 ал.2 от НК.
Доколкото, както вече беше коментирано по- горе, деянието не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид , настоящата инстанция намери, че правилно лицето е било
санкционирано. Нещо повече – периодът на извършвани проверки от
12.11.2019г. до 28.11.2019г. , в който
информацията не е била публикувана сочи на значителен период от време на
осъществяване на деянието , с което се завишава степента на обществена опасност
на нарушението.
На последно място се формулира искане за намаляване размера на наказанието.
Предвид на факта, че наказанието е било определено в неговия
минимален размер, а липсва законова
възможност за приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че е невъзможно
намаляването му.
С решението си съдът
присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: