Определение по дело №1935/2018 на Районен съд - Ботевград

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

No

гр. Ботевград, 18.04.2019 г.

 

Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ СТОЯНОВА                                                                                

             

като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No 1935 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр. София срещу Н.В.П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК за съществуването на вземане по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издаден по ч. гр. д. No 406/2018 г. по описа на РС- Ботевград.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.В.П. е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност. Посочил е, че в случая задължението в заповедта за изпълнение е различно от посоченото в исковата молба по предявения иск по чл. 422 от ГПК, поради което така предявените искове са недопустими. Изложил е подробни съображения за неоснователността на исковите претенции.

Съдът, при извършената служебна проверка на редовността и допустимостта на предявените искове по реда на чл. 140 от ГПК, намира исковата молба за нередовна, а част от исковете за процесуално недопустими по следните съображения:

С разпореждане на съда No 5740 от 23.10.2018 г. исковата молба е била оставена без движение и на ищеца са били дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок на нередовности на същата, както следва: 1. да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като заяви изрично дали исковата сума от 2019.55 лв. представлява главница по процесния договор, така както е заявено в петитума, или е сбор от вземания за главница, включваща главница по кредита и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и за договорна/възнаградителна лихва по договора; 2. в случай, че исковата сума е формирана от няколко отделни вземания, то да формулира надлежен петитум, в който посочи поотделно размера на претенциите си за главница по кредита, за договорна/възнаградителна лихва по кредита, и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в рамките на общия заявен размер на исковата сума от 2019.55 лв.; 3. да представи доказателство за доплатена държавна такса по сметка на Районен съд- Ботевград в размер на 40.39 лв. - в случай, че исковата сума от 2019.55 лв. представлява едно вземане – за главница по кредита по процесния договор, и в размер на 109.61 лв.- в случай, че исковата сума представлява сбор от вземания за главница по кредита, за договорна/възнаградителна лихва по процесния договор и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Със същото разпореждане на ищеца е била посочена последицата при неизпълнение на дадените указания.

Съобщението, с което ищецът е уведомен за разпореждането на съда, ведно с копие от последното, му е връчено на 30.10.2018 г. При това едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл на 06.11.2018 г. В този срок ищецът не е изпълнил всички дадени му от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като с молба вх. No 7362/09.11.2018 г., подадена по куриер с дата 06.11.2018 г., е представил доказателство за заплатена държавна такса по сметка на съда в размер на 109.61 лв. и е заявил по същество, че сумата от 2019.55 лв. е сбор от вземания за неизплатена главница по кредита в размер на 884.16 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 343.85 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 343.85 лв. С така депозираната молба ищецът не е изпълнил указанието на съда да формулира съответен петитум с оглед изложените обстоятелства относно съдебно предявените му вземания. С оглед изложеното исковата молба е останала нередовна, поради което същата следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3, изр. 1 във вр. ал. 2 от ГПК, а производството по делото прекратено.

Наред с това, предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове за вземания за неизплатено договорно възнаграждение и за неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги са и недопустими. Видно от заповед No 1271/06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 406/2018 г. на БРС, за установяване на вземането по която са предявени исковете по настоящото производство, същата е издадена за вземане за сумата от 2019.55 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, като други вземания, включително вземания за договорно възнаграждение и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, не са били предмет на така издадената заповед. Предвид това предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за установяване на посочените вземания се явяват недопустими, доколкото производството по реда чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното такова и по този не може да се установяват вземания, които не са били предявени в заповедното производство и за които няма издадена заповед за изпълнение. На това основание производството по тези искове също подлежи на прекратяване. Следва да се посочи, че няма пречка с една искова молба ищецът да предяви срещу същия ответник няколко иска съгласно чл. 210 от ГПК, включително наред с установителния иск по чл. 422 от ГПК да предяви и осъдителен иск за друго свое вземане, за което не е издадена заповедта за изпълнение, но в случая не са предявени осъдителни претенции за невключените в заповедта вземания. Последните не могат да бъдат предявени допълнително от ищеца- в хода на производството, тъй като подобно последващо съединяване на искове е недопустимо.

Съгласно т. 13 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК в посочената хипотеза, е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване. Поради това издадената по ч. гр. д. No 406/2018 г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за установяване на вземанията по която е образувано настоящото исково производство, следва да бъде обезсилена.

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и предвид направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 400.00лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3, изр. 1 от ГПК исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр. София, по която е образувано гр. д. No 1935/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОБЕЗСИЛВА Заповед No 1271 от 06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. No 406/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград.

 

ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” No 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на Н.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ за направените разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :