Разпореждане по дело №4718/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262330
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110204718
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

             

 

Днес, 15.12.2020г, Атанас Шкодров, съдия-докладчик, като взех предвид постъпилите материали по НЧХД № 4718/2020г. по описа на ВРС- ІV състав, намерих, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, предвид на следното :

Срещу Н.В.К. е подадена частна тъжба от С.Т.К., в която се сочи че е било извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК и е било образувано наказателно производство от частен характер.

Първоначално производството е било образувано под № 4359/2019г. по описа на ВРС 5с-в и на 26.05.2020г е била постановена присъда.

С решение от 13.11.2020г. по ВНЧХД № 981/2020  състав на ВОС е отменил присъдата поради допуснати процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при което производството е било заведено под № 4718/2020г. по описа на ВРС- ІV състав.

След запознаване с материалите по делото съдията докладчик е констатирал, че съдържанието на частната тъжба не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК.

Установил е, че в същата липсва описание на обстоятелствата на извършване на престъплението - не е посочена конкретна дата на извършване на деянието или конкретно определен период на неговото извършване в случай, че се касае за продължавано престъпление, доколкото е било посочено единствено, че „…от самото начало не изпълнява съдебното решение и не дава детето на бащата…“. Приел, е че конкретика за датата на деянието не може да бъде изведена и от останалото съдържание на тъжбата доколкото не е посочено на коя дата е влязло в сила цитираното съдебно решение.

На следващо място съдията - докладчик е констатирал, че в съдържанието на частната тъжба липсва фактическо описание на действията с които се счита, че е осъществен състава на деянието от лицето срещу което е подадена частната тъжба, доколкото използваният лаконичен израз „…от самото начало не изпълнява съдебното решение и не дава детето на бащата…“ по никакъв начин не изпълнява изискванията на разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 1 от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.

В конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела, ч. тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от общ характер, съответно предназначението на ч. тъжба е да очертае предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на всеки един от подсъдимите в тях, както и конкретните дати респ. периоди на извършването им.

Следва в частната тъжба да се опишат подробно всички действия или откази да се изпълнят такива / с посочване на конкретна дата и място/, с които се счита, че е осъществен състава на деянието от лицето срещу което е подадена частната тъжба.

В подадената ч. тъжба, както вече беше посочено,  не е конкретизирана от една страна дата на извършване на деянието или конкретно определен период на неговото извършване в случай, че се касае за продължавано престъпление и от друга страна липсва фактическо описание на действията или откази да се изпълнят такива / с посочване на конкретна дата и място/,с които се счита, че е осъществен състава на деянието от лицето срещу което е подадена частната тъжба.

Практиката на ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки.

В една част от актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена такава процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с подобно правомощие първоинстанционния съд не  разполага.

В друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в ч. тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл. 81 ал. 3 от НПК.

ВОС позовавайки се на тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в свои разпореждания от 03.04.2014 г. и 22.04.2014 г. по НЧХД № 376/2014 г. по опис на ВОС приема, че възможност за поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика на ВКС, извън практиката на Върховен съд в подкрепа на горното становище на ВОС. 

В конкретния случай, съдията - докладчик констатирайки несъответствието на частната тъжба с изискванията на разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК с рзпореждане от 23.11.2020г. е оставил делото без движение до отстраняване на визираните в обстоятелствената част нередности като е определил 7-мо дневен срок за това.

На 10.12.2020г. в деловоството на ВРС е била депозирана уточняваща молба от ч.т. К., чрез процесуален представител.

В същата се сочи, че още в първоначално подадената частна тъжба било визирано, че К. е напуснала страната на 26.09.2017г. и оттогава не изпълнявала съдебното решение.

По отношение на така изложеното намирам, че същото не отговаря на обективираното в частната тъжба доколкото както е посочено и в разпореждането от 23.11.2020г. на л.2 от тъжбата е посочено само „…от самото начало не изпълнява съдебното решение и не дава детето на бащата…“. Посочено, е че К. е напуснала страната на 26.09.2017г. без данни с нея да е пътувало детето, но по никакъв начин тази дата не е била посочена като такава за начало на изпълнение на деянието.

В уточняващата молба се сочи също така, че периодът на деянието бил сочен в хода на съдебното производство, както и в съдебните прения и бил доказан чрез свидетелски показания и писмени доказателства.

По отношение на така изложеното намирам, за недопустимо едва в хода на съдебното следствие чрез гласни и писмени доказателства и в хода на съдебните прения да се конкретизира периодът на деянието.

На стр.2 абз.1 и абз.последен все пак е била направена конкретизация на датата на деянието като е посочена начална дата 07.10.2017г. и крайна дата „до настоящият момент“.

Намирам, че подобно уточнение също не е напълно коректно, доколкото дори и да е посочена начална дата на деянието, то крайният момент не би могъл да се приеме, че е до датата на уточняващата молба – 10.12.2020г. а следва да се приеме, че е не по-късен от датата на депозиране на частната тъжба пред РС-Варна – 27.09.2019г.

В уточняващата молба е направен опит и за изпълнение указанията на съда за фактическо описание на действията или откази да се изпълнят такива / с посочване на конкретна дата и място/,с които се счита, че е осъществен състава на деянието от лицето срещу което е подадена частната тъжба.

След запознаване с всички материали по делото вкл. и уточняващата молба на ч.т. К. от 10.12.2020г. намирам, че към момента е изтекъл шестмесечния срок и е преклудирана възможността за саниране на допуснатите пропуски в първоначално подадената частна тъжба.

Видно от приложеното на л.51-54 Постановление на ВРП за спиране на наказателно производство по ДП № 161/2018г на ОСлО –ОП-Варна от 31.05.2019г. на ч.т. К. е бил даден 6 месечен срок за подаване на частна тъжба.

Постановлението на ВРП е било връчено на К. на 07.07.2019г. /разписка на л.55/ и от тази дата започва да тече срока по чл.81 ал.3 от НПК в който може да бъде депозирана частната тъжба или респ. да бъдат изправени допуснатите в нея пропуски и нередности, срокът за което е изтекъл на 07.01.2020г.

Предвид гореизложеното,  намирам, че са налице предпоставките на чл. 250 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД № 4718/2020 г. по описа на ВРС, ІV наказателен състав, в каквато насока е практиката на ВКС, съответно на Върховния съд, цитирана в решение № 43/11.02.2009 г., решение № 93/02.03.2011 г., , решение №110/23.02.2011г. на ВКС., определение № 127/26.09.2013 г., тълкувателно решение №  34/03.08.1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, разпореждане № 1016/03.04.2014 г., 1206/ 22.04.2014 г. на ВОС; Решение по ВНЧД№456/2016г.  и др., поради което и на осн. чл. 250 ал.1 т.1 пр.ІІ от НПК,

 

РАЗПОРЕДИХ:

 

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 4718/2020г. по описа на ВРС - ІV състав.

 

Разпореждането подлежи на обжалване пред ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: