Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 10771 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М.П.Н., ЕГН **********,
и З.А.М. – Н., ЕГН **********, чрез адв. С.С., срещу „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот – реална
част с площ от 1072 кв.м. от ПИ с ид. номер
10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на р-н
„Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед номер РД-18-92/14.10.2008г.,
изменена със заповед номер КД – 14-03-2415/26.09.2011г. на Началника на СГКК –
Варна, при граници на реалната част: *****************, ************* и
останалата част от ПИ 10135.2573.1067.
Твърди се в исковата молба следното: С решение № 229/24.06.1994г. на ПК – Варна е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на наследниците на И. П.В.а върху следния
имот: лозе, с площ от 2,110 декара, в строителните граници на КК „Чайка“, в
землището на кв. Виница, представляващ имоти с № 63, 64 от КП от 1956г., като правото на собственост е установено с НА № 108/1956г. Към решението е приложена и скица № 424 от 20.10.1994г. с точно описание на имот с пл. № 64, възстановен от ПК. Възстановяване на
правото си на собственост наследниците на И.В.са заявили пред ПК – Варна със
заявление с вх. № 40218 от 09.01.1992г., т.е. в законовоустановения
срок по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. С обективирана в НА № 71 от 24.10.1994г. сделка П.А.С.и баща й А. П. В., като наследници на И.
П.В.а продават на СД „УНО, Киров, Николов, Димитров и сие“
лозе с площ от 1072 кв.м., представляващ имот с пл. номер 64 по КП от 1956. С обективирана в НА № 110,
том 4, рег. номер 7571, н.д. 737 сделка СД „УНО, Киров, Николов, Димитров и сие“ продават на Р. А. Н.и М.Г.Д.място с площ от 1072
кв.м., представляващ имот с пл. № 64 по
КП от 1956г., при граници: изток – пътека на Спорт палас, запад – с имоти
с пл. № 85, 86, наследници на Т.
В., юг – наследници на А. Тонев, север – имоти с пл. № 3536. С НА № 193, том 22, дело 5170, Р. А. Н.и М.Г.Д.продават на М.П.Н., всеки по 268
кв.м. ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч.
или ½ ид.ч. от недвижимия имот. С НА № 132, дело 13919, Р. А. Н.и М.Г.Д.продават на М.П.Н., всеки по 268 кв.м. ид.ч., общо 536 кв.м. ид.ч. или
½ ид.ч. от недвижимия имот. М.П.Н. е сключил
граждански брак със З.А.М. на 22.06.2001г.
Твърди се, че с Решение от 01.08.2003г.,
постановено по гр.д. № 5427/2000г. на
ВРС, 10-и състав, е отхвърлен предявеният иск от „Н.с.б.“ ЕАД, срещу СД „Уно – Николов, Димитров и сие“,
при участието на трето лице помагач на страна на ответника Параскева А.ова Статева, на осн. чл. 108 ЗС за имот с пл. № 64, за който чрез ЧЗР е
образуван за възстановената част парцел 18-64 в кв. 1 по плана на КК
„Чайка“, с площ от 1072 кв.м., при граници: от изток – път, от север и юг –
Национален спортен комплекс „Спорт палас“ и от юг –
парцел 19-86. С решение № 835 от
12.08.2005г., постановено по ч.гр.д. № 203/2004г. на ВОС
е отменено решение от 01.08.03г. на ВРС, като е постановено, че СД „УНО –
Николов, Димитров и сие“ е осъдено да предаде на „Н.с.б.“
ЕАД владението на имот с пл. № 64 в кв. 1 по
плана на КК „Чайка“, с площ от 1072 кв.м. ВКС е потвърдил решението на ВОС.
Решенията на ВОС и ВКС нямат осъдителен диспозитив
срещу настоящите ищци, поради което и спрямо тях няма СПН. Излага се, че в КК
на р-н „Приморски“ гр. Варна, имот с пл. № 64 с площ от 1072 кв.м. е част от ПИ с ид.
номер 10135.2573.1067 с площ на целия имот от 56 867 кв.м. След тази промяна на
КККР ответното дружество се е снабдило за ПИ с площ от 56 867 кв.м. с КНА на
недвижим имот с номер 27 от 27.12.2011г. След влизането в сила на решението на
ВКС през 2007г., а и преди това – от 2004г., ищците владеят имота като свой.
Следователно се излага, че в тяхна полза е изтекла и кратката придобивна
давност и голямата 10-годишна придобивна давност.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи
се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се спори, че „Н.с.б.“ ЕАД владее
недвижимия имот с идентификатор №
10135.2573.1067, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“, целият с площ от 56 150,00 кв.м. Оспорва се, че
ищците са титуляри на правото на собственост върху процесния терен. Излага се,
че за същия терен е воден процес, за който има постановени, влезли в сила
решения на ВОС и ВКС. Сочи се, че не отговаря на истината, че решенията на ВОС
и ВКС нямат осъдителен диспозитив. Излага се, че не е
вярно твърдението, че за ищците съдебните решения нямат СПН. Оспорва се, че от
2004г. ищците са владяли и продължават да владеят
1072 кв.м. от поземления имот с номер 1067, целият с площ от 56 150,00 кв.м.
Сочи се, че по силата на Протокол № 18 от
11.11.1959г., взето с Решение № 42 на ИК на ГПС гр. Варна, имотите с пл. номера 73,69,67,60,65, 80 и
част от 70,72,29,74,77,78,79,83, 82 и 85 по плана на крайбрежието „Каба кум – Армутлия – Зл. Пясъци“
са отредени за почивна станция на Български съюз за физкултура и спорт. Този
недвижим имот е влязъл в регулация с плана от 1962г., одобрен със Заповед № 1184 от 08.08.1962г. Актуван е като държавен с
АДС № 10930 от 26.06.1971г. По
регулационния план от 1962г. имотът е отреден за площадка на „Спортпалас“ с площ от 63 490,00 кв.м. По КП от 1990г.
същият е с планоснимачен номер 3536 и квадратура от
58 604,00 лв.м. В същия план допълнително са попълнени шест имота с планоснимачни номера 64,85,86,87,88 и 3625. Допълнителните
имоти попадат в контура на ПИ 3536, поради което площта му се коригира на 51
621 кв.м. По КП от 2003г. имотът на „Н.с.б.“ ЕАД представлява два имота – ПИ 51
и ПИ 52, съответно с площ от 54 900,00 кв.м. и 912 кв.м. След промяна в ЗРП и
КЗСП, одобрена със Заповед № РД
-14-03-241/16.09.2011г. двата имота са обединени в ПИ с идентификатор 1067 с
площ от 56 867,00 кв.м. При учредяването на „Н.с.б.“ ЕАД, процесният терен е заприходен, като дълготраен материален актив на дружеството.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от 29.03.1993г. процесната реална
част от имот с ПН 1067, фигурира в счетоводния баланс на ответното дружество,
като актив.
Видно от НА 145, том 6, рег. номер
8046, по дело 1121 от 2004г. на 24.08.2004г. при нотариус Огнян Шарабански, Р. А. Н.и М.Г.Д.са продали на М.П.Н., всеки по
268 кв.м. ид.ч. или общо 536 кв.м. ид.ч., представляващи ½ ид.ч.
от следния техен съсобствен недвижим имот, придобит чрез покупка, а именно –
ПИ, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, целият с
площ от 1072 кв.м., представляващ имот с номер 49 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед номер 300-4-32 от
13.05.2003г., идентичен с ПИ 64 по стария план на местност „Чайка“.
Видно от НА 170, том 2, рег. номер
3202, по дело 360 от 2004г. на 20.04.2004г. при нотариус Огнян Шарабански, Р. А. Н.и М.Г.Д.са продали на М.П.Н., всеки по
268 кв.м. ид.ч. или общо 536 кв.м. ид.ч., представляващи ½ ид.ч.
от следния техен съсобствен недвижим имот, придобит чрез покупка, а именно –
ПИ, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, целият с
площ от 1072 кв.м., представляващ имот с номер 49 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед номер 300-4-32 от
13.05.2003г., идентичен с ПИ 64 по стария план на местност „Чайка“.
Установява се от представения по
делото НА за собственост на недвижими имоти номер 24, том 3, рег. номер 9435,
дело 424 от 2011г., че за „Н.с.б.“ ЕАД е издаден КНА за собственост на ПИ
10135.2573.1067, включващ в себе си целия процесен имот.
За съда е служебно известно, че с
Решение от 01.08.2003г., постановено по гр.д. номер 5427 по описа на ВРС за
2000г. е отхвърлен предявеният иск от „Н.с.б.“ ЕАД срещу СД „Уно – Николов, Димитров и сие“,
ответникът да предаде владението на имот с ПН 64, за който чрез ЧЗР е образуван
имот с площ от 1072 кв.м., при граници: изток – път, от север и юг – Национален
спортен комплекс „Спортпалас“ и от юг – парцел XIX – 86. Същото решение обаче е
отменено с Решение от 12.08.2005г., постановено по в.гр.д. 203 по описа на ВОС
за 2004г., като искът по реда на чл. 108 ЗС, предявен от „Н.с.б.“ ЕАД е бил
уважен. В мотивите на решението е прието, че ответникът по делото СД „Уно – Николов, Димитров и сие“ не
е станал собственик на процесния имот. Това решение е потвърдено с Решение
249/11.04.2007г., постановено по гр.д. 2945/2005г. по описа на ВКС. В мотивите
на решението е изложено, че „Н.с.б.“ ЕАД е станало собственик на имота на
основание чл. 17а ЗППДОбО (отм.).
Установява се от представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак между М.Н. и З.М., че бракът е
сключен на 05.01.2001г.
По делото са представени Договори, от
който се установява, че „Н.с.б.“ ЕАД е възложило на „БОДУ“ ООД да осъществява
денонощна физическа охрана с осигуряване на пропускателен режим на обекти,
собственост на „Н.с.б.“ ЕАД, като такъв обект е и Националната спортна база „Спортпалас“ в гр. Варна. Договорите обхващат периода от
2011г. до 2016г.
От представените писмени
доказателства, намиращи се на страници от 141 до 204 от делото се установява,
че ответното дружество е заплащало всички данъци и такси, дължими с оглед
собствеността върху имота, в който се включва и процесната „реална“ част.
По делото е извършена СТЕ, като от
заключението на вещото лице Ж.Б. се установява следното: Между имота, описан в
НА 145, том 6, рег. номер 8046, по дело 1121 от 2004г. и в НА 170, том 2, рег.
номер 3202, по дело 360 от 2004г., и
имота, описан в НА за собственост на недвижими имоти номер 24, том 3, рег.
номер 9435, дело 424 от 2011г. е налице частична идентичност с площ от 1020
кв.м. Процесната реална част съществува на терена,
който в комбинирана скица 5, неразделна част от експертизата, е разположен
между точки 3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13. В така описаната реална част между точки
4-5 има изградена ограда от телена мрежа с височина от 1,50 м., монтирана на
бетонни колове. В участъка между точки 5-6 има монтирана телена мрежа с
височина около 1,00 м., закрепена по стволовете на наличните там дървета, като
в западната половина липса ограждение. В участъка
между точки 6-7-8-9 има изградена масивна ограда в условия на наклонен терен,
представляваща взидана в земята бетонова стена с изляти
върху нея бетонови колонки. В участъка между 9-10 има изградена масивна
бетонова подпорна стена с височина от 3 метра. В участъка между точки 10-11 има
изградена сграда в груб строеж, съставена от четири гаражни клетки. Между точки
11-12 има изградена телена ограда на бетонни колове, а между точки 12-13 има
изградена телена ограда на бетонни колове с монтирана врата. Между точки
13-3-14 има телена мрежа на бетонни колове, а в участъка между 12-3 няма ограждения.
В открито съдебно заседание са
разпитани по двама свидетели на страната на ищците и на ответното дружество. От
показанията на св. А.М.се установява, че същият познава ищците от 2003г. Сочи,
че ищците владеят имота от 2004г., както и че оградите в имота съществуват още
от 2004г. От показанията на св. М.Д.се установява, че ищците живеят и в
България и в Испания. Изградените в имота огради са от 2004г. Ищците,
свидетелят и техни приятели се събирали в имота, за да правят барбекю.
Св. Едмонд Тасчиян, работник в спортната база завява, че процесният
терен е косен, почистван и поддържан от работници при ответното дружество.
Охраната на центъра обхожда целия имота, като на процесния терен са сложени и
две табели. Към процесния имот има пряк достъп. Св. П. П., също работник в
спортната база, заявява, че за процесния терен се полагат грижи, както за
цялата останала част, собственост на базата. Не е виждал хора, които да бъдат в
имота или да го стопанисват.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че настоящият ответник „Н.с.б.“ ЕАД е бил признат за
собственик на процесния имот с площ от 1072 кв.м., находящ се в к.к. „Чайка“, общ. Варна, с ПН 49 по плана на КК „Чайка“,
одобрен със заповед 300-4-32 от 13.05.2003г. по силата на влязло в сила Решение
249/11.04.2007г., постановено по гр.д. 2945/2005г. по описа на ВКС. Този имот е
част от ПИ с ид.
номер 10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на р-н „Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед номер
РД-18-92/14.10.2008г., изменена със заповед номер КД – 14-03-2415/26.09.2011г.
на Началника на СГКК – Варна.
Неоснователно е твърдението в искова молба, че това решение няма СПН по
отношение на ищците. Установи се, че през 2004г. на ищеца М.Н., докато същият е
в брак с ищцата З. Н., е бил продаден процесният имот от Радослав Николов и
Мартин Димитров.
По изрични твърдения в искова молба
Радослав Николов и Мартин Димитров са закупили процесния имот от СД „УНО,
Киров, Николов, Димитров и сие“ на 21.12.2000г., по
силата на издаден НА. Тази покупко-продажба е била осъществена след завеждане
на исковата молба по реда на чл. 108 ЗС от „Н.с.б.“ ЕАД във ВРС, а именно – 12.10.2000г. Следователно обстоятелството,
че спорното право е било прехвърлено на други лица след завеждане на исковата
молба не води след себе си до липса на СПН спрямо тях при постановяване на едно
неблагоприятно решение срещу техния праводател. Именно такъв е настоящият
случай, доколкото ищците се явяват правоприемници на едно отречено от съда
право. Следователно за ищците придобивна давност може да започне да тече едва
от 12.04.2007г., т.е. от деня следващ деня на влизане в сила на окончателното
решение на ВКС по образувания спор.
Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ал. 2 урежда, че ако
владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В конкретния случай обаче добросъвестно владение не е
налице, доколкото исковите молби, постановени по реда на чл. 108 подлежат на
вписване и с оглед на това имат оповестителен
характер за трети лица. Именно поради което и след влизане в сила на решението
на ВКС, което впрочем е постановено години след придобиване на имота от ищците,
е дало ясна индикация, че същите не са и не могат да бъдат приети като
добросъвестни владелци. Същите са знаели за повдигнатия спор, както и за изхода
по него, предвид постановеното решение на ВКС. Следва да се обсъди въпросът за
изтичане на дългата придобивна давност, която би могла да направи един
недобросъвестен владелец собственик.
Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване
право на собственост, включва във фактическия
си състав следните два елемента:
владение и определен срок от време. Владението, съгласно чл. 68,
ал. 1
от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена
вещ. За да може владението
да произведе действието на
придобивната давност, то трябва да бъде спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи за това, не
е установено по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер,
а е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато
(не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест
месеца), като се съобразява презумпцията
на чл. 83
ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът
държи са себе си).
За установяване на периода на владение на имота и двете страни
ангажираха гласни доказателства. Свидетелските показания на св. Е.Т.и св. П. П., работници в
спортната база, макар и дадени от свързани с ответната страна лица,
кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. Показанията им, че процесният терен е косен, почистван и поддържан от
работници при ответното дружество, както и че охраната на центъра обхожда целия
имот редовно, допълват и приетите по делото доказателства - договорите, от
който се установи, че „Н.с.б.“ ЕАД е възложило на „БОДУ“ ООД да осъществява
денонощна физическа охрана с осигуряване на пропускателен режим на обекти,
собственост на „Н.с.б.“ ЕАД, като такъв обект е и Националната спортна база „Спортпалас“ в гр. Варна за периода от 2011г. до 2016г.,
така също и писмените доказателства, намиращи се на страници от 141 до 204 от
делото, от които се установи, че ответното дружество е заплащало всички данъци
и такси, дължими с оглед собствеността върху имота, в който се сключва и
процесната реална част.
Показанията на св. А.М.и св. М.Д.останаха
изолирани от останалите доказателства. Освен това същите бяха прекалено
лаконични, тъй като единствено се установи, че ищците владели процесния имот от
2004г., както и че оградите в имота съществуват още от 2004г., но не се посочи
какви точно действия на владение същите осъществяват.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че ищците не успяха в условията на пълно и главно
доказване да установят, че за период повече от 10 години са упражнявали владение върху процесния имот,
което е било спокойно, явно, постоянно
и несъмнено. Не
се установи ищците да са извършвали подобрения в имота, да са построили в него
някаква сграда, да са го засадили с растения или пък да обработват земята.
Единствено се установи, че ищците и техни приятели се събирали от време на
време, тъй като ищците живеят и в Испания. Това поведение от страна на ищците
не може да бъде достатъчно доказателство за владение на процесния имот в такава
наситена степен, че да доведе до позитивно произнасяне на съда по спора.
Следва да се сподели и че не се
установи кой е изградил масивните огради в имота, тъй като същите са били
налични още през 2004г., т.е. години преди постановяване на Решението на ВКС, с
което собствеността върху имота е приета, че е на ответното дружество. Дори
построената сграда в имота, представляваща гаражни клетки в груб строеж, е била
построена от СД „УНО – Николов, Димитров и сие“ и
тези клетки са били обсъждани от ВРС по гр.д. номер 5427 по описа на съда за
2000г.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ответника сторените от последния разноски в
производството, представляващи депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 450,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.П.Н., ЕГН **********, и З.А.М. – Н., ЕГН **********,
чрез адв. С.С., срещу „Н.с.б.“
ЕАД, ЕИК *********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищците М.П.Н., ЕГН **********,
и З.А.М. – Н., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот – реална част с площ от 1072 кв.м. от ПИ с ид. номер 10135.2573.1067 по действащата кадастрална карта
и кадастрални регистри на р-н „Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед
номер РД-18-92/14.10.2008г., изменена със заповед номер КД –
14-03-2415/26.09.2011г. на Началника на СГКК – Варна, при граници на реалната
част: *****************, ************* и останалата част от ******************,
на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН **********, и З.А.М. – Н., ЕГН **********,
да заплатят в полза на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *********, сторените разноски в производството, представляващи
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 450,00
лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: