Решение по дело №217/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 174/16.12.        Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                        Наказателно отделение

На двадесет и втори ноември                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Владимир Чавдаров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 217 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 13, постановена на 19.02.2019 г. по НОХД № 1449/17г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимите А.Т.Л. и Г.Ж.Т. били признати за виновни в извършено престъпление по чл. чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Съдът приложил разпоредбата на чл.78 а от НК, освободил ги от наказателна отговорност и определил на всеки от тях административно наказание глоба в размер на по 3000лв. Със същата присъда съдът признал подсъдимите за невинни по първоначално възведеното обвинение по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Предявеният граждански иск от Министъра на финансите е бил отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото като ги възложил на подсъдимите.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Т., чрез адв. Я.Т.. Първоинстанционната присъда се счита за неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Основен упрек се отправя към превратното тълкуване на доказателствена маса, проявявайки обвинителен уклон и игнорирайки оневиняващите доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и оправдаването на подс. Т.. Постъпило е и писмено допълнение. Развиват се доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълни, неясни и противоречиви мотиви, приравняващо ги на липсващи такива. Претендират се нарушения по чл.14, чл.107, чл.301, чл.305, ал.3 от НПК. Посочват се противоречия между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт, пренесени и задълбочени в мотивите към присъдата. Не се споделят изводите за посредствено извършителство от свид. Б., авторството и основанието за декларирането по ГДД и ползването на неистински документи, наличието на пряк умисъл. Развиват се пространни доводи, в подкрепа на оплакванията.

Въззивна жалба е подадена и от подс. Л., който, чрез адв. И.Н.А., счита присъдата за неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се оправдаване на подс. Л., поради липсата на престъпление, липсата на доказателства за такова престъпление и за участието на Л. в него. В условията на евентуалност, се моли за намаляване към минималния на размера на наложената парична санкция.

В съдебно заседание, представителят на въззивната прокуратура счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Преценява допълнително проведените съдебно следствени действия и събрания чрез тях доказателствен материал, като подкрепящи безпротиворечивия извод за причинна връзка между деянието, неговото авторство и противоправния резултат.

В хода на пренията пред настоящата въззивна инстанция адв. А., като процесуален представител на подс. Л., счита, че престъплението не е доказано. Нито един доказателствен източник не обосновава извод за участието на лицето в съставянето и подаването на ГДД. Според защитникът малинопроизводителите са продавали възмездно, но документално не е било оформено. Счита, че обвинението е извън логика, тъй като не може да се приеме че 112700кг могат да бъдат получени даром. Настоява се за отмяна на присъдата и оправдаването на А.Л..

Адв. Т. преповтаря доводите за липсата на доказателства за участието и на двамата подсъдими в извършеното деяние. Твърди, че съставът на първата инстанция не е изпълнил своите задължения за обективно, всестранно и пълно анализиране на обстоятелствата по делото, като в мотивите са изложени хипотези. Налице е и вътрешно противоречие в проверявания акт, тъй като е прието посредствено извършителство от Б., която би подала ГДД електронно, но декларацията е била подадена на гише и не от нея. Поставя акцент, че по делото не е ясно кой е съставил, подписал, подал тази декларация и могли ли са подсъдимите да знаят, че тя ще бъде изготвена, подадена, а още по-малко какви твърдения ще съдържа - изключващо субективната съставомерност на престъплението. От друга страна съдържанието на обвинителния акт не позволява да се разбере кое от трите е изпълнителното деяние по т. 6 на чл. 255 ал. 1 от НК. Моли за отмяна на присъдата, оправдаване на подс. Т., в условията на евентуалност за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В последната си дума подс. Л. иска да бъде оправдан.

В последната си дума подс. Т. моли да бъде оправдан.

 

Настоящият състав удовлетвори доказателствените искания на защитата, служебно изиска допълнителна данъчна, статистическа и банкова информация, извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 313, чл. 314 от НПК и в рамките на своите правомощия установи следното:

 

І. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения.

 

1. Според защитника на подс. Т. е налице съществено процесуално нарушение, допуснато от съда при изготвянето на мотивите към присъдата. Сочи се, че те не дават отговор на депозираните възражения, отсъстват съображения по деятелността на всеки от подсъдимите, свързването им с извършено престъпление, участието на свид. Б. е разгледано противоречиво като посредствен извършител, не са изложени аргументи относно общността на умисъла между двамата подсъдими - в какво е изразена и кои доказателства я подкрепят, като обобщено защитникът преценява, че липсват мотиви.

При изолиране на необходимото от формална страна съдържание – с описване на обвиненията, становищата на страните в с.з., и подробната фактическа обстановка, следва да се отчете, че изводите на съда не са структурирани по класически стандарт – „факти, изводи по фактите; правна оценка на извършеното, съображения по възраженията от правна страна; въпроси по наказанието.“.

От друга страна обаче, съдът е изложил становището си по елементите на обвинението ведно с анализа на доказателствата в рамките на около 12 страници от мотивите; отразил е правните си съображения – напр. на стр. 584 (гръб) относно прекия умисъл на подсъдимите, които според ВОС съзнавали, договорите са неистински и след като са осчетоводени като разход, ще намерят отражение в годишните разходи.

В рамките на този обем, съдът е разгледал отправените от защитата на подсъдимите възражения и изложил своите отговори ясно и категорично. Не се установяват противоречия, непоследователност и непълноти, които да възпрепятстват страните да узнаят действителната воля на съда. Мотивите имат съдържание в съответствие с изискванията на закона и съдебната практика, представени са фактите, изложен е анализ на доказателствата. Съдът е посочил кои източници, и защо, кредитира, без да е демонстрирал обвързаност от оценката на страните по делото.

Подробно е отразена правна аргументация, изведена самостоятелно и независимо от тезите, както на обвинението и защитата, опровергаващо твърдението за игнориране на оневиняващите доказателства при наличие на обвинителен уклон. Фактът, че съдът не е споделил становището на защитата по стойността и значението на доказателствени източници, не налага автоматично извод за нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение.

Предвид характера на въззивната проверката – като втора първа инстанция, както и извършеното допълнително съдебно-следствено действие, съставът също дължи в настоящото решение да изложи фактически и правни съображения.

С оглед на изложените съображения искането за отмяна на постановената присъда на процесуално основание и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд се явява необосновано и незаконосъобразно.

 

   ІІ. От фактическа страна.

 

Подсъдимият А.Т.Л. бил собственик на сградата и основните средства на консервен комбинат, находящ се в гр. Лозница. През годините в същия се произвеждали консерви, а след това започнало изкупуване на ягоди и малини, които след обработка замразявали и продавали. В осъществяване на дейността в консервния комбинат подс. Л. бил подпомаган от подс. Г.Т.. Имали трайно установена практика да работят под името на различни фирми („Весли 2009“ ЕООД Варна, „Атанаси“ ЕООД Варна и др.), като с хората, работещи в комбината, се сключвали нови трудови договори, сред тях били свид. Илко Славов – домакин, Марийка Петрова, свид. Бедрие Якубова, Тодорка П. - работнички. Счетоводното обслужване на фирмите било поверено на „Антарес“ ООД, наето още от 2010г., по договор за обслужване на фирма „Хантей“ АД, в която двамата подсъдими били управители и осъществявала дейност по консервиране на пипер и малини също в консервния комбинат в гр. Лозница.

През 2013г. подсъдимите Л. и Т. решили да създадат ново дружество, чрез което да осъществяват обичайната си дейност, но да бъде на името и собственост на друго лице. Подс. А.Л. познавал свид. Мустафа Шемседин Мустафа, който извършвал дейност по поддръжка на тревните площи на къщата му в гр. Варна. Подсъдимият знаел, че Мустафа е неграмотен и безработен. Подс. Т. одобрил избора на свидетеля. Срещу 300лв. свид. Мустафа се съгласил да създаде дружество и формално да бъде негов собственик, като предостави на подсъдимите пълната възможност да оперират с него и да осъществяват търговска дейност в съответствие с плановете им. Известно време работел за подс. Л., който му давал пари срещу косене на тревата в двора на къщата му. Когато било нужно личното му участие като управител на дружеството, подсъдимите се свързвали със свидетеля и той им съдействал като подписвал представените му книжа, чието значение не разбирал.

Тъй като личната карта на свид. Мустафа била изчезнала, подс. Т. му съдействал да се сдобие с нова и на 20.05.2013г. била издадена, посочената в книжата по учредяване на дружеството. Създадено било „Риоском“ЕООД, чийто собственик и управител по документи бил свид. Мустафа, регистрирано в ТР, считано от 28.05.2013г., със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“№3, на адреса на „Антарес“ ООД, с телефон за връзка – стационарния номер на „Антарес“ ООД, и с ЕИК *********. Разходите по учредяване – уставен капитал от 10лв., такса за регистрация от 160лв., и по-нататък при упражняване на дейността на дружеството били поети от подсъдимите. Дружеството било регистрирано с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговия със селскостопанска продукция; внос и износ; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; сделки с интелектуална собственост; лизингова дейност; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж, обзавеждане на недвижими имоти; съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи; търговия със складови записи.   

На 12.06.2013г. свид. Мустафа бил извикан от подсъдимите в гр. Шумен. Те го завели при нотариус Кольо Митков, с район на действие РС- Шумен, вписан в Нотариалната камара под рег.№222, където свидетелят подписал две пълномощни: с рег. № 5888, с което свид. Мустафа упълномощавал „Антарес“ ООД, Ц.Б., Мая Тинкова, Десислава Вангелова, Тони Янчева, Жулиета Радушева и Славка Стоянова да го представляват в качеството му на управител на „Риоском“ ЕООД и да подават и подписват заявления, уведомления, декларации и др. документи по електронен път, да получават електронни изявления от името на НАП, да го представляват пред ТД НАП Варна, ЗОК, ТСБ и т.н.; и с рег. № 5889, по силата на което свид. Мустафа упълномощавал подс. Г.Т. да го представлява в качеството му на управител пред всички държавни и общински органи, пред други лица и институции, вкл. и пред НАП, пред банки по всички въпроси, свързани с дейността на „Риоском“ ЕООД.

Подсъдимите започнали да ползват създаденото търговско дружество за целите на дейността на консервния комбинат.

Свидетелите Марийка Петрова, Бедрие Якубова, Тодорка П., Назифе Емин, Емине Хамидова, Илко Славов, и още 19 човека – Славчо Манчев, Надежда Манчева, Иванка Алексиева, Емине Салиева, Нуртен Мехмедова, Зюлбие Мехмедова, Мурад Юсеин, Фатме Чауш, Мелиха Ахмед, Илдъз Черкезова, Петър Желев, Емине Тахир, Мюзеям Мехмед, Рамадан Адемов, Сезгин Исмаилов, Свилена Радева, Анета Абдулхалим, Николай Николаев, Йорданка Георгиева и Селиме Хакъ, през 2013г. работели по трудов договор с „Риоском“ ЕООД в консервния комбинат в гр. Лозница. Подс. Л. ги наел в периода от 03.07. до 04.09.2013г., организирал работата им и изплащал трудовите им възнаграждения в размери от 310 лв. до 550лв. Подс. Т. се занимавал с контактите с различни земеделски производители, организирал доставките и плащанията на земеделската продукция. Авторитетът на подс. Л. като търговски партньор и установените от него контакти обосновали осъществяването на редица сделки, сключени с него, като действащ от името на „Риоском“ ЕООД.

С пълномощното, издадено от свид. Мустафа, подс. Т.  разкрил банковите сметки на „Риоском“ ЕООД, както следва:

• Банка ДСК- Сметка № 0000000021179108- в евро, както и Сметка №0000000021179087- в лева. По сметките постъпвали парични средства от клиенти на дружеството, като след постъпването им били теглени от подс. Т. и от свид. Ахмед Исмаилов Айдаров, който бил преупълномощен от Т. да оперира с банковите сметки на дружеството, съгласно изготвено пълномощно от 10.09.2013г.

• Сибанк АД, клон Търговище- Сметка № BG21BUI98881037951300-в лева;

• Инвестбанк, клон Шумен- сметка № BG49IORT80061002717700- в лева.

Постъпилите суми по последните две банкови сметки бил теглени от подс. Г.Т..

Дружеството „Риоском“ ЕООД било регистрирано в НАП по ЗДДС на 24.06.2013г.

„Риоском“ ЕООД било счетоводно обслужвано от „Антарес“ ООД, упълномощено от свид. Мустафа на 12.06.2013г. Основно с документацията на дружеството била ангажирана свид. Ц.Б., като за времето от м. юни 2013г. до 31.12.2012г. лично обслужвала фирмата. За извършването на тази дейност между фирмата на свид. Б. и „Риоском“ЕООД нямало сключен писмен договор, но тя подавала по електронен път с електронния подпис на „Антарес“ месечните справки-декларации по ЗДДС за дружеството, за което на 09.07.2013г. били подадени до НАП Уведомление за упълномощаване от „Риоском“ на „Антарес“ за това, както и Заявление за подаване на документи по електронен път от „Антарес“. В уведомлението и в заявлението е посочено, че „Антарес“ има пълномощия да подава по електронен път и декларации, данни и документи и по ЗКПО. Всички счетоводни документи във връзка с дейността на „Риоском“ ЕООД били предоставяни на свид. Ц.Б. от подс. Г.Т. или от други лица, но не и от свид. Мустафа. Подс. Т. предоставял на свид. Цв. Б. банкови извлечения, по телефона й казвал каква фактура да бъде издадена от нея.

„Риоском“ ЕООД осъществявало дейност по замразяване на малини, като ползвало под наем хладилна камера и помещения, собственост на „Хантей“ АД.

Дружеството „Риоском“ ЕООД не разполагало и  с транспортни средства, тъй като на „Антарес“ не били предоставяни счетоводни документи за това, нито договор за наем на такива. Подс. Т. обяснявал, че клиентите сами си осигурявали транспорта. Независимо от това дружеството било получател по фактури за гориво от „Еко България“ ЕАД, „Веола“ ООД с управители Димитър Димитров и Петко Петков, „Антола“ АД с управител Николинка Колева, за автомобили, фактически ползвани от „Риоском“.

Доставчици на дружеството по ЗДДС на „Риоском“ били „Венбон“ ЕООД с управител подс. Г.Т., дружеството „Венци“ ЕООД, с настоящ и бивш управител  Венцислав Маринов, „Веола“ ООД с управители Димитър Димитров и Петко Петков, „Водстрой“ АД с управител Веселина Ненова, „Антола“ АД с управител Николинка Колева, Хантей АД, с управители А.Л., Г.Т. и Евалд Алберт,  „Мобилтел“ ЕАД, „Еко България“, „Лукойл“ЕООД и ЕТ „Джембо 2001“ с управител Г. Яменова.

Купувачи на дружеството били „Антего“ ЕООД с управител Анна Текемска, майка на подс. Т., упълномощен да упражнява дейността, „Джи ЕС“ЕООД с управител Г. Славов, „Ти Ес Био“ЕООД, с управител свид. Т. Киров, „ХБДМ“АД, с управител свид. П. Петров, „Фелдбахер Фрут Партнърс“ ЕООД, с управител Г. Баиров, „Ленъкс Фроузън Фууд“ ЕООД, с управител Б. Петков и М. Шишков, „Венбон“ ЕООД, „Рийджън фруут“ ООД, Agritex, Сандърс ЕООД, Хантей АД.

За търговската дейност на „Риоском“ ЕООД на счетоводната кантора били представени 15 бр. договори за покупко–продажба на малини, в оригинал, сключени между „Риоском“ ЕООД като купувач и продавачи следните физически лица:

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Анифе Мустан Мехмед, с предмет продажба на 4000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 2880кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 8640лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

 - Договор от 27.07.2013г. със свид. Хюсеин  Юлфетов Хюсеинов,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 3900кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 11700лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Мехмед Хюсеин Емин,  с предмет продажба на 6000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4500кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13500лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Тефик Ахмедов Еюбов,  с предмет продажба на 9000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 6350кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 19050лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със свид. Алиш Юсуф Кавунски,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4100кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13300лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със свид. Хасан Ахмед Хасан, с предмет продажба на 20000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 16050кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 48150лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със свид. Байсе Кямил Ахмед,  с предмет продажба на 10000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 7800кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 23400лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със свид. Мустафа Мехмед Хюсеин,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 5200кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 15600лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Хюсеин Исмаил Хюсеин,  с предмет продажба на 15000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 11220кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 33660лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Мехмед Хюсеин Мехмед,  с предмет продажба на 7000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 5380кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 16140лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Илхан Ахмед Ферад,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4800кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 14400лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Хасан Рамадан Хасан,  с предмет продажба на 15000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 10340кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 31020лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Рамадан Сали Етем,  с предмет продажба на 7000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4600кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13800лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със свид. Ахмед Еюб Ахмед,  с предмет продажба на 14000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 11000кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 33000лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със свид. Назиле Юмерова Ахмедова,  с предмет продажба на 2000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 14600кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 43900лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

Същите били осчетоводени от свид. Цв. Б. за процесните данъчни периоди, тъй като удостоверявали извършените доставки от физически лица на „Риоском“.

Подадени с електронен подпис на свидетелката били справките декларации за ДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2013г. Обичайно свид. Б. изготвяла фактурите за продажба на дружеството и ги изпращала по имейл на подс. Т., като последният й давал данните за същите. Разплащането на дружеството с клиентите се извършвало по банков път.

Системно били представени и документи за продажбите на дружеството.

Книжата се съхранявали в счетоводната кантора на „Антарес“ ООД, като данните по тях били въвеждани в специализирания счетоводен софтуер.

Във връзка с извършвана проверка по следрегистрационния контрол, възложена с резолюция №3484/24.06.2013г., данъчните органи установили контакт с представителите на „Риоском“ ЕООД от „Антарес“ ООД. С протокол от 08.10.2013г. служителка на кантората, упълномощена от свид. Мустафа, по опис предала на проверяващите счетоводната документация ведно с обяснения, банкови извлечения, договорите и фактурите в оригинал и копия. Книжата били върнати на свид. Ц.Б. с протокол от 28.10.2013г.

При извършените насрещни проверки до документацията данъчните служители установили, че дружеството е декларирало разходи по договори за покупко-продажба на малини с купувач „Риоском“ЕООД и продавачи различни физически лица, като никое от лицата, посочени в тези договори като продавачи не познава дружеството и не е сключвало договори със същото, както и, че не били извършвани описаните в договорите доставки на количествата земеделска продукция. 

На 22.11.2013г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки във връзка с установено при проверката публично вземане в размер на 150709, 24лв., публичен изпълнител при ТД НАП Варна, наложил запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на „Риоском“ ЕООД и уведомил дружеството на адреса му (този на „Антарес“ ООД).

„Риоском“ ЕООД било служебно дерегистрирано на 21.02.2014г.,за което било изпратено уведомление до счетоводната кантора.

На 05.03.2014г. с Постановление на налагане на обезпечителни мерки във връзка с установено при проверката публично вземане в размер на 158139, 38лв., публичен изпълнител при ТД НАП Варна, наложил запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на „Риоском“ ЕООД в ТБ „СИБАНК“ ЕАД, уведомил дружеството на адреса му и изпратил съобщение за доброволно изпълнение.

С уведомление от 11.03.2014г. на основание чл. 205 от НПК Директора на ТД НАП сезирал с резултатите от следрегистрационния контрол РП Варна, която препратила по компетентност материалите на ОП Варна. С постановление на прокурор от ВОП от 20.03.2014г. била възложена предварителна проверка по постъпилия сигнал.

Свид. Ц.Б. знаела, че следва да бъде подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. За да предпази подсъдимите от негативни последици, свидетелката изтеглила електронния образец и попълнила декларацията в съответствие с въведената от нея информация по счетоводните регистри. В същата били декларирани приходи от продажба на стоки в размер на 901746, 21лева, разходи в размер на 566727,98лева, включващи разходите на стойност 339060 лв. по 15те бр. договори за покупко–продажба на малини с общо количество 112720кг. Печалбата за годината възлизала на 335018,23лева. Декларацията била оформена с името на свид. Мустафа. Документът бил генериран и разпечатан на 27.03.2013г. в 17:16:12ч. Не е възможно да се установи чий е положеният за управител в този документ подпис.

На 28.03.2014г. в ТД на НАП- Варна била входирана на гише ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 034351400334535, за която било отбелязано, че е подадена от управителя на „Риоском“ ЕООД гр. Варна. Заедно с нея бил подаден и годишен статистически отчет, препратен служебно до НСИ. След подаването й, входящият номер бил отразен от свид. Б. в досието на дружеството.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-графическа експертиза, видно от заключението по която подписите за продавачи в процесните 15 бр. договори не са изпълнени от лицата, посочени в тях за продавачи. Вещото лице е установило, че от тях не са положени и подписите в анексите към договорите, както и декларациите, че са получили сумите в брой. От заключението е видно, че и подписите за „купувач“ /представителя на „Риоском“/ не са били изпълнени от свид. Мустафа. Според вещото лице, ръкописният текст в графите „дата“, „килограми“,  „ед. цена“ и „стойност“ в протоколите за изкупуване на малини и в графа „дата“ на клаузата от него – декларация, са изписани от подс. Т.. Трима свидетели, с които „Риоском“ ЕООД е сключило процесните договори през м. юни-септември 2013г. не са отглеждали изобщо малини – Илхан Ферад, Мехмед Емин и Хасан Ахмед Хасан, а останалите - Тефик Еюбов Ахмедов, Ахмед Еюб Ахмед, Хасан Рамадан Хасан, Хюсеин Исмаил Хюсеин, Мехмед Хюсеин Мехмед, Байсе Кямил Ахмед, Мустафа Мехмед Хюсеин, Рамадан Сали Етем, Мехмед Хюсеин Емин, Анифе Мустан Мехмед и Хюсеин Юлметов Хюсеинов, са отглеждали малини през този период, но не са предавали произведената продукция на „Риоском“ ЕООД, а на други закупчици. Нещо повече, посоченото в договорите количество продукция не е могло да бъде предадено в периода м. юни-м. септември 2013г. от конкретните производители, съответно реализиран този доход, предвид реалното количество площи с малини, които са били засадени и обработвани от тях. 

От назначената в хода на съдебното следствие втора допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че продадените от дружеството количества малини, вкл. и тези придобити по процесните договори в размер на 112 720кг., били осчетоводени от свид. Цв. Б., като приходи от продажба по кредитна сметка 7010. По този начин общата сума на приходите за данъчната 2013г., която била включена в подадената ГДД по ЗКПО за 2013г. била в размер на 901 746, 21лв. Платените суми за покупката на малините по инкриминираните договори, посочени в „декларацията“ от същите били осчетоводени по дебита на сметка 4110, като разходи за платени суми от дружеството на посочените като продавачи в договорите /доставчици на дружеството/. Тези счетоводни записвания били направени въз основа на предоставените на свид. Цв. Б. договори за продажба и приложенията към тях. Съответно, тези разходи намерили отражение и общите разходи за 2013г. , които били декларирани в ГДД по ЗКПО за 2013г. в размер на 566 727,98лв. Видно от заключението, в декларацията за 2013г., подадена от „Риоском“ ЕООД  по реда на чл.92 от ЗКПО в разходната част на същата са включени разходите, направени съгласно процесните 15 договора за закупуване на малини от физическите лица, посочени в тях. Общото количество според вещото лице на закупените малини за периода м.06.-м.12.2013г. е 176 418,20 кг., а не само 112 720 кг. по договорите, представляващи неистински документи. Така общата стойност на отразените в счетоводството закупени малини възлиза на 449 385,52лв. Вещото лице сочи, че осчетоводената стойност на разходите за покупка на малините, вкл. тези по 15те договора, съответства на декларираните от дружеството за 2013г. и същите са включени в размер на отчетените в ГДД разходи за същата година.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението по която, тъй като договорите за покупко-продажба представляват неистински документи и няма доказателства за плащане на доставчиците за закупените по тях количества малини, то вещото лице е приело, че те са придобити по безвъзмезден начин от неустановени лица. С оглед което, сумата от 339 060,00 лева, на основание чл.78 от ЗКПО, представляваща стойността на малините по процесните договори, е следвало да участва при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2013г. – в увеличение, тъй като в счетоводството били налице записвания за последвалата продажба на същите, с оглед на това че няма доказателства да са направени разходи за закупуването им. Предвид това и финансовият резултат за 2013г. според вещото лице е следвало да бъде 674 078,23лв. печалба, вместо декларираната 335 018,23 лв. печалба. Съответно и дължимият корпоративен данък е бил 67 407,82лв., като в ГДД по ЗКПО начислен е бил 33 501,82лв.. т.е. допълнително дължимият неначислен и недеклариран корпоративен данък възлиза на  33 906,00 лв.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която с оглед поставените му задачи е заключило, че общата декларирана стойност на декларираните в СД по ЗДДС продажби за периода 01.06.2013г.-31.12.2013г.  възлиза на 1 076 348,65лева/ с ДДС/, от които по банков път са били платени 443 948,70лева. Липсват данни за плащанията по банков път /до 31.12.2013г./ от следните клиенти – „Антего“ ЕООД/ частично/, „Вен бон“ ЕООД и „Хантей“ АД. 

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно- графическа експертиза, вещото лице по която сочи, че не може да се извърши сравнително изследване и не може да се отговори дали подписът в графа „подпис на представляващия“ в ГДД №034351400334535 от 28.03.2014г. е изпълнен от свид. Мустафа Шемседин Мустафа, подс. Г.Т., подс. А.Л. или свид. Цв. Б.. Това е така, тъй като подписът по строеж бил прост, изпълнен с произволни щрихи, лесни за изпълнение, като най-вероятно е несъществуващ, изпълнен еднократно с липса на динамичен стереотип при неговото изпълнение.   

По отношение на сделките по ЗДДС, видно от  заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава,   издадените фактури, по които „Риоском“ ЕООД, е ползвало данъчен кредит, са били включени в дневниците за продажби съгласно нормата на чл.86 от ЗДДС. Представляващите дружествата са декларирали, че са издали горните фактури и извършените по тях доставки. С оглед горното и вещото лице не е констатирало други нарушения по ЗДДС, освен операцията по фактура № 141/05.10.2013г. с доставчик „Вен бон“ ЕООД, с предмет на доставка „стока“ и данъчна основа 13600лв., „Риоском“ ЕООД ползвало данъчен кредит в размер на 2720лв. Доставчикът не е бил установен, не е представен оригинал на фактурата, не е доказано настъпването на данъчно събитие. Вещото лице, в заключенията по основната и допълнителна СчЕ на ДП, приема, че е налице неправомерно ползван от „Риоском“ ЕООД данъчен кредит по тази сделка, съответно и данъчно задължение за заплащане на ДДС в размер 2 720лв. за данъчен период 10/2013г.

В хода на първоинстанционното производство подс. Л. е представил платежно нареждане за внасяне по сметка за плащания на данъци към републиканския бюджет сумата от 50 400 лева по НОХД №1449/2017г. на ВОС. Сумата съответства на дължимия данък по ЗКПО, съгласно обвинителния акт в размер на 33906,60лева, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2014г. до датата на внасянето й /11.01.2019г./ в размер на 16468,49лв., общо данъка с лихвите в размер на 50 374,49лева.

 

Изложената фактическа обстановка се установява чрез показанията на свидетелите по делото – Мустафа, Куртева, Иванов, включително приобщените от ДП; посочените като продавачи на дружеството по 15те договора, с изключение на показанията на свид. Ахмед Еюб Ахмед от съдебното производство; показанията на работещите в комбината Марийка Петрова, Бедрие Якубова, Тодорка П., Назифе Емин, Емине Хамидова, Илко Славов; шофьорите – Г. Петков и А. Айдаров, при изключване на твърдението му, че с изтеглените от него пари е плащал по 15-те договори за изкупуване на малини; партньорите на дружеството – Петров, Шишков, Киров, П.; счетоводителите – С. Б., Ж. Радушева и Цв. Б., с изключение на твърденията им, че за връщане на документацията е бил съставен опис и същата е получена от неустановено лице; писмените източници – документи по учредяване на дружеството, по регистрирането му, документите, представени пред данъчните органи в хода на проверката по следрегистрационен контрол, вкл. копията на 15 договора с ФЛ, протоколите и декларациите към тях, фактурите и дневниците по покупки и продажби, СД по ЗДДС – подадени от дружеството и неговите съконтрахенти, банкови документи; протоколи за разпознаване и фотоалбуми към тях; експертната интерпретация по основната и допълнителните счетоводни експертизи и графологическите експертизи. При така формираната безпротиворечива съвкупност се установява хронологията на действията на подсъдимите, отношенията им с лицата, свързани с дейността на „Риоском“ ЕООД, съставянето и ползването на неистински книжа, довело до извършване на деянието.

 

С оглед възраженията на защитата и допълнително при анализа на доказателствата по делото, съставът счита за необходимо да посочи следните съображения:

 

1.Формалният управител и собственик на „Риоском“ ЕООД бил свид. Мустафа. Свидетелят никога не е мислил да създаде търговско дружество и да извършва с него каквато и да е дейност. Оценявайки непълните му интелектуални възможности – без образование, оскъдна грамотност (пример на л. 144, т. 6 от ДП – обяснения пред данъчните органи), и необходимост от парични средства, подсъдимите са го избрали за подходящ с оглед техните намерения. Лично не е участвал в дейността на дружеството, дал е пълномощно на подс. Т., упълномощил е и счетоводители. От своя страна свид. Б. и нейните колеги е организирала счетоводното обслужване на дружеството.

Липсващите спомени на свидетеля за конкретните моменти, в които е бил нужен на подсъдимите като създаващ и собственик на дружеството могат да бъдат попълнени от писмени източници по делото. Подкрепено от писмените доказателства е твърдението, че за нуждите на създаването на дружеството свид. Мустафа е получил лична карта – отразена като номер и дата в документите за учредяване на дружеството от същата дата – 20.05.2013г. Пред ВОС е разпознал подписа си по учредителния договор. Не е налице съмнение, че е бил пред нотариус Валентин Въков с оглед заверяване на образец от саморъчния подпис на управител от 21.05.2013г. С оглед финансовото му състояние не е внесъл на каса в банката 160лв. – таксата по регистрация, както и уставния капитал от 10лв., интерес от тези плащания са имали само подсъдимите. Напротив, именно мотивацията му да получи пари и работа, го е водила да се съгласява да придружи подсъдимите и да постави подписа си, където му кажат.

В този смисъл са и показанията на свид. Пенка Куртева, описваща среща на свид. Мустафа с подс. Л. през лятото на 2014г., когато с автомобила си подсъдимият е търсил свидетеля на пазара, където работел. Вечерта свид. Мустафа отишъл в дома на подсъдимия, а на другия ден разказал, че е подписал нещо, но не знае какво. В този смисъл са и показанията на свид. Албенко Иванов – „Леля Пенка ми каза, че Мустафа й казал, че Л. е направил фирмата. Л. е отворил прозореца, като е отишъл там, говорил с него за нещо и си е заминал и казал довечера ела при мен. Като отишъл Мустафа при него вечерта, подписал празен лист за работа. Така ми разказа Мустафа вечерта, като се върна… Мустафа ми каза, че го накарали да подпише празен лист за работа…“.

Свид. Иванов и Куртева описват физическото и психическото състояние на свидетеля при и след тази среща с подсъдимите. Търсенето на свид. Мустафа, носещ щайги на пазара, от хора с черен мерцедес и поканата да отиде в дома на подс. Л., безспорно са впечатлили околните търговци. Самият свид. Мустафа си спомня, че това е било през м.03.2014г. Без значение какво точно е подписал тогава, в дома на подс. Л., то е било по повод делата на търговското дружество, ползвано от подсъдимите – тъй като нищо друго не е обвързвало свидетеля с подсъдимите. Така и свидетелят е предал на познатите си от пазара.

Свид. Мустафа е бил включван, когато се е налагало личното му участие. Доколкото обаче той не съобщава да е посещавал НАП и самата ГДД по ЗКПО за 2013г. не е подписана от него, съставът не включи след фактическите положения подаването й от него на гише. Свид. Мустафа узнал за правните последици от съществуването на това дружество, за чиито управител и собственик бил вписан в търговския регистър, едва след като започнало наказателното производство. За този момент свидетелства и свид. Иванов, който е съдействал на свид. Мустафа да получи правна помощ от адвокат.

Правилен е изводът на ВОС, че от доказателствата по делото несъмнено се установява обстоятелството, че ГДД не е подадена от нейния представител по закон- свид. Мустафа, който не е знаел за регистрираното търговско дружество на негово име, не е осъществявал дейност чрез него. Не познава и не е познат на свид. Б., която е подготвила самата ГДД.

 

2. Цялостната фактическа и търговска дейност на „Риоском“ ЕООД била осъществявана от двамата подсъдими.

 

А.От работещите по трудов договор през 2013г. – 25 човека (Николай Николаев бил нает на 03.01.2014г. и работил до 27.03.2014г.), свид. Марийка Петрова, Бедрие Якубова, Тодорка П., Назифе Емин, Емине Хамидова, Илко Славов, които имат договори с „Риоском“ЕООД не познават неговия управител - свид. Мустафа. Трудовите договори не били сключвани с него, а с известния им шеф – подс. Л.. От трудовите си книжки свидетелите знаят, че всяка година работят с друга фирма, но шефът и работата им са едни и същи. Илко Славов – домакин, Марийка Петрова, работничките свид. Бедрие Якубова, Тодорка П. – са единодушни, че независимо от имената на фирмите, променяни през годините, всички те са били на подс. Л., свид. Назифе Емин дава показания „Имам подписан трудов договор. В договора пишеше Мустафа Шемседин Мустафа и през този период ми плащаше г-н Л..“. За заплащане на заплатите на работниците, всеки месец подс. Л. е осигурявал към 8 000лв. Свидетелите сочат, че им е плащал той, при това редовно. За тях това, че договорът е издаден от друга фирма не е било важно.

И към момента на с.з. част от тях са наети от фирма, различна от тези на подс. Л., в частност – свид. Хамидова и Якубова работят към ККМ ЕООД, представлявано от Деян Лампаров (собственик и на предадени му от подсъдимите дружества „Антего“ ЕООД и „Вен бон“ ЕООД), установимо чрез трудовите договори, приложени към съдебната фаза, т. 1 , л. 201-202.

 

Б. Шофьорите, разпитани като свидетели по делото не са работили по трудов договор с „Риоском“ ЕООД, но описват ролята на подсъдимите за дейността й.

Свид. Г. Петков – „Работих с двамата подсъдими – Жоро и Л.…. Не помня за коя фирма работих при тях…. За фирма „Риоском не съм чувал.“. При прочитане на частта от показанията му от ДП: „От работниците в комбината бях чул, че Л. е прехвърлил някаква негова фирма на момче с имената Мустафа Мустафа, като не знам защо му я прехвърлил и нищо не знам за тази фирма“, – свид. Петков едновременно и потвърждава и отрича показанията си. Фактът, че подс. Л. ползва чужда фирма очевидно е дискутиран сред работниците в комбината.

Свид. Ахмед Айдаров „Познавам подсъдимите. И за двамата съм работил… Не знам за коя фирма съм работил….“. 

И Петков и Айдаров твърдят, че собственик на фирмата е Л., а Т. им плащал заплатите. И за тези свидетели не е било важно коя е фирмата, през която се осигурява работа за комбината.

 

В.Партньорите на дружеството – купувачи, единодушно сочат, че са преговаряли с подс. Л. и подс. Т..

Свид. Петър Петров, управител и собственик на хладилника в Лозница, „Хладилна база дивечово месо“ – „ХБДМ“ АД, от години работещ по изкупуване и замразяване на суровини и един от купувачите на малини от „Риоском“ – контактувал с подс. Т., който представил пълномощното от 12.06.2013г. от свид. Мустафа.

Свид. Минчо Шишков – управител на „Ленокс Фроузън Фууд“, заявява в с.з.: „Фирмата „Риоском се представляваше от двамата обвиняеми. Сега не си спомням, тъй като ние работехме с тях с три фирми. Почнахме с друга фирма, на която управител беше г-н Т.. … За следващата компания ме уведомиха, че ще работят с друга фирма, мисля, че това беше „Риоском“, чийто управител не съм виждал. … Аз попитах защо този човек не сме го виждали и те ми казаха, че са група съдружници, че господинът го няма и по пощата ще подпише договор… Основно по телефона с Л. контактувах. Т. му беше по-скоро като помощник…. Фактурите да доставките те ни ги изпращаха по имейла обикновено от някаква варненска фирма, която им управляваше счетоводството… мисля, че Б. се казваше счетоводителката. … Л. ме уведоми, че фирмата ще е друга. Той каза, че са техни съображения… „Риоском“ са двамата обвиняеми. Тогава за мен бяха доставчици. Л. и Т. бяха доставчици за мен и двамата. С Л. договаряхме доставките на малина на фирма „Риоском“. Само с него съм договарял нещата за доставките на малина“. Свид. Шишков заявява, че е разочарован от търговските им отношения, тъй като по сключения договор платили авансово и дружеството не им доставило последната доставка „Излъгаха ни с последната доставка, платихме им голяма сума и нищо не получихме, това беше септември 2013година….Ние подадохме жалба в прокуратурата за измама затова, че платихме 50000лв. за доставка, която не ни беше доставена въобще. “.

За лично участие на подс. Л. свидетелства и свид. Киров – „Казаното от мен, че стоката е на Л., се опира само на факта, че аз съм разговарял с Л. по телефона за съответната стока и всички договорки спрямо цена, качество, време на доставка са правени с него, а вече той откъде е намерил стоката не мога да знам.“.

 

В.„Еко България“ АД, „Веола“ ООД с управители Димитър Димитров и Петко Петков, „Антола“ АД с управител Николинка Колева – са продавали гориво на автомобили, ползвани от „Риоском“. Мениджърът на Веола“ ООД, свид. О. П.,  във въззивното следствие, потвърди показанията си, че е зареждала гориво на автомобилите на комбината, фактурирано на „Риоском“ ЕООД, за което е контактувала с подс. Л. и Т.. Предоставените от нея фактури в ДП, т. 3, л. 144, 153-157, 165-168, са оформени като за получател е вписано името М. Мустафа – но свидетелката заявява, че никога не го е виждала.

„Мобилтел“ ЕАД е продал 18 телефонни апарата на дружеството, видно от фактурите представени в т. 5 на ДП и е обслужвал три постоянни номера по договор, сключен с „Риоском“ ЕООД.

 

Г. Банковите сметки на дружеството са били създадени от подс. Т.. Той оперирал със сумите по всички тях, а за теглене от ДСК подс. Т. преупълномощил и свид. Айдаров, който му предавал парите.

 

Д.След упълномощаването от 12.06.2013г. от свид. Мустафа на „Антарес“ ООД, счетоводното обслужване на новосъздаденото дружество било поверено на екипа на счетоводната къща. Само подсъдимите са предавали документи, давали са указания, потвърждавали са търговски операции.

Сияна Б. – съдружник в счетоводната кантора, „С г-н Л. имаме контакт във връзка с фирма „Хантей“. Мисля, че Т. е носил документите на фирмата. С тези две лица контактувам по повод вземане и носене на счетоводни документи. Такова лице Мустафа Мустафа не знам.“. С „Хантей“ АД счетоводната къща работи от 2010г.

Свид. Ц.Б. дава показания, че документите за „Риоском“ ЕООД са й били носени от подс. Т. и други лица, които не е виждала лично, не познава свид. Мустафа.

Доколкото „Хантей“ АД е доставчик и получател по фактури, осчетоводени от „Риоском“ ЕООД, и с оглед показанията на свидетелките Боцановски, следва да се приеме, че от страна на „Хантей“ АД съответстващите документи са били представени в същата счетоводна кантора от подс. Л.. Така, по сделките – подс. Т. е носил документи за „Риоском“ ЕООД, а подс. Л. – за „Хантей“ АД. Очевидно е, че всеки от тях е знаел, че „Риоском“ ЕООД осъществява инициираните само от тях търговски операции.

Посочването за адрес и телефон на дружеството - адресът и телефонът на счетоводната къща, са гарантирали ограничена до свид. Боцановски комуникация от страна на партньорите на дружеството и всички контролни органи, вкл. данъчните. По този начин, чрез доверената си счетоводна кантора подсъдимите са получавали цялата външна информация от значение за дружеството. Официално и неофициално никой не е знаел контактите на неговия действителен управител, само подсъдимите са можели да го намерят, когато се налагало да извърши определено действие.

 

Така подсъдимите са осигурили работна ръка, партньорски отношения, консумативи, регистрация по ДДС, счетоводно обслужване, банкови сметки и т.н., контролирали и упражнявали пълноценна търговска дейност, ползвайки дружеството на свид. Мустафа.

 

3. Защитниците на подсъдимите считат, че съставените 15 договора с ФЛ, нямат правно значение, не е посочено къде са били ползвани, не са сред изискуемите приложения по ГДД по ЗКПО. Съставът разгледа възраженията и счете:

 

А)Сред търговските книжа, предоставени за осчетоводяване от подсъдимите, като упражняващи търговската дейност на „Риоском“ ЕООД са и 15бр. договори за покупка-продажба от физически лица, протоколи и декларации, представляващи неистински документи по смисъла на чл.93т. 6 от НК, тъй като нито един от подписите по тях не е поставен от посочените за автори лица. Документите са и с невярно съдържание – установено е, че такива количества тези хора не са продали на дружеството.

Предназначението на тези документи е да докажат: а)произход на стока, продадена от „Риоском“ ЕООД, б)контрагентите по получени от дружеството доставки, както и да участват във формирането на счетоводен резултат на дружеството и контрагентите му по получени доставки.

Тези книжа са били осчетоводени и разнесени по сметки, включени в различните справки и декларации, свидетелстващи за извършената от дружеството търговска дейност и удостоверяващи данъчно значими обстоятелства.

С представянето им подсъдимите са заявили съответните факти, които са били преповторени и в ГДД. Затова без да бъдат приложения към ГДД по ЗКПО, договорите са имали правно значение, тъй като резултатите от търговската дейност са били формирани на тяхна основа. Счетоводните регистри следва да бъдат съхранявани 10 години, като записите по хартиен и електронен носител са едни и същи. Свид. Б. съхранява счетоводните регистри на дружеството и към момента на наказателното производство. Видно е, че е изготвила извлечения от нея на 01.12.2015г. в 10:42ч., заверила ги е за вярност с оригинала и ги е предала на разследващия. Отделно от това, към изготвяне на втората допълнителна ССчЕ, чието заключение е датирано от 28.12.2018г., свидетелката е предоставила допълнителни справки и информация на вещото лице, с помощта на което са били установени и допълнителните отразявания като задължения на дружеството към Ш. Емин и О. Османов. Тоест, цялостната информация за търговската дейност е била обработена и ползвана от свидетелката по законоустановените поводи, в това число за нуждите на експертизите по делото.

 

Б) Подс. Т. има лично участие при съставяне на тези неистински книжа, тъй като според вещото лице графолог, ръкописният текст в графите „дата“, „килограми“,  „ед. цена“ и „стойност“ в протоколите за изкупуване на малини и в графа „дата“ на клаузата от него – декларация, са изписани от подс. Т..

Свид. Мехмед Мехмед, Мехмед Емин, Хасан Хасан, Хюсеин Хюсеинов, Илхан Ферад твърдят, че през 2013г. подс. Т. не е ходил да изкупува малини в с. Миланово и не са му продавали малини.

Малините, продадени от „Риоском“ са с неуточнен произход. Свидетелят П. Петров „ХБДМ“ АД описва начините, по които става изкупуването, издаваните от него документи – кантарни бележки при приемане на стоката, разходни ордери при плащане в брой. Обръща внимание на значението на произхода: „За да дойде твоята стока при мен, аз трябва да знам, че е твоя. Аз тази стока я продавам после в чужбина, ако тази стока е напръскана и не когато трябва и се установи наличието на пестициди, аз мога да загубя клиента. Аз знам всеки един кога е пръскал и с какво е пръскал, който ми е докарал малината, аз проследявам тази стока.“.

 

В)Информацията по представените 15 договора е напълно невярна. В случая обаче, не се установява и дейност по закупуване чрез прекупвачи от „Риоском“ ЕООД.

Свид. Етем, Хюсеин – са продавали малини на други прекупвачи „Давам, където ми дават повече“, свид. Кавунски – „Всеки едни хладилник се има посредник, има си хора… Имаше си човек приемач, който си приема малините и ни плащаше на място…“, в допълнителния разпит съобщава „Всички фирми работят с комисионери, защото ти не можеш да огрееш навсякъде“; свид. Анифе Ахмед – Нямаме с никого договори, точно не знам на кого продаваме. Който е там, където се изкупуват малините, на него продаваме… От декар до 300кг средно продавахме през 2013 година. Като продавахме малини, не са ни давали документи. В брой ни плащаха.“., свид. Б. Ахмед „Аз не съм предавала малина въобще… Не съм сключвала такъв договор. На двамата подсъдими не съм давала малини. Не ги познавам, не съм ги виждала…. Ахмед Еюб има пункт в селото за малини, не знам за кого купува. На Ахмед Еюб може да се е случвало да сме давали, ама не знам.“; свид. Н. Ахмедова „Не съм работила с фирма „Риоском“… Нямали сме сключен договор с някой. Понякога идваха от селото хора да купуват, понякога нямаше. Не са ми издавали документи за продаденото количество. На ръка ми плащаха веднага. Двамата подсъдими не ги познавам, не съм им продавала малини.“.

Свид. Айдаров сочи като прекупвач свид. Ахмед Еюб Ахмед – „има гараж и съм вземал от там по тон и половина-два тона от гаража.“, известен и на свид. Н. Ахмедова, Б. Ахмед. Свид. Мехмед Мехмед казва за Ахмед Еюб Ахмед – „Идвал е до вратата ми да се моли за малини, но е несериозен и не съм му давал малини въобще.“.

Защитата се позовава на показанията на свид. Ахмед Еюб Ахмед, който сочи, че е участвал в посредническа дейност, упражнявана от подс. Т., при която се оформяли договори и се плащало на хората. Показанията на свидетеля са намерили задълбочен и убедителен анализ в мотивите на първоинстанционния съд.

Този свидетел единствен от останалите по 15 те договора, разпознава подписа си под договора, но уточнява, че не е дал наведнъж 11 тона малини, както и Т. не му бил дал наведнъж 33000лв. Самите договори се съставяли, като се подписвали предварително, за да си гарантират изкупуването и накрая на сезона се попълвали точните килограми. Т. присъствал, донесъл договорите и пред него се подписвали.“ Сочи, че и брат му имал договор със същата фирма, обстоятелство, което сам свид. Тефик Ахмедов отрича.

Показанията на свид. Ахмед Еюб, депозирани в с.з. са в противоречие с тези, изложени в ДП на 09.01.2015г., където твърди, че малините, произведени от родителите му през 2013г. са били изкупени от фирма от гр. Велико Търново с представител Колев, като с „Риоском“ не са работили. След приобщаване на тези показания свид. Ахмед разширява отговора си, като заявява, че е продавал и на Колев, и на Т., без да съобрази пропорциите на предадените количества малини. Показанията на свидетеля, депозирани в с.з. са изключително допълнени, необичайно детайлни и подробни, видимо повлияни от линията на защита на подсъдимите.

Пред съда свид. Ахмед Еюб Ахмед за първи път посочва факти и обстоятелства по авторството на подписа му в договора и за начина на сключване на договорите, които се отричат от собствения му брат. Нещо повече от документите, свързани с продажба на малини от свид. Ахмед Еюб Ахмед, експертно е установено, в Протокол № 93 от 25.01.2015г. за извършена графическа експертиза, т. 4, л. 91-92, че подписите по договора от 27.07.2013г., протокола за изкупуване на малини от 02.09.2013г. и за декларатор в декларацията от името на Ахмед Еюб Ахмед – че не са положени от него. На тази основа, обратното твърдение на свидетеля, заявено пред съда, се явява напълно изолирано и се оценява от състава като недостоверно.

Предубеността и заинтересоваността на свидетеля имат своето основание в дългогодишните финансови отношения между семейството му и подс. Т., за които е разказал в показанията си от 20.12.2016г., приобщени в с.з. Тъй като имал проблемен кредит, го прехвърлил на подс. Т. да го изплаща, който платил 30 % от сумата, за да бъде вдигната ипотеката, баща му бил взел заем от подс. Л. и от подс. Т.. Тези книжа, вкл. и РКО за предадени малини от семейството, са били доброволно предадени от защитника на подс. Т. в хода на ДП.

Видно е за състава, че новопопълнените в показанията на свих. Ахмед факти са напълно изолирани и неубедителни. Доказателство, категорично опровергаващо твърдението, че за получените по договора с „Риоском“ доходи свид. Ахмед подал декларация, е справката ТД НАП Варна, офис Шумен, че за 2013г. свидетелят не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, съобразено и от ВОС.

 

Г) Тезата, че доставката на малини за дружеството е била от прекупвачи и са правени плащания, търси опора в показанията на свид. Ахмед Айдаров: „Теглил съм пари… В Търговище теглих … от ДСК ли беше не мога да се сетя… Имах пълномощно от Г.Т.… Като изтеглих парите с едната част платих малините, а което остана дадох на Т.…. Не съм виждал по договор да се продават малини. Не сме подписвали приемо-предавателен протокол за малините. Отиваш и теглиш, плащаш и заминаваш… Не сме ходили до масивите с насажденията. От прекупвачи ги купувахме.“.

Твърденията на свидетеля съставът не кредитира като относими към предмета на доказване, тъй като видно от книжата в т. 6 от ДП, подс. Т. го е упълномощил да тегли парични суми от сметката на дружеството в банка ДСК на 10.09.2013г. Установено е, обаче, че по счетоводните отразявания плащанията по договорите към 15те ФЛ са били извършени в периода 30.08-02.09.2013г. Операциите, извършени от свидетеля Айдаров са последващи „плащането на ръка“ по фиктивните договори.

 

Следователно, нито продавачите на представените от подсъдимите договори и анекси са продали малини на дружеството, нито свид. Мустафа е купил такива, но дружеството е извършило продажбите, за които е издало фактури на клиентите си. Към 31.12.2013г. наличността по сметка 302 – суровини и материали, е нулева.

Д)Подс. Л., организиращ дейността на дружеството, намиращ партньори, на които продукцията да бъде продадена, договарящ с тях параметрите по сделките, е неразривно свързан с факта на придобиване на суровините. Без да разполагат с малини, подсъдимите не са могли да продадат малини. А продажбите на дружеството са безспорно установени при насрещните проверки и експертното изследване, включително и по движението по банковите сметки. С оглед на това и съставът приема, че подс. Л., макар и да не е посочен изрично от свид. Цв. Б. като носещ документи в счетоводната кантора, е бил напълно запознат с отразяванията по фиктивните договори. Той е бил и представляващ „Хантей“ АД – наемодател на „Риоском“ ЕООД, доставчик и получател по сделки със същото дружество и като такъв лично е участвал в създаването на първични документи, включени в документооборота на двете дружаства.

Анализът на сделките на „Риоском“, сключени с фирмите, свързани с подсъдимите, установява – че не са били извършени дължимите плащания по продажбите от „Риоском“ – силен аргумент за съзнаването от подсъдимите на буферното значение на това дружество. Липсват данни за плащанията по банков път /до 31.12.2013г./ от следните клиенти – „Антего“ ЕООД /частично платени били 260 282, 30лв. от дължимите 801 360лв./, „Вен бон“ ЕООД /дължими 24 000лв./ и „Хантей“ АД /дължими 67322,25 лв./. „Вен бон“ ЕООД и „Хантей“ АД са били и доставчици на дружеството с по една покупка, като не са налице счетоводни записвания за извършени прихващания на насрещни разчети. По сметките на „Риоском“ не е имало наличности, които е следвало да бъдат платени на доставчиците му и към 31.12.2013г. е дължал 171 000лв.

По сделката със „Ти Ес Био“ ЕООД, с управител свид. Т. Киров (замразени малини) стоката е пътувала с фактура от фирма „Антего“ ЕООД Търговище с МОЛ Анка Текемска (т. 2, л. 92 от ДП), но фактурата е била оттеглена под предлог че е станала грешка и е издадена фактурата от „Риоском“ ЕООД (т. 2, л. 91 от ДП). А всъщност разговорите са били водени с подс. Л., възприеман от свид. Киров като собственик на суровината.

Не следва да се омаловажава фактът, че ССчЕ по делото (т. 4 л. 12 и т. 8 л. 262 от ДП) установяват, че „Риоском“ ЕООД е ползвало неправомерно данъчен кредит за м. 10/2013г. по фактура (неприложена по делото), издадена от „Вен бон“ ЕООД, в размер на 2 720лв. и е установено задължение по ЗДДС в същия размер – под минималния за наказателно преследване от 3000лв. по чл. 93 т. 14 от НК и чл. 255 ал. 1 от НК.

Към момента на опериране на „Риоском“ ЕООД подсъдимите са имали задължения към дружеството и като ангажирани с дейността на други дружества, но не са ги изпълнявали, тъй като са знаели, че няма да им бъде потърсена икономическа отговорност. Съвместното функциониране на свързаните дружества обяснява паралелните търговски операции, преливането на стоки от едно в друго дружество, и като финал – отсъствието на плащане, което и не би било потърсено – поради постигнато удовлетворяване на счетоводните интереси и съвпадението на страните по сделките.

С оглед прецизността, съставът установи, че „съвпадението“ на страните е продължило и след инкриминираната дата. През м. 06.2014г. подс. Т. платил 1000лв. на Деян Лампаров, за да му прехвърли управлението на „Антего“ ЕООД с предишен управител Анна Текемска, майка на подс. Т., който бил упълномощен да упражнява дейността. Лампаров е станал собственик и на „Вен бон“ ЕООД, свързвано преди това с подсъдимите. Същият към момента на съдебното следствие е работодател на свид. Якубова и Хамидова.

 

Е)Съдът не кредитира показанията на свид. Б., че през м. 10.2013г. решила да се откаже да води счетоводството на „Риоском“ ЕООД и оставила документите в кантората, които по-късно били предадени на неустановено лице.

Видно от справката на НАП, л. 208, т. 1 от ДП, с нейният електронен подпис са подавани СД по ЗДДС, последно на 10.01.2014г.

Не е установен твърдяният опис на документите, съставен от свид. Радушева, които били върнати, не е известно на кого и защо са били върнати, но определено не са били получени от истинския собственик и управител на дружеството. Многократно счетоводната кантора, чрез свид. Радушева и Цв. Б. е твърдяла, че може да представи този опис, като и в хода на въззивното следствие бе предоставена възможност затова. Такъв документ не е намерен, съответно и не би могъл да се обсъжда.

Твърдението, че не искала да се занимава с дейността, защото не й е било плащано е нелогично. Напротив, доказателствата сочат обратното – тя е осъществявала всички необходими за функционирането на дружеството действия. Без да има договор с дружеството, само въз основа на упълномощаването от 12.06.2013г. и без никога да е била в контакт със свид. Мустафа, свид. Б. е полагала системните усилия по счетоводното обслужване. Важно е да се отбележи, че дейността на „Риоском“ ЕООД е била обвързана с дейността и на други фирми – напр. „Хантей“ АД, чието счетоводство е било възложено на кантората, налагащо съответността на записванията по паралелните регистри, изискуемо при евентуални насрещни проверки в счетоводствата на тези дружества.

Становището на защитата, че след връщането на документацията счетоводителите oт „Антарес" не са разполагали с правомощия да представляват дружеството пред данъчната администрация и да подават съответните декларации е необосновано, дори от факта, че именно от свид. Б. е била подготвена и подадена СД по ЗДДС в началото на м. 01. 2014г. Всички уведомления за действията по данъчните проверки, обезпечителните мерки по сметките на дружеството са постъпвали в счетоводната къща. Не е било прекратено действието на уведомлението за ангажираността на свид. Б. да представя пред НАП необходимите за дейността на дружеството декларации, вкл. по ЗКПО. Логичен повод да не подаде с електронен подпис ГДД по ЗКПО за 2013г., обаче, е развитието на проверката, извършена от данъчните органи, наложения запор по сметките на дружеството. Именно защото е знаела, че проблемите на дружеството са се увеличили и задълбочили, свид. Б. не е ползвала електронното подаване на ГДД по ЗКПО.

Физическото връщане на счетоводните документи на „Риоском“ ЕООД от страна на „Антарес“ ООД не може да има придаденото му от защитата значение. Установено е по делото, че оригиналите от 15те договора са били на разположение на кантората, предадени на данъчните и получени обратно на 28.10.2013г. от свид. Б., неин е печатът за заверка „вярно с оригинала“. Данните по тези договори са били въведени в счетоводния софтуер и свид. Б. само ги е обобщила при попълване на формуляра ГДД.

В с.з. от 09.05.2018г. тя е обяснила „Попълвам данните от счетоводните регистри, записванията, които има за годината, накрая обобщаваме и нанасяме цифрите. По сметките през годината нанасяме на база счетоводните документи, които са ни предоставени, като аз работя с това, с което разполагам…. Аз съставям декларация и по записванията в специализирания ни софтуер. Документите, текущо през периода са били осчетоводявани и след това е обобщена информацията, в предвидения срок е подадена информация.“.

Бланката на ГДД по ЗКПО е била изтеглена, попълнена и разпечатана на 27.03.2014г. в 17:16:12ч., отразено по страниците на документа. Действително е била подадена на гише от неустановено лице, но входящият номер бил предоставен на свид. Б. и отразен в счетоводните справки.

В хода на главната фаза на процес е било опровергано посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, че ГДД по ЗКПО е била подадена по електронен път и чрез електронния подпис на счетоводна къща „Антарес“, което обаче не рефлектира върху нейното изготвяне и съдържание, нито променя правнозначимия факт – че с това съдържание ГДД е достигнала до нейния адресат.

Чий е подписът под ГДД по ЗКПО по делото не може да бъде установено поради характеристиките на самия подпис – заключението на експертното изследване е в т. 10 от ДП. Поради което и само предположение би било свързването на подписа с физическо лице, установено по делото, обсъждането дали е възможно подписването от две лица едновременно, дали лицето, което го е подписало е и лицето, което го е подало. Съсредоточаване върху подобни хипотетични обстоятелства е недопустимо.

Същественото е създаването на документ, изискуем по специалния закон, съставянето му от името на управляващия и представляващия данъчнозадължения субект и представянето му в срок на компетентната служба. Документът е имал подпис, което пред ТД НАП Варна официализира наличието на този необходим реквизит. Формалната редовност на документа е била налице, поради което и той е бил приет. А дали подписът е бил поставен от посоченото в него като автор лице – е въпрос извън рамките на правомощията на данъчните власти. Видно е, че така подадената ГДД по ЗКПО е била отразена в партидата на дружеството и е създала правни последици, обявявайки дължим от дружеството размер на данък за 2013г.

 

Ж)Защитата повдига въпросите - защо е била подадена ГДД по ЗКПО и знаели ли са подсъдимите, че ще бъде изготвена и подадена.

 Отговорите, извън законоустановените задължения към данъчните субекти, могат да се постигнат и чрез показанията на свид. Цв. Б. – „… тъй като глобите са 500лв., аз подавам декларации колкото и да са ми развалени отношенията с представляващите, защото просто последиците са много неблагоприятни за тях… Дейността е преустановена, но обичайно по подразбиране за период, в който аз съм осчетоводявала логично е да подготвя декларация. … Имам отбелязване в нашите списъци, с които ние си контролираме дали нещо не сме пропуснали, там намерих входящ № на годишна декларация по чл. 92…. има подадена такава декларация, но не е непременно подадена от „Антарес“…. Много рядко разговаряме с управителите дали да им подадем декларациите, те го очакват от нас. В този случай, за фирма „Риоском“ не съм разговаряла с управителя, аз не го познавам. С Т. не съм разговаряла по този повод, нямам спомен изрично да сме водили такъв разговор за подаване на декларация. Не знам дали е знаел, че ще подам декларация по ЗКПО или че сме я изготвили.“

Независимо от отсъствието на изрично позоваване на разговор с подсъдимите, предвид обема на пълномощията, възложени на „Антарес“ ООД – и по пълномощното от 12.06.2013г., и по уведомлението от 09.07.2013г., свидетелката е била ангажирана да подаде ГДД по ЗКПО. Подобни разговори не са посочени и относно СД по ЗДДС, но свидетелката подавала книжата пред НАП. Възложената й дейност е включвала съблюдаване на законовите изисквания, спазването на установените срокове и представянето на необходимата за данъчните органи информация. Неподаването на подобна декларация би могла да ангажира не само административната, но и наказателната отговорност на представителите на търговския субект.

Подсъдимите, упражняващи търговската дейност от името на „Риоском“ ЕООД, конклудентно са изразили знанието си, че е подадена тази декларация, тъй като не са подали друга. От богатия си опит като управители и представители на множество търговски субекти, подсъдимите са били добре запознати както със задължението да има такава, така и са оценявали взаимовръзките между обявената пред данъчните органи информация за „Риоском“, „Хантей“, „Антего“ и „Вен бон“. Всъщност, различна по съдържание ГДД по ЗКПО не би могла да бъде създадена, тъй като документалната основа, вече официално представена и на НАП по повод СД по ЗДДС, е била една единствена и съответно е била е интерпретирана в декларацията, съставена от свид. Ц.Б..

 

4.Относно съдържанието на ГДД защитата счита, че е нелогично да се посочват толкова големи приходи при неосъществени разходи. Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил възражението.

Задълбоченото експертно изследване по делото установява, че от анализа на записаните в месечните оборотни ведомости салда и обороти за сметка 302 – суровини и материали, е видно, че общият размер на отчетените разходи за суровини и материали за период 06-12.2013г. възлиза на 449 385, 52лв. Тази сума участва в общата стойност на разходите, отчетени от дружеството в ГДД за 2013г.

Нещо повече, втората допълнителна експертиза, след представени от счетоводството хронологични и аналитични записвания, установила, че в прегледа по партиди за периода 01.06.-08.10.2013г. за сметка 401-Доставчици, са отразени движения – задължение към Шенай Изет Емин ЧЗП в размер на 27 300лв. за доставени на дружеството 9 100кг малини; и задължение към Орхан Адемов Османов в размер на 16 500лв. за доставени 5 500кг малини. За тези доставки по делото не са налице протоколи за закупена селскостопанска продукция. От допълнително представените от счетоводството регистри за движенията по сметки от група 50 – Парични средства, вещото лице констатирало, че всички отразени покупки на малини от доставчици физически лица, са разплатени в брой в периода 30.08-02.09.2013г., като са отразени счетоводни записвания за всеки отделен доставчик.

Закупени от дружеството, по документи, са били 176 418, 20кг (от ЕТ „Джембо“ 48000+1118.20=49 118, 20кг; + по процесните 15 договора 112720кг; + 14 600кг, допълнително установените от Ш. Емин и О. Османов), на обща стойност 449 385, 52лв. (за ЕТ „Джембо“ 66425.52лв.+339 160лв. за 15 ФЛ + 43 800лв. за Ш. Емин и О. Османов). Осчетоводената стойност на разходите за покупка на малини съответства на декларираните от дружеството в ГДД за 2013г. по перо „Разходи за суровини и материали“ 449 385, 52 лв. и са включени в общия размер на отчетените в ГДД разходи за същата година.

 

5. Като абсурдно се оценява от защитата твърдението, че малините били придобити по безвъзмезден начин. Съставът прецени следното:

Установено чрез експертизите по делото е, че малини са били продавани от „Риоском“ ЕООД и платени от клиентите по банков път. Не е спорно, че малини са съществували във владение на дружеството и то се е разпоредило с тях. Въпросът е как е била придобита тази стока. Категорично е, че доставчиците не са посочените по договорите и анексите към тях и като пряка последица – се формулира извод за безвъзмездно придобиване, тъй като от дружеството не са излезли пари за придобиването им. Така бил формиран извънреден приход, за който не е направен разход към лицата, записани че са доставили малините на дружеството.

Прочитът на доказателствата не изключва придобиването по безвъзмезден начин от неустановени лица.

В тази насока са показанията на свид. Петър Петров, управител и собственик на хладилника в Лозница, „Хладилна база дивечово месо“, от години работещ по изкупуване и замразяване на суровини и един от купувачите на малини от „Риоском“. Свид. Петров – в с.з. на 16.05.2018г. обяснява: „В Миланово… е „дивият запад“.В ония години стоката беше съсредоточена в Миланово и в Попово. И в Миланово ходила 3-4 хладилника, правят си пунктове, слагат си човек на пункта, обявяват цена. Всеки човек си кара малината, когато я е набрал и те му я плащат на място, някой път не му я плащат. В Миланово да кажем са най-големите донори. Имам случаи, работят си нормално 2-3 пъти и на 6-ият път хладилникът казва нямам пари и на бележка. Минават 15 дни и продължават на бележка и да кажем, че накрая хладилникът забравил да плати стоката. Затова казвам, че е дивият запад…. хората са станали такива донори. Може ли ти да произвеждаш малини, да дойда да не ти я платя и на другия ден пак да ми дадеш малини.“.

Един от свидетелите производители, свид. Мехмед Мехмед, твърди: „Наистина в Миланово минават много хора, може някой да дойде за един ден да изкупи малини и да си замине. Виждаме ги за един ден, утре ще ти платим и няма пари.“.

Същото говори и свид. Мустафа Хюсеин за друг купувач: „ Кольо ми плащаше, някой път плащаше, накрая ни взема малините и нито ни плати и се махна“.

С оглед на изложеното, към разглеждания период придобиването на малини от производителите без да е налице плащане е било популярна практика.

Друг източник на придобиване на малини без плащане от „Риоском“ по делото се установява чрез показанията на свид. Ахмед Еюб Ахмед от ДП, приобщени в с.з. По договори за паричен заем, сключени между подсъдимите и хора в с. Миланово, както и издадени записи на заповед, от 2002, 2007, 2009 до 2015г., подс. Т. приел да му се дава продукция от малини, като той да си приспада от парите, които му се дължат. Така на подс. Т. били връщани малини вместо пари по договорите, практика, с която подс. Л. бил запознат.

На трето място, характерът на продукцията – замразени малини, продавани от подсъдимите към техните клиенти, като родовоопределени вещи, не позволява пълна индивидуализация. Не би могло да се уточни кога са били произведени, придобити и обработени от работниците в консервния комбинат, продадените от „Риоском“ ЕООД малини. Към м.06,07 и 08.2013г. са били продадени на „Ленокс Фроузън Фууд“ ЕООД, „ХБДМ“ АД, „Антего“ ЕООД и Agritex малини, каквито не са били закупени все още от „Риоском“ ЕООД – очевидно е, че дружеството е разполагало с количества, за които не е направило разходите, отразени по счетоводните регистри, обобщени в ГДД по ЗКПО. От представените кантарни бележки и фактури, се установява, че дружеството, представлявано от подс. Т., като упълномощен от свид. Мустафа, управлявано фактически от подсъдимите, в периода 01.07.-12.08.2013г., е продало на „ХБДМ“ АД 19 112 кг малини, на различна цена, преди такива да са били придобити от него, тъй като свид. Петров сочи, че са купени пресни малини. Към този момент от ЕТ „Джембо“ е било закупено количество 48000кг малини реколта 2012. Доказателство за такива паралелни количества, преминали през счетоводството на дружеството, е фактът, че изнесените към Agritex 5 400кг малини са фактурирани от името на „Риоском“ ЕООД, но международната товарителница от 09.08.2013г. е подпечатана с печата на „Антего“ ЕООД, собственост към този момент на майката на подс. Т., действащ като неин пълномощник. Същата „грешка“ е проявена и в издадената първоначално фактура по сделката със свид. Т. Киров.

Следователно, дружеството се е разпореждало с налични количества малини, за възмездното придобиване на които не е представило надеждни документални източници, а неистински такива. При липса на доказан възмезден начин на придобиване, следва да бъде прието обратното. Без да се ангажира за броя хипотези за произхода на малините – съществуващи в хладилника на комбината, неотчетени от предишни години; взети от другите свързани с подсъдимите дружества; получени като компенсаторно плащане по парични заеми; набавени без да бъдат платени и т.н., съставът приема, че от счетоводна гледна точка е налице безвъзмездно придобиване на материали. За установяването на фактическата власт от търговския субект не са изразходвани парични потоци за дружеството. С оглед ЗСч и НСФОМПС – стандарт 8, нетни печалби и загуби за периода, безвъзмездно придобитите материали следва да се отчитат като други приходи по справедлива стойност и следва да се извърши счетоводно записване по дебита на материали срещу кредита на други или на извънредни приходи, които е следвало да намерят отражение във финансовия резултат на дружеството към 31.12.2013г.

Това не е било известно на свид. Б., тъй като подсъдимите са й представили документация, в чиято истинност тя не се е усъмнила, и в съответствие със съдържанието й е отразила материалите и задълженията към доставчиците, включвайки ги в разходите на „Риоском“ ЕООД за годината. Напротив, с оглед категоричните изводи на експертизите по делото, е следвало във връзка с чл. 78 от ЗКПО сумата 339060лв. да бъде отразена в увеличение при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2013г. По този начин е останал неначислен и невнесен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 33 906лв. Този размер на дължимия данък е бил платен с лихвите от подс. Л. в хода на наказателното производство.

Факт е, че начисленият по ГДД за 2013г. данък по ЗКПО от 33 501, 82лв. дружеството не е внесло – т. 4, л. 104, писмо от ТД НАП Варна. Не е внесен и дължимият ДДС по справките-декларации за 2013г. Така се разкрива един от целените от подсъдимите неправомерни резултати на упражняването на фактическата търговска дейност чрез „чужд“ търговски субект. След приключване на сезона, „Риоском“ ЕООД е останало задължено към държавата, други коректни партньори по сделките му, отговорността за които би ангажирала свид. Мустафа – като едноличен собственик и управител на дружеството. Така подсъдимите са извлекли максималните ползи от оперирането с този търговец, без да бъдат свързани пряко с неговите задължения.

 

По всички изложени съображения, съставът счете, че фактическата основа по делото е изяснена по несъмнен начин чрез съвкупност от годни, относими и достоверни доказателства, като позволява постигането на съответна правна оценка.

 

ІІІ. От правна страна

След преценка на релевантните по делото доказателства първоинстанционният съд счел, че подсъдимите са осъществили обективните и субективни признаци на състав на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Всеки от тях бил признат за виновен със самостоятелен диспозитив, отразяващ еднакво следните положения, а именно в това че:

На 28.03.2014 г. в гр.Варна,

в съучастие като съизвършител с другия подсъдим,

осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на Мустафа Шемседин Мустафа и управлявано от последния,

избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв.,

като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014 г., в която декларирал разходи за покупка на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица Анифе Мустан Мехмед ЕГН: **********, Хюсеин Юлметов Хюсеинов ЕГН: **********, Мехмед Хюсеин Емин ЕГН: **********, Тефик Ахмедов Еюбов ЕГН: **********, Алиш Юсуф Кавунски ЕГН: **********, Хасан Ахмед Хасан ЕГН: **********, Байсе Кямил Ахмед ЕГН: **********, Мустафа Мехмед Хюсеин ЕГН: **********, Хюсеин Исмаил Хюсеин ЕГН: **********, Мехмед Хюсеин Мехмед ЕГН: ******* 820, Илхан Ахмед Ферад ЕГН: **********, Хасан Рамадан Хасан ЕГН: **********, Рамадан Сали Етем ЕГН: **********, Ахмед Еюб Ахмед ЕГН: ********** и Назиле Юмерова Ахмедова ЕГН: **********,

като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица,

като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

Правната оценка, достигната от съда за преквалификация на деянието поради плащането на дължимия данък ведно с лихвите, извършено от подс. Л. и ползващо и подс. Т., съответно оправдаването им по първоначалното обвинение по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК – е неоспорвана от страните. Несъмнени са и индивидуализиращите признаци – дата на деянието, данъчнозадължено лице, размера на данъка по ЗКПО и относимостта му към чл. 93 т. 14 от НК, брой и вид на неистинските документи – количеството и стойността на малините, доставени по тях.

От друга страна редица възражения защитата отправя по отношение на връзката между подсъдимите и извършеното деяние, обективните и субективни признаци, приетите от съда съображения относно посредственото извършителство от свид. Б., индивидуализацията на формите на изпълнително деяние. Съставът обобщи и разгледа възраженията, както следва:

1. Счита се, че няма доказателство по делото, което да установи участието на подсъдимите в осъществяването на самото изпълнително деяние по чл.255. ал. 1. т.2 от НК, включващо избягването, неплащането на данъчни задължения и невярното деклариране, изразяващо се в потвърждаване на неистина в подадена декларация. За защитата основният въпрос, който е следвало да бъде изяснен, е, кой е деклараторът, т.е. кое лице е положило подписа си върху процесната ГДД, като самото съдържание и техническото изготвяне на декларацията не може да бъде приравнено към невярно деклариране по чл.255. ал.1. т. 2 НК.

Сред съображенията на ВОС е посочено, че подсъдимите Л. и Т., първият фактически, а вторият като пълномощник на управителя не са изпълнили задължението си в съответствие с извършваната от тях търговска дейност на „Риоском“ ЕООД да уведомят приходната агенция коректно за годишния финансов резултат през 2013г. „Чрез извършеното деклариране същите са избегнали установяването и плащането на действително дължимия корпоративен данък за дружеството.“.

С оглед задължителните указания по ТР 4/2016г. на ОСНК на ВКС, по т. 3, „Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. … Такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон. Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото.“.

Съставът изложи от фактическа страна своите съображения в подкрепа на извода, че цялостната дейност на „Риоском“ ЕООД – търговска, като работодател, като потребител на услуги, като притежател на банкови сметки, е била осъществена от подсъдимите. Те са били и физическите лица, които са извършвали действията по изпълнение на задълженията към данъчния субект, възложени му от съответните закони.

Не се възразява, че по силата на представените от тях документи са били изпълнявани предписаните действия по представяне на СД по ЗДДС, ползване на данъчен кредит, отчитане на ДДС за внасяне и за възстановяване. По аргумент на същото основание, те са и субектите на задължението по чл. 92 от ЗКПО.

В осъдителната присъда за подсъдимите е посочено, че всеки от тях е избегнал установяването и плащането на констатираното в наказателното производство данъчно задължение, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация. Не е налице обвинение, че някой от тях е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. В съответствие с фактическата основа по делото не е установено кой физически е подал документа. Но съдържанието и подаването на документа е било съзнавано от всеки от подсъдимите.

Потвърдената от подсъдимите, в съучастие като съизвършители, неистина се състои в декларирането на разходи за покупка на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица.

За неистинността на тези книжа и тяхното значение бяха изложени подробни съображения. Съзнавайки произхода на продадените от тях суровини подсъдимите са оценявали, че и в поредния, изискуем по данъчното законодателство документ, ще бъде вложено невярно съдържание. Разбирали са и правното значение на тази съвкупна неистина – да намали размера на данъка, като увеличи разходите на дружеството. Така, се е постигала обвързаност и последователност в отбелязванията за търговските операции на „Риоском“ ЕООД в данъчното му досие; съответност при проверка с дейността на неговите, свързани с подсъдимите търговски партньори; формална изрядност на данъчния субект. Този правен интерес са имали само подсъдимите, ползвали „чужд“ търговец за постигане на своите икономически цели. Извършените покупки и продажби, респ. разходите и приходите от сключените сделки, засягат формирането на годишния финансов резултат, което е било съзнавано от двамата подсъдими при осъществяване дейността на дружеството.

Липсата на техен подпис под документа е логична – те не са нито управители, нито представители на „Риоском“ ЕООД. Подс. Т. е имал пълномощия да упражнява функциите на управител, но самата ГДД е била изготвена пряко от името на свид. Мустафа.

Не е от значение кой физически е подписал/подал тази декларация, тъй като нейното законово предназначение е било постигнато, а съдържанието й е било предопределено от неистинските книжа. Тя е представила годишния резултат от търговската дейност на едно данъчнозадължено лице на контролния орган и удостоверила е размер на данъчно задължение – двойно по-нисък от реалния.

Съставът съобрази и трайната практика на ВКС по отношение на разбирането, че субект на престъпление по чл. 255 ал. 1 от НК могат да бъдат лица, фактически упражняващи дейността на данъчнозадължения търговец, напр.: Решение № 134 от 2.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 514/2017 г., I н. о.; Решение № 298 от 1.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 639/2016 г., III н. о.; Решение № 140 от 1.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 561/2019 г., II н. о.

 

2. Според защитата, в обвинението е налице сериозна и непреодолима празнота, която е невъзможно да бъде допълнена със съдебния акт, тъй като в съдържанието на т.6 от чл.255 НК са предвидени три самостоятелни хипотези, при които може да бъде ползван неистински документ - при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите. Тъй като в обвинителния акт не е уточнено за коя от трите хипотези е повдигнато обвинение на всеки от подсъдимите, защитата не може да предполага дали неистинските документи са ползвани при водене на счетоводството или при осъществяването на стопанска дейност, респ. дали са представени пред органите го приходите при подаването на декларацията. Счита се, че в мотивите си първостепенния съд напълно произволно и без никаква обосновка избирателно се е спрял върху една от трите хипотези и е възприел, че деянието е сторено при водене на счетоводството.

По отношение на твърдението на защитниците, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, затрудняващи упражняването на правото на защита на подсъдимите, съдът се е произнесъл с определението си в разпоредителното заседание от 16.02.2018г. и не е установил такива. Определението не  е било обжалвано от страните. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ал. 3 и чл. 320 ал. 3 от НПК възражения, касаещи съдържанието на обвинителния акт не могат да бъдат счетени за допустими пред настоящата инстанция.

Съдът е констатирал, че по т. 6 на чл. 255 ал. 1 от НК неистинските документи са били използвани при водене на счетоводството. Изложените съображения се подкрепят от състава и имат фактическа опора в доказателствата по делото. Договорите с 15те ФЛ са били представени на свид. Б., счетоводно отразени и заложени във всички изготвяни пред данъчните органи официални изявления на „Риоском“ ЕООД.

В съответствие с изводите си, следвало е първоинстанционният съд да постанови частично оправдателен диспозитив по отношение на останалите обективни елементи на правната норма, за които е счел, че не са осъществени.

Поради изложеното съставът констатира основание за прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, като се приеме, че подсъдимите не са използвали инкриминираните неистински документи при упражняване на стопанска дейност или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители. Към настоящия момент отговорността им е ангажирана по трите предвидени начина на ползване по т. 6 пр. 2 на чл. 255 ал. 1 от НК. Частичното оправдаване по двата, неотносими към фактическите действия на подсъдимите, ще постигне пълна индивидуализация от обективна страна и редуциране на обвинението в тази част до използване на инкриминираните неистински документи при водене на счетоводството.

Изменението на присъдата следва да бъде извършено с решение, независимо от частичното оправдаване на подсъдимите. Съставът съобрази и Решение № 504 от 9.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2510/2011 г., II н. о., според което въззивният съд не следва да обявява нова присъда :“… когато изменя някаква част от присъда, било относно вида и размера на наказанието, било относно правната квалификация…“; Определение № 281 от 15.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 669/2015 г., I н. о., „с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните въпроси на процеса - тези за вината и отговорността.“; Решение № 293 от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1092/2017 г., НК, I н. о.: „Частичното оправдаване или осъждане на подсъдимия за част от деянията не представлява цялостно пререшаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1-2 вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 от НПК. Визираните в съдебния акт разпоредби на чл. 336, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК намират приложение само ако следва се да осъди оправдан подсъдим или да се оправдае изцяло осъден подсъдим по обвинение за престъпления, а не за деяния, т. е. необходимо е да има цялостна пререшаване на въпросите за вината и отговорността. В настоящия случай, тъй като се касае за едно престъпление, осъждането или оправдаването на подсъдимия за част от деянията, за които е съответно оправдан или осъден от първоинстанционния съд, представлява изменение на първоинстанционната присъда по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 предл. 1 от НПК.“.

 

3. Редица съображения на защитата са насочени срещу оценката на ВОС за участието на свид. Б. при изготвяне на ГДД като посредствен извършител.

Според защитата от една страна не е установено, че свидетелката е изпълнила подписа под декларацията, не е взела участие в изпълнителното деяние, поради което и не може да бъде посредствен извършител. От друга страна, ако при осъществяване на изпълнителното деяние по чл.255 от НК е използвано трето лице, то задължително в обвинението трябва да е отразено това обстоятелство, като повдигнатото обвинение ясно и недвусмислено следва да съдържа посочване на конкретните факти и обстоятелства, свързани с евентуалното опосредено извършителство.

Изхождайки от фактическата основа на делото, съставът приема, че свидетелката е съставила ГДД като е пренесла в съответните полета и графи на бланката данните по счетоводните записвания за дейността на „Риоском“ ЕООД за 2013г., образецът е бил попълнен на компютър, информацията била генерирана в електронния код на последната страница на бланката, след което е бил разпечатан. В това се състоят фактическите действия, които свид. Б. е осъществила без да съзнава неистинността на документите, по които тя е отчела разходи за дружеството.

При съобразяване на Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, в мотивната част по т. 9, „Затрудненията по тълкуването и прилагането на закона са свързани с отговорността на другото лице, използвано от дееца за съставянето или преправянето на документа. В този случай въпросът следва да се реши в зависимост от субективния елемент на състава на престъплението. Ако е налице общност на умисъла за съставянето, респективно за преправянето на документа, както и за употребата му, другото лице, което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител. При липса на общ умисъл относно употребата на документа ще е налице посредствено извършителство.“, следва да се подкрепи становището на съда.

По отношение на становището за включване в обвинението срещу подсъдимите на факта, че са имали посредствен извършител – свид. Б., съставът намира за необходимо да се позове на Решение № 80 от 19.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 282/2016 г., III н. о., според което такава конструкция е недопустима: „Абсурдно и невярно е посочена и фигурата на "посредствен извършител". Фигурата на "посредствено извършителство" е тази на дееца на конкретното престъпление, който използва наказателно неотговорно лице или лице, което не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т. е. действа невиновно, но и при двата случая посредственото извършителство е поведение на дееца, а не на лицето, използвано от него за извършването на самото фактическо изпълнение на деянието. Така описаното от обвинението поведение на подсъдимия и на свидетелките не очертава форма на "посредствено извършителство" на престъпление. В случая е установено по делото, че и двете свидетелки са действали със знание за това което правят, съзнателно изпълнявайки волята на подсъдимия, който всъщност е авторът на ГДД и на декларацията по чл. 124 от ДОПК, тъй като те са били упълномощени от подсъдимия да попълнят и подадат попълнените ГДД пред съответните данъчни поделения. Ето защо, цялостната конструкция и на двете обвинения, първото формулирано като "съучастие с неизвестен извършител/помагач" и чрез посредствен извършител", а второ - " чрез "посредствен извършител", е правно погрешно, объркващо и напълно несъстоятелно.“.

От друга страна, в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу подсъдимите – на стр. 11 и стр. 14, се съдържат синхронни изводи, отразяващи становището на обвинението по извършеното от свидетелката. Приетото от ВОС не се явява непредявено обвинение, тъй като в обвинителния акт са се съдържали факти в подкрепа на обобщения в мотивите извод. Подсъдимите са могли да разберат кои факти са свързани със свид. Б., как са били интерпретирани от прокурора и да изградят защита по тях. Вдействителност, всички искания на подсъдимите и техните защитници, за събиране на доказателства, касаещи участието на свид. Б. от фактическа страна са били уважени, включително и от настоящата инстанция.

 

4.       Безспорно е, че от субективна страна изпълнителните деяния по чл.255 НК трябва да бъдат осъществени при пряк умисъл - деецът да е наясно, че конкретно декларираните факти и обстоятелства не отговарят на действителните и това води до неустановяване и неплащане на данъчни задължения, както и че деецът следва да има ясни представи, че невярно декларира факти, които пораждат за него данъчни задължения, както и че по този начин ще избегне установяването или плащането на действителните данъчни задължения.

Принципното положение се установява и по настоящото наказателно производство, независимо от категоричните възражения на подсъдимите.

Трайната практика, прилагана в консервния комбинат в гр. Лозница, за честа смяна на фирмите, формално оглавяващи търговската дейност и даващи работни места на десетки хора, е довела до създаването на дружеството на свид. Мустафа. И двамата подсъдими напълно са съзнавали, че свидетелят няма желание, ресурс и не извършва каквато и да е дейност. Само те са имали такъв интерес, организирайки, плащайки му за създаването и развивайки всички правоотношения от негово като МОЛ и на дружеството му име.

Дългогодишният им опит като търговци – лично и чрез други фирми, познанията им на оперативно ниво – като контакти, транспорт, оформяне на книжа, банкови плащания и тегления, са гарантирали повече от оптимални познания върху ангажиментите на новосъздаденото дружество спрямо контролните органи. По отношение на информацията, подавана системно към данъчните власти, подсъдимите са осигурявали източници, изисквали съставянето на фактури. В този процес и двамата са участвали активно, разкрито чрез показанията на сестрите счетоводителки (Сияна Б. свързва подс. Л. с делата на дружеството, а Ц.Б. – подс. Т.). Този факт е установим и от книжата по делото – както по дейността на „Риоском“, така и на свързаните с подсъдимите дружества, партньори на „Риоском“. „Пасването“ на сделките, ползването на продукция на други дружества, продажба на некупена продукция, неплащането по взаимносвързани сделки, покупки без плащане към добросъвестни търговци – всичко това разкрива известността и на двамата подсъдими за предназначението на новото дружество като предпазен буфер и формална структура, чрез която да движат обичайната си дейност.

Набавянето на необходими книжа, чрез които да се оправдае наличността на стока, продадена на партньори по сделките, и обявяването като действителни на несъществуващи разходи за закупуването й, е било решение, което и двамата подсъдими са постигнали и следвали. Тези книжа са свидетелствали за невъзможни факти – непостижими количества закупени от ФЛ малини, струпани в два дни повече от сто хиляди килограми малини, които физически не са могли да бъдат обработени от работещите в комбината 25 човека, дори и да се приеме, че всички са работели денонощно (без да им бъде платено); изплатени немислими суми; отсъствие на транспортни разходи и зачислени към дружеството автомобили (въпреки реалното ползване на такива и дори предаването от „Риоском“ за скрап на един автомобил, собственост на друго дружество).

Всички тези факти очертават съзнанието и волята на подсъдимите да се създаде официалната представа за разходи на дружеството, които да балансират приходите и така да доведат до по-нисък корпоративен данък. Чрез неистинските документи в счетоводството на дружеството са били вградени неверни твърдения, проектирани при изпълнението на предписаните от данъчните закони задължения. Никой освен подсъдимите не е бил запознат с дейността на дружеството, не е осигурявал книжа, не е бил в състояние да промени подадена от тях информация.

Всеки от подсъдимите е съзнавал своите и съвместните действия за документалната обосновка (чрез свидетелстващи и удостоверителни документи) за постигане на желаните от тях, но общественоопасни правни последици. С подаване на ГДД по ЗКПО е бил постигнат и целеният резултат – да бъде избегнат дължимият, двукратно по-голям от декларирания, данък.

Съобразно с изложените изводи, съставът подкрепи изводите на ВОС, че подсъдимите са осъществили субективните признаци на състава на престъплението, по което са били признати за виновни.

Независимо от становището, че материалният закон е бил приложен неправилно и е следвало да бъдат признати за невинни, подс. Л. е внесъл дължимата към бюджета сума – установеното данъчно задължение по ЗКПО ведно с лихвите, което е довело до компенсиране на причинените от деянието материални вреди. Въздържайки се от спекулативен извод, че по този начин е обективирано съзнание за виновни действия, съставът констатира, че правилно по отношение на подсъдимите е бил приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК. Фактът на плащането е довел и до оставянето без уважение на предявения граждански иск в съответствие с удовлетворения интерес на ищеца.

 

5. Споделя се становището, че нормите, посветени на данъчните престъпления са бланкетни и съдържанието им трябва да бъде запълнено от конкретен фактически състав на материалноправната норма в съответния данъчен закон. Защитата намира, че в обвинителния акт по настоящото дело не е посочено кое конкретно данъчно задължение не е установено и не е платено, в коя разпоредба същото е регламентирано.

Без да се повтарят съображенията за недопустимост на възраженията по съдържанието на обвинителния акт, съставът счита, че посочването, че подадената декларация по чл.92 от ЗКПО е необходимо и достатъчно. Тази разпоредба регламентира редът и начина за подаване на ГДД. Точно така е бил попълнен съставът на бланкетната нормата и по наказателните производства, приключили окончателно с Решение № 298 от 1.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 639/2016 г., III н. о., Решение № 147 от 12.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 546/2017 г., I н. о., Решение № 158 от 24.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 265/2017 г., I н. о.,  Решение № 140 от 1.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 561/2019 г., II н. о. и др.

 

Съставът не установи други съществени възражения срещу правните изводи на съда, които да предпоставят допълнително обсъждане. По установената по делото фактическа основа напълно обосновано се явява ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимите за извършеното от тях престъпление. В съответствие с изводите от правна страна, следва присъдата да бъде изменена с частичното оправдаване на подсъдимите по два от елементите по т. 6 на ал. 1 на чл. 255 от НК.

 

ІV. Относно наложените на подсъдимите наказания.

Възраженията по въззивната жалба на подс. Л. срещу размера на наложеното с присъдата наказание, с искане за намаляване на глобата към минимума, са декларативни. Конкретни аргументи не бяха доразвити и в хода на пренията. В рамките на пределите на въззивната проверка съставът изследва справедливостта на наложените наказания и спрямо двамата подсъдими.

Проверката на присъдата в тази част установи правилно прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Оценъчната дейност на съда по посока търсенето на справедливо и съответно на извършеното от всеки от двамата подсъдими престъпление наказание, е обхванала преценката за приложимия правен институт по чл. 78 а от НК. Изложени са били изключително подробни и обосновани изводи по оценка на съдебното минало на подсъдимите, позволяващо спрямо тях подобно решение на въпросите по отговорността. За да определи размера на наказанието спрямо всеки от подсъдимите в рамките на предвиденото административно наказание глоба, съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства наличието на няколко квалифициращи признака на престъплението, което завишава обществената му опасност, и сравнително високата стойност на дължимия данък.

Съставът не установява основания за намаляване на така определените размери на административните наказания, наложени на подсъдимите. Действията им по използване на чужди лични данни – имена, адреси, ЕГН на 15 физически лица, без каквото и да е разрешение от носителите им, са високо обществено укорими. От доказателствата по делото се разкрива настъпването и на други негативни, несъставомерни последици – неправомерно ползване на данъчен кредит и реализирането на недекларирано задължение по ДДС в размер на 2720лв., както и неплащането на другите декларирани данъчни задължения на дружеството.

В отсъствие на протест, съставът счете, че индивидуализацията на наказанията за всеки от двамата подсъдими, проведена от първоинстанционния съд не следва да бъде променена. Определените и наложени с присъдата наказания спрямо подсъдимите не са явно несправедливи и не се явяват незаконосъобразно завишени.

 

Преценката на ВОС, формулирана в останалите диспозитиви на присъдата е законосъобразна и безспорна.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

          По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 предл. 1 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 13 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1449/2017 г., постановена на 19.02.2019 г., като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и

ПРИЕМА, че подсъдимите А.Т.Л. и Г.Ж.Т. са осъществили квалифициращия признак по чл. 255 ал.1 т.6 пр.2 от НК като са използвали инкриминираните неистински документи при водене на счетоводството, и

На основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимите за НЕВИННИ да са използвали същите документи при упражняване на стопанска дейност или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители, като ги ОПРАВДАВА по този обхват на осъждането.

 ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

          Решението е окончателно.

 

 

 

председател :                                   членове :