Р Е Ш Е Н И Е № 260235
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15 .12.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 05.11.2021 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 138 описа на ПАС за 2021 г., установи
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е въззивна жалба от А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А., ЕГН ********** и В.А.А. ЕГН **********,
тримата от гр. К. против постановеното от П.О.С. по т. дело № 177/2020 г.
решение, с което А.Р.А. ЕГН ********** и
К.А.А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на М.В.С., ЕГН **********,***
по 66 666, 67 лв., а В.А.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на същото
лице 66 666, 66 лв., като всяка от тези суми се равнява на 1/3 част от
задължението по издаден от наследодателя им А. В. А., ЕГН ********** на
29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С. общо за сумата 200 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на връчване
на исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане и общо 13 680
лв. деловодни разноски по първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковите претенции.
Насрещната страна е на мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 06.03.2020 г. в П.О.С. е
постъпила предявена от М.В.С. ЕГН **********, гр. П. искова молба против А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А., ЕГН ********** и В.А.А.
ЕГН ********** всички от гр. К..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че тримата ответници са наследници
на А. В. А., ЕГН ********** ***. Той
от своя страна на 29.05.2019 г. издал в полза на М.В.С., ЕГН ********** запис
на заповед, без падеж, с който се задължил да му заплати сумата 200 000 лв.
На
14.12.2019 г. издателят на записа починал, а ищецът с оглед на факта, че в него
било посочено, че е „без протест“
направил опит в края на м. януари на 2020 г. да го предяви на неговите
наследници. При представянето му А.А. отказала да
удостовери на гърба му факта на предявяване и от свое име и от това на децата
си/другите двама ответници/ отказала плащане по него.
Отказът
за плащане се сочи като обуславящ интереса на ищеца да предяви иск са
осъждането всеки от тримата ответници да заплати
съобразена с наследствената му квота част от поетото от наследодателя им
задължение със заповедта. Едновременно с това се сочи, че с оглед липсата на
посочен падеж в записа на заповед, то той следва да се счита платим на
предявяване /чл. 487, ал.1, вр. с чл. 536, ал.2 от ТЗ/,
което пък следвало да се счита извършено в момента на връчване на преписите от
исковата молба.
На тази
база е отправено искане за осъждане на всеки от ответниците
да заплати на ищеца по 1/3 част от задължението по цитирания запис на заповед ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на връчване на исковата
молба до окончателното им изплащане. За А. и К. тази част е определена на по 66 666,
67 лв., а за В. на 66 666, 66 лв.
В отговора на ИМ ответниците
не са оспорили факта, че са наследници на А. В. А.. Считат обаче исковата
претенция за неоснователна с оглед на факта, че същата се базирала единствено
на менителничния ефект на записа на заповед и в
исковата молба не се разкривало на какво каузално правоотношение почива
вземането по същия. Това пък било пречка да се разкрие основанието на поетите
задължения и действителните фактически отношения между страните довели до
възникване на парично задължение. На тази база е направено възражение, че
записът на заповед няма самостоятелен ефект, че той обезпечава имуществени
задължения между издателя и поемателя във връзка с
техни съвместни проекти.
Оспорена е и действителността на
записа на заповед като ценна книга, истинността му и подписа на издателя. Възразено, че няма основание за издаването му.
В ДИМ ищецът е посочил, че в периода
м. юни 2014 г.- м. май 2019 г. предоставил на наследодателя на ответниците повече от 30 на брой заеми на парични средства вариращи
от 500 до 5000 лв., както и един паричен заем от 45 000 лв. Общият размер
на отдадените в заем суми се определя на 150 000 лв.
Съответно е посочено, че заемополучателят заявил на заемодателя, че с тези средства
ще финансира свои имотни проекти и по - точно изкупуване на съсобствен
имот в гр. К. и застрояването му с нова жилищна и търговска площ.
Сочи се, че в хода на отношенията
им А. предлагал на ищеца права върху
части от бъдещата постройка вместо връщане на заетите средства.
С оглед на забавянето на делата
за приключване на съсобствеността през м. май на 2019 г. ищецът, А. и трети лица провели среща в гр. К.
за уточняване на отношенията си. На същата починалият уверил за пореден път С.,
че ще му върне всичко дължимо в близките месец-два и отново предложил да му
прехвърли права върху бъдещата постройка. Независимо от обещанието за бързо
погасяване на задълженията на тази среща той предложил да подпише и подписал процесния запис на заповед. С него според ищеца той
признал, удостоверил и се задължил да изпълни всички свои задължения по
договорите за заем ведно с лихвата за ползването им.
Невръщане на заетите суми от А.
или от наследниците, респ. неизпълнението на задължението за плащане по записа
на заповед принудило ищеца да се възползва от правата си по същия.
В отговора на ДИМ ответниците сочат, че с изложеното в същата се потвърдило
направеното от тях твърдение с отговора, че процесният
запис на заповед нямал самостоятелен ефект.
По повод на останалите факти изложени
в ДИМ не е оспорено обстоятелството, че починалият заедно със съпругата си били
съсобственици с трети лица на имоти в центъра на гр. К. Не се оспорва, че за
приключване на съсобствеността са водени дела. Сочи се, че те приключили едва
на 23.07.2018 г., което сочело , че до тази дата А. не е имало възможност за
придобиване на същите, камо ли пък такава да инвестира в тях По тази причина се
прави извод, че за времето от май 2014 г. до март 2018 г. той не би могъл да
търси средства за инвестиране. Сочи се, че това не е било възможно и след това
по причина, че имотите са били изнесени на публична продан. Тя се осъществявала
по изп. дело № 480/2018 г. и едва на 21.08.2019 г. А.
бил обявен за купувач на единия от имотите. Сочи се, че самото разпределение са сумите от проданта било
предявено на страните на 04.12.2019 г., което сочело, че поне до 12.12.2019 г. той все още не е имал задължения да заплаща цена
на имота, нито пък е имал възможност да инвестира в него. Така се прави извод,
че до средата на декември 2019 г. той не е имал нужда от парични средства.
В тази връзка е оспорено
твърдението, че с даваните заеми от 500 до 5000 лв. в споменатия по- горе
период наследодателят им финансирал свои имотни проекти .
По отношение на заема от 45 000
лв., за което е представен писмен договор е заявено, че той е без достоверна
дата, но с оглед определения в него падеж /30.06.2014 г./ би следвало да се
приеме, че е сключен преди нея. На база изложеното е възразено,
че това вземане е погасено по давност още преди издаване на записа на заповед.
Наред с това е възразено, че договорът е нищожен като противоречащ на Закона за ограничаване
на плащанията в брой предвиждащ, че плащания над определени размери се извършват
чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В отговора на ДИМ е отправено и искане
за задължаване на ищеца да конкретизира всеки един от договорите заем
обезпечени с процесиня запис на заповед.
Съдът след събиране на поисканите
от страните доказателства е постановил решението предмет на обжалване, като
преди това е приел, че няма нужда от индивидуализация на всеки един от
договорите за заем.
В самото решение е прието, че
записът на заповед е издаден от наследодателя на ответниците
А. на среща проведена пред свид. С., с което той е
изразил съгласие за дължимите от него на ищеца суми по заемни правоотношения и
това, че същите до момента на издаване заповедта не са били върнати.
Това,
редовността на документа от външна страна и автентичността му са дали основание
на ПОС да приеме, че той материализира валидно възникнало и съществуващо
задължение на издателя му да заплати на поемателя
отразената в записа сума от 200 000 лв., за съществуващи до момента
каузални правоотношения по договори за заем от 2014 до 2019 г.
Прието е
и че записът на заповед е станал изискуем с връчване на исковата молба на всеки
от ответниците.
На татова
основание исковете срещу тях са били уважени в пълния им размер.
Недоволни от това решение ответниците са подали жалбата станала причина за започване
на настоящето производство.
В нея се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, свързани с това, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията им относно каузалните
правоотношения, които обезпечава записът на заповед, не е изложил доводи по
възражението за погасяване на вземането за единия от заемите по давност и се
излагат доводи, че ищецът не е доказал наличието на каузални правоотношения с
оглед реалния характер на договора за заем.
Преди даване
отговор на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът съобразно
разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за валидността и
допустимостта на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не
може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по
един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените
от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е
недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може
да се каже, че е налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая
решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал пасивно
субективно съединени осъдителна искове по чл. 531 ал.1 от ТЗ. При разглеждането
им той е взел предвид наведените в исковата молба и допълнителната такава факти
и обстоятелства касаещи вземането предмет на споменатата заповед и е признал същото
за съществуващо. По тази причина не може да се говори за недопустимост на иска
или за такава на самия съдебен акт.
Това съотнесено с разпоредбата на чл. 271 от ГПК налага съдът да
разреши съществуващия между страните спор по същество, като се съобрази с
изложените съображения за незаконосъобразност в жалбата.
Той е свързан с даване отговор на
въпроса дали в патримониума на ищеца съществува по
отношение на А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А.
и В.А.А. ЕГН ********** *** вземане породено от издаден от наследодателя им А. В. А., ЕГН **********
на 29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С. общо за сумата 200 000
лв.
От казаното става ясно, че спорът
цели да се даде отговор за съществуване на едно облигационно отношение между
страните по делото. То от своя страна се състои от вземането на кредитора и
задължението на длъжника, като това в цялост представлява благото довело до
възникването му. Източник на облигационното отношение е юридическият факт,
който от своя страна може да бъде едностранна сделка, договор, административен
акт, непозволено увреждане и т.н.
В случая е нужно да се спомене,
че възникване на облигационното отношение, респ. отговорността на ответниците за претендираното към
тях вземане произтича от два ЮФ - издаден на 29.05.2019 г. запис на заповед и
наследяване. Последното видно от представеното по делото на ПОС удостоверение
за наследници е безспорно, т.е. ответниците са
наследници на издателя на записа на заповед с равни права.
Записът
на заповед от своя страна е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която
едно лице ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да плати определена сума на друго лице
ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният
характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното
волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание
за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се
създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите от записа права,
което е свързано и с наличието на облекчена възможност за снабдяване с изпълнителен
титул за вземания породени от такъв юридически факт. Всичко това е довело до
това, че обикновено задължаването на издателя по записа на заповед цели бързо и
лесно събиране на вземане на поемателя породено от
някое каузално правоотношение между издател и поемател.
Независимо
от казаното, гаранционното предназначение на записа на заповед не променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН
ХАРАКТЕР. Това и липсата на законов текст изключващ този вид едностранна сделка
от източниците на облигационните отношения, респ. поставящ изискване за наличие
на допълнителни ЮФ за възникването им води до извод, че за ищеца в
производството относно вземане по запис на заповед не съществува задължение да
доказва и наличието на каузални отношения довели до възникването му.
Излагането
на доводи в тази насока ОБИЧАЙНО е елемент от защитата на издателя и едва при
възражения от негова страна ще е налице необходимост да се изследва въпроса за
наличие на каузални отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. По тази причина за ПАС при направено възражение за обезпечителен
характер на записа на заповед, ответникът (длъжник и издател) следва да докаже
това обстоятелство, като индивидуализира и каузалното правоотношение по вид,
предмет момент на възникване.
Ишецът поемател от своя страна при
установяване или неоспорване на споменатата връзка с каузално правоотношение
носи тежестта да докаже изискуемостта на притезанието
за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, като
ответната страна може да прави правопогасяващи
възражения относно каузалното правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и
т.н.) и така да установи отпадане и на
задължението за плащане по абстрактната сделка. Подобно е разпределението на доказателствената тежест и в редките случаи, при които
самия ищец свързва издаването на записа на заповед с обезпечаване изпълнението
на други каузални отношения между него и издателя.
В рамките на така очертаните параметри на
спора за съществуване на вземане по запис на заповед и при липса на възражения
от ответника или ТВЪРДЕНИЯ на самия ищец за „обезпечителен характер“ на поетото с него задължение за
плащане, изводът за съществуването му е обоснован от редовността на записа
породил вземането с оглед изискванията към същия според разпоредбите на ТЗ,
действителността му, като едностранна сделка при наведени възражения за
нищожност с оглед разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД и т.н.
В процесния
случай се претендира съществуване на вземане породено от абстрактна сделка,
като поемателят ищец първоначално не е счел за
необходимо да свързва същото със съществуване на вземания породени от други ЮФ
довели до възникване на каузални
правоотношения.
От страна на ответниците
с оглед на факта, че са наследници на лицето издало записа на заповед в отговора
на ИМ видно от изложеното по- горе е направено възражение, че той няма
самостоятелен ефект, а обезпечава други имуществени отношения между издател и поемател възникнали във връзка с техни съвместни проекти.
Самите имуществени/каузални/ отношения може би с оглед споменатото качество на
тримата ответници по отношение на издателя на
заповедта не са индивидуализирани и посочени.
Това видно от изложеното до тук
не би могло да води извод за липса на вземане породено от записа на заповед или
да е причина да се задължи ищецът да разкрива основанието за търсеното вземане.
Единствената възможна защита на ответниците в такава
хипотеза е да правят възражения за нередовност на записа на заповед, респ.
такива за неговата нищожност и те са го сторили.
По повод на същите следва да се посочи, че според чл. 535 от ТЗ
записът на заповед съдържа:
1. наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан,
2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари,
3. падеж,
4. място на плащането,
5. името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати,
6. дата и място на издаването,
7. подпис на издателя.
По отношение на
подписа/авторството / следва да се спомене, че то се установява от наличието на
подпис или параф, който сам по себе си представлява потвърждение, че посоченото
в текста лице е автор на изявлението или пък, че съгласен с него. Това води до
логичен извод, че този подпис или параф следва да е поставен под текста
материализиращ волеизявлението или в най-лошия случая в края на последното
изречение, респ. последния ред от същото.
В случая оригиналният документ приложен по делото има наименование запис на
заповед и то на езика, на който е написан. Има изявление на издателя за
безусловно обещание да се пати определена сума пари, място на плащане /гр. К./,
име на лицето, на което трябва да се плати /М.В. С./, дата и място на издаване
/29.05.2019 г., гр.. К./, както и подпис на издателя.
Няма посочен
падеж, но с оглед чл. 536, ал.1 от ТЗ
това не е основание за заключение, че липсва реквизит, като в чл. 536, ал.2 от ТЗ законодателят е приел, че в тези случаи записът следва да се счита платим на
предявяване.
От
приетата по делото графологична експертиза е видно,
че той е подписан от посоченото за издател лице.
Това
води до извод за редовност на тази едностранна сделка и за действителност на
същата още повече, че абстрактният й характер изключва възможността да се
твърде, че тя е нищожна поради липсата на основание /кауза/.
Изложеното
обаче не е достатъчно за уважаване на просените искове по причина, че ищецът възползвайки се от
дадената му в чл. 372, ал.2 от ГПК възможност е пояснил и допълнил
първоначалната си искова молба. В тази връзка е посочил, че издаването на процесния запис на заповед е свързано с предоставянето от ищеца на издателя й на
парични средства- заеми в периода юни 2014 г.-май 2019 г. в общ размер от около
150 000 лв. Пояснено е, че те били за суми между 500 и 5 000 лв., а
един от тях бил и за 45 000 лв. и със
записа на заповед издателят му признал и удостоверил съществуването им и се
задължил да ги изпълни.
В тази
ДИМ се говори, че след издаването на записа на заповед не е последвало
изпълнение на задълженията по договорите за заем, нито пък това по записа на
заповед, което обуславяло и интереса от предявяване на искове с основание чл.
531, ал.1 от ТЗ.
Излагане
на доводи за неизпълнение на задълженията по договорите за заем или записа на
заповед след издаването на последния изключва извода за новация
и погасяване на задълженията по договорите за заем и замяната им с едно общо
такова по запис на заповед.
Това води до извод за изцяло
обезпечителен характер на записа на заповед, т.е. заключението за наличието на
вземане по същия е обусловено от наличието на изискуеми вземания по
обезпечените каузални правоотношения. Това пък изисква индивидуализация на
каузалните отношения, за да могат ответниците да направят
конкретни защитни възражения досежно съществуването им и при тяхна
основателност да се приеме, че липсата на вземане по каузалните отношения
налага извод и за липса на такова по записа на заповед издаден с цел по бързото
им събиране. От друга страна така би се избегнало и създаването на условия за
плащане на едно и също вземане на две различни основание, т.е. за неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Индивидуализация в този смисъл не
е била направена пред ПОС, което е наложила въззивният
съд да изиска от ищеца да посочи датата на сключване на всеки договор за заем,
размера на предоставената в заем сума и падеж.
Така описаната нередовност е
отстранена от него с молба от 23.04.2021 г. В нея е посочено, че обезпечените
със записа на заповед договори за заем са 31 на брой и е направена индивидуализация
на всеки от тях чрез посочване на размер на отдадената в заем сума, момент на
сключване на договора и падеж.
По
повод на тези каузални отношения е нужно да се спомене, че за 30 от описаните
договори за заем писмени документи материализиращи съвпадение на
волеизявленията на двете страни за
сключване липсва. В писмена форма е само договорът за сумата от 45 000 лв.
По
отношение 30-те на брой договора за заем с размери от 500 до 5000 лв. от страна
на ищеца са ангажирани гласни доказателства - разпитани пред ПОС двама свидетели
/Р.С. и Н. П./, като пред ПАС е направен преразпит на
св. С. с оглед установяване съществуването на вече индивидуализирани договори
за заем.
По
повод на тези показания следва да се посочи, че нито един от тези двама свидетели
не е присъствал в момента на предаването на всяка една парична сума и респективно
в момента на постигане на съгласие за отдаване на същата заем, респ. за получаването
и задължението за връщане. Така нито един от тях няма преки впечатления за момента
на сключване на договорите и конкретните уговорки по същите.
Свидетелят
П. признава, че той е чувал от заемодателя, че е давал на А. суми в заем.
Липсата на конкретика и най-вече това, че сведенията
са от лице имащо интерес да твърди за съществуването на договори с такъв
предмет изключват възможността тези показания да са годно доказателствено
средство.
По
интересно стоят нещата по отношение показанията на св. С.. Той в тях споменава, че знае за парични
взаимоотношения между ищеца и наследодателя на ответниците
и по- точно за задължения на последния към ищеца, но уточнява, че не знае за
размера на всяко едно от тях. Едновременно с това казва, че има водени от него
записки, в който е записан размерът по всеки договор за заем. Сочи, че същите
са съставени на проведена в негово присъствие на 27.05.2019 г. среща между
ищеца и наследодателя на ответниците, на която е
постигнато и съгласието за издаване на записа на заповед. На същата всеки от
тях е извадил свои бележки по отношение дадените, респ. получените в заем суми
и в рамките на разговора им, без да спорят уточнили всяка една от тях, момента
на получаването им и т.н. Съответно А. предложил с оглед невъзможността да
върне на момента парите да издаде запис на заповед за 200 000 лв. за
обезпечение на тези му задължения. Свидетелят пък записвал обстоятелствата, за
които двете страни са се съгласили. По отношение на тези записки е казано, че С.
е водил същите в тефтера си, а след това записал същото и на компютър. В самите
показания, както се спомена С. не излага данни конкретизиращи сключването на
всеки един от договорите за заем по дата, месец, година, суми, падеж и
т.н.
По
делото е представена и приета имено тази компютърна разпечатка. Тя сама по себе
си безспорно има характер на документ-материализирано на хартия с писмени знаци
изявление. Така материализираното изявление в случая представлява попълнени редове
на две колони от таблица. Над първата колона е изписано /дата/ и под нея на 31
реда има изписани дати, месеци, години или само месеци и години. Срещу тях на
редове в другата колона, над която е изписано /заем/ са изписани отделни суми .
Отделно
на нов 32 ред в колоната за дата е записано /общо 27.05.2019 г./, а в другата
колона сумата от 151 000 лв.
В така
изписания документ липсва посочване на неговия автор , т.е. липсва име и подпис
на същия. Липсва и изписване на имената на лицата дали и получили заема.
Всичко
това и нормата на чл. 180 от ГПК води до извод, че така описания документ няма
никаква доказателсвена сила. Той с оглед
свидетелстващия си характер и факта, че явно отразява възприятията на трето
лице във връзка с установяване съществуване на договори до 5 000 лв. е
недопустимо доказателствено средство за установяване
на същите при условие, че с него биха се заместили показанията на С., които той
с оглед разпоредбите на ГПК следва да даде устно.
Това от
своя страна води до извод, че по делото не се установява съществуването на
описаните в уточнението на ИМ дадено пред ПАС, 30 на брой договори за заем за
суми от 550 до 5000 лв. в периода юли 2014 г. - 10.10.2018 г. в общ размер от 106 000 лв. В случая е без
значение установеното от свидетеля съгласие на А. за издаване на запис на
заповед за 2000 000 лв. за обезпечаване на вземанията по заемните
правоотношения по простата причина, че възникването на последните е обусловено
не от това изявление, а от сключването на конкретни договори за заем за всяка
една от сумите и тяхното предаване.
Липсата
на вземания по каузални правоотношения породени от договори за заем в размерите
от 106 000 лв. води до извод, че и в патримониума
на ищеца не е възникнало вземане за този размер породено от издадения на
29.05.2019 г. запис на заповед при условие, че той с оглед твърденията на самия
поемател и събраните доказателства е за обезпечаване събирането
на вземанията, респ. изпълнението на задълженията
по тези каузални правоотношения.
По
интересно стоят нещатадосежно вземането за сумата от
45 000 лв. по договора за заем, който ищецът твърди да е сключил в писмена
форма с ответника.
Писмен
документ материализиращ изявленията на страните за сключване на договор за заем
в този размер е представен с исковата молба.
Той материализира
изявление на ищеца за предоставяне в заем на сумата от 45 000 лв. и
изявления на А. за поемане на задължението за връщане на същата.
Материализирано е и негово изявление за получаване/предаване / на сумата при
подписване на договора, както и съгласие, че срокът за връщане на получената в
заем е 30 .06.2014 г.
Интересното в случая видно от описаното съдържание на
договора за заем е непосочване на датата, на която той е сключен. Това обаче не
е основание да се достигне до извод за недействителност на договора по причина,
че датата не е съществен елемент от ФС на същия, в него има посочен падеж,
което предполага, че сделката е сключена в предхождащ същата момент, а и не се правят
възражения , че в този предходен момент заемополучателят
не е имал възможност да волеобразува и т.н.
Това
води до извод, че сключването на договор за заем между ищеца и наследодателя на
ответниците е безспорно.
В
случая съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците
за нищожност на този договор поради противоречието с изискванията на Закона за
ограничаване на плащанията в брой по причина, че с него не се въвежда забрана
за сключване на договори за заем в този размер, а изискване за извършване на
плащания над определени размери чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Съответно не се въвежда и презумпция, че извършените в нарушение на този ред
плащания се приемат за нестанали, т.е. неосъществени. Това и факта, че за
нарушение разпоредбите на закона се предвижда административно наказание сочи,
че за нищожност на договора за заем на това основание не може да се говори.
Казаното
налага да се обсъди и въпроса за това дали вземането по договора за заем е
погасено по давност.
По-
горе се спомена, че заемът е следвало да се върне на 30.06.2014 г. Вземането на
ищеца по този договор с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД се погасява с 5
годишна давност, т.е. същата би следвало да е изтекла на 30.06.2019 г.
До тази
дата действия от ищеца за събиране на тази сума по съдебен ред не са предприемани,
за да се достигне до извод, че давността не е текла или е била прекъсната. В
чл. 116 от ЗЗД е казано, че давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. Признаването е едностранно и неформално изявление на задълженото
лице, с което то признава съществуване на субективното право/вземане/ на
носителя му. То може да е направено изрично или пък с други действия, които да презюмират факта на признанието.
До
извод за признаване следва да се достигне при наличието на безспорни
доказателства за съществуване на правопораждащия
вземането факт и на такива , че в един по- късен момент ответника е потвърдил същото,
респ. задължението си към своя кредитор. В случая това потвърждаване за ПАС е
свързано с установеното от показанията на св. С. изявлението на наследодателя
на ответниците, че издава процесния
запис на заповед за обезпечаване изпълнението на свои задължения към ищеца по
договори за заем. Това води до извод, че от 27.05.2019 г. за вземането от 45
0000 лв. е започнал да тече нов давностен срок и към
момента на направа на възражението за изтекла погасителна давност 5-те години
по чл. 110 от ЗЗД за същото не са изтекли.
Казаното
води до извод, че с оглед обезпечителния характер по записа на заповед ищеца
има вземане към издателя на същия за сумата от 45 000 лв., респ. към
тримата му наследници за сумите от по 15 000 лв. В случая с оглед
твърдението в ДИМ, че записът на заповед е издаден и за обезпечаване и на
вземането за лихва с оглед полдзвнето на отдадените в
заем суми следва да се посочи, че в обсъждания писмен договор за заем има
изрична уговорка, че заемополучателят не дължи лихва
на заемодателя, т.е. вземане за такава по процесния
договор липсва. Това от своя страна изключва възможността по настоящия казус на
ищеца да се признае вземане по- голяма от размера на самия заем.
Изложеното
води до извод, че всеки от тримата ответници следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по 15 000 лв., като претенциите за
разликата между търсените по 66 666, 67 лв. и дължимите 15 000 лв. ще
се отхвърлят.
Не
точно в този смисъл е решението на ПОС, което налага отмяната му за споменатите
разлики и постановяване на друго отхвърлящо исковете за тези размери , респ. потвърждаването
му за присъдените на ищеца суми по 15 000 лв.
Горното
налага промяна на решението и в частта осъждаща ответниците
да заплатят на ищеца направените пред ПОС разноски. То ще се потвърди за
дължимите по съразмерност такива от 3 078 лв. и ще се отмени за сумата от
10 602 лв.
Съответно
с оглед изложеното по- горе на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи
направените от ответниците разноски по съразмерност.
Такива за производството няма данни да са направени. Направените за въззивното производство са в размер на 4 000 лв. ДТ,
от които по съразмерност им се дължат 3 100 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
от П.О.С. по т. дело № 177/2020 г. решение в частта, с
която А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********
и В.А.А. ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят
на М.В.С. ЕГН **********,*** по 15 000
лв., представляващи 1/3 част от задължението за плащане на сумата от
45 000 лв. по издаден от наследодателя им А. В. А., ЕГН ********** на
29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С. общо за сумата 200 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на връчване
на исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
от П.О.С. по т. дело № 177/2020 г. решение в частта, с
която А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А., ЕГН ********** и В.А.А. ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят
на М.В.С. ЕГН **********,*** сумата от 3078 лв. разноски направени в
първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ постановеното
от П.О.С. по т. дело № 177/2020 г. решение в частта, с
която А.Р.А., ЕГН ********** и К.А.А., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на М.В.С., ЕГН **********,***
по 51 666, 67 лв., а В.А.А. ЕГН ********** е осъден да му заплати
51 666, 66 лв., като тези три суми се равняват на разликата между тези
присъдени с решението на ПОС и дължимите по 15 000 лв. и представляват по
1/3 част от сумата от 155 000 лв. претендирана
от ищеца като дължима по издаден от наследодателя им А. В. А., ЕГН **********
на 29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С. общо за сумата 200 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на връчване
на исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от М.В.С. ЕГН **********,*** против А.Р.А. ЕГН ********** и К.А.А., ЕГН ********** за осъждането им да му заплатят по
51 666,67 лв. и против В.А.А. ЕГН ********** за осъждането му да му
заплати 51 666, 66 лв., които суми се равняват на разликата между тези присъдени
с решението на ПОС и дължимите по 15 000 лв. и представляват 1/3 част от сумата
от 155 000 лв. претендирана от ищеца като
дължима по издаден от наследодателя им А. В. А., ЕГН ********** на 29.05.2019
г. запис на заповед в полза на М.В.С. общо за сумата 200 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното от П.О.С. по т. дело № 177/2020 г.
решение в частта,
с която А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А., ЕГН ********** и В.А.А.
ЕГН ********** *** са
осъдени да заплатят на М.В.С. ЕГН **********,*** сумата от 10 602 лв. разноски
направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М.В.С. ЕГН **********,*** да заплати на А.Р.А. ЕГН **********,
К.А.А., ЕГН ********** и В.А.А. ЕГН ********** *** направените от тях
разноски по съразмерност за производството пред ПАС в размер на 3 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.