Номер 149326.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002163 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Дунав агро трейд“ ЕООД срещу решение
от 28.11.2019г. по т.д. 187/2018г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което са отхвърлени
предявените от „Дунав агро трейд“ ЕООД срещу ЕТ В. В. Б., осъществяващ търговска
дейност под фирма ЕТ „В. Б.“, искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 94 042,40 лв. –
претендирана като получена на отпаднало основание по развален договор за продажба на
стоки- царевица, от 07.03.2017г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 295,62 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 23.01.2018г. до 21.09.2018г.
като неоснователни. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен
предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата
необоснованост. Излага мотивите на съда, отразени в обжалвания съдебен акт, да не
съответстват на събраните по делото доказателства и на позицията на страните по спора, а и
на разписаната в диспозитива на съдебния акт воля. Сочи необосновано съдът да е приел по
делото да не се установявало, че ищецът е изпълнил задължението си да осигури превоз за
закупената стока като поддържа за последното да са събрани доказателства, включително
готовността да бъде изпратен транспорт да е манифестирана и с изпратената до ответника
нотариална покана за изпълнение, а ищецът да е отказал да престира не защото транспорт не
е осигурен, а с доводи, че вече е доставил договорените количества. По тези доводи
поддържа обжалваното решение да не съответства на събраните по делото доказателства, да
не е съответно на спора между страните и предвид очевидната му неправилност моли да
бъде отменено от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски по делото.
1
Въззиваемата страна, ЕТ В. В. Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „В.
Б.“, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа решението в обжалваната му част да е
правилно и обосновано, а въззивната жалба да съдържа несъстоятелни и общи доводи по
правни въпроси и неправилни изводи досежно обжалваното първоинстанционно решение.
Излага първоинстанционният съд правилно да е определил предмета на спора, а именно, че
се иска даденото по един развален договор, в която хипотеза следва да бъде извършена
преценка дали са били налице предпоставките за разваляне на договора. Сочи в хода на
целия спор ищецът да е твърдял, че не е изпращал камиони до склада на ответника, за да
бъде товарено договореното количество царевица, по която причина и обосновано съдът е
приел, че и при зачитане твърденията на ищеца същият е неизправната страна по договора и
няма право да развали сделката. По изложените доводи моли решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно като краен резултат по следните мотиви:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че страните са сключили писмен договор за покупко-продажба
на царевица реколта 2016г. при договорено количество 1 800 тона +/- 2 %,
измеримо на кантара на продавача. Уговорената цена е 310 лв. за един тон,
платима авансово по посочената в договора банкова сметка на продавача.
Договорено е стоката да се предава в склада в с. Сталийска махала чрез
натоварване на камиони, осигурени от купувача.
За сключената сделка е издадена от продавача ответник ЕТ В. В. Б.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „В. Б.“, фактура на
07.03.2017г. за сумата 558 000 лв., двустранно подписана и приложена по
делото като писмено доказателство.
От заключението по изслушаната ССчЕ се установява фактурата да е
редовно осчетоводена в счетоводствата и на двете страни.
2
Към фактурата е издадено на 01.04.2017г. от продавача ЕТ В. Б.
кредитно известие № 366, с което се намалява задължението на купувача
ищец „Дунав агро трейд“ ЕООД със сумата 257 374,40 лв. Кредитното
известие е осчетоводено и от двете страни.
От представените две платежни нареждания от 10.03.2017г. и от
07.04.2017г., както и от заключението по изслушаната ССчЕ, съдът приема по
делото да се установява, че купувачът по сделката „Дунав агро трейд“ ЕООД
е заплатил по процесната фактура и по сметката на продавача ЕТ В. Б. сумите
279 000 лв. и 21 800 лв., или общо 300 800 лв.
Спорът между страните е дали ищецът ЕТ В. Б. е изпълнил
задължението си по договора да предаде по уговорения в договора начин чрез
натоварване на камиони, изпратени от ответника „Дунав агро трейд“ ЕООД, в
склада му в с. Сталийска махала, договорените количества стока, които след
кредитното известие са в размер на 969,760 тона на стойност 300 625,60 лв. –
т. 1 от заключението по основната ССчЕ-за.
За горната спорна група факти по делото са събрани писмени
доказателства – кантарни бележки, товарителници за извършван превоз в
страната, гласни доказателства от разпита на св. Б. Ц. и св. М. М., заключение
по основна и допълнителна ССчЕ, както и страните са дали обяснения.
От показанията на св. М. М. съдът приема по делото да се установява в
процесния период да е имала договорености с ищеца „Дунав агро трейд“
ЕООД, представляван от управителя А. Г., като по възложения на последния е
извършвала проучване за цените на продавана продукция от производители
на зърно в региона. Свидетелят описва отношенията им като такива по
комисионни договори, за което получавала възнаграждение от ищеца. Дава
показания да се е свързала с ЕТ В. Б. и да е предала исканата от него цена за
зърното на А. Г., която и отговорила, че е съгласна и проявява интерес да
сключат договор. През м. март и бил изпратен договора за процесната
царевица по „Еконт“. Тя го занесла на В. Б., за да го подпише и лично го
върнала на А.. По –късно получила съобщение от А., че изпраща В., Б. и Т. да
извозват 900 тона царевица от Сталийска махала – от ЕТ „В. Б.“. След това
идвали да товарят и други коли. Имало бургаски, добрички. Присъствала в
началото на товаренето на стоката като тя представила посочваните и от А.
3
шофьори на В. Б.. Качвали се на кантара и мерели стоката, пишели
кантарните бележки, които оставали при шофьорите. Шофьорите също
получавали съобщение от А., защото тя им казвала колко ще им плати и къде
да закарат стоката. Правели се и товарителници от шофьорите и стоката е
откарвана, където А. е казвала на шофьорите – Гара Искър, Ихтиман, Разград.
Дава показания товарената от ЕТ „В. Б.“ в с. Сталийска махала стока да била
за „Дунав агро трейд“ ЕООД. След известно време управителят на „Дунав
Агро трейд“ ЕООД поискал да намалят цената. Тогава издали и кредитно
известие, а разликата над натовареното по договора се разбрали да бъде за
друго дружество. Свидетелят дава показания към този момент управителят А.
Г. да е контактувала с нея за изпълнението на договора, както и ЕТ „В. Б.“
изцяло да се е издължил – доставил всичко платено по договора. Дава
показания извозеното от склада за „Дунав агро трейд“ ООД да е над 1000
тона.
По делото са представени като писмени доказателства кантарни
бележки и товарителници под опис. Противно възраженията на ищеца
събраните по делото кантарни бележки са подписани не само от ответника ЕТ
В. Б., но и за приел стоката от лица, различни от тази страна, а именно
натоварилите стоката шофьори, и изрично е отбелязано в документа, че
получават стоката от името на „Дунав агро трейд“ ЕООД. За същите
количества стока по подписаните кантарни бележки на датата на натоварване
са съставяни и товарителници за автомобилен превоз на стоката, с отразен
изпращач ищцовото дружество „Дунав агро трейд“ ЕООД, като
товарителниците са подписани от превозвача и получилият стоката в
разтоварния пункт в Гара Искър, Ихтиман, Разград. Документите са частни
такива, но са подписани от трети за спора лица и се ползват с доказателствена
сила, че изявленията по същите за отразени за осъществили се обстоятелства
по натоварване и превоз на стоките, принадлежат на подписалите ги лица, и
следва да бъдат обсъждани като годни доказателства, наред с останалите
събрани по делото доказателства.
При кредитиране на заключението по събраната ССчЕ съдът приема по
делото да се установява, че общото натоварено количество по приетите по
делото като доказателства кантарни бележки и товарителници е в размер на
969 760 кг., а разтовареното в крайните дестинации по товарителниците е 970
4
790 кг., като горната разлика вещото лице сочи да е минимална с оглед
количеството зърно и да е допустима, дължаща се на измерването на
различни кантари.
Свидетелските показания на св. Б. Ц., потвърждават установеният от
показанията на св. М. М. ред за натоварване на стоката и извозването и от
Сталийска махала по нареждане на „Дунав агро трейд“ ЕООД. Свидетелят
дава показания да е едноличен собственик и управител на „Вая Транс 2“
ЕООД. Извършва транспортни услуги, включително за „Дунав агро трейд“
ЕООД като е разговарял лично и с управителя на последното дружество,
както и му е възлаган транспорт от името на последното дружество и от М.
К., за която знае и му се е представяла да работи за „Дунав агро трейд“ ЕООД.
Дава показания да си спомня за курс на 21.03.2017г. Натоварил е от
Сталийска махала стока, предназначена за „Дунав агро трейд“ ЕООД, за което
са съставили кантарна бележка. Казано му е да закара стоката в Гара Искър за
получател „Весина агро“, както и е оформена товарителницата, като
получателят, до който от „Дунав агро трейд“ ЕООД са му казали да закара
стоката, се е подписал на товарителницата да получава стоката. Дава
показания, независимо, че в товарителницата е записано място на товарене
Вълчедръм, да са товарили в Сталийска махала. М. К. му казала да запише в
товарителницата, че се товари във Вълчедръм, това била практика и при
други превози, които е извършвал за това дружество, като му казвали да
записва така, за да не разбере конкуренцията откъде товарят стоката. Обадил
се и по телефона на управителя на „Дунав агро трейд“ ЕООД и тя му казала
къде да откара стоката. При извършена очна ставка с управителя А. Г.
свидетелят потвърждава никога да не е товарил от Вълчедръм, че не и е
известно там да има склад и че управителят много добре знае това, защото и е
казвал откъде товари – от Сталийска махала. Аналогични са и показанията по
представения протокол за разпит на св. М. Д., собственик на „И. Транс БГ“
ЕООД.
Гореобсъдените писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност
съдът приема да установяват по делото изпълнение от ответника ЕТ В. Б. на
поетото с договора задължение за продаде и предаде на ищеца „Дунав агро
трейд“ ЕООД чрез натоварване в склада му в Сталийска махала на изпратени
от последния камиони на договорените количества царевица, реколта 2016г.
5
за количество от 969,760 тона на стойност 300 625,60 лв.
Последното количество царевица изчерпва цялото задължение на
ответника, предвид осчетоводеното и от двете страни кредитно известие на
дата 01.04.2017г., като съдът отчита и процесните доставки да са извършени
преди последната дата, с оглед на което и взетата счетоводна операция по
осчетоводяване на КИ имено за горницата над доставените 969,760 тона на
стойност 300 625,60 лв. сочи към последната дата ищецът купувач да е бил в
известност и приел престираното му изпълнение за количеството 969,760 тона
и да се е съгласил да не получава изпълнение за разликата до първоначално
уговореното количество от 1800 тона. След издаване на кредитното известие
- на 07.04.2017г., и ищецът е извършил второто си плащане по договора,
което точно съответства на извършените до този момент и съобразно
кредитното известие доставки, което счетоводно записване е извършено
редовно и при двете дружества и във връзка с чл. 182 ГПК може да бъде
прието, че наред с другите доказателства по делото установява престираното
по договора изпълнение. Налице е минимално надплащане в размер на сумата
174,40 лв., която е възстановена от ответника по сметката на ищеца на
16.05.2017г. – т. 4 към заключението по допълнителната ССчЕ-за.
По горните мотиви на съда и с оглед доказаното изпълнение на
договора от ответника за ищеца не е възникнало потестативното право по чл.
87, ал. 1 ЗЗД с едностранно изявление да развали процесния договор и
изпратената покана в последния смисъл на 10.01.2018г. не е постигнала
целения с нея преобразувателен ефект и процесният договор не е развален, а
претендираната на отпаднало основание сума от 94 042,40 лв. не е дължима от
ответника и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Претенцията за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг е
акцесорна и с оглед недължимост на претендираната главница, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявения иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в крайните изводи
на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
6
При този изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва разноски за представляването и от адвокат пред САС за сумата 4 696
лв., която ще и бъде присъдена с настоящото решение на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.11.2019г. по т.д. 187/2018г. по описа на
Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Дунав агро трейд” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕТ
В. В. Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „В. Б.“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 696 лв. - разноски пред
САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7