Решение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260109
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20211400500023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                      Р  Е  Ш Е  Н  И  Е  № 260109

                                        гр.Враца, 23.04.2021г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 14.04.2021г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА-

                                                                           ХАЛЬОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                                   РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№23 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ЗАД "Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Д.З., срещу Решение №260052/12.09.2020г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№886/2020г., с което е отхвърлен предявен от дружеството срещу Община Враца осъдителен иск за сумата 3 027.18лв., представляваща регресно притезание за заплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил "БМВ Х5" с рег.№ВР *** АК по щета №25016030100280 във връзка с ПТП, настъпило на 19.04.2016г. на пътя между селата Девене и Три кладенци, ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата 1 119.21лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г.

         В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според  жалбоподателя районният съд не е взел предвид събраните по делото доказателства, не е отчел твърденията му в исковата молба, за които по делото са събрани доказателства, и е мотивирал решението си на базата на неправилно интерпретирани факти. Настоява, че в първоинстанционното производство са доказани по категоричен начин всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, но въпреки това по неясни съображения съдът е приел, че не е проведено пълно и главно доказване на фактите за настъпване на процесното ПТП на посочените в исковата молба дата и място и във връзка с твърдения от ищеца механизъм. Жалбоподателят поддържа, че процесното събитие се установява посредством представените с исковата молба писмени доказателства, сочещи на наличието на несигнализирана дупка на пътното платно, която е единствената причина за уврежданията по автомобила. В същия смисъл според жалбоподателя е и заключението на изслушаната автотехническа експертиза и от това следва, че ищецът е провел доказване на факта на събитието, настъпило поради бездействие на служители но Община Враца по обезопасяване на пътното платно. Навежда се довод, че районният съд е интерпретирал неправилно факта, че по делото не е представен протокол за ПТП, тъй като в случая това не е задължително.

         Жалбоподателят заявява искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт Б.С. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната Община Враца е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба. Според поддържаното в отговора районният съд е взел под внимание събраните по делото доказателства, преценил е същите правилно и е отчел, че единственото ангажирано от ищеца доказателство за настъпване на застрахователно събитие и неговия механизъм е уведомлението-декларация от 25.04.2016г., изходящо от водача на лекия автомобил, за доказателствената стойност на което въззиваемата страна излага правните си съображения. В отговора се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

         Във въззивната жалба и в отговора страните не правят искания за допускане и събиране на нови доказателства пред тази инстанция.

         Страните не се представляват в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.

         За произнасянето си по въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

         Производството пред районния съд е образувано по предявени от ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** срещу Община Враца осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./, вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 027.18лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а."БМВ Х5" с рег.№ВР *** АК по щета №25016030100280, във връзка с ПТП, настъпило на 19.04.2016г. по пътя между селата Девене и Три кладенци, и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата 1 119.21лв. мораторна лихва за периода от 29.08.2016г. до 04.05.2020г.

         В исковата молба ищецът твърди, че на 29.06.2015г. е сключил договор за имуществена застраховка "Каско" за л.а."БМВ Х5" с рег.№ВР *** АК, собственост на ЕТ"В. -90-А. П." със срок на действие 04.07.2015г.-03.07.2016г. при уговорено покритие клауза "П" - пълно каско на рисковете съгласно "Общи условия" на застраховката. Твърди също, че на 19.04.2016г. на пътя между селата Девене и Три кладенци е реализирано ПТП, при което по време на движение застрахованият автомобил, управляван от К. П. К., е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което е получил увреждания. По подаденото уведомление за щета е образувана ликвидационна преписка, съставен е опис по щетата, автомобилът е огледан от експерти и с платежно нареждане от 08.08.2016г. ищецът е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение. Ищецът поддържа, че с изплащането на обезщетението встъпва в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата.

         Нататък в исковата молба се твърди, че в качеството на възложител ответната Община Враца носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени виновно от физическите лица при или по повод изпълнението на възложената им от ответника работа. Ищецът сочи, че с регресна покана, получена на 29.08.2016г., ответникът е поканен да възстанови сумата, изплатена като застрахователно обезщетение, и ликвидационните разноски, но това не е сторено, с което е обоснован правния интерес от предявяването на исковете.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като на първо място настоява, че не е налице валидно застрахователно провоотношение по застраховка "Каско", излагайки съображенията си за това. Оспорена е истинността /съдържанието/ на представеното от ищеца уведомление-декларация за щета и е изтъкнато това, че в противоречие с ОУ на застрахователя в преписката не е приложен протокол за ПТП, съставен от компетентен орган в кръга на службата му, както и че уведомлението е направено след изтичане на 24 часа от настъпването на събитието, датата на което е видимо коригирана. Ответникът поддържа, че от представените с исковата молба доказателства не се установява мястото на настъпване на ПТП, респ. твърдяното бездействие от негова страна. Оспорена е и претенцията за лихва по съображения за невалидно отправена покана за плащане.

         Ищецът е представил комбинирана застрахователна полица №0306Х0128208/29.06.2015г., сключена между ищеца и ЕТ"В.-90-А. П." по застраховка "Каско" при условията на покрити рискове "Клауза 5" - пълно каско и допълнително покритие "Асистанс" за л.а. "БМВ Х5" с рег.№ВР *** АК, собственост на едноличния търговец, със срок на покритие 04.07.2015г.-03.07.2016г. Представени са общите условия, представляващи неразделна част от договора. Представено е уведомление-декларация за щета от 25.04.2016г., подадено от К. К., в което се съобщава, че на 19.04.2016г. с направена корекция на датата, около 19ч. при движение по пътя между селата Девене и Три кладенци при разминаване с камион е изхвърчал капак и при опит за избягване на удара автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, като след спирането водачът е установил счупване на предна дясна джанта. Отразено е, че на 20.04.2016г. водачът е посетил сервиз в гр.Плевен, където било установено изкривяване на двете джанти. Като свидетел е посочено лицето Р. Г. К. с отбелязване, че събитието не е регистрирано от компетентните органи. Посочени са следните увреждания по автомобила - предна броня, предна дясна джанта и задна дясна джанта.

         Представени са свидетелства за регистрация, удостоверение за техническа изправност, свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Представени са и доказателства за образувана от ищеца ликвидационна преписка, съдържаща опис-заключение по щета, становища и експертиза, от които се установява, че щетите по автомобила са оценени на сумата 3 017.18лв. Представено е преводно нареждане от 08.08.2016г., с което на собственика на автомобила е преведена посочената сума, и регресна покана от 24.08.2016г., с която ответната община е уведомена за застрахователното събитие и за изплатеното обезщетение и е поканена в 7-дневен срок да я възстанови на ищеца.

         Пред районния съд е изслушана специализирана автотехническа и оценителна експертиза, която въз основа на представените по делото доказателства се е произнесла, че от техническа гледна точка нанесените на застрахования автомобил щети се намират в причинна връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в уведомлението за щета. Стойността на щетите върху автомобила е определена на сумата 3 018лв.

         При така ангажираните по делото доказателства районният съд е намерил предявените искове за неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил. От правна страна съдът е приел, че съгласно чл.213, ал.1 КЗ/отм./, намиращ приложение в разглеждания случай, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а съгласно чл.49 ЗЗД който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.

         Първоинстанционният съд е приел на следващо място, че доказателствената тежест по предявения регресен иск пада върху ищеца, който следва да докаже наличието на валиден договор за имуществена застраховка; настъпването в срока на застрахователно покритие на събитие, за което отговаря ответникът,  и за което ищецът носи риска; изплащане на застрахователно обезщетение. Приел е също, че за ангажирането на регресната отговорност на ответника ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на деликта и в конкретния случай - на фактите за настъпване на вредите на общински път и за наличието на причинна връзка със съществуването на необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за които е ответната община в качеството на възложител на дейностите по поддържане на общинските пътища.

         На основата на тези правни съображения, приемайки за доказано твърдението на ищеца за съществуване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско", районният е намерил за недоказан факта за настъпване на ПТП на посочените от застрахования и твърдени от ищеца дата, място и механизъм, като е подчертал, че единственото доказателство в тази насока е представеното с исковата молба уведомление-декларация на водача К., което като частен свидетелстващ документ, нямащ материална доказателствена сила и съставен за целите на застрахователното правоотношение, не обвързва трети лица, на които се противопоставя, и в случай на оспорване на отразените в него обстоятелства, какъвто е настоящият случай, ползващата документа страна следва да установи същите с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

         Съдът е отчел факта, че допуснатият по искане на ищеца свидетел К. не се е явил в съдебно заседание и не е посочил уважителни причини за това, при което и предвид неявяването на представител на ищеца и липсата на изявление на същия, че държи на разпита на свидетеля, последният е заличен.

         Следващото обстоятелство, обсъдено от районния съд при произнасянето му по спора, е това, че по делото не са представени официални документи, в т.ч. и протокол за ПТП, издаден от органите на МВР, съставянето на какъвто не е предвидено в Наредба №1з-41/12.01.2009г. Отчетена е непълнотата на уведомлението-декларация, в което липсват данни на кое конкретно място на общинския път е настъпило произшествието, и извършените в документа поправки. Като  изолирано и недостатъчно за целите на пълното и главно доказване на релевантните за спора факти е преценено и заключението на автотехническата експертиза, предвид изготвянето на заключението единствено на базата на съобщените от водача на увредения автомобил данни.

         В заключение първоинстанционният съд е приел за недоказан фактическия състав на деликта по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, който от своя страна е задължителен елемент от сложния фактически състав, обуславящ пораждането на регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя, и основанието на последния да се суброгира в правата на застрахования.

         След като самостоятелно анализира и прецени събраните пред първата инстанция доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и във връзка с твърденията и възраженията на страните, настоящият състав на въззивния съд приема, че обжалваното решение е правилно. Районният съд е извършил прецизна оценка на обстоятелствата, от които произтичат претендираните регресни права, подвел е спора под правилната правна квалификация и е разпределил доказателствената тежест при спазване на процесуалните правила, като е дал на страните ясни указания в тази насока. Ангажираните от страните доказателства са обсъдени задълбочено и добросъвестно, при тяхната преценка и формирането на доказателствените изводи не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

         С оглед на изложеното въззивният съд намира, че е налице основание за потвърждаване на обжалваното решение в хипотезата на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

         При този изход на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата Община Враца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №260052/12.09.2020г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№886/2020г.

         ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Община Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100лв.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.