Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260106/ гр. Варна, 09.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№564/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на
„АГРИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич срещу решение
№260008/01.10.2020 г., по т.д.224/2019 г.
по описа на ОС – Добрич, с което е прието за установено в отношенията между „АГРИВА“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Добрич и „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Добрич, че „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД
има задължение към „АГРИВА“ АД в размер на 290 000 лв., по частично
предявен иск с общ размер 540 000 лв., по запис на заповед, издаден на
22.08.2017 г., с падеж на 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.09.2019 г., за който е издадена Заповед за изпълнение
№1706/13.09.2019 г. по ч.гр.д.№3285/2019 г.по описа на Добрички районен съд.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, необосновани изводи и нарушение на съществени процесуални
правила.
Насрещната страна „АГРИВА“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Добрич е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на посоченото
по-горе вземане.
Ищецът излага, че на 22.08.2017 г.,
ответното дружество е издало запис на заповед, с който се е задължило да плати
сумата от 540 000 лв. на 31.12.2018 г. Тъй като плащане не е извършено,
поемателят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата
от 290 000 лв., издадени по ч.гр.д.№3285/2019 г.по описа на РС – Добрич
срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Ответникът е оспорил предявения иск с
твърдения, че записът на заповед е издаден от лице без представителна власт
след 2019 г., когато Теменуга Желева е прекратила участието си в „АГРИВА ПРИМА“
ЕООД. Твърди, че след прекратяване на членственото правоотношение с Теменуга
Желева, в счетоводството на дружеството е открит договор за кредит от
22.08.2017 г. между „АГРИВА“ АД и „АГРИВА ПРИМ“ ООД, за сумата от 540 000
лв., с падеж 31.12.2018 г. Оспорва получаването на сумата от 540 000 лева,
както и обстоятелството, че записът на заповед е издаден за обезпечаване
задължения по този договор.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че в
полза на въззиваемото дружество „АГРИВА“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Добрич е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3285/2019 г. по описа на РС – Добрич, за
сумата от 290 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 12.09.2019 г.
От представения
в заповедното производство оригинал на запис на заповед е видно, че на
22.08.2017 г., „АГРИВА
ПРИМА“ ООД, чрез управителя Теменуга Желева, в качеството му на издател, се е
задължило да плати по записа на заповед безусловно и неотменимо на „АГРИВА“ АД, сумата
от 540 000 лева, с падеж 31.12.2018 г.
В тежест на кредитора е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно менителнично
правоотношение между него и ответника за претендиранта сума. В случай на
установяване на горните факти ответникът следва да докаже изпълнение на
задълженията си по записа на заповед или свързаното с него каузално
правоотношение.
Записът на заповед е
обикновена форма на менителничното задължение, създава задължение на издателя
пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се изисква да
бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно
волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като
съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за
действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито
пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния
характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими
от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения,
във връзка с които менителничният ефект е издаден.
В този смисъл,
разглеждането на характера на записа на заповед като сделка налага извода, че в
производството по установяване вземането по издадената заповед за изпълнение,
съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона досежно
формалните реквизити на записа на заповед, тъй като строгата форма на записа на
заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно
от изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма менителнична сила.
Представеният
запис на заповед от 22.08.2017 г., съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил преди издаване на заповедта за
изпълнение, като с оглед вписаната клауза "без протест", кредиторът е
бил освободен от задължението да извърши протест поради неплащане.
Съдът намира за
неоснователно релевирано от въззивника, в качеството му на издателя възражение
за антидатиране на ценната книга като съставена в по-късен момент от негов бивш
органен представител след прекратяване на представителното правоотношение,
поради следните съображения:
Възраженията на длъжника в
производството за установяване на съществуване на вземане, основано на запис на
заповед са абсолютни /обективни/, почиващи на самото менителнично задължение:
срещу формата и съдържанието на ценната книга, срещу действителността на
менителничното задължение, за пороци на волята при издаването на записа на
заповед и др. и релативни /относителни/, насочени лично срещу поемателя:
например за безпаричност на поетото задължение, възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
Тежестта на доказване
както на абсолютните, така и на релативните възражения лежи винаги върху
длъжника, тъй като за ищеца менителницата служи и като основание и като
доказателство. Съгласно установената съдебна практика, кредиторът трябва да
докаже факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис
на заповед, а длъжникът - възраженията си срещу вземането /както се посочи
абсолютните - срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основание,
съотв. личните - основани на отношенията му с кредитора/. При редовен запис на
заповед и недоказани от ответника абсолютни, респ. относителни възражения за
несъществуване на спорното вземане, предявеният по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск подлежи на уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да
установи само редовен от външна страна запис на заповед.
Записът на заповед като едностранна правна
сделка и ценна книга е частен диспозитивен документ, поради което представлява доказателство,
че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицето, което го е
издало. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може
да се ползва от правилата на чл.181, ал.1 ГПК
относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо
документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите
са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на
документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта да установи действителното време на съставяне.
Доколкото поемателят не
участва в съставянето на документа, а издателят му се позовава на антидатиране
и се домогва да опровергае вписаната в ефекта дата на издаване, то доказателствената
тежест за установяване на абсолютното възражение за отсъствие на представителна
власт - издаване на документа от органен представител с прекратени правомощия,
за ненадлежно представителство на юридическото лице - издател на менителничния
документ носи именно длъжникът - издател и ответник в производството по иска по
чл. 422 ГПК
(в този смисъл Решение №100/6.10.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2133/2019 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Ирина Петрова).
Съдът
намира за недоказано твърдениято на въззивника, за издаване на ценната книга от
страна на органния му представител, след прекратяване на правомощията му. Обстоятелството, че издателят и
поемателят са свързани лица, не води до категоричен извод, че никога не са
издавани записи на заповед като обезпечения за каквито и да е договори между
тях. Напротив, от показанията на свидетелката Елена Алексиева, ценени от съда
като непротиворечиви и съответстващи на представените по делото писмени
доказателства се установява, че като счетоводител във въззивното дружество към
2017 г. се е занимавала именно с
обработка на първични и вторични счетоводни документи, между които два договора за заем между
дружествата – за 540 000 лв., средствата по който са послужили за
погасяване на задължения към „АГРО ХИМИКАЛИ“ АД, а другият за 350 000 лв.,
средствата по който са послужили за погасяване на задължения към Ивайло Асенов.
Според свидетелката и двата договора, са били обезпечени със записи на заповед,
каквато е била практиката между дружествата.
С оглед на горното, съдът намира, че
процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа
всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на заповед, за установяване вземането
по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа
на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в
производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното
правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на
заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1
от ГПК, всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и
възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно отричаното право.
С оглед въведеното от ищеца основание
на вземането - абстрактна правна сделка, разясненията дадени в т.17 на ТР
№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, ответникът сочещ обезпечителна
функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, следва да докаже
релативните си възражения за несъществуване или погасяване на вземането.
Гаранционно – обезпечителната функция
на записа на заповед за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от
договор
за кредит от 22.08.2017 г., се установява от съдържанието на самия договор,
сумата по която и датата на сключване, съответстват изцяло на тези по записа на
заповед, а и в чл.1.4. от договора изрично е посочено, че кредитополучателят
издава запис на заповед.
Погасяването
на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът
на заповед, погасява и вземането по ценната книга. Издателят на запис на
заповед разполага с релативни възражения срещу поемателя, чиято основателност
има за последица и погасяване на задължението по ценната книга.
От
представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице
по приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че между страните е била обичайна практика предоставянето на
междуфирмени заеми за разчети с клиенти на дружеството на ответника, като
погашенията са извършвани без посочване на
задължение по кой от заемите се погасява. Установява се, че сумата по
договора за заем от 22.08.2017 г. е преведена на две вноски по банков път по
сметка на ответното дружество, като двете плащания са отразени по аналогичен
начин в счетоводствата на двете страни, като плащания по заеми в сч.сметки 531
- за кредитора и 1591 - за длъжника. Несъстоятелно
е твърдението на въззивника за допуснати процесуални нарушения, тъй като
първоинстанционният съд не бил указал, че следва да докаже, че между страните били
налиице други заемни правоотношения, както и кои задължения са погасени с
извършените плащания. От една страна в доклада на делото, съдът е указал на
ответника, че следва да установи погасяването на задължението си по договора за
кредит, а от друга страна в отговорите на исковата молба и на допълнителната
искова молба, въззивникът не е твърдял, че е погасил конкретно друго заемно
задължение към ищеца, поради което и за последния не е възникнато задължение,
да оборва това твърдение. От
експертизата се установява още, че началното салдо по сметка 531 -
„Предоставени заеми в лева" към 22.08.2017 год. при въззиваемото дружество
и началното салдо по сметка 1591 - „Други заеми и дългове“ към датата на
сключване на договора за заем и издаване на процесния запис на заповед -
22.08.2017 г. при въззивното дружество, съвпадат напълно и то е 101 490 лв. При
съобразяване с реда по чл.76, ал.1 от ЗЗД с преведените суми и извършените
прихващания на стойност 343 435.27 лв., осчетоводени по сметка 1591 – „Други
заеми и дългове“, след погасяване на сумата от 101 490 лв. остават 241
945.27 лв., с които се намалява задължението по кредита от 540 000 лв.,
като остава задължение 298 054.73 лв. Счетоводното отразяване на заемните
правоотношения между двете дружества е редовно и идентично, поради което на
осн. чл.55, ал.1 от ТЗ, служи за доказателство, за отразените по тези
счетоводни сметки факти и обстоятелства. Не се установява, задължението по
договора за кредит от 22.08.2017 г. да е по-обременително от натрупаните преди
него по други заеми задължения, нито заемополучателят е посочил, че погасява
задължения по договора от 22.08.2017 г., поради което и с оглед разпоредбата на
чл.76 от ЗЗД, следва да се приеме, че първо се е погасило по-старато
задължение, като остатъка от по-късно възникналото с договора за кредит от
22.08.2017 г. е в размер на 298 054.73 лв. Горните фактически и
правни констатации обуславят извода, че процесният менителничен ефект
материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу издателя в
размер на 298 054.73 лв., чиято изискуемост е настъпила.
При така установеното, в тежест на въззивника е да установи плащането
на възникналото задължение, каквито доказателства не са ангажирани, което
обуславя извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
предявения размер от 290 000 лева.
Като е стигнал до същите правни
изводи, ОС - Добрич е постановил правилен съдебен акт, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК, в размер на 4398 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260008/01.10.2020 г., по т.д.224/2019 г.
по описа на ОС – Добрич, с което е прието за установено в отношенията между „АГРИВА“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Добрич и „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Добрич, че „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД
има задължение към „АГРИВА“ АД в размер на 290 000 лв., по частично
предявен иск с общ размер 540 000 лв., по Запис на заповед, издаден на
22.08.2017 г., с падеж на 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.09.2019 г., за който е издадена Заповед за изпълнение
№1706/13.09.2019 г. по ч.гр.д.№3285/2019 г.по описа на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА и „АГРИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Добрич ДА ЗАПЛАТИ на „АГРИВА“
АД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 4398 (четири хиляди триста деветдесет и
осем) лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: