Мотиви:
Производството по
делото е образувано по частна тъжба на Т.В.В. ***
против Б.П.В. *** престъпление по чл. 148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 вр.чл. 147 ал.1 НК. По делото са предявени и
приети за разглеждане граждански искове за неимуществени вреди в размер на
5000лв. и имуществени вреди в размер на 310лв, ведно със законната лихва върху
тях от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание
частната тъжителка участва лично и с редовно упълномощен повереник-адвокат.
Чрез повереника си поддържа обвинението против подсъдимата, като счита същото
за основателно и доказано въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното
й обвинение като за извършеното
престъпление и бъде наложено справедливо наказание, ведно с произтичащите от
това законни последици.
Подсъдимата Б.В.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновна по предявеното й обвинение, като дава обяснения във
връзка с него. Чрез защитника си изразява становище за несъставомерност
на деянието и моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата и частната
тъжителка били майка и дъщеря, като не поддържали добри взаимоотношения помежду
си.
На 29.08.2018г
подсъдимата Б.В. , чрез пълномощник, подала до Районен съд Я. искова молба
срещу Т.В. по чл. 8 т. 1 ЗЗДН. В молбата
било посочено, че Б.В. е обидила подсъдимата, наричайки я „голяма мръсница“,
„Боклук“, „луда“, „пияница“ и „мършо такава“ и я е
ударила в гърба с врата, като по този начин я възпрепятствала да влезе в
апартамента. Към молбата била приложена декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН,
подписана от Б.В. , в която били декларирани посочените в исковата молба обстоятелства.
Въз основа на така
подадените документи било образувано гражданско дело № … на РС Я. по което на
29.08.2018г била издадена Заповед за незабавна защита.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимата
, показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства : гр. Д. № ….
на ЯРС, справка за съдимост.
По делото не се събраха
доказателства подсъдимата с деянието си да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.
147 ал.1 от НК, а именно на 28/29.08.2018г в гр. Я. в молба за защита от
домашно насилие и декларация към нея,
подадени до Районен съд – Я., образувани в гражданско дело № …. на ЯРС да е разгласила позорни обстоятелства за Т.В.В., като клеветата да е нанесена публично и от нея да са настъпили
тежки последици.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета се характеризира с две форми –
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или
приписването му на неизвършено престъпление. Тоест довеждане до знанието на
едно трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което подсъдимият
свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, който може да се отнася за
миналото или настоящото поведение на пострадалия, което е от естеството си да
накърни неговото добро име в обществото, тъй като е укоримо
от гледна точка на господстващия морал.
Приписването на неизвършено престъпление се характеризира с твърдения от
страна на подсъдимия пред едно трето лице, че пострадалият е извършил конкретно
престъпно деяние. За да е налице
състава на престъплението клевета е необходимо от обективна страна позорното
обстоятелство да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено
от пострадалия.
От субективна страна
клеветата е престъпление което може да
се осъществи само под формата на умисъл било то пряк или евентуален. Във всички
случаи деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство
или престъпния характер на приписваното деяние, както и фактът на неистинността
на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното
му престъпление
Доколкото в конкретния
случай инкриминираните изрази и факти са обективирани
в искова молба до съда по чл. 8 от ЗЗДН и декларация към нея с тях подсъдимата
не е целяла да оклевети пострадалата , която се е явявала ответник по иска, а
да получи съдебна защита на едно свое претендирано
право. Съгласно чл. 56 от Конституцията на Р.България всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Да се приеме становището, че при неуспешно проведено доказване в исковия процес и отхвърляне на исковата
претенция на ищеца може да се търси наказателна отговорността за клевета
означава да се накърни конституционно гарантираното право на защита на
гражданите.
Предвид изложеното
съдът прие, че не е налице субективният елемент на престъплението по чл.
147 от НПК , а именно чрез излагането на
горните обстоятелства подсъдимата да е целяла да окаже негативно
въздействие върху доброто име на тъжителката.
По изложените
съображения съдът счете, че на инкриминираната дата подсъд.
В. не е осъществила състава на
престъпление по чл. 147, а в тази връзка и квалифицирания състав на чл. 148
ал.2 НК и на осн. Чл. 304 НПК я оправда по така предявеното й обвинение.
Поради липса на
осъществяване от подсъдимата от субективна страна на престъплението, в което е обвинена,
съдът прецени като неоснователни и предявените
срещу нея от частната тъжителка искове за обезвреда. В конкретния случай не е
налице една от кумулативните
предпоставки на сложния фактически състав на деликта,
а именно вина . Липсата на която и да било от кумулативните предпоставки води
до неоснователност на исковата претенция за обезвреда, поради което и съдът я отхвърли.
При този изход на
делото и с оглед направено искане в тази посока съдът осъди частната тъжителка
да заплати на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 800лв
По изложените
съображения съдът постанови съдебният си акт.
Районен съдия: