РЕШЕНИЕ
№ 2323
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330103456 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от Н. П. ХР.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******* № **** чрез адв. И. срещу Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712
район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 за
прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит ******** от 10.06.2019 г. за
обезпечаване на заема с поръчителство от „Фератум Банк“, като заобикалящи материалното-
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договореното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 10.06.2019 г.
за сума от 2000 лв. ЛП е 23 %, а ГПР-49,11 %., платими на 12 вноски за срок от 12 месеца.
Съдържа се клауза за поръчителство срещу възнаграждение от 500 лв. Договорът е
недействителен поради нарушение на ЗПК. Не е посочена методика на определяне на ГПР.
Липсва информация за условията на предсрочно прекратяване. Не се дължи възнаграждение
за поръчителството.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора. Твърди, че задълженията по него са предсрочно погасени. Липсват нарушения на
ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
От представените писмени доказателства-договор за заем№ ******** от 10.06.2017 г. е
видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2000 лева,
дължима на 12 вноски, при 23 % лихва; 49,11% ГПР. Договорено е предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“.
От изготвеното заключение от 19.08.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в размера на
ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е включена таксата
„Гарант“. При включване размера на ГПР ще бъде 114,11 %
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията
към него, предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 23 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото
такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната
лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита.
Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.
По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената ССЕ, че в същия се
включва единствено лихвата намира, че обстоятелството дали така посочения ГПР в
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си недействителност на целия договор, защото то има
отношение към действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания,
по аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло.
На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска
при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това
неможе да се приеме, че същия е неясен откъм икономическа целесъобразност.
Предвид липсата на спор между страните, че е налице договор между длъжника и трето лице
„Фератум Банк“ за обезпечаване на задължението по договора за кредит, и съобразно ОУ за
сключване на договорите за заем, съдът намира, че същият има характер на встъпване в дълг
по см. на чл. 101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора "Фератум
България" ЕООД и поражда солидарна отговорност спрямо заемодателя.
2
При преценката на клауза на чл. 5 в договора за потребителски кредит налагаща
обезпечение на трето лице чрез "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като
одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита, се налага извод, че
тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите
нрави (нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване на гаранта). Същата наред с размера на ГЛП и ГПР, води до нееквивалентност
на насрещните престации. При установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, договарянето на
такса за възнаграждение на гарант не е оправдано. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и за предотвратяване
на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се
приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице
такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации - при
потребителски кредит за сума, в невисок размер – 2000 лв., със сравнително кратък срок на
ползване – година, при договорени високи годишен лихвен процент – 23 %, и годишен
процент на разходите в размер на 49, 11%, уговорената такса и то за услуга с предмет
предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят
заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.
Предвид изложеното този иск се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй
като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между Н. П. ХР., ЕГН **********,
с адрес: гр. *******, ул. ******** № ***** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51,
вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за кредит от 10.06.2019 г. г., предвиждаща обезпечение на
договор с поръчителство поради противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20
да заплати на Н. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ******** № *****,
сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20
да заплати на адвокат Е.Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул.
******** № ****, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
4