Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр.
Хасково, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на седми юли, през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД /К/ № 500 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Б.Р. ***,
против Решение № 260067/14.04.2021г., постановено по НАХД № 42/2021г. по описа
на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено НП № 18-0254-001188 от
20.12.2018г. на Началник РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, с което на П. Б. Р.,
за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание посочената
разпоредба, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
В касационната жалба касаторът сочи, че е
недоволен от така постановеното решение, смята същото за неправилно и
незаконосъобразно и поради това го обжалва в законния срок. Смята, че е нарушен
материалния закон, тъй като неправилно бил санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Претендира отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него наказателно постановление на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.63 ЗАНН.
Ответникът, РУ Димитровград към ОДМВР
Хасково, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението предмет на проверка в настоящото
производство Районен съд Димитровград е потвърдил обжалваното пред него НП №
18-0254-001188 от 20.12.2018г., издадено от Началник РУ Димитровград към ОДМВР
Хасково, с което на П. Б. Р., за виновно нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) и
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 лева.
За да достигне до този правен резултат,
районният съд е приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН. Нарушението било описано точно и ясно, както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. По отношение приложението на
материалния закон съдът посочил, че административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдържа едновременно
диспозицията и санкцията. Поради това, от същата ставало ясно правилото за
поведение, за неизпълнението на което била предвидена санкция. Съдът, въз
основа на установената фактическата обстановка, е приел за безспорно доказано
извършването от страна на П.Р., описано в АУАН и НП административно нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е било наложено
наказание "глоба" в размер на 400 лева.
Касационната инстанция изцяло споделя
направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд.
Видно е от доказателствата по делото, че
срещу П.Б.Р. на 24.11.2018 г. е бил съставен АУАН бл. № 0729170, за това, че на
същата дата, около 14.50 часа в гр. Димитровград на ул*** управлява лек автомобил ПУХ 230Г с
рег. № ***,
който не е негова собственост / справка в АИС-БДС /, като след извършена
проверка водачът не представя сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност" за управлявания автомобил, възприето като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Фактическата обстановка, описана в
съставения АУАН, е възпроизведена по идентичен начин в издаденото въз основа на
него Наказателно постановление, при което не се констатира разминаване нито
между текстовата част на АУАН и НП, нито между описанието на деянието и
правната му квалификация. По начина, по който е описано, административното
нарушение кореспондира с приложената норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждаща наказване с
глоба от 400 лв. за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП дата и място П.Р.
е управлявал визираното моторно превозно средство, не е било оспорено от
последния при подписването на акт.
След като безспорно е доказано по делото, че
на посочената в АУАН и НП дата Р. е управлявал моторно превозно средство, което
не е негова собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, то същия е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ въздига в наказуемо деяние
управлението на МПС във връзка с чието притежаване и използване, няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Притежаване не е равнозначно на право на собственост, а на владение на вещта МПС,
което се потвърждава и от чл.
638, ал. 1 и ал.
4 от КЗ, но и от чл.
483 от КЗ, според които разпоредби задължение на собственика на
регистрирано и не спряно от движение МПС е сключването на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но това
правило не забранява и на всеки друг, който не е собственик да сключи
задължителна застраховка. Административно наказателна отговорност в чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидена само за трети
лица по аргумент от въздигането в наказуемо деяние на действието по управление
на МПС, но "във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
договор за задължителна застраховка", което определя, че субект е само
лице, което към момента на управлението владее и ползва моторното превозно
средство, но не е собственик. Това законодателно разрешение е обусловено от
предназначението на договор за задължителна гражданската отговорност на
автомобилистите, а именно да обезщети вредите от упражняване правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Нарушението е формално,
поради което възможен е само пряк умисъл – лицето съзнава или допуска, че няма
сключен договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки
това взема решение за управление при съзнаване, че нарушава установения ред на
държавно управление.
Като е потвърдил наказателното постановление,
Районен съд Димитровград правилно е приложил материалния закон и е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни
основания за ревизията на същото по смисъла на чл.
348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260067/14.04.2021 г., постановено по НАХД №
42 по описа на Районен съд Димитровград за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.