№ 196752
гр. София , 08.12.2020 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20201110144612 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№9005870/16.09.2020 г. на К ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К. Г. К. за задължения по договор
за потребителски кредит №***/17.10.2019 г., с което се претендират и следните суми: 784,09
лв.-неустойка по чл.25, ал.2 вр.ал.4 от договора за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, и 34,00 лв.-част от вземане с общ размер 105,00 лв.-разноски
по чл.13 от договора за извънсъдебно събиране на вземането по просрочения кредит.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
Клаузата за претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна.
1. Тя е нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД)-от
неизпълнението на задължението за недаване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора; тази неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поставените прекомерни
изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на
задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената
цел, противоречаща на добрите нрави-задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от
това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка;
2. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1,
хип.ІІ ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от осигуряване на
поръчители върху потребителя кредитодателят си осигурява приход по договора
над определения годишен процент на разходите в чл.19, ал.4 ЗПК, което е
очевидно при съпоставката между размера на претендираната неустойка и на
1
законната лихва. По този начин кредиторът постига незаконен резултат, което
представлява заобикаляне на закона-следователно клаузата за неустойка е
нищожна и поради заобикаляне на закона.
Клаузата за дължимостта на разноски и такси за извънсъдебно събиране на дълга също е
нищожна. Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която
длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забавено изпълнение,
различно от претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава
на потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Уговарянето в договора на такси, които се дължат
при забава всъщност представлява забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на
мораторна неустойка.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски
съобразно отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№9005870/16.09.2020 г. на К ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К. Г. К. за задължения по договор за
потребителски кредит №OL***/17.10.2019 г., за следните суми: 784,09 лв.-неустойка по чл.25, ал.2
вр.т.4 от договора за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, и
34,00 лв.-част от вземане с общ размер 105,00 лв.-разноски по чл.13 от договора за извънсъдебно
събиране на вземането по просрочения кредит, както в частта му относно искането за
присъждане на държавна такса от 16,36 лв. (над дължимата държавна такса от 22,49 лв. до
пълния претендиран размер от 38,85 лв.) и за присъждане на адв.възнаграждение по делото
в размер на 357,96 лв. (над дължимото адв.възнаграждение от 492,04 лв. до пълния заявен
размер-850,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да се докладва за издаване на заповед за изпълнение по основателната част от
заявлението след влизане в сила на настоящото разпореждане или приключване на
производството по неговото обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2