О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ / 2017 година,гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и пети септември през
две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ НЕЙКОВА
Като разгледа докладваното от съдия
НЕЙКОВА
ВЧНД № 1111 по описа на ВОС за 2017
година
За да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия И.П.Т.
срещу постановление № 924/28.08.2017 година,с което е прекратено наказателното
производство по д.п.№ 172/2008 година по описа на ОД-МВР-Варна,водено за
престъпление по чл.257 ал.1 / отм/ вр.чл.256/отм/ НК и по чл.257 ал.1 /отм /
вр.чл.255 ал.1 НК,поради недоказаност на обвинението.
Излагат
се подробни съображения,че прокурорският акт следва да бъде отменен в
частта,касаеща основанието за прекратяване на производството като съдът
приеме,че приложим е текстът на чл.24 ал.1 т.1 НК-липса на извършено
престъпление от страна на Т..
След
запознаване с материалите по делото,комплектовани в 23 тома и два класьора се
установява следното:
По
внесен обвинителен акт е било образувано НОХД срещу Т. за извършени
престъпления по горепосочените текстове от закона.
Движението
на делото е изключително усложнено,като то се е разглеждало по два пъти от
ВОС,ВАпС и ВКС на РБ.
Последното
произнасяне на съдебна инстанция е за
връщане делото на прокуратурата за провеждане на допълнително разследване, след
което било издадено и атакуваното
постановление за прекратяване на досъдебното производство.
Първоначално
ВОС е постановил осъдителна присъда,потвърдена с Решение на ВАпС.Съдебните актове
са отменени от ВКС на РБ и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
При повторното
разглеждане съдът е оправдал подсъдимия и по двете обвинения като е приел,че
деянията са несъставомерни и от обективна,и от субективна страна.По протест на
прокуратурата е образувано въззивно производство и с решение на ВАпС и
изготвени подробни мотиви е прието,че на база събраните доказателства следва
да се направи еднозначен извод за обективна несъставомерност на деянието по
аргументи,че : “…заведените в счетоводството фактури,макар и неавтентични са
отразявали реално заплатената от дружеството цена и съответно включването им в
ЕАД,подадени през Митница Варна също не представлява невярно деклариране.”
В
отменителния акт на ВКС на РБ висшата
съдебна инстанция не се е произнасяла по обосноваността и законосъобразността
на така направените констатации от ВОС и ВАпС и направения от тях краен
извод-за несъставомерност на деянията,извършени от Т..
Постановлението в
частта ,касаеща основанието за прекратяване на производството е противоречиво,
а относно изявлението за недоказаност на обвиненията-и напълно немотивирано.
На практика на
стр.19-гърба / виж ЧНД / се приема фактическа обстановка сочеща на липса на
доказателства Т. да е извършил престъпленията от общ характер,за които е
обвинен в продължение на почти 9 години.
Следва изявление
без излагането на правни доводи,че “ След като представените от швейцарските
митнически власти-фактури са неистински,обвинението не може да се позовава на
тях.” И крана констатация обвиненията се явяват недоказани от обективна и
субективна страна. Много интересен е и отразеният от прокурора факт,че “
…неистинността на фактурите е установена в хода на съдебното следствие”.
При
допълнителното разследване не са събрани доказателства и не са установени
факти,касаещи преценката за основния въпрос-вината на Т.-следователно
постановлението е изготвено на база материалите, събрани на един много по-ранен
етап.
Това обаче в
предходните периоди от време не е попречило обвинението да се поддържа на
всички инстанции, да се изготвят протести срещу оправдателни съдебни актове и
др. Следователно и без промяна в доказателствата прокуратурата е счела,че може
да поддържа две диаметрално противоположни тези.
Даже само този
факт е достатъчен да се приеме,че е следвало да се изложат убедителни мотиви в
защита на становището,че производството следва да бъде прекратено-краен
извод,който е настоящият съдебен състав споделя изцяло. При това разбира се и
след като ЧНД е образувано само по жалба на обвиняемия,то положението му е
недопустимо да бъде влошено,поради абсолютната законова забрана за това.
След като на
практика излага съображения за несъставомерност на деянията ,прокурорът прави
изненадващо краен извод,че обвиненията “…се явяват недоказани от обективна и от
субективна страна.” Налице е била абсолютна необходимост за излагането на макар
и лаконични правни доводи,защо се касае за втората законова хипотеза-чл.24 ал.1
т.2 НПК.
По този начин
волята на прокурора при вътрешно противоречиви констатации не става ясна и не
допуска произнасянето на съда по съществото на делото.
Съдебният контрол
не може да представлява задължение на съда да домотивира прокурорските актове,
а в конкректния случай-да обяснява , какво всъщност е приел прокурорът при така
направения анализ на доказателства и възприета от него фактическа обстановка.
Волята на
държавния обвинител следва да бъде ясна,конкретна и изразена по напълно
несъмнен и разбираем начин.
По изложените
съображения съдът намира,че делото следва да се върне на прокуратурата,за
изготвянето на законосъобразен акт,доколкото неясното съдържание на
постановлението не позволява произнасяне по същество.
Предвид
гореизложеното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА делото на
Окръжна прокуратура-Варна за изготвяне на ново постановление за прекратяване на
производството.
Определението
може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от получаване копие от
съдебния акт.
Копия от
определението да се изпратят на:
-И.П.Т.-***
-Окръжна
прокуратура гр.Варна
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: