Р Е Ш Е Н И Е
№ 2159/17.5.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 18.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9172 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу
ответника Н.М.К., ЕГН **********, с адрес:
*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл.79 и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми, а именно:
- сумата в
размер на 199,56 лв. (сто деветдесет
и девет лева, петдесет и шест ст.), лв. , представляваща главница за предоставената на абоната и
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор №
М4356310/24.12.2014г. за далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № *********
с падеж на плащане 08.02.2015г., за отчетен период от 21.12.2014г. до
20.01.2015г., съгласно фактура
№ ********* с падеж на плащане 11.03.2015г., за отчетен период от 21.01.2015г.
до 20.02.2015г.;
- сумата в
размер на 493,00 лв. (четиристотин
деветдесет и три лева), ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
М4356310/24.12.2014г. за далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № *********
с падеж на плащане 30.06.2015г., за отчетен период от 21.05.2015г. до
20.06.2015г., фактура № ********* с падеж на плащане 30.06.2015г., за отчетен
период от 21.05.2015г. до 20.06.2015г.,
за които
суми е издадена Заповед № 190/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 390/2018г. на ВРС-16 състав.
Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство-за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че
между кредитора „А.Б." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** и длъжника Н.М.К. с ЕГН: ********** е съществувал и валидно е
действал Договор с индивидуален потребителски номер -М4356310 от дата
24.12.2014 г, с който на длъжника са предоставяни ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги.
Съгласно чл.
26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване надоговора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издаванафактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел следпредварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми."
В срока на
действието на договора за мобилни услуги - М4356310 от дата 24.12.2014 г, по
който е/са издадена/и следната/те фактура/и:
- фактура № *********/24.01.2015 г., с
падеж на плащане 08.02.2015 г., за отчетен период от 21.12.2014 г.до 20.01.2015 г., за ползване на
далепосъобщителни услуги за сумата от 98.68 лв. (деветдесет и осем лв. и 68
ст.);
- фактура № *********/24.02.2015 г., с
падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г.до 20.02.2015 г., за ползване на
далепосъобщителни услуги за сумата от 100.88 лв. (Сто и лв. и 88 ст.);
- фактура № *********/30.06.2015 г. , с
падеж на плащане 30.06.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г.до 20.06.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 352.75 лв. (Триста петдесет и два лв. и 75
ст.).
- фактура № *********/30.06.2015 г. , с
падеж на плащане 30.06.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г.до 20.06.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 140.25 лв. (Сто и четиридесет лв. и 25
ст.).
Длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Н.М.К. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
В депозираната
по делото уточнителна молба се излага,че между кредитора „А.Б." ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** и длъжника Н.М.К. с ЕГН: **********
е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4356310 от дата 24.12.2014 г, с ID на клиента ********* с който на длъжника са
предоставяни услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план Мтел
мобилен интернет L по силата на изрично подписано Приложение 1, за срок от 24
месеца неразделна част от договора Предмет на договора , както е посочено в т.
3.1. от договора е предоставянето на електрони съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи" На ответницата са предоставяни и
услуги по още два номера, а именно - мобилен номер ********** и фиксиран номер
********* по избран тарифен план домашен телефон по силата на изрично подписано
Приложение 1, за срок от 24 месеца неразделна част от договора
Излага се, че
номер М4356310 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в
системата на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като
услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури.
Предмет на
иска остава сумата в размер на 692.56 лв. (Шестстотин деветдесет и два лв. и
56 ст.) - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор М4356310 от дата г„ която е формирана по
следния начин :
- 199.56 лв.
(Сто деветдесет и девет лв. и 56 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4356310 от дата
24.12.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 08.02.2015 г., за
отчетен период от 21.12.2014 г. до 20.01.2015 г., фактура №********* с падеж на
плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г. до
20.02.2015 г.;
- 493 лв.
(Четиристотин деветдесет и три лв. и 0 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за
далекосъобщителни услуги с номер М4356310 от дата 24.12.2014 г., съгласно
фактура №********* с падеж на плащане 30.06.2015 г., за отчетен период от
21.05.2015 г. до 20.06.2015 г., фактура №********* с падеж на плащане
30.06.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г.;
Съгласно
Общите условия на Оператора Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Мобилтел
/чл. 54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Н.К. За самото
прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. От друга страна,
неустойката е начислена при едностранното прекратяване на договора от
изправната страна, поради забава на плащането от страна на абоната продължила
повече от 124 дни, съгласно ОУ на „Мобилтел " ЕАД.
Договорът
на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел,
в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена. "
За самото
прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги
Доколкото
ответницата не е заплатила издадени й фактури по договор М4356310 от дата
24.12.2014 г в продължение на 124 дни- а именно - - фактура № *********/24.01.2015 г., с падеж на плащане
08.02.2015 г., за отчетен период от 21.12.2014 г.до 20.01.2015 г., за ползване
на далепосъобщителни услуги за сумата от 98.68 лв. (деветдесет и осем лв. и 68
ст.);
- фактура №
*********/24.02.2015 г., с падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от
21.01.2015 г.до 20.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 100.88 лв. (Сто и лв. и 88 cm.); това е дало право на Оператора да се
възползва от правото му по т. 54.12 от Общите условия и на 30.06.2015 г., едностранно е прекратил
договора на длъжника и е начисли неустойка за ползваните от абоната услуги.
Първата
неустойка е начислена за предсрочно прекратяване на Договор М4356310 от дата
24.12.2014 г по отношение на телефонен номер ********** ползван от ответницата,
начислена по - фактура № *********/30.06.2015 г. , с падеж на плащане
30.06.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 352.75 лв. (Триста петдесет и два лв. и 75 ст.). начислена
по Приложение 1/24.12.2014 г към Договора
В случая от
Приложение 1 към договора е видно, че е договорът е сключен по програма Мтел
мобилен интернет L с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/за срок от 24
месеца. На дата 30.06.2015 г.. доколкото абонатът е забавил плащания на фактури
за далекосъобщителни услуги, посочени по-горе, повече от 124 дни, то мобилният
оператор се е възползвал от правото си по т. 54,12. От Общите условия а именно
прекратил е едностранно сключения договор с абоната - „..." Мобилтел има
право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа
на абоната до мрежата в следните случаи: 54.12Договорът на абоната/потребителя
се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай че забавата
на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от
124 дена.като е издал - фактура № *********/30.06.2015 г. , с падеж на плащане
30.06.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 352.75 лв. (Триста петдесет и два лв. и 75 ст.).
Неустойката е
изчислена съобразно договореното в приложението - т5.3.1 Отговорност „В
случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всичкиуслуги и/ или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпки),дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване", а именно
дължимите месечни абонаменти до изтичането на 24 - месечния срок, за който е
сключен договора по програма mtel mobile internet L c месечна абонаментна такса
24,90 лв. /с ддс/ или дължими са 17 бр месечни абонамента по 20.75 лв. (без
ДДС) до края на изтичане срока на договора или общо 352.75 лв. (Триста петдесет
и два лв. и 75 ст.).
Втората
неустойка е начислена за предсрочно прекратяване на Договор М4356310 от дата
24.12.2014 г по отношение на мобилен номер ********** и фиксиран номер
********* ползван от-
ответницата, начислена по -
фактура №
*********/30.06.2015 г. , с падеж на плащане 30.06.2015 г., за отчетен период
от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 140.25 лв. (Сто
и четиридесет лв. и 25 ст.). по силата на Приложение 1/24.12.2014 г към
Договора, В случая от Приложение 1 към договора е видно, че е договорът е
сключен по програма мтел домашен телефон с месечна абонаментна такса 9,90 лв.
/с ддс/засрокот 24 месеца. На дата 30.06.2015 г.. доколкото абонатът е забавил
плащания на фактури за далекосъобщителни услуги, посочени по-горе, повече от
124 дни, то мобилният оператор се е възползвал от правото си по т. 54,12. От
Общите условия а именно прекратил е едностранно сключения договор с абоната -
„..." Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи:
54.12Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на Мобилтел, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.като е издал - по - фактура
№ *********/30.06.2015 г. , с падеж на плащане 30.06.2015 г., за отчетен период
от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 140.25 лв.
(Сто и четиридесет лв. и 25 ст.) Неустойката е изчислена съобразно договореното
в приложението - т9.3.1 Отговорност „В случай че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число,
ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всичкиуслуги и/ или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без
отстъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване", а именно дължимите месечни абонаменти до изтичането на 24 -
месечния срок, за който е сключен договора по програма Mtel домашен телефон с
месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/ или дължими са 17 бр месечни
абонамента по 8,25 лв. (без ДДС) до края на изтичане срока на договора или общо
140,25 лева
С оглед на
изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция и да бъдат
присъдени сторените разноски.
Ответната
страна Н.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен
представител, е депозирала отговор на исковата молба , в който се посочва,че
предявените искове са допустими, но са изцяло неоснователни и недоказани по
размер.
1. По отношение на дължимостта на
месечните такси.
От изложеното в исковата молба и в
допълнителната такава ищецът се опитва да докаже, че индивидуален номер
М4356310 и клиентски номер ********* се отнасят за един и същи клиент и по този
начин прави извод за идентичност на задълженията по подписания договор и приложените
фактури, като остава недоказано , дали не касаят други техни правоотношения или
до трето лице. Претенциите за месечни такси и за другите ползвани услуги
отделно са недоказани по размер.
2. По отношение на претенцията за
неустойки.
В исковата молба се твърди, че поради
неизпълнение на задълженията на Абоната договорът е прекратен автоматично,
което и обуславя дължимостта на посочените задължения в приложените фактури. В
допълнителна молба се посочва, че съгласно чл.54.12 от Общите условия Мобилтел
има право едностранно да прекрати договора при сбъдването на определени
условия. Ищецът не е уведомил абоната за прекратяването на договора, което не
може да стане автоматично и следователно действието на същия е запазено. Това
определя претенциите за нейстойка като неоснователни, тъй като не се е сбъднало
условието за изискуемост. Отделно претенцията за неустойка е недоказана и по
размер.
С оглед на гореизложеното, се счита, че
предявените искове са недоказани по основание и по размер и като такива се моли
да бъдат отхвърлени.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д. № 390/2018г. на ВРС-16 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 08.01.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 190/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Н.М.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски, чрез пълномощник АД
„Герова и Петкова“, както следва:
сума в размер на 199,56 лв. (сто деветдесет
и пет лева, петдесет и шест ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4356310 от
24.12.2014г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 08.02.2015г., за
отчетен период от 21.12.2014г. до 20.01.2015г., фактура №********* с падеж на
плащане 11.03.2015г., за отчетен период от 21.01.2015г. до 20.02.2015г., сума в
размер на 493 лв. (четиристотин деветдесет и три лева), представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4356310 от 24.12.2014г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане
30.06.2015г., за отчетен период от 21.05.2015г. до 20.06.2015г., фактура №
********* с падеж на плащане 30.06.2015г., за отчетен период от 21.05.2015г. до
20.06.2015г., сума в размер на 56,16 лв. (петдесет и шест лева, шестнадесет
ст.), представляваща мораторна лихва начислена върху фактура
№*********/24.02.2015г. за периода от 12.03.2015г. до 18.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски, от които 25,00 лв.
(двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизплатени задължения по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4356310 от 24.12.2014г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец
в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на
основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д. № 390/2018г. на
ВРС-16 състав. С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от
предявената искова претенция. Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитен между предмета
на настоящото производство и предмета на издадената заповед, съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор № *********
от 24.12.2014г. и Приложение №1 и Приложение № 3 към Договор № ********* от 24.12.2014г. , ищцовото
дружество се задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни
услуги, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между
ищцовото дружество и потребителите на съответната услуга и/или мрежа срещу
заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните услуги.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото дружество
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Представени са сметка
№ 05667082784/30.06.2015г. за дължима неустойка от ответника в размер на 352,75 лв.
и сметка № **********/30.06.2015г. за дължима неустойка от ответника в размер на 140,25
лв.
Към доказателствения материал са приобщени следните
фактури, а именно: фактура № ********** /24.01.2015 г.
за периода от 21.12.2014г. до 20.01.2015г. на стойност 98,68 лв., ведно с
Приложение А към фактурата фактура № ********** /24.02.2015г.
за периода от 21.01.2015г. до 22.02.2015г.
на стойност 100,88 лв. , ведно с Приложение А към фактурата, като във фактурите ответницата е посочена с номер на потребител № М4356310.
По делото липсват доказателства и твърдения ответникът да
е заплатил задължението по издадените от ищцовото дружество фактури в
посочените в същите падежи.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта
на исковата претенция, а именно: учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването
на облигационно отношение между страните, че ответникът има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период по сочения договор; че в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер; наличието на предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на
алгоритъма за изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е
упражнил надлежно правото си да го прекрати предсрочно.
От своя страна в тежест на ответника по
делото от своя страна е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключен Договор
№ ********* от 24.12.2014г. , по силата на които ищцовото дружество е
предоставило на ответника, както следва: телефонен номер за мобилен номер
********** по избран тарифен план Мтел мобилен интернет L.
Вследствие на процесния договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, са възникнали облигационни правоотношения между страните.
Предвид, че истинността на представените с
исковата молба писмени доказателства , които не са оспорени от ответника в
предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано
сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги.
От представените по делото писмени
доказателства – договор, приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото
дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави определените
услуги, като ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди така, както
са посочени в издадените фактури.
В представените фактури и приложенията към
тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника
мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок.
Предвид на това , че ответникът , в чиято
тежест е било , не е представил доказателства за престиране на падежа на всяка
от претендираните суми за предоставени далекосъобщителни услуги за процесния
период, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответника.
Към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не е изтекла давността по отношение
на претендираните вземания за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск по отношение на претендираните суми за неплатени предоставени
далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен и следва да бъде уважен.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за неустойка.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни
клаузи, съдържащи се в процесните договори, съгласно които в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него
или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора , както и да получи неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на
посочения в договора срок.
Безспорно, ответникът притежава качеството
потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в
частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази клауза за
неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания в
ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от посоченото
ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за
всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се съобразяват
примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на
непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
Същевременно, процесните договори са сключени при предварително определени общи
условия от страна на ищеца, като липсват данни за индивидуално договаряне.
Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответникът е бил лишен от
възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в тях. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Съобразявайки изложеното и в заключение,
съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата от двата договора за
мобилни услуги създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага
от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни
права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и
създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице- потребител, който е икономически по- слабата страна.
Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като
неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3
от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции
на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни
услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост.
По изложените съображения претенцията за
неустойка следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи,
като се претендира присъждане на държавна такса в размер на 75,00 лв., изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. и депозит за особен
представител на ответника в размер на 300,00 лв. Общият размер на разноските в
исковото производство , дължими в полза на ищеца, е 159,23
лева, съразмерно на уважената част на исковата претенция, които следва
да бъдат присъдени на ищеца.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство, съобразно на предмета на настоящото производство. Претендираните разноски в заповедното
производство са за държавна такса в размер на 25,00 лв. и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лв.С оглед изложеното , следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 54,63 лв., с оглед предмета
на настоящото производство, съразмерно на уважената част на исковата претенция .
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, от една страна и ответника Н.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 199,56
лв. (сто деветдесет и девет лева и петдесет и шест ст.), представляваща главница за предоставената на абоната и
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор от 24.12.2014г. за
далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № 0********* с падеж на плащане 08.02.2015г.
за отчетен период от 21.12.2014г. до 20.01.2015г. и фактура № 0********* с падеж на
плащане 11.03.2015г. за отчетен период от 21.01.2015г. до 20.02.2015г., за която сума е издадена Заповед №
190/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 390/2018г. на ВРС-16 състав, на
основание чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца
„А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу
ответника Н.М.К., ЕГН **********, с адрес:
*** положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в
размер на 493,00 лв. (четиристотин
деветдесет и три лева), ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор от 24.12.2014г. за
далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № 0*********/30.06.2015г. и фактура № 0*********/30.06.2015г. , за която сума е издадена Заповед №
190/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 390/2018г. на ВРС-16 състав, на
основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 54,63 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 390/2018г. на
ВРС-16 състав, както и сумата от 159,23
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
исково производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: