РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. В**, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело №
20211300500282 по описа за 2021 година
С Решение №172/05.05.2021 г. по гр.д.№1715/2020 г. по описа на ВРС е
осъдена Община В* с адрес: гр. В*, пл. „Б*“ № * да заплати на Б. Д. АНГ.,
ЕГН *******, от гр. В*, ж.к.“В* Л*“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 925,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили в резултат на паднало дърво на 11.06.2020г. в гр. В*, на паркинг
пред ж.к. „В*Л*“ бл. 5, вх. В, върху лек автомобил марка „П*“, модел „206“,
ДК № ВН ** АК, собственост на Б. Д. АНГ., ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2020г., до окончателното заплащане, като искът до пълния
претендиран размер е отхвърлен като недоказан.
Осъдена е Община В* с адрес: гр. В* пл. „Б*“ № * да заплати на Б. Д.
АНГ., ЕГН **********, от гр. В*, ж.к.“В* Л* бл.*, вх. *, ет. * ап. *, сумата от
340,00лв. направени разноски по производството.
Отхвърлено е искането на Община В* за присъждане разноски по
производството, като неоснователно.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Община –В*.Поддържа
1
се ,че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните и приети по делото
доказателства. На първо място се сочи ,че неправилно са възприети
показанията на свидетеля В* П*. Последният бил установил, че липсват
остатъци от корени на мястото в почвата, където остават корени от дърво,
след като то бъде съборено. Това не означавало, че дървото е било здраво,
както е приел съдът, а че кореновата структура е била силно увредена -
резултат, който може да се дължи на редица причини. Това отслабване на
корените било доказуемо именно при подробен оглед на място, от който се
виждала липсата на корени в почвата и точно това увреждане било основната
причина за твърдения инцидент.
Твърди се ,че въпреки отслабване на кореновата структура, дървото
можело да изглежда здраво в надземната си част, какъвто бил и конкретният
случай - свидетелят на ищцата сам потвърждавал наличието на листна корона
и констатирал, че дървото е изглеждало здраво.
На следващо място се поддържа ,че Съдът не бил приел разразилата се
непосредствено преди твърдения инцидент буря за непреодолима сила. В
мотивите си Съдът твърдял, че такава е налице при сериозни последици -
човешки и/или материални загуби, с каквито се характеризират бедствените
положения и природните катаклизми. Непреодолима сила била непредвидено
или непредотвратимо събитие от извънреден характер.Законът не поставял
изисквания за последиците от подобни събития,за да може да се твърди , че е
необходимо да бъде обявено бедствено положение или да са налице
;
,.катаклизми‘. Подобни събития безспорно биха били определени като
непреодолима сила, но обикновената гръмотевична буря с обилен валеж и
силен вятър също следвало да се приеме за такава именно поради
непредвидимия си и непредотвратим характер. Законът не определял
непреодолимостта като абсолютна - при преценката за наличието на
непреодолимост на случайното събитие и невъзможност да се предотвратят
вредоносните последици трябвало да се изхожда само от практикуваните
средства и реалните възможности, с които разполага дадено лице или
държавен орган за предотвратяването на събитието и/или ограничаването на
вредоносния резултат. Конкретните обстоятелства, съставляващи
непреодолима сила, били различни и подлежали на установяване и преценка
2
във всеки отделен случай. В конкретния случай Общината не могла нито да
прекрати развитието на бурята, нито да предотврати падането на дърво и
нанасянето на вреди. В настоящия случай, видно от показанията на свидетеля
на Общината /сочещи подземни процеси, довели до отслабването на
кореновата структура/ и показанията на свидетеля на ищцата, дървото
изглеждало напълно здраво и не е имало начин за констатиране на
потенциалния проблем. След като общински служители не биха могли да
предположат, че дървото има скрит проблем и не може да се противодейства
на бурята, то Общината не следвало да носи отговорност за твърдените
последици. Нещо повече - при достатъчно силна буря всяко дърво, дори
напълно здраво такова, можело да падне или да бъде прекършено .Всяко
дърво било потенциално опасно и единственият начин за премахването на
всякаква опасност единственият начин за преодоляване на всяка опасност би
представлявал град без никаква декоративна растителност. В твърдения
конкретен случай фактическата обстановка била далеч по - проста - дърво със
скрит недостатък, който не можел да бъде констатиран, бивало съборено в
резултат на недостатъка си в комбинация с непреодолимостта,
представляваща силния вятър от доказаната вече буря. От горното следвало,
че тук не може по никакъв начин да се твърди за неизпълнение на каквито и
да било задължения от страна на Общината.
Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да отмени в цялост
Решение № 172 от 05.05.2021 г. на Видински районен съд, гражданска
колегия, VII състав като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да
реши спора по същество.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Въззивникът поддържа жалбата в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не е взела становище в хода на делото.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове е правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. е чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Б. Д. АНГ.,
ЕЕН **********, от гр. Видин, ж.кВ* Л*“ бл. 5, вх. В, ет. 5, ап. 43, против
Община В*.
3
Твърди се от ищеца, че е собственик на лек автомобил марка „П*“,
модел „206“ с ДК № ВН ***** АК. На 11.06.2020г. лекият автомобил бил
паркиран пред жилището на ищцата. В ранните часове на деня, около
06.30часа - 06.35часа на 11.06.2020г. ищцата чула силен звук. Погледнала и
видяла, че върху автомобила било паднало дърво. Ищцата веднага
сигнализирала, като дошли служители на РС“ПБЗН“ Видин, които оказали
техническа помощ и отстранили дървото. На процесния автомобил били
нанесени значителни щети в размер на 1 843,06лева. Автомобилът бил
транспортиран до автосервиз, където били оценени настъпилите вреди. От
РС“ПБЗН“ Видин било издадено Удостоверение № УРИ 715600-
1113/11,06.2020г. Въведени са обстоятелства относно приложимостта на
Наредба за изграждане, стопанисване и опазване на озеленените площи и
декоративната растителност на територията на Община Видин, както и на
разпоредби от ЗУТ във връзка с дейността на ответната страна по опазването
и стопанисването на озеленените площи и декоративната растителност.
Ищецът поискал от ответната страна доброволно плащане на причинените
имуществени вреди, но същата отказала. Ищецът отстранил щетите по
автомобила като заплатил процесната сума за авточасти и трудът за
подмяната им.
Иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 106,30лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считана от
настъпване на деликта - 11.06.2020г. до окончателното издължаване. Иска
разноски по производството.
Ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва
основателността на исковете. Оспорва въведените обстоятелства на исковата
молба. Не е доказан механизма на настъпване на събитието. Направено е
възражение за наличие на непреодолима сила - буря, причинила падането на
дървото.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.
Назначена и изпълнена е съдебно - автотехническа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна :
4
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „П**“, модел „206“, ДК
№ В** АК. На 11.06.2020г. около 06,30 часа върху лекия автомобил,
собственост на ищеца и паркиран пред жилището й в гр. В*, ж.к. „В*Л* бл. 5,
вх. В , паднало дърво. Ищцата се обадила на свидетеля К** С** А** - нейн
син, който около 07.30часа пристигнал на мястото. Там вече били служители
на РС“ПБЗН“ В* и на КАТ при ПП В**. Служители на РС „ПБЗН“ В**
нарязали дървото на части и го премахнали от автомобила. При падането на
дървото върху автомобила били затиснати задна дясна част и предна лява част
на същия. Около 08.20часа свидетелят К** С* А* се обадил в Община В* и
обяснил за случилия се инцидент. Дървото е имало листна корона.
Свидетелят Владимир Кирилов Петков - младши експерт „Техническа
инфраструктура и благоустройване“ към Община В* направил оглед на
мястото. При огледа същият свидетел не установил следи от дървото нито
над земята, нито остатък от дървото под земята, което, според свидетеля,
значи, че се е пречупила кореновата шийка и че част от корените са се
изскубнали. Ищцата отправила уведомление за доброволно плащане до
ответната страна /л.13 от делото/, което не било сторено.До ищцата било
изпратено писмо изх.№АО-02-06-480 /1/ от 22.06.2020 г.,в което било
изразено становище ,че общината няма правно основание да заплати
причинените вреди поради неубедително доказване на причиненото
увреждане и поради наличието на непредвидима сила.
Свидетелят К* С* А*-син на ищцата закарал автомобила в автосервиз,
където същият бил ремонтиран.
От удостоверение №715600-112/11.06.2020 г. на МВР ГД „ПБЗН“ ,РС
„ПБЗН“-В* е видно ,че на 11.06.2020 г. в 06ч и 42 минути е получено
съобщение за оказване на техническа помощ-паднало дърво върху л.а.“Пежо“
с ДК № ВН 0046 на Б. Д. АНГ..
Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза Р* П*
И* след запознаване с данните по делото, е посочило, че необходимите
средства за ремонтирането на лекия автомобил са в общ размер на
925,00лева.Според вещото лице включените в приложените към делото
фактури - жило съединител, воден радиатор, вентилатор принудително
охлаждане и реле вентилатор, не се намират в причинна връзка с
5
произшествието,поради което вещото лице не ги е оценило.Вещото лице е
приело ,че се нуждаят от подмяна и ремонт авточасти ,които е подредило в
таблица от 10 реда.За всяка една част са посочени броят часове труд за
възстановяване ,демонтаж ,монтаж и боядисване ,като след крайната
калкулация е приложен коефициент за коригиране съобразно годините
експлоатация от датата на производство.
Заключението на вещото лице не е оспорено в с.з. от страните и съдът
изцяло го кредитира като компетентно и обективно изготвено.
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на възложената му работа. В* районен съд правилно е приел,че
по силата на чл. 61 и сл. от ЗУТ поддържането на декоративната растителност
в рамките на населените места е задължение на съответната община , която
чрез своите служби , длъжностни лица и сключени по реда на ЗОП договори с
търговци следва да вземе мерки състоянието на последната да не застрашава
живота и здравето на гражданите и оттук е извел отговорността на ответната
община.Тази отговорност е обективна и не зависи от конкретните действия
/бездействия/на органите и лицата,на които е възложено поддържането на
декоративната растителност.Затова е напълно безпредметно да се обсъжда
дали ответната Община е предприела или не е предприела всички изискуеми
от закона мерки за предотвратяване на подобни инциденти.
Съгласно Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС „За
обобщаване на практиката по някои въпроси за непозволеното увреждане.“/
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и
изкуство, 1964 г./ по отношение на отговорността при непозволено
увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД се приема ,че „ ... ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение
на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред
увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи
деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава
отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с
6
изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква
отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато
вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение
на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата
и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под
негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. Разграничаването
на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД се налага не само за точното приложение
на закона, но и във връзка с упражняването на иска по чл. 54 ЗЗД, който е
възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД.“
С оглед на гореизложеното правната квалификация на иска е по Чл.49
ЗЗД и Чл.50 ЗЗД с оглед на обстоятелството ,че от една страна общината е
длъжна на поддържа декоративната растителност в рамките на населените
места съгласно Чл.61 ЗУТ чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане на
обществени поръчки по реда на ЗОП,а от друга страна причинените вреди се
дължат на особености на самата вещ,изразяващи се в загниване на кореновата
система.Задължение на съответните лица е да изследват кореновата система
,облистяването,накланянето на дърветата и пр.признаци и да предприемат
надлежните мерки чрез изрязване на опасните клони ,скъсяване на стъблото
на дървото и пр.Общоизвестен е фактът ,че в много общини в Р България се
извършват изследвания на дърветата със специална техника, която позволява
неинвазивна диагностика на дърветата, изследване на стеблото, кореновата
система, като се предоставят данни за устойчивост на вятър, както за
наличието на кухини и гнилости. Измерванията се илюстрират с графики,
които показват състоянието на дървесния ствол и вероятната посока на
падане. Изследването на дърветата се придружват и от заключения на
фитопатолог относно оценка на риска и предложение за необходимите
следващи манипулации, включително и премахването на опасните дървета.
Следва да се отбележи ,че съгласно Постановление № 7 от 1959 г.,
Пленум на ВС „ За обобщаване практиката на Върховния съд по някои
въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.“ Съдебна
практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство,
1960 г. отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на
7
основание чл. 49 и 50 ЗЗД.
С оглед на горното следва да се приеме ,че отговорността на ответника е
по Чл. 49 от ЗЗД и Чл.50 ЗЗД ,а не по Чл.50 ЗЗД,като мотивите на районния
съд следва да бъдат коригирани в горния смисъл-вредите се дължат както на
самата вещ ,представляваща публична общинска собственост,така и на
неполагането на достатъчно грижи от общинската администрация за
изследване на дърветата със специална техника, която позволява
неинвазивна диагностика.
Във въззивната жалба са развити подробни доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради това ,че
вредите се дължат на непредодолима сила-подробни доводи в това отношение
са развити от ответника в писмения отговор на исковата молба и в писмената
защита .Доводите са неоснователни поради следното :
Съгласно т.10 от Постановление №7 от 1959г. на Пленума на ВС,
собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се
освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се
установи, че вредите са резултат на непреодолима сила. За да се окачестви
едно събитие като непреодолима сила е необходимо то да е непредвидимо и
непредотвратимо. В случая обаче не се установява към дата на настъпване на
инцидента-11.06.2020г. на територията на гр.Видин да се е разразило
природно бедствие. От писмо изх.№32/09.07.2020 г. на Националния
институт по метеорология и хидрология ,Филиал Плевен-
хидрометеорологична обсерватория –Видин /л.25 от делото/ се установява ,че
на 10.06.2020 г. въздушната маса над западните части на Северна България е
била силно неустойчива и че в синоптична станция –Видин в интервала 22ч и
20 минути на 10.06.2020 г. до 00часа и 20 минути на 11.06.2020 г. е
наблюдавана слаба гръмотевична буря ,съпроводена от краткотраен валеж от
дъжд с честа смяна на интензитета ,преминаващ от слаб в умерен,от умерен в
силен и обратно.Регистриран е поривист вятър от запад-югозапад с пориви до
9 км/ч.Силата на вятъра се измерва с т.н. Скала на Бофорт или Бофортова
̀̀̀
скала (пълно наименование Скала на Бофорт за сила на вятъра) ,създадена
̀
през 1805 г. от ирландския хидрограф Франсис Бофорт .Тази скала се
използва и днес от метеоролози и моряци с цел приблизително определяне
скоростта на вятъра. Тя категоризира движението на въздушните маси в 12
8
степени (бала) – от безобиден ветрец /1 степен/до унищожителна стихия /12
степен/.Вятърът със скорост от 9 км.ч. е от втора степен и се квалифицира
като „лек бриз“.Вятърът може да се усети по открита кожа и да предизвика
малки вълнички по водната повърхност с височина до 20см.,но не е в
състояние да предизвика движение на листа и клони .За сравнение големите
клони започват да се клатят при сила на вятъра от шеста степен /скорост на
вятъра 40-50 км. в час/,а дървета се изкореняват при сила на вятъра от десета
степен по скалата на Бофорт /скорост на вятъра 88-102 км час/.
Очевидно е ,че слабата гръмотевична буря и слабият вятър ,типични за
тези географски ширини,не могат да се квалифицират в никакъв случай като
непреодолима сила и въззивната инстанция напълно споделя доводите на
районния съд в тази насока.Следва да се отбележи ,че видно от писмо изх.
№32/09.07.2020 г. на Националния институт по метеорология и хидрология
,Филиал Плевен-хидрометеорологична обсерватория –Видин /л.25 от делото/
,гръмотевичната буря е била около 6- 7 часа преди падането на
дървото.Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че падането на дървото се дължи на подземни гнилостни процеси,довели
до отслабване на кореновата структура ,които не биха могли да бъдат
предвидени от Общината поради това ,че дървото изглеждало здраво и
напълно облистено.Тези доводи са неоснователни ,тъй като ,както се посочи
по-горе в много общини в Р България се извършват изследвания на
дърветата със специална техника, която позволява неинвазивна диагностика
на дърветата, изследване на стеблото, кореновата система, като се
предоставят данни за устойчивост на вятър, както за наличието на кухини и
гнилости. В отговора на исковата молба и в последващи волеизявления на
ответната страна не са развити каквито и да било твърдения Община Видин
да е предприемала каквито и да било мерки в тази накоса.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Тъй като ответната страна не се представлява в процеса и не претендира
разноски ,такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание Чл.27 ГПК Съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №172/05.05.2021 г. по гр.д.№1715/2020 г. по описа
на Районен съд-В**
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10