Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 15.12.2023.г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен
състав в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 43/2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.М.Т.
***, чрез пълномощник против Решение №8/13.02.2023 г. на Троянския районен съд,
постановено по АНД № 420/2022 г.
По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт се иска неговата отмяна както и отмяна на издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата
и моли да бъде отменено НП. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по делото – РУ на МВР Троян –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е основателна.
Районният
съд на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства е установил
фактическата обстановка, от която е видно, че на 15.02.2022 година около 19:45
часа, в гр.Троян по улица „Васил Левски“ №292 полицейски патрул от РУ Троян е
спрял движещ се в посока гр. Ловеч лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ********, собственост на П.Г.Л.,
управляван от касационния жалбоподател.В хода на проверката e било установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП,
поради нерегистриране в срок.
Предвид
така установената фактическа обстановка, на 15.02.2022г.
полицейските служители съставили на И.М.Т.
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП, който е подписан
от Т. без възражения, като в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е подавано
писмено възражение.
Извършена e била
проверка по съставения АУАН от инсп. К.К., резултатите от която били отразени в
докладна записка с рег. № ЗМ-273/02.09.2022 г. С писмо рег. №
359000-8116/02.09.2022 г. административно наказателната преписка e била
изпратена на Районна прокуратура Ловеч. С Постановление от 03.10.2022 г. на В.К. –
прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч е отказано образуване на досъдебно
производство, прекратена е преписка № 4048/2022 г. и е разпоредено постановлението
и преписката да се изпратят на РУ Троян за налагане на административно
наказание по ЗДвП на Т.. Въз основа на Постановлението от 03.10.2022 г. на
Районна прокуратура гр. Ловеч, с което е отказано образуването на досъдебно
производство на 03.11.2022г., началникът на РУ Троян е издал обжалваното НП, в
което за извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложил на Т.
предвидените в чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП административни наказания
„глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
За да постанови този резултат, Районният съд
е приел, че от формална страна издаденото НП е законосъобразно
като съставено от компетентно лице в законоустановените срокове и притежаващо
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел е
също за безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на
жалбоподателя(касатор
в настоящото производство)
административно нарушение по ЗДвП, авторството и вината при най-леко укоримата
форма – несъзнавана непредпазливост (небрежност). Като се е позовал на чл.7,
ал.2 от ЗАНН и е обсъдил приложимите разпоредби на ЗДвП съдът е извел правния
извод, че жалбоподателят като водач дължи необходимата грижа да провери дали
управляваното от него МПС отговаря на законовите изисквания за движение по път,
отворен за обществено ползване, дали има всички надлежни документи и дали те са
валидни, в това число и наличието на валидна регистрация. Било
е установено, че А.И.К. - майка на касатора е придобила собствеността върху
процесния лек автомобил от П.Г.Л. от гр. Троян чрез договор за покупко-продажба №4080 от
25.08.2021 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата. Приобретателят
на автомобила не е изпълнил задължението си в двумесечен срок да регистрира
автомобила (изтекъл
на 25.10.2021г.),
поради което регистрацията му
e била служебно прекратена на 27.10.2021 година и към датата на извършване на нарушението -
15.02.2022г. лекият автомобил вече е бил с прекратена регистрация.
Наказващият
орган е определил административните наказания в минималния предвиден от
законодателя размер в съответствие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Според ТРС
извършеното административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Районният
съд е намерил за неоснователно възражението направено от процесуалния представител
на жалбоподателя (касатор
в настоящото производство),
че НП е издадено извън срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН – почти девет месеца след
съставяне на АУАН. В тази връзка въззивният съд е приел, че обжалваното НП №
22-0359-000480 от 03.11.2022 г. е издадено въз основа не на съставения АУАН №
81 от 15.02.2022 г., а въз основа на Постановление от 03.10.2022 г. на Районна прокуратура Ловеч при хипотезата
на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. От това заключение ТРС е приел, че липсата на изрична
мотивирана писмена резолюция на наказващият орган за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано със съставяне на АУАН не
води до незаконосъобразност на НП, поради което се явява неправилен извода на
процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице две
административнонаказателни производства – едното образувано със съставения
АУАН, а другото с постановлението на прокуратурата.
Решението
е неправилно.
Съгласно
чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство(АНП ) се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл.41 се пазят от
административнонаказващия орган (АНО) до произнасянето на прокурора. Съгласно чл.36,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, АНП се образува със
съставяне на АУАН. Без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган.
АУАН
и Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са
различни и самостоятелни основания за издаване на НП по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. В
конкретния случай, за да е налице издаване на НП в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, е необходимо или да няма образувано АНП със съставянето на АУАН, или ако
такова е образувано, то да е било прекратено, за да не тече срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, тъй като санкционните правомощия на наказващия орган не могат да
бъдат упражнени безкрайно във времето. Налице е трансформация от наказателно в АНП
по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, който дава възможност на АНО да издаде НП без
съставяне на АУАН в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на АНО.
Чл.33, ал.2 от ЗАНН задължава АНО да прекрати
образувано АНП и да изпрати материалите на съответния прокурор в случаите,
когато се установи, че деянието, за което е образувано АНП е престъпление. Цитираната норма е
императивна и определя изрично поведението на АНО. Настоящият съдебен състав
счита, че прекратяването в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН е специфичен
случай, който не изключва възможността за последващо санкциониране на
нарушителя в случай, че прокурорът откаже да образува или прекрати образуваното
наказателно производство с постановление, като препрати (върне) преписката на
АНО.
В
хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН производството се прекратява, но не поради
липса на нарушение, на некоректно установяване на извършителя или липса на
елемент от фактическия състав на нарушението. В тази хипотеза АНО установява,
че деянието е противоправно, извършителят е известен, а признаците на
фактическия състав на конкретно административно нарушение са налице. Това
деяние обаче е въздигнато в престъпление по смисъла на НК. Затова АНО е длъжен
да прекрати производството и да изпрати материалите в прокуратурата за преценка
дали да се образува наказателно производство срещу виновното лице. От своя
страна, прокурорът може да откаже да образува наказателно производство, да
прекрати образуваното или да привлече извършителя като обвиняем. При отказ от
образуване или при прекратяване на наказателното производство, прокурорът може
да препрати (т.е. да върне) преписката на АНО за налагане на административно
наказание. Последният от своя страна разполага с шестмесечен срок от
получаването на преписката да издаде НП, по аргумент от чл.34, ал.3 във връзка
с чл.36, ал.2 от ЗАНН, защото в случая прокурорското постановление за
отказ/прекратяване има функцията на АУАН.
В случая АНП е било образувано със съставяне на АУАН. Извършена е била проверка по него от инсп. К.К.,
резултатите от която са били отразени в докладна записка с рег. № ЗМ-273/02.09.2022 г. Поради наличие на данни
за извършено престъпление по чл. 345 от НК с писмо рег. №
359000-8116/02.09.2022 г. административнонаказателната преписка е била
изпратена на Районна прокуратура Ловеч от АНО,
но същият не е изпълнил императивно вмененото му с нормата на чл.33 ал.2
от ЗАНН задължение да прекрати АНП. Неизпълнението на това задължение е
рефлектирало по-късно върху провелото се АНП. Освен, че цитираната норма е
императивна, тя урежда изчерпателно процедурата в хипотезата, когато се
установи, че деянието за което е образувано АНП е престъпление, съответно не е
нарушение по легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН във вр. с чл.54 предл.1 от ЗАНН. В този смисъл не се касае за непълнота в правната уредба на ЗАНН, за да
се налага субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН.
Неправилно
въззивния съд е приел за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателят, че към момента на издаване на НП, считано от
датата на съставяне на АУАН – 15.02.2022 г. е изтекъл 6-месечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за изтекъл
давностен срок на АНО да издаде НП, считано от съставяне на АУАН. Не се спори,
че АУАН е съставен на 15.02.2022 г., както е и че след образуване на преписката
по съставения АУАН, същата е изпратена на Районна прокуратура Ловеч /писмо рег. № 359000-8116/02.09.2022 г./, а с
Постановление от 03.10.2022 г. на прокурор в РП Ловеч е отказано образуването
на досъдебно производство по случая и е прекратена образуваната преписка
№4048/2022г. Със същото постановление преписката е изпратена на АНО за налагане
на административно наказание по ЗДвП на Т.. В тази връзка е издадено и
оспореното НП от 03.11.2022 г., с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора.
Според
настоящия касационен състав е допуснато
особено съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на
процесното НП, което е основание за неговата отмяна. Това е така, защото съгласно
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното АНП се прекратява, ако не е било издадено НП
в шестмесечен срок от съставяне на акта. С изтичането на този срок се погасява
възможността за реализация на правомощието на държавата да накаже нарушителя,
поради което неспазването му обуславя цялостна отмяна на санкционния акт. Няма
спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че АУАН серия GA бл. № 563922 е съставен на 15.02.2022 г. и от този
момент е започнал да тече горепосоченият давностен срок за издаване на НП, като
това е следвало да бъде сторено най-късно на 15.08.2022 г. или евентуално в
същия срок административнонаказателното производство да бъде прекратено на
основание на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. В случая АНО е изпратил материалите по
преписката за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на компетентния прокурор едва
на 02.09.2022 г., а атакуваното НП е издадено на 03.11.2022 г. Не може да се
приеме, че давността за издаване на НП е била прекъсната поради извършваната
прокурорска проверка с оглед наличие на данни за извършено престъпление от общ
характер, както и че срокът следва да се счита за спазен поради факта, че преди
започване на тази проверка шестмесечният срок вече е бил изтекъл.
В
т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II
колегия на ВАС изрично е прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни.
След като регламентираният в сочения текст срок е давностен, то с изтичането му
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение и има за последица
невъзможност да се образува, респективно прекратяване на образуваното АНП.
Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия
субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Според Постановление № 10 от 28.IX.1973г., Пленум на
ВС, което не е загубило все още правното си действие, едно от основните условия
за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли
сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и
съдилищата са длъжни да следят служебно за това.
Неспазването
на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която е императивно правило, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, без да
е необходимо произнасяне по съществото на спора.
С оглед констатираното съществено
нарушение в АНП, водещо като самостоятелно основание до отмяна на НП, съдът
намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено. Това налага да бъде отменено и издаденото НП.
При този изход на делото се явява основателна
претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 500 лв., съгласно представено по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 17 от делото).
Водим от горното и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 8/13.02.2023 г. на Троянския районен съд,
постановено по АНД № 420/2022 г.
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 22-0359-000480 от 03.11.2022 г. издадено от
Ивайло Найденов Славков – ВПД Началник на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с
което на И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 140, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на И.М.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: