РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.01.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4164 по описа на СГС за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 119745 от 15.05.2017 г., постановено по гр. дело № 61315/2014 г. по
описа на СРС, І ГО, 44 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Л.М.
и С.Г.М. при условията на пасивна солидарност пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 36915/2014 г. на СРС, 44
състав, за сумата от 1013,83 лв., представляваща продажната цена за доставената
топлинна енергия за периода от м. 09.2011 г. до м. 04.2013 г. до имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „***********, ведно със законната мораторна лихва върху
тази сума от 07.07.2014 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 176,69
лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода
от 31.10.2011 г. до 23.05.2014 г. Със същото решение ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 788,34 лв.,
представляващи разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 325,00
лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците Н.Л.М. и С.Г.М.,
чрез пълномощника им – адв. С.М., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Изтъкват, че съдът е дал ход на делото при нередовна искова
молба, тъй като ищецът не бил заплатил изцяло дължимата държавна такса. Сочат,
че за процесния период имота е бил необитаем и липсва консумация на топла вода,
но въпреки това в нарушение на материалния закон и необосновано първоинстанционният
съд е приел, че дължат стойността на топлината енергия за БГВ. Поддържат, че
въпреки изискванията на ЕС ищецът не е транспонирал своето законодателство
съобразно изискването на европейските норми, като в ОУ се съдържат неравноправни
клаузи. Отделно навежда оплаквания, че стойността на топлинна енергия не е определена
въз основа на реално доставената такава, а представената експертиза била невярна.
Молят съда да отмени решението и отхвърли предявените искове и присъди направените
по делото разноски.
Въззиваемите
- „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали
отговор на въззивната жалба, не се явява техен процесуален представител и не
изразяват становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По
делото страните не спорят, че между тях съществува действително правоотношение
по договор за продажба на топлоенергия.
По
отношение на оплакването, касаещо количеството и стойността на доставената
топлинна енергия следва да се отбележи, че в доклада по делото обективиран в
Определение от 27.02.2015 г. СРС е изрично е посочил, че ответниците оспорват
исковете по размер и в тази връзка указал на ищеца, че е негова
доказателствената тежест за установяване обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума. В тази връзка следва да се отбележи, че
от заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, което съдът намира
за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че стойността
на доставената топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за процесния
период м. 09.2011 г. до м.04.2013 г. до имота, находящ се ж.к. „***********е на
стойност 351,56 лв. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва се
изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Т.с.” ЕООД, като съгласно заключението
на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация е изчислена въз основа на действащата към този
момент нормативна база – т.6.1.1 от НАРЕДБА№ 16-334 ОТ6 АПРИЛ2007 Г. ЗАТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО и приложената към нея
Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото
разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, изчислява реално отдадената от сградна инсталация количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е
описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съотвествие с
действащата нормативна уредба методология. Ето защо са необосновани
оплакванията във въззивната жалба, че определената в експертизата стойност на
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация не е изчислена въз основа на
реални параметри. Нещо повече, вещото лице изрично е посочило топломера в
абонатната станция е преминал през съответните /на 2 години/ метрологични
проверки и отговаря на изискванията на БДС.
Основателно
обаче е оплакването, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният
съд неправилно и необосновано е приел, че жалбоподателите дължат стойността на
топлината енергия за БГВ. Съгласно чл.
69, ал. 1 от НАРЕДБА№ 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се
разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща
вода, а според ал. 2, т. 2 от Наредбата
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разходна потребление на гореща вода от 140 л. на обитател заедно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери
за топла вода, както е в конкретния случай. Изложеното налага обоснован извод,
че съгласно НАРЕДБА№ 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО основание
за прилагане на нормативно установената норма за начисляване на топлинна
енергия за БГВ е обитаването на имота. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства – Документи за главени отчети от 29.05.2012 г. и от 15.05.2013
г. /лист 113 и 114 по делото/, съставен от служител на дружеството за дялово
разпределение - „Т.с.“ ЕООД, се установява, че процесния имот, до който ищецът
твърди, че е доставял топлинна енергия е
необитаем. При това положение за процесния период е липсвало правно основание
за начисляване на топлинна енергия за БГВ по реда на чл. 68, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА№
16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, поради което ответниците не
дължат такава, чиято стойност съобразно заключението на вещото лице възлиза на
664,32 лв.
Следователно,
ответниците дължат единствено стойността на топлинната енергия от сградна
инсталация, чиято реална стойност за процесния имот през исковия период е в размер на
сумата от 351,56 лв., до който
размер главният иск е основателен и доказан, като за разликата над този размер
до уважения от СРС размер от 1013,83 лв. искът следва да бъди отхвърлен като неоснователен.
Във
въззивната жалба не са посочени конкретни разпоредби от ОУ на ищцовото дружество,
които противоречат на общностното право, поради което съдът не може да прецени
твърдяната неравноправност, респективно твърдяната нищожност, още повече, че
нормите на ЗЕ са специални по отношение ЗЗП. Ето защо доводите в тази насока са
неоснователни.
Доколкото
във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно размера на предявения
акцесорен иск, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния
съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която главният иск е уважен за разликата над сумата от 351,56 лв. до уважения
от първоинстанционният съд размер от 1013,83 лв., както и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство над
сумата от 273,37 лв. и за заповедното производство над сумата от 113,75 лв. В
останалата обжалваната част решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от
въззивниците разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, както
следва: за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС в размер на
454,23 лв., както и разноски за производството пред СГС общо в размер на 341,16
лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 119745 от 15.05.2017 г., постановено по
гр. дело № 61315/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав, в частта, в която е уважен предявения
от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Л.М., ЕГН ********** и С.Г.М., ЕГН **********, при
условията на пасивна солидарност, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за сумата над 351,56 лв. до сумата от 1013,83 лв.,
представляваща продажната цена за доставената топлинна енергия до имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „***********за периода от м. 09.2011 г. до м. 04.2013
г., ведно със законната мораторна лихва
върху тази сума от 07.07.2014 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Н.Л.М. и С.Г.М. са
осъдени на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК да заплатят на „Т.С.” АД, ЕИК
********разноски над сумата от 273,37
лв. до присъдените такива от 788,34 лв., представляващи разноски в
първоинстанционното производство, както и такива за заповедното производство над сумата от 113,75 лв. до присъдените
такива от 325,00 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********Н.Л.М., ЕГН ********** и С.Г.М., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, офис 4 установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
сумата над 351,56 лв. до сумата от 1013,83 лв., представляваща продажната
цена за доставената топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„***********за периода от м. 09.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********да
заплати на Н.Л.М., ЕГН ********** и С.Г.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис 4 - адв. С.М. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 454,23 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, както и сумата от 341,16 лв., представляваща разноски
за ДТ и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: