Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1562 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 480504/31.08.2018г. по гр.д. № 3247 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 36-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД , че С.А.Ц., ЕГН **********
и Л.И.Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане солидарно на сумите, както следва: сумата от 1446,05лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30
в гр. София, ж.к. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 12,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й,
представляващи стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30
в гр. София, ж.к. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54182/2016г. на Софийски районен съд, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 814,71лв. разноски по исковото и по заповедното дело , като неоснователни са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за плащане на
обезщетение за забава на плащането на двете главници в размер на 131,74лв. за периода от 15.09.2015г. до
03.08.2016г. от които 1,53лв. за
възнаграждение за дялово разпределение и 130,21лв.
за потребената топлинна енергия , като ищецът е осъден да заплати на
ответниците съдебни разноски от 28,17лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5145899/19.09.2018г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца „Т.С.”ЕАД
по исковете в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е,
че ОУ сочели падеж на задълженията и той
бил настъпил, неправилно районният съд приел, че ответниците не са изпаднали в
забава. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззиваемите за разноски по делото.
Въззиваемите – ответници по
исковете С.А.Ц. и Л.И.Ц. са оспорили жалбата. Посочили са
решението в тази част е правилно. Разпоредбите на чл. 153 и на чл. 150, ал.2 от
ЗЕ противоречали на Закона за защита на потребителите и на Директива
2011/83/ЕС, на тези разпоредби противоречали и Общите условия, поради което и
те не следвало да намерят приложение. Издаването на обща фактура било реално
префактурирарне , което противоречало на ЗДДС , а и не било установено падеж на
задълженията по нея да е настъпил. Неправилно им били разпределени разноски в
тяхна тежест. Претендирали са разноски.
2.въззивна
жалба вх.№5173981/29.10.2018г. по регистъра на СРС от С.А.Ц. и Л.И.Ц. - ответници
по исковете в частта, в която исковете са
уважени. Изложили са съображения, че решението не е валидно, е недопустимо,
постановено по искове, предявени след срока за същото и по нищожна заповед, а и
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са, че заповедта за изпълнение е нищожна,
постановена при липса на компетентност, в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за
вземане по нищожен договор, по
неиндивидуализирани вземания, заповедта не съответствала на заявлението, а и
било предявено чуждо вземане, събраните
доказателства не установяват, че са потребили енергия в количества и на
стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на
необходимото качество, няма валидно облигационно правоотношение между страните,
не са искали доставката на енергията, поради което и не дължат плащането й.
Посочили са, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни,
нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата
за топлоснабдяване, придобиването на
правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно
правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага. Услугата за дялово разпределение била за
сметка на доставчика, било предявено чуждо вземане, а и договора с топлинния
счетоводител бил прекратен. Измервателният уред не бил поставен на границата на
етажната собственост, технологични разходи не били отчиславяни коректно, начина
по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода, както и за
сградната инсталация противоречал на физическите закони, отделно чл. 6.1.1. от
Наредбата за топлоснабдяване противоречал на чл. 155, ал.2 от ЗЕ. Абонатната станция
не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни
суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат
като годни доказателства за установяване на вземанията. В имота живеели 2-ма
души и неправилно била начислена енергия за 3-ма потребители. Цената на
енергията не била коректна, решението на КЕВР определяло пределна, а не пазарна
цена. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорил
жалбата, претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззивниците за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД ЕИК ******не е изразило становище по
жалбите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2001049/19.01.2017г. на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу С.А.Ц.,
ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** , с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
че ответниците дължат на ищеца заплащане
солидарно при условията на съпружеска имуществена общност на сумите, както следва: сумата от 1446,05лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата
от 130,21лв., представляващи лихва
за забава на плащането на главницата от 1446,05лв. за периода от 15.09.2015г.
до 03.08.2016г.; сумата от 12,04лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., сумата от
1,53лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
12,04лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54182/2016г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са съпрузи
и ползватели на имота и като такива са клиент на топлинна енергия, потребил е
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е
предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията,
изпаднали в забава на плащането им, отговорността им била солидарна на
основание на чл. 32 от СК, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не са изразили становище. След
срока за отговор са оспорили исковете, като са посочили, че действително са ползвали топла вода, но
реалното потребление не било посочено в заявлението и в заповедта и не можели
да признаят част от исковете, заповедта за изпълнение е нищожна, заявлението на
индивидуализирало вземанията, което ги принудило да отрекат изцяло задълженията
по заповедта. Не дължали на ищеца
плащане на възнаграждение за дялово разпределение, то било за сметка на ищеца,
не се сочело облигационно правоотношение между страните и основанието за
възникването му. Нямало облигационно
правоотношение между страните. С писмени бележки са посочили, че събраните
доказателства не установяват, че са потребили енергия в количества и на
стойност, за които са предявени исковете, че доставена енергия съответства на
необходимото качество, няма валидно облигационно правоотношение между страните,
не са искали доставката на енергията, поради което и не дължат плащането й.
Посочили са, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни,
нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване,
придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване
на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат
мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага. Измервателният уред не бил поставен на
границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчислявани
коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода,
както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони,
счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като
годни доказателства за установяване на вземанията. Посочили са, че заповедта за
изпълнение е нищожна, в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК по
неиндивидуализирани вземания. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.”ООД ЕИК ******не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 54182/2016г. по описа на СРС, 36-ти
състав, съгласно което по заявление вх. № 3062997/28.09.2016г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН ********** да заплатят на
солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******сумата от 1458,09лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата
от 131,74лв., представляващи лихва
за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2015г. до 03.08.2016г, както и съдебни разноски от 331,80лв., за
така издадената заповед длъжниците са уведомени на 21.10.2016г., на 26.10.2016г.
длъжниците са подали възражение срещу заповедта, на 20.12.2016г. заявителят е уведомен за разпореждане от
06.12.2016г., сочещо необходимостта да представи доказателства в едномесечен
срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и на 19.01.2017г. е представил
искова молба вх. № 2001049/19.01.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 28/12.03.2005г.
съставен от нотариус К.С., рег. №
111 на НотК, носещ подписи за страните по него и за нотариус, съгласно който на
12.03.2005г. ответниците С.Ц. и Л.Ц. са дарили на сина си И.Ц. и на дъщеря си А.Ц. собствения си
апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху него. Като документи, представени по нотариалното
дело нотариусът е описал удостоверение за сключен граждански брак от 1976г.,
договор за продажба на имот от 1988г.
По делото е приета неоспорена от
страните молба-декларация, носеща подпис за автора й, съгласно която на
14.11.1986г. С.Ц. е поискала от ищеца да открие партида на нейно име за имота,
като е посочила, че семейството й е 4-членно.
По делото са приети договор № 147/23.09.2002г. , протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******са
избрали и възложили на Т.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия срещу
възнаграждение за срок от 1 години с предвидено в чл. 22 продължаване на срока
автоматично при липса на възражение от някоя от страните 1 месец преди изтичане
на срока. Приети са общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.
Приети са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужи, одобрени с Решение на ДКЕВР от
03.02.2014г., съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, а сумата по изравнителните
сметки се плаща в 30-дневен срок от публикуването й на интернет-страницата на
ищеца, обезщетение за забава се дължи
след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
По делото
е приет отчет за уреди в имота, съгласно който по записвания на топлинния счетоводител
радиатори в имота са демонтирани, потреблението на енергия за БГВ е на брой 3 потребители
за периода 2014-2015г., реален отчет е извършен на 07.05.2016г. за период след
процесния, когато е заявено потребление от 2 лица.
Приета е
изравнителна сметка, съгласно която реално потребена енергия в имота за периода
е 1446,04лв., като е отчетено
потребление на енергия за отопление с щранг-лира, а потребление за горещо
битово водоснабдяване е определено на база брой лица-36 куб.м.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са
снемани показания по
него, както и ежемесечно са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, общият топломер е преминавал периодично
през метрологични проверки и е бил годен. Посочило е, че в имота няма радиатори, но има щранг-лира без уред, няма водомер, по който е отчитано потребление
на енергия за БГВ, начисления са за 3 лица, като не е осигурен достъп за
отчитането на уредите, топлинния счетоводител бил определил дължимите суми
съобразно нормативно разписаните правила на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване,
реално потребената енергия била на стойност от 1446,05лв.
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е
посочило, че нямало
данни по записвания на ищеца процесни задължения да са платени, по фактури
начисления били по-малки от реално потребеното по изравнителната сметка със
сумата от 69,29лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът приема, че решението в
обжалваната част по исковете за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането му е
недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени
във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК. Релевантно при преценката за
допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването
на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и
на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в
него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията
към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая
със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение
за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на плащането му,
поради което исковете за такива суми и на такова основание са недопустими.
Постановеното по тези искове решение на СРС е недопуситмо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се
произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е
допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили
заповедта в тази й част.
В останалата част решението е
допустимо. То е постановено по иск, предявен в законовия срок за установяване
на вземания по заповед за изпълнение, която е валидна – постановена от
компетентен орган за вземания, за които същото е предвидено като възможност в
ГПК. Неоснователни са твърденията на
ответниците по исковете, че искова молба е депозирана след срока по чл.
415 от ГПК. Този срок е започнал да тече на 20.12.2016г., когато на заявителя е съобщено разпореждането на съда
от 06.12.2016г. с указания за необходимостта от предявяване на иск. Исковата
молба е подадена на 19.01.2017г. и
съдът приема, че същата е в срок.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответник
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му платят стойност на доставена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Неоснователни
са доводите на ответниците, че разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на Конституцията и на
общностното право. Регламентацията на отношенията е направена с нормативни
актове с ранг, съответстващ на изискванията на основния закон, същите са приети
от компетентен орган, съобразени са с Конституцията и с общностното право.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които се одобряват от КЕВР и са задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че приетия по делото нотариален акт
установява, че ответниците са потребител
на топлинна енергия, съответно клиент на
топлинна енергия в имота- физическото
лице , носител на вещно право на
ползване върху имота, в сграда, в която се
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Правоотношението възниква без да се подписва писмен договор. То възниква от
момента в който се придобие вещното право на ползване върху имот, който отговаря
на изискванията по чл. 153 от ЗЕ от ЗЕ.
Доколкото по делото се установи, че КЕВР е одобрило общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по
техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия одобрени от ДКЕВР на
03.02.2014г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна
на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура
вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи
според предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите
събрани по делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че през процесния период за имота потребената енергия е на стойност от общо 1446,05лв., поради което и съдът приема,
че за тази сума е установено валидно възникнало задължение на ответниците за заплащането й на ищеца . Отговорността им към ищеца е солидарна, доколкото това е имотът, в
който ответниците живеят като семейство, тоест това е семейното им жилище. За
последното обстоятелство не се спори по делото, а и събраните доказателства по
делото, включително и връчени по делото съобщения, установяват, че двамата ответници
живеят в имота. За обстоятелството, че ответниците са съпрузи по делото не се спори, а и за
същото има доказателства, съдържащи се в нотариалния акт по договора за
дарение, при сключването на който нотариусът е посочил, че е представено
удостоверение за граждански брак на дарителите.
Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза,
проверило протоколите за проверка и за отчет на топломери, отчисления на
технологични загуби. Установява
се, че разпределението е направено от третото лице помагач, което е било
обвързано за периода с договор с ЕС на сграда, в която е имота. Договорът е сключен след
решение на ОС на ЕС, срокът на този договор е 1 година, но с уговорено автоматично
продължаване, не е установено да е настъпило прекратяване на същия преди края
на процесния период. Дори да се приеме обратното същото само по себе си е
ирелевентно, доколкото коректността
на дялово разпределение е било изследвано по делото от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово разпределение е
съобразно нормативни изисквания. Неоснователни са доводите на ответниците, че потребители в имота са били
само 2 лица през процесния период. С молбата декларация за откриване на партида
С.Ц. е посочила, че имотът се ползва от 4-ма души. Не е установено в имота да
има монтирани водомери, да е направена промяна в заявените брой потребители
преди края на процесния период, поради което и съдът приема, че разпределената
енергия по изравнителната сметка е коректна. Следва да се посочи, че в случая
доколкото не е начислена енергия на база показания на уреди в имота – радиатори
са демонтирани, в имота няма водомери, щранг-лира е без уред, то без значение
за коректността на дяловото разпределение е дали е осигурен достъп до имота от
потребителя за снемане на показания на уреди. Това е така, защото енергията е
разпределена въз основа на обем на имот, мощност на отоплително тяло щранг-лира
и брой ползватели, а не база показания на уреди за индивидуално разпределение
на енергията. При така установеното съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за процесния период за
заплащане солидарно на сумата от 1446,05лв.
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имота през процесния
период. По делото не е установено погасяване на тези задължения, поради което и
решението на СРС в частта, в която иск за тази сума е уважен следва да се
потвърди.
По иска за лихва:
Задълженията
на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни съобразно посоченото по-горе. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. В забава за изпълнение може да се изпадне
едва тогава, когато вземането е ликвидно, тоест установено по основание и
размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 155 ал.1 от ЗЕ вр. с
чл. 33 от ОУ от 2014г.,
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им
енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор
за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се извършва
до 30 дни след публикуване на фактурите на интернет-страницата на доставчика на топлинна
енергия. По делото не е установено ищецът да е публикувал фактури на
интернет-страницата си поради което и правилно районният съд е приел, че
ответниците не са изпаднали в забава на плащането на главницата за топлинна
енергия.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
разпределят съобразно уважената част от исковете, при съобразяване че част от
решението е обезсилено и производството е прекратено.
Решението на СРС следва да се
отмени в частта, в която в тежест на
ответниците е поставена отговорност за разноски по исково дело от
4,24лв. и 2,51лв. по заповедно дело. Разноски за възнаграждение за юрисконсулт
се дължат съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и не е нужно да се
доказва, че реално такова е платено по конкретното дело. Разноски се дължат и
за възнаграждения за вещи лица , за държавна такса , които следват
разпределение в отговорност на страните съобразно изхода на делото.
На ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокат в производство пред СРС в размер на още 2,57лв.
Въззивната жалба на ищеца не е
уважена в нито една част, поради което и разноски не му се следват по нея. На ищеца
не следват и разноски по въззивната жалба на ответниците по исковете. Това е
така, защото отговор на тази жалба не е депозиран, ищецът не е изпратил
представител по делото пред СГС, депозираната молба от 18.11.2019г. е бланкетна
, не съдържа конкретни изявления по делото и не обосновава присъждане на
възнаграждение юрисконсулт.
На ответниците по исковете следва
да се присъдят разноски за държавна такса в производство пред СГС в размер на
0,24лв. Доказателства за други разноски в производство пред СГС ответниците по исковете не са ангажирали и
такива не им се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 480504/31.08.2018г. по гр.д. № 3247 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти
състав в частта, с която е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане
солидарно на сумата от 12,04лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
54182/2016г. на Софийски районен съд, както
и в частта, с която е отхвърлен
иска на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу С.А.Ц., ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН ********** с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземането на
ищеца срещу ответниците за плащане на сумата
от 1,53лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата
от 12,04лв за периода от 15.09.2015г. до
03.08.2016г. и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 480504/31.08.2018г. по гр.д. № 3247 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти
състав в частта, с която С.А.Ц., ЕГН
********** и Л.И.Ц., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски по исково дело в
размер на 4,24лв. и съдебни разноски
по заповедно дело в размер на 2,51лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 480504/31.08.2018г. по гр.д. № 3247 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 36-ти в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******да заплати на С.А.Ц.,
ЕГН ********** и Л.И.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2,81лв. (два лева и 0,81лв), представляващи съдебни разноски за
производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.