Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 08.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13809/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.А.Н., с която е предявен срещу З.А. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.09.2014 г., при което починал синът на ищеца Б.В.Н.. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че при произшествието, осъществило се на 27.09.2014 г. по вина на две лица, гражданска отговорност на едното които е застрахована при ответника, е починал синът му, от което са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на близък човек.

            Ответникът оспорва иска по основание и размер, позовава се наличието на съвместно причиняване на вредоносния резултат от две лица и претендира ангажиране на отговорността му само за частта от вредите, които могат да се вменят на застрахования при него водач, позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия поради неизпълнение на задължението си да пътува съобразно правилата за превозване на пътници.

            Третото лице помаач не взема становище по иска.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 10.07.2017 г. на ОС – К. по НОХД №73/2017 г. Б.К.Н.и Е.К.Х.са признати за виновни в това, че на 27.09.2014 г. при управление на лек автомобил „Фиат” с рег. № ******от първия и лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ******от втория, на кръстовището на ул. Самоковско шосе и ул. Яхиновско шосе, нарушили правилата за движение – Б.К.Н.не е изпълнил задължението си при завиване наляво и навлизане в друг път да пропусне насрещно движещият се автомобил, както и задължението си за безопасно превозване на пътници (чл.37 и чл.132 ЗДвП), а Е.К.Н.не е изпълнил задължението си да се движи с разрешена скорост (чл.21, ал.1 ЗДвП), с което по непредпазливост причинили смъртта на Б.В.Н. и Н.Д.Ч., пътници а автомобила „Фиат“. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това за настъпване на увреждането, за неговото авторство, за това в какво се изразява противоправността и за причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд. От документите, съдържащи се в наказателното производство, присъдата и приетите от настоящия състав две комплексни експертизи се установява, че Б.В.Н. е пътувал на мястото на задната седалка, която е била демонтирана, седнал върху превозван товар (воден радиатор) и необезопасен с предпазен колан.

По делото няма спор, че починалият Б.В.Н. е син на ищеца и към датата на смъртта си е бил на 42-годишна възраст.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на сина на ищеца. Родството между починалия и ищеца установява правото му на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Фиат” с рег. № *******валидна към 27.09.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля М.Г., дъщеря на ищеца и сестра на починалия, се установява, че двамата са живеели заедно, в едно домакинство, имали са отношения на обич и взаимна подкрепа, не са имали пререкания. Починалият й брат винаги е живял заедно с баща им, не е имал свое семейство, след пенсионирането на ищеца се е грижел за него и го е подкрепял финансово. След загубата на сина си ищецът изпаднал в състояние на шок, спрял да комуникира с околните, започнал да пие успокоителни, загубил е дома си, тъй като сам с пенсията не можел да си позволява да плаща наема и се е преместил да живее при свидетелката.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – зрялата възраст на починалия и обстоятелството, че е живеел заедно с ищеца в един дом и едно домакинство, изключително близката връзка между бащата и сина, тежкото състояние на ищеца след загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 100000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователни са доводите на ответника, че не отговаря за пълния размер на вредите и при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете наличието на независимо съвместно извършителство. По силата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Доколкото застрахователят отговаря както делинквента, той също дължи пълно обезщетяване на причинените вреди, а по пътя на регреса има право да получи онази част от изплатеното обезщетение, която е съответна на участието на другия съизвършител във вредите. Това възражение обаче не може да се противопоставя на пострадалия, който има право на избор дали да предяви претенцията си срещу всички или срещу някой от делинквентите, съответно – застрахователя на гражданската им отговорност.

Основателно е възражението за съпричиняване. Както бе изяснено по-горе, на основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това за настъпване на увреждането и за противоправното деяние, което го е причинило, гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд. В диспозитива й Б.К.Н.е признат за виновни в това, че на 27.09.2014 г. по непредпазливост причинил смъртта на Б.В.Н., като при управление на лек автомобил „Фиат” с рег. № ******не е изпълнил задължението си при завиване наляво и навлизане в друг път да пропусне насрещно движещият се автомобил, както и задължението си за безопасно превозване на пътници (чл.37 и чл.132 ЗДвП). Ето защо със задължителна за гражданския съд сила е установено, че вредоносният резултат е в причинна връзка с две правонарушения, едното от които – на чл.132 ЗДвП е свързано с превозването на починалия при демонтирана задна седалка, седнал върху товар (воден радиатор). Поради това настоящият състав не може на свой ред да изследва дали е налице причинна връзка между престъпния резултат и обстоятелството, че починалият не е пътувал в съответствие с правилата за движение – върху изправна седалка и с правилно поставен предпазен колан, а седящ върху неукрепен товар – тази причинна връзка по обвързващ начин е установена с присъдата на наказателния съд. Поради това съдът приема, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, като не е изпълнил задължението си по чл.137а ЗДвП и не е положил дължимата грижа към собственото си здраве и сам се е поставил в риск, приемайки да пътува не по установения ред за превозване на пътници. Съдът приема, че определеното обезщетение следва да се намали с 1/4, което съответства на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Искът следва да се уважи за сумата от 75000 лв. и да се отхвърли до предявения размер от 100000 лв.

 

По разноските:

       На процесуалния представител ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 1765 лв., изчислена съобразно съотношението уважена – отхвърлена част от иска.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 350 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 2000 лв. и 500 лв. за разноски.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на В.А.Н., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 75000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Б.В.Н. при произшествие, осъществено на 27.09.2014 г., заедно със законната лихва от 27.09.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 100000 лв.

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. С.Н.П., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1765 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН:**********, да заплати на З.А. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 500 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: