№ 250
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20215300900426 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове на основание чл.422 от ГПК и чл.415,
ал.3 във вр ал. 1, т.3 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ВЕТО ТУЛИНГ” ЕООД – гр.***, ЕИК *********
против Д. Н. Б., ЕГН ********** от гр.***. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи
сумата от 53382,10лв, ведно със законната лихва, начиная от 19.01.2021г до
окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по
запис на заповед за сумата от 53682,10лв, издадена на 10.04.2012г с падеж
10.04.2015г, за която сума е издадена Заповед № 50 от 20.01.2021г за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 87/2021г по описа на РС – ***, I гр.с, както и ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 16266,72лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 15.01.2018г до 15.01.2021г, за
която сума е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение със Заповед № 50 от 20.01.2021г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 87/2021г по
описа на РС – ***, I гр.с, Претендира съдебни разноски по списък,
включително извършените в заповедното производство.
1
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
В предявената искова молба ищецът твърди, че разполага с редовен
запис на заповед за сумата 53682,10лв, издаден от ответника в полза на
„ВЕТО 2011” ЕООД на 10.04.2012г, с падеж 10.04.2015г, но без плащане на
падежа. Вземането по записа на заповед било прехвърлено възмездно на
ищеца (със старо наименование „АУТО ПЛЮС 1” ЕООД, чиято промяна е
вписана на 19.06.2020г) със сключен между него и „ВЕТО 2011” ЕООД
договор за цесия от 15.04.2020г. Ответникът бил уведомен за извършената
цесия на 04.05.2020г и на 12.05.2020г заплатил частично дължимото – сума от
300лв и останал задължен за разликата от 53382,10лв, която не заплатил.
Поради това на 19.01.2021г ищецът подал заявление до РС – Пловдив за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на записа на заповед, за дължимия остатък от 53382,10лв и за присъждане на
обезщетение за забавено плащане в размер от 16266,72лв за периода от
15.01.2018г до датата на подаване на заявлението. От районния съд била
издадена Заповед № 50 от 20.01.2021г за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 87/2021г по описа на РС
– ***, I гр.с за главницата от 53382,10лв, а за обезщетението за забава
заявлението било отхвърлено. От ответника, пред районния съд, постъпило
възражение против издадената заповед, което породило за ищеца правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск и на осъдителен иск
в отхвърлителната част на Заповедта.
С подадения от ответника отговор той отрича да е подписвал записа на
заповед и всички останали представени от ищеца документи, отрича записът
на заповед да му е предявяван и да е признавал вземането, поради което
счита, че не дължи сумата по него, ведно с претендираното обезщетение за
забава Продължава, че не само подписите на записа на заповед не са
положени от него, но той не е изписал и текста.
Възразява, че записът на заповед не съдържа изискуемите от закона
реквизити – от съдържанието му не може да се установи за каква сума е
2
издаден, като от словесното изписване не може да се направи ясен и
недвусмислен извод за нейния размер.
Твърди, че не е бил уведомен за цесията и подписът на разписката за
получаване на уведомлението не е негов. Оспорва да е извършил плащането
на сумата от 300лв и да е подписвал приходен ордер за същата, приложен към
исковата молба. Заявява, че не е подписвал нито един от цитираните в
исковата молба документи.
На следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането по записа на заповед, падежът на който е 10.04.2015г, а
заявлението пред районния съд е подадено на 19.01.2021г, след като
тригодишната давност вече е била изтекла. На това основание също счита
исковете за неоснователни.
С постъпилата от ищеца допълнителна искова молба поддържа
становището си, че разполага с редовен запис на заповед, подписан от
ответника, който е и редовно уведомен за извършената цесия и е заявил, че
признава вземането и е налице прекъсване на давността. Според него, след
като ответникът е извършил частично плащане от 300лв на задължението си
по записа на заповед е признал извънсъдебно вземането по записа на заповед
и затова дължи връщане на сумата ведно с лихва.
С подадения допълнителен отговор ответникът е заявил поддържане
на вече заявените по делото възражения.
Предвид изразените от страните становища и приложеното заповедно
производство, с изготвения по делото проект за доклад съдът намери
предявените искове за допустими и разпредели доказателствената тежест
между страните. Така указа на ищеца, че е негова тежестта да докаже, че
разполага с редовен от външна страна запис на заповед, задълженията по
който са му цедирани и длъжникът е уведомен, както и че е налице
прекъсване на давността. По отношение на ответника, съдът прие и му указа,
че е в негова тежест да докаже възраженията си, че не е автор на
представените от ищеца документи, вкл. на процесния запис на заповед и
поради това от тях за него не възникват каквито и да било задължения.
3
Във връзка с извършеното оспорване от страна на ответника на
положените подписи върху записа на заповед като издател и втори път при
предявяване на записа на заповед, върху издадения от ищеца приходен касов
ордер на 12.05.2020г и върху разписка за получаване от 04.05.2020г,
съдържаща се в уведомителното писмо за извършената цесия на вземането по
процесния запис на заповед от „ВЕТО 2011” ЕООД на ищцовото дружество
по делото бяха изслушани три графологични експертизи – една единична и
две тройни експертизи. Всички те установиха, че подписът върху процесния
запис на заповед, положен срещу текста „Издател – платец“ и втори подпис,
положен срещу текста „Подпис на издателя“ (съдът намира, че се касае за
техническа грешка в заключението на първата тройна графологична
експретиза, в която текстът е посочен като „подпис на заемателя“) са
изпълнени от ответника Б.. По отношение на подписите върху другите два
документа – приходен касов ордер и разписка първата тройна експертиза даде
заключение, че подписите не са положени от ответника.
Все за установяване на авторството на трите документа по делото като
свидетел е изслушан и Н.Ц.Д., пред когото ответникът Б. е подписал
уведомлението за извършената цесия. Пак пред него ответникът е подписал и
приходния касов ордер, който ответникът настоял да му се предаде като
доказателство, че носи сума пари и иска разписка за нея – свидетелят дава
показания, че ордерът бил подписан от Б. и последният го взел.
При така установените безпротиворечиви гласни доказателства и
технически експертизи, съдът намира, че ответникът се е подписал на
процесния запис на заповед, издаден на 10.04.2014г с падеж на плащане
10.04.2015г и след това се е подписал при предявяването му за плащане на
10.04.2018г. След като записът на заповед е с еднозначно определен падеж на
плащане, то не е необходимо и неговото предявяване, за настъпване на
изискуемостта му. Въпреки това, след като записът на заповед е бил
предявен, т.е. представен пред ответника за плащане и той се е съгласил с
това предявяване без възражения чрез полагане на подписа си, съдът приема
това действие като израз на съгласие от негова страна, че дължи сумата по
записа, т.е. признава задължението си за посочената там сума по смисъла на
чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Правната последица от това признание е прекъсване на
давността и от този момент, на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД започва да тече
4
нова тригодишна давност, която изтича на 10.04.2021г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.01.2021г, следователно
към онзи момент вземането по записа на заповед не е било погасено и
възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за липса на реквизити по записа на заповед,
тъй като посочената в него дължима сума не била ясно посочена, напротив и
от изписването й с числа и от изписването й с думи се установява
безпротиворечиво сумата от 53682,10лв, за която ответникът се е задължил.
По отношение на възражението, че ответникът не бил изписа текста в записа
на заповед, съдът също го номира за неоснователно, тъй като разпоредбите на
Търговския закон не поставят като изискване за редовност на запис на
заповед, той да бъде попълнен собственоръчно от издателя му.
Втората настъпила последица от предявяване на записа на заповед за
плащане на ответника е поставянето му в забава, от момента на
предявяването 10.04.2018г, съгласно разрешението по т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
По изложеното съдът намира, че ищецът доказа в процеса да разполага
с редовен от външна страна запис на заповед с всички реквизити по чл.535 от
ТЗ и поради това подлежащ на изпълнение.
По отношение на съобщаването на ответника на извършената цесия по
записа на заповед и по плащането на частичната сума от 300лв по приходен
ордер, съдът намира, че тези писмени доказателства носят подписа на
ответника и в този смисъл възприема заключенията на единичната и втората
тройна графологична експертиза, приета в съдебно заседание на 13.06.2022г,
които отговарят и на показанията на изслушания по делото свидетел, пряк
очевидец на съставянето на двата документа. Този извод на съда е
продиктуват от обстоятелството, че изготвените графологични експертизи са
върху изключително оскъден, епизодичен сравнителен материал, поради
което съдът намира, че следва да ги разглежда единствено в съвкупност с
останалите доказателства по делото и като се има предвид извънсъдебното
поведение на ответника, който в нито един момент и чрез нито едно свое
действие не е оспорил дължимостта на процесната сума до момента на
прибягване от ищеца към съдебна защита.
По отношение на редовността на съобщаване на договора за цесия на
5
ответника, съдът намира, че следва да вземе предвид и факта, че
съобщаването й може да се извърши и в хода на настоящото дело и това
настъпва с връчване на ответника на препис от исковата молба и
приложенията.
По изложените от съда мотиви съдът намира за основателен
предявения установителен иск, задължението по който не е погасено и това
поражда за ответника отговорност за обезщетение за забава с начален момент
10.04.2018г до претендираната от ищеца крайна дата. Съдът служебно
преизчисли размера на обезщетението за периода, възлизащ на 15006,55лв, за
което не е необходимо изслушването на нарочна счетоводна експертиза, тъй
като представлява елементарно математическо действие. До така установения
от съда размер, искът за обезщетение за забава е основателен и ответникът
следва да бъде осъден да го заплати, а за разликата до пълния предявен
размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на разноски,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска по представените от тях
списъци.
Ищецът е претендирал като разноски заплащане на заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1575лв в заповедното производство и
в размер на 2620лв в исковото производство, против които ответникът е
направил възражение за прекомерност. При обща цена на исковете от
69648,82лв, дължимият минимален размер на възнаграждение се определя по
чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 830лв плюс 3% за горницата над 10 000лв –
1789,47лв и 20% ДДС 523,90лв или общо 3143,37лв с ДДС, дължими от
ответника веднъж в заповедното производство и след това и в исковото
производство. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не
надхвърля така изчисления размер, следователно възражението за неговата
прекомерност е неоснователно. От общо дължимите му разноски от 7880,96,
ответникът следва да бъде осъден за сумата от 7738,37лв, по съразмерност.
От тях в заповедното производство е издаден изпълнителен лист за разноски
в общ размер от 2274,79лв.
Ответникът претендира разноски от 4250лв по представения списък, от
които, съобразно отхвърлената част от иска от 1260,17лв, има право на
6
76,90лв, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ВЕТО ТУЛИНГ” ЕООД –
гр.***, ЕИК ********* и Д. Н. Б., ЕГН ********** от гр.***, че Д. Н. Б.
дължи на дружеството сумата от 53382,10лв, ведно със законната лихва,
начиная от 19.01.2021г до окончателното изплащане на сумата, дължима на
основание запис на заповед за сумата от 53682,10лв, издаден от Д. Н. Б. на
10.04.2012г с падеж 10.04.2015г, за която сума е издадена Заповед № 50 от
20.01.2021г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 87/2021г по описа на РС – ***, I гр.състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „ВЕТО
ТУЛИНГ” ЕООД – гр.***, ЕИК ********* сумата от 15006,55лв,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.04.2018г
до 15.01.2021г на главницата от 53382,10лв, дължима на основание запис на
заповед за сумата от 53682,10лв, издаден от Д. Н. Б. на 10.04.2012г с падеж
10.04.2015г, за което обезщетение за забавено плащане е оставено без
уважение искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение със
Заповед № 50 от 20.01.2021г за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 87/2021г по описа на РС –
***, I гр.с, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
16266,72лв и за периода 15.01.2018г до 09.04.2021г, включително, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „ВЕТО
ТУЛИНГ” ЕООД – гр.***, ЕИК ********* сумата от 7738,37лв за извършени
съдебни разноски по съразмерност, от които 2274,79лв са разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ВЕТО ТУЛИНГ” ЕООД – гр.***, ЕИК ********* да
заплати на Д. Н. Б., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 76,90лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
7
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8