Решение по дело №1188/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Х. А. Ч., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. Г. АК - Пазарджик против Решение № 1012-12-230#1 от 01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-521-3/30.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.03.2024 г. до 27.07.2024 г. в размер на 18 лева дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от гл. юриск. М., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-230#1 от 01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-521-3/30.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.03.2024 г. до 27.07.2024 г. в размер на 18 лева дневно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 04.10.2024 г. по пощата с обратна разписка (лист 19), като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установи се по делото, че Х. Ч. е подал заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0249 от 10.04.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 27.03.2024 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-521/10.04.2024 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-н Ч. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-521-1 от 15.04.2024 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС:

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

- документи, удостоверяващ осигурителен стаж от Ирландия;

- трудов договор за започване на трудова дейност в Ирландия;

- документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост;

- последни 3 пейслипа за изплатени заплати.

С вх. № 1019-12-2826 от 14.05.2024 г. Х. Ч. представя заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС – Ирландия, декларация относно определяне на пребиваваме във връзка е прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, копие на трудов договор за трудова дейност от 06.04.2023 г. в Ирландия при работодател „Kellor Joinery Servсes“ LTD, копие на трудов договор за трудова дейност за периода 15.04.2022 г. до 01.10.2022 г. в Ирландия при работодател „Keelings Softfruits UC“, копия фишове за заплати — 6 броя и документ, който удостоверява, че лицето е работило като доставчик и асистент от 06.04.2023 г. до 27.03.2024 г. без да е посочена причина за прекратяване на трудовата заетост. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяваш причината за прекратяване на трудовата заетост.

Представени са и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС – Великобритания, анкетна карта за Великобритания за периода от 05.06.2022 г. до 15.09.2022 г., копие на формуляр Р45 и фишове – 3 броя.

С подаденото заявление Х. Ч. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 27.03.2024 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Ирландия за времето от 15.04.2022 г. до 04.06.2022 г. и от 06.04.2023 г. до 27.03.2024 г. и от Великобритания за времето от 05.06.2022 г. до 15.09.2022 г.

На основание чл. 8 от НОИПОБ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 1013425, U003 № 1061302, Н001 №1061309 и U001СВ № 1013438 е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост, дохода и причината за прекратяване на трудовата заетост на Х. Ч. в Ирландия и Великобритания. Във връзка е това с Разпореждане № 122-00-521-1 от 28.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

В ТП на НОИ – Пазарджик за Х. Ч. е получен структуриран електронен документ U017 № 1070158 от компетентна институция на Великобритания с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост: от 21.05.2015 г. до 21.12.2015 г.; от 12.06.2016 г. до 27.10.2016 г.; от 10.03.2017 г. до 26.10.2017 г.; от 19.03.2018 г. до 13.09.2018 г,; от 12.09.2018 г. до 22.10.2018 г.; от 18.01.2019 г. до 20.02.2019 г.; от 19.04.2019 г. до 07.05.2019 г.; от 04.07.2022 г, до 15.09.2022 г.;

- ,причина за прекратяване на заетостта“ – „дата на изтичане на договора“'.

В ТП на НОИ – Пазарджик за Х. Ч. са получени структурирани електронни документи U017 № 1047889 и U004 № 1065357 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост: от 15.04.2022 г. до 04.07.2022 г.; от 17.04.2023 г. до 05.01.2024 г.: от 15.01.2024 г. до 27.03.2024 г.;

- причина за прекратяване на заетостта – „неизвестно“;

- доход за периодите:

от 01.01.2024 г. до 27.03.2024 г. в размер на 8683.20 евро – брутен доход;

от 17.04.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 22300.30 евро – брутен доход;

от 15.04.2022 г. до 04.07.2022 г. в размер на 6304.96 евро — брутен доход.

Съобразно това на основание чл. 55 от АПК с Разпореждане № 122-00-521-2 от 27.08.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-521-3 от 30.08.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Х. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.03.2024 г. до 27.07.2024 г., (четири месеца) в размер на 18.00 лв. дневно с мотиви: „С получен структуриран електронен документ U017 компетентната институция на Ирландия удостоверява период на осигурена заетост от 15.01.2024 г. до 27.03.2024 г. (вкл.) и причина за прекратяване на заетостта „неизвестно“.

За да потвърди обжалваното разпореждане Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица, доколкото причината за прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите изчерпателно посочени основания в т. 7.1 от СЕД U017, то следва да се приеме, че случаят попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта на 10.04.2024 г., а последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето от 15.01.2024 г. – 27.03.2024 г. в Ирландия, при конкретно удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U017 и СЕД U004. Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност в периода, за който се иска обезщетение.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя по издаденото от друга държава съгласно СЕД U017.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на посочените основания, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-521-3/30.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер 18 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 27.03.2024 г., с причина „неизвестно“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението.

В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирал основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Представил е трудов договор за дейност от 15.04.2022 г. до 01.10.2022 г. в Ирландия и документ удостоверяващ, че е работил като доставчик и асистент от 06.04.2023 г. до 27.03.2024 г.

Едва в проведеното съдебно заседание е представен трудов договор сключен между жалбоподателя и работодател „Kellor Joinery Servсes“ LTD, на 06.04.2023 г., както и U 1 и документи от 30.09.2024 г. и 11.10.2024 г. (лист 113-116) от работодателя, че лицето е било наето в компанията като помощник/асестент на сервизни инженери от 06.04.2023 г. до 27.03.2024 г. на срочен договор, който не е бил подновен. Същите са оспорени от ответната страна като на основание чл. 193 и сл. от ГПК субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е открил производство по оспорване съдържанието на документите.

Съдът намира, че вписаното във въпросния трудов договор е от особено значение за правилното решаване на делото, тъй като от неговите клаузи би се извел мотивиран извод за размера на ПОБ за процесния период, най-вече при установяване дали е сключен за определен срок, или е безсрочен и установяване на причините за неговото прекратяване – изтичане на неговия срок или преждевременното напускане на служителя, което е в пряка връзка с основанието за отпускане и размера на ПОБ. В зависимост от тези данни следва да се прецени за какъв срок и какъв размер на ПОБ следва да бъде определен на жалбоподателя.

Видно от представения по делото трудов договор страните са се уговорили Х. Ч. да бъде нает на работа основно като доставчик на услуги/помощник, подчинен на Джон О`Лиъри, считано от четвъртък, 06 март 2023 г. Записано е, че назначението ще бъде с изпитателен срок от първите шест месеца, който може да бъде удължен от дружеството, но не повече от 12 месеца. Уговорени са и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие. Оттук следва извода, че след изтичане на изпитателния срок от шест месеца, трудовият договор може да бъде удължен без да надвишава 12 месеца, тоест до 06.04.2024 г. С оглед на това, и предвид обстоятелството, че по делото не са налице данни договорът да е прекратен с едноседмично предизвестие, както е посочено в него, то напускането на служителя на 27.03.2024 г., тоест преди 06.04.2024 г. не може да се приеме, че е по причина „изтичане срока на договора“. Това обстоятелство сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане срока на договора, доколкото не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя. При това положение, правилно е определен и размерът на дневното парично обезщетение за безработица съгласно от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. Ч., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. Г. АК – Пазарджик, против Решение № 1012-12-230#1 от 01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-521-3/30.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.03.2024 г. до 27.07.2024 г. в размер на 18 лева дневно.

ОСЪЖДА Х. А. Ч., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.