РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13892 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 432 КЗ, от Т.П.Т., чрез адв. К.Д., за
заплащане на сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2020 г. (датата на завеждане на
претенцията при застрахователя), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, реализирано на
18.08.2020 г., в гр. София, на кръстовището ул. „Черковна“ и ул. „Франсис де Пресансе“, вина на П.А.С. – водач на лек автомобил марка
“Форд”, модел “Фокус”, с peг. № *******, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество.
В
исковата молба се сочи, че пътният инцидент е настъпил при следната фактическа
обстановка: лекият автомобил „Форд Фокус“ се е движил по ул. „Черковна“ с
посока на движение от ул. „Оборище“ към бул. „Мадрид“ и на кръстовището
образувана с улица „Франсис де Пресансе“ участва в
ПТП с пресичащата на пътното платно пешеходка Т.Т.. Ищцата поддържа, че в резултат на инцидента,
претърпян от нея като пешеходка, при пресичане на кръстовището, е претърпяла
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; охлузна
рана фронто - темпоро - париетално вдясно с авулзия на космените фоликули; травматичен деколман на скалпа на главата с подкожен хематом фронто - темпоро - париетално двустранно; фрактура в дисталния
участък на лявата лъчева кост; фрактура на процесус стилоидеус на лява лакътна кост; дисторзия на шията; контузия на гръден кош; травматични
очила; множество охлузни рани. Поддържа, че на
пострадалата е изчислена GCS 14 т., като около 10 с м. от скалпа на ищцата липсват
и няма яснота на увреденото място дали ще порасте коса. Множеството травми,
причинени вследствие процесният инцидент затрудняват
придвижването й и дори изправянето й в леглото. Болките се засилват особено
нощем, както и след опити да извърши елементарни опорно-двигателни движения с
помощта на някой от близките си.
Ответникът
Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Признава наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „ГО“,
към датата на ПТП, по полица № BG/22/120001604383. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, като твърди, че не е пресичала на пешеходна пътека, ненужно е
удължила пътя си за пресичан и не е съобразила с разстоянието на приближаващите
се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Оспорва размера на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, както и дължимостта
на законната лихва, претендирана от датата на
завеждане на претенцията.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право
на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищцата деликвент към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответното застрахователно
дружество.
Съгласно заключението на приетата автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, мястото на удара по
дължина на пътя е на около
1,0 м след ориентира, на продължението на северните тротоари
на ул. „Франсис
де Пресансе“, считано за пешеходен
преход, а по широчина на ул.
Черковна на около 1,9 м вляво от десния бордюр.
Според протокола за оглед е имало
само надлъжна пътна маркировка - M3, единична прекъсната
линия. Няма данни за маркирана
и обозначена с пътни знаци пешеходна пътека, но
ударът е настъпил на продължението
на северния тротоар на напречната
улица „Франсис де Пресансе“, т.е. на пешеходна пътека, по смисъла на §1, т. 17 от
ППЗДвП. Лекият автомобил
„Форд Фокус“ се е движил в дясната си пътна
лента, в близост до средната разделителна
линия по ул. „Черковна“, в посока от ул.
„Оборище“ към бул. „Мадрид“ със
скорост около 30 км/ч. Пешеходката е пресичала платното за движение
на ул. Черковна
в посока от ляво на дясно
спрямо движението на автомобила, по продължението на северния тротоар
на напречната улица „Франсис де Пресансе“. Причината за настъпване на удара
е закъснялата му реакция за спиране.
Той е имал техническа възможност при своевременна реакция да предприеме
спиране и да спре преди мястото
на удара и е могъл да предотврати
пътнотранспортното произшествие чрез спиране. Тъй като отстоянието на 23,11 на лекия автомобил „Форд Фокус“ към
момента, в който пешеходката предприема пресичане на платното за движение, е
по-голямо от опасната му зона за спиране 15,18 м., следва да се приеме, че
водачът му е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, т.е.
ударът е предотвратим, защото пешеходката е извън опасната зона за спиране на
автомобила. При неограничена видимост на пешеходката (видно от разпита на водача пред него няма спрели автомобили), водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при
вървене на пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход, както и спокойно тичане.
При разпита в съдебно заседание П.А.С. сочи, че пешеходката е тичала, като даже
за момент е помислил, че ще я избегне. Само при бързо тичане – състезателно, ударът е
непредотвратим за водача.
Следователно, въз основа на преценка на
събраните по делото доказателствата, включително и разпита на П.С. (управлявал автомобила),
се установява че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има
водачът на лекия автомобил, защото не е
спрял своевременно на пешеходка пътека, за да пропусне пешеходката, с което е
нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 196 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, съгласно който, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост, и да
спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че поведението на водача на процесният
автомобил е противоправно
и представлява деликтно поведение по смисъла на чл.
45 от ЗЗД.
Според съдебномедицинска експертиза, в резултат на произшествието
Т.П.Т. е
получила следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с охлузна
(разкъсно-контузна) рана в дясна челно-теменно-слепоочна област на главата, с авулзия
(изтръгване) на космени фоликули в областта и подкожно размачкване на меки тъкани (декулман)
над черепа под раната, с оформен
хематом челно-теменно-слепоочно;
мозъчно сътресение; лицева травма, изразяваща се в кръвонасядане на периорбиталните области тип "травматични очила" и данни от образно
изследване със съмнение за счупване
на дясна яблъчна (скулна кост); шийна травма - навяхване на ставни
връзки на шийните прешлени; гръдна травма с контузия на меки тъкани на
гръден кош; травма на опорно-двигателен апарат изразяваща се в извънставно счупване
на лявата лъчева кост малко
над китката и счупване на стиловиден
израстък на лявата лакьтна кост.
След инцидента пострадалата е настанена на болнично
лечение, като паралелно с диагностичен процес е стартирало и консервативно лечение при строг постелен
режим и мониторинг. На 16.08.2020 г. е извършена хирургична манипулация за пунктиране и евакуация на подкожен хематом.
По повод счупване на кости
на лява предраменница
е направена RNS (закрита репозиция)
и гипсова имобилизация на ръката. По
повод шийната травма е наложена временно мека имобилизация
на шията.
Последиците болки и страдания от мекотъканните травми на главата,
лицето и гърдите са отшумели до
около 2-3 седмици след инцидента, като от раната
с изтръгване на косми на главата
в дясно-челно-теменно слепоочно
ще е налице постоянно обезкосмен участък в засегнатата окосмена част на
главата с наличен белег.
Счупването на двете кости на лява
предраменница в дисталната им част (над
китката) изисква имобилизация на ръката от 3 до
5 седмици, като при благоприятно протичащ оздравителен процес, функционално възстановяване настъпва до около 2 до
4 месеца след инцидента. От травмите пострадалата
е изпитвала болки, които в началото са били силни
и налагали медикаментозно обезболяване. При липса на
проследяваща медицинска документация не може да се
приеме, че при пострадалата е бил налице по-продължителен
от средностатистическия срок на възстановяване
и/или настъпили усложнения. При наличните данни следва да се
приеме, че от травмите е настъпило
пълно функционално и клинично възстановяване. Възможна постоянна последица от травмата
с рана на главата е оформяне
на белег с обезкосмен участък в ляво слепоочно-теменно.
От заключението на допълнителната
медицинска експертиза се установява, че няма данни за счупване на дясната ябълчна (скулна) кост от рентгеновите изследвания, както и не
са проявени клинични симптоми на такава травма.
Свидетелят Н.Н.Т.,
син на ищцата, сочи че след ПТП е била
обезобразена, с много подуто лице, част от скалпа й е липсвал. Имала е
затруднения при обслужването и движение, като два месеца е ходила на
физиотерапия, преди инцидента е била детегледачка, в момента е безработна. За
щастие лицето и почти се е възстановила, както и косата е пораснала. След
изписване от болницата не знае дали е ползвала стоматологични услуги. Показанията
на свидетелят съдът цени при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, се определя от съда в съответствие
с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне
на този размер
са множеството травми, включително фрактури -
извънставно счупване
на лявата лъчева кост малко
над китката и счупване на стиловиден
израстък на лявата лакьтна кост; интензивните болки, периода на възстановяване - четири месеца, затрудненията при
обслужването и психическия стрес, тревожност и безсъние. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната,
както и възрастта на пострадалия към момента на
настъпването на увреждането. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата
от 30 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
вредите от ПТП.
Относно релевираното от
ответника възражение за съпричиняване съдът намира
същото за неоснователно. Видно от автотехническата експертиза,
дори и при тичане, ударът е предотвратим при своевременно спиране от страна на
водача на лекия автомобил.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца
за неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 30 000 лв., ведно
със законна лихва от считано от 15.09.2020 г. - датата на завеждане на
претенцията при застрахователя, по аргумент от 429, ал. 3 КЗ, до окончателното плащане, а за разликата до претендираните
60 000 лв., подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
в полза на адвокат Г.Й., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер на 1150 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в
размер на 200 лв. да депозит за експертиза и 100 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1200 лв. и сумата от общо 275 лв. за експертизи
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ********, със
съдебен адрес *** А, да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********,***, представлявана
от адв. К.Д. и адв. Г.Й.,
гр. София, ул. „********, да й заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за търпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) от получените
травматични увреждания, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 18.08.2020 г., в гр. София, на кръстовището
ул. „Черковна“ и ул. „Франсис де Пресансе“, по вина
на П.А.С. - водач на лек автомобил марка “Форд”, модел “Фокус”, с peг. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.09.2020 г. - датата
на завеждане на претенцията при застрахователя до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ********, да
заплати на адв. Г.Й. Й., гр. София, ул. „********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сума в размер на 1150 лв.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,***, , да заплати на „Застрахователна компания „Л.И.”
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в размер 200 лв. за депозит за експертиза и 100 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.”” АД, ЕИК ********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***
1200 лв. и сумата от общо 275 лв. – за депозит за възнаграждения
на вещи лица.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: