№ 120
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500174 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 166 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 284/2023 г. на Окръжен съд
– Бургас е осъдено ЗАД “О.” АД да заплати на В. Г. П. сумата 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания
от телесни увреждания в резултат на ПТП от 11.10.2019 г., причинено от А.М.
В.ов, заедно със законната лихва от 14.11.2019 г. до пълното изплащане, като
над сумата 60 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. претенцията е
отхвърлена. Присъдени са разноски.
Ответникът ЗАД “О.” АД е останал недоволен и обжалва решението в
осъдителната част.
Въззивникът-ответник изразява несъгласие с извода на съда за наличие
на деликт и в частност на противоправно поведение на водача на автомобила
А. В.ов. При установената фактическа обстановка водачът не е бил длъжен,
нито е следвало да предвижда, че от банкета на пътното платно по посока на
движението му ще се появи диво животно и това ще стане причина за пътен
инцидент. Поради това не било извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатото от водача нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и вредите. При
установената фактическа обстановка дори при движение с нормативно
разрешената скорост водачът не би имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране. Пътният инцидент е бил непредотвратим, тъй
като времето за реакция на водача е по-продължително от времето, заключено
1
между момента на възникване на опасносността и придвижването на
животното до мястото на сблъсъка.
В условия на евентуалност (ако съдът приеме, че са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД) се поддържа наличие на съпричиняване от
страна пострадалия, която е пътувал без поставен обезопасителен колан и е
получил уврежданията си от удари на тялото му в твърди предмети вътре в
купето на автомобила.
Оспорва се приетият от съда за справедлив размер на обезщетение – 120
000 лв. преди намаляването му поради съпричиняване. Размерът бил завишен
и не съответствал на претърпените вреди, проведеното лечение,
възстановяването на ищеца и социално икономическите условия в страната,
нито на съдебната практика. Сочи се за справедлив общ размер на
обезщетението от 40 000 лв., което поради съпричиняване би следвало да се
намали до 20 000 лв.
Отправено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, а
евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение от 60 000 лв до 20
000 лв. Претендират се разноски.
Въззиваемият ищец В. Г. П. е представил чрез пълномощника си адв.
П. В. отговор на жалбата.
Сочи се в жалбата, че след депозирането на жалбата застрахователят на
19.03.2024 г. е извършил плащане в полза на ищеца на сумата 58 901,24 лв.
По този начин според въззиваемия длъжник е признал задължението си до
този размер и с това плащане е погасил част от главницата – чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Изложени са аргументи за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че
водачът е можел да намали скоростта и да спре преди мястото на сблъсъка с
дивото животно и да предотврати настъпването на ПТП. Определеното
обезщетение било справедливо, макар приетото съпричиняване да било
прекомерно. Поискано е потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП,
настъпило на 11.10.2019 г., предизвикано от водача на МПС А.М. В.ов, който
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, ищецът, като пътник в автомобила
2
на задна седалка, получил физически увреждания, а в резултат на тях
претърпял неимуществени вреди. Ищецът поискал извънсъдебно от
застрахователя обезщетение за тези вреди и след като застрахователят отказал
да плати обезщетение, отправил искане до съда, увеличено в хода на
производството на осн. чл. 214 ГПК, да бъде осъден ответникът-
застраховател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв. заедно със законната лихва от деня на уведомяване на
застрахователя за претенцията на пострадалия.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение между него и водача на автомобила и настъпването на ПТП.
Възразил, че ищецът не е представил във връзка със застрахователната си
претенция изисканите от застрахователя допълнителни документи. Оспорил
наличието на деликт, извършен от водача на автомобила, поради липса на
вина и противоправно поведение. Пътният инцидент бил случайно събитие,
тъй като водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
последиците. Възразил, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорил като
завишен претендирания размер на обезщетение. Оспорил началния момент на
търсената законна лихва върху обезщетението във връзка с нередовната
застрахователна претенция.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
заедно със законната лихва върху обезщетението за времето от 14.11.2019 г.
до до пълното изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетение до
заявения размер от 150 000 лв.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания на въззивника:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
застрахователния договор между ответника и деликвента А.М. В.ов, относно
настъпването на ПТП и нанесените вследствие на това на ищеца телесни
увреждания и претърпените от него болки и страдания, както и относно
съпричиняването на уврежданията от пострадалия. С оглед конкретните
оплаквания на въззивника във въззивната жалба спорни по делото пред
настоящата инстанция остават въпросите за наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автомобила, за който е
сключена застраховка “гражданска отговорност”, причинно-следствената
връзка между поведението на водача и настъпилите за ищеца вреди и
евентуално за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
3
Неоснователно е оплакването на въззивника за липса на деликт поради
липса на виновно противоправно поведение на застрахования водач,
вследствие на което да са настъпили вредите за пътника в автомобила.
Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото с
помощта на САТЕ с основно и допълнително заключение на в.л. П. С..
Установено е, че около 23,37 часа, в тъмната част на денонощието, водачът
В.ов е управлявал автомобила по посока от гр. К. към с. Ч., а пострадалият В.
М. е пътувал на задната седалка вляво без поставен обезопасителен колан.
Автомобилът се е движил със скорост от 117,6 км/час, когато е блъснал
пресичащо пътя диво животно (диво прасе). Водачът изгубил контрол над
управлението, автомобилът се ударил в канавката, завъртял се, ударил се в
земята и изминал над 90 м през поляна край пътя и се спрял на 151,3 метра от
мястото на удара с липсващи части – двигател, преден капак. Установено е, че
мястото на произшествието не е било осветено. По време на произшествието
в пътния участък е имало и други участници в движението, което е налагало
превключване от къси на дълги светлини и обратно. Вещото лице е
констатирало, че както при скорост 117,6 км/ч, с колкото се е движил
автомобилът, така и при максимално разрешената скорост за участъка от 90
км/ч, водачът не е имал техническа възможност да избегне удара с животното,
тъй като не е разполагал с достатъчно време за реакция.
В случая настоящият състав приема, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП (“Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.”) В с.з. на 14.09.2023 г., разпитан
като свидетел пред окръжния съд, водачът на автомобила А. В.ов обяснява, че
непосредствено преди удара с животното В. му казал да намали скоростта, но
той не го послушал. Свидетелят бил минавал много често по този път и знаел,
че там “много често” стават катастрофи с излезли животни. Може да се
приеме следователно, че при тази информираност на водача за особеностите
на пътния участък и честите произшествия с диви животни и при положение,
че той е шофирал в нощни условия, в тъмнина и при други участници в
движението, скоростта от 117 км/ч не само е над максимално допустимата (90
км/ч), но е била и несъобразена с пътните условия. Тази неадекватна скорост
на движение не е позволила на водача да спре или да предприеме намаляване
на скоростта или безопасна промяна на траекторията на движението при
появяването на дивото животно. С оглед коментираните по-горе показания на
свид. А. В.ов появата на диво животно на конкретния пътен участък следва да
се счита за нещо предвидимо. Ето защо следва да се приеме, че водачът е
допуснал ПТП вследствие на виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в управление на автомобила със скорост, несъобразена с
пътните условия. Вредите, причинени на пътника в автомобила, се явяват
4
пряка и непосредствена последице от поведението на водача. Деянието на
водача представлява деликт и той дължи възстановяване на вредите от него –
чл. 45 ЗЗД, а застрахователят по силата на договора за застраховка
“Гражданска отговорност” отговаря за същите вреди пред пострадалото лице.
Неоснователно е оплакването относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. То съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда
по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически
условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на
застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на
понесените от пострадалия В. П. страдания от получените физически
увреждания, съдът съобрази техния брой, вид, характер, проведеното лечение,
настъпилите усложнения и степента на възстановяване на ищцата. Ищецът е
получил разкъсване на слезката, луксация на раменната става и мозъчно
сътресение. Проведено му е болнично лечение (спленектомия и репозиция на
раменната става); възстановяването е продължило около 4 месеца. По време
на лечението и възстановяването е изпитвал болки и страдания.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че
обезщетение в размер на 120 000 лв. е справедливо. Основателно е
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който не е обжалвал първоинстанционното решение и
следователно приема, че обезщетението му следва да се намали съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е
пътувал без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван. Ето защо намаляването на обезщетението с ½ поради
съпричиняване на вредите е справедливо.
Поради съвпадане на изводите на инстанциите обжалваното решение
следва да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски и е
поискал да му се присъдят разноски, но не е представил доказателства за
направени разходи. Поради това разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 16.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 284/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6