Решение по дело №3052/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 1130

                                     гр. Пловдив, 16.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни  две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3052/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „АМД -2019“ ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив ул. Цар Асен №33 , представлявано от А.М.Т. против Наказателно постановление №16-002868 от 19.03.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка и се моли същото като неправино и незаконосъобразно да бъде отменено.

За  съдебното  заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят, не е е намерен на посочения от него адрес, поради което делото е разгледано при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител юриск. Т. с представено по делото  пълномощно, която счита, че жалбата е основателна.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив сред които и св. Д.Х.Д., на длъжност „***” в Д „ИТ” Пловдив било установено, че на 14.02.2020 г. в автомивка в гр.Пловдив бул. „Освобождение“ №5, стопанисвана от „АМД 2019” ЕООД дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и на автомивката като място на работа е приело на работа като мияч на автомобили Б.С.Б., ЕГН ********** с установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, като в хода на проверката от страна на работника била попълнена и декларация по чл. 402 от Кодекса на труда.  Впоследствие  при извършената проверка по документи на 18.02.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда”, проверяващите приели, че дружеството няма сключен трудов договор, а има сключен граждански договор с  работника Б.С.Б..

Въз основа на представените документи, а също и установеното на място, а именно на автомивка, стопанисвана от дружеството, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан пред съда, актосъставителят Д.Х.Д. заяви, че от страна на Б.С.Б. действително била попълнена декларация по чл. 402 от Кодекса на труда, при съставяне на АУАН свидетелят заяви, че му била представена единствено декларацията по чл.402 от КТ, не трудов договор в писмена форма с дружеството, поради което и съставил АУАН за нарушение на чл.62 , ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Така установената от съставителя на АУАН фактическа обстановка обаче се опровергава от представената към жалбата справка към дата 20.05.2020 г. за актуално състояние на действащите трудови договори, съгласно която още към 30.04.2019 г. лицето Б.С.Б. е имало регистриран трудов договор с дружеството, съгласно който същият е изпълнявал  длъжността мияч на превозни средства и който договор е бил действащ и към деня на проверката.

При това положение съдът приема, че описаната в АУАН, възприета и в Наказателното постановление фактическа обстановка, не е обективно установена.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. Безспорно елементи на трудово правоотношение са установени в деня на проверката, като доказателство за това е и попълнената от работника декларация. Неправилно обаче на дружеството жалбоподател е вменена административнонаказателна отговорност за това, че няма сключен трудов договор с работника, доколкото изпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма има от страна на дружеството и то много преди осъществяване на проверката. Дружеството неправилно е санкционирано за неоформянето на трудово правоотношение с писмен трудов договор, както изисква  чл.62, ал.1 от КТ.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е необосновано и неправилно и следва да бъде отменено.

Несъобразяването с всички относими по преписката доказателства води до нарушение и на процесуалните правила. Административнонаказващият орган не е взел предвид всички доказателства по преписката. Пред съда актосъставителят не отрича, че част от договорите са представени в хода на проверката. Вместо да провери кои от договорите са представени и налице ли е нарушение на чл.62, ал.1 от КТ в конкретния случай, проверяващият  е съставил АУАН, а във основа на него е издадено и наказателно постановление. От своя страна наказващият орган не е изпълил задължението си по чл.52, ал.4, предл.I /първо/ от ЗАНН, съгласно която норма, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, наказващият орган на свой ред е допуснал съществено нарушение на административнонаказателната процедура и я е опорочил.

При проверка на останалите процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената форма. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН  и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното посатновление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-002868 от 19.03.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на „АМД-2019“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив ул. Цар Асен №33, представлявано от А.М.Т. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда  на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда  и чл.414, ал.3 от Кодекса на труда  е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

 

 

Вярно с оригинала! ММ