№ 563
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000669 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 313679 от 29.04.2021г. по описа на
Софийски градски съд на „АРКУС“ АД, ЕИК *********, чрез адв. П.З. И., срещу решение
№ 260589 от 07.04.2021г., постановено по т.д. № 715 по описа за 2020г. на
Софийски градски съд, търговско отделение, VI-18 състав, с което са
отхвърлени предявените от „АРКУС“ АД, ЕИК *********, срещу А. Н. Д. и К. Х. М.,
двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ и
„Корпоративни търговска банка“ АД /н/, ЕИК *********, искове с правно основание
чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.3 от
ЗЗД, за приемане за установено, че изявление за прихващане от „Корпоративна търговска
банка“ АД/н/, представлявана заедно от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на КТБ АД, с изх.№2780/16.09.2019г. по
регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането на „АРКУС“ АД в размер на
661 300.64 лв., включено под № 420 в Частична сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1
1
ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със
задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с
реф. №36/032 в размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в
размер на 724 288.62 лева, е нищожно, поради противоречие със закона и липса на
предписаната от закона форма и липса на активно вземане, както и предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 от Закона за
банковата несъстоятелност за обявяване на относителна недействителност на изявлението
за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана заедно от А. Н.
Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н/, с изх.
№2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането
на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под №420 в Частични сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания
по чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със
задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф.
№36/032, и „АРКУС“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на ответната страна
- синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на
синдик на „КТБ“ АД /н/, и „Корпоративни търговска банка“ АД /н/, ЕИК *********, сумата
от 558 лв. - съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и нарушения на
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, по подробно изложени
съображения, като иска същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Корпоративни търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, и А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на„Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, са представили отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището
за неоснователност на същата, съответно за правилност на постановеното решение, като
претендиран присъждане на сторените по делото в настоящата съдебна инстанция
съдебни разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Ищецът „АРКУС“ АД, ЕИК *********, е предявил обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо ЗЗД и
чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, и евентуалуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН срещу
„Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, и А. Н. Д. и К. Х.
М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративни търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, за установяването на нищожността на
2
изявление за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана заедно
от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД, с
изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземане на
„АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под №420 в Частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по
чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със
задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф.
№36/032 в размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724
288.62 лева, поради противоречие със закона и липса на предписаната от закона форма и
липса на активно вземане, и при условията на евентуалност да бъде обявено за
относително недействително изявление за прихващане от „Корпоративна търговска банка“
АД /н/, представлявана заедно от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на КТБ АД /н/, с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“
АД /н/, с което се прихваща вземане на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено
под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на
„КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна
сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032.
Ответниците са оспорили предявените искове, като процесуално недопустими,
евентуално като несонователни, по подробно изложени съображения.
С обжалваното решение, след като е описал представените доказателства и
установената въз аснова на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел
предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни.
По отношение на главните искове с правно основание чл. 124 ГПК, във връзка с
чл.26, ал.1. предл. първо от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, е приел, че за ищеца е
налице правен интерес от предявяването им. Иск за установяване на нищожност на сделка,
било едностранна или договор, е допустим винаги, включително и срещу несъстоятелния
длъжник, когато е налице обективно обоснован правен интерес, какъвто в случая е налице,
тъй като ищеца не е получил разпределената му по одобрена и влязла в сила частичната
сметка сума в посочения размер поради извършено от страна на банката прихващане с
твърдяни задължения.
В случая се касае за изявление за прихващане, което изхожда от синдиците на
банката до насрещната страна - ищеца и тълкуването на нормата на чл.59, ал.2 ЗБН сочи на
извод, че в тази хипотеза не се предвижда форма за действителност на изявлението, а
именно писмена с нотариална заверка, поради което доводите и твърденията на ищеца за
нищожност на прихващането поради липса на форма не могат да бъдат споделени и са
неоснователни.
След откриване на производството по несъстоятелност на банката, няма основание да
се поддържа, че нейните законни представители - бивши изпълнителни директори или други
органи са легитимирани да правят волеизявления, извън дадените им специални права, а
3
такъв орган се явява синдика, който е и представителния орган, поради което не се
установява нищожност на процесното изявление за прихващане.
Съдът е приел, че от събраните и ангажирани по делото доказателства не се доказват
доводите на ищеца, че няма активно вземане на банката. Напротив, установено е
сключването на двата договора за гаранционна сделка, по всеки от които е поета гаранция
във връзка с конкретно описан договор доставка на описаните изстрели за оръдия. Двата
договора, които са предмет на гаранционната сделка са: договор № DP3/2/6/2002/50-C за
доставка на описаните боеприпаси на стойност 15 686 758 щ.д. и договор №
DP3/2/6/2002/50-A за доставка на описаните боеприпаси на стойност 15 588 000 щ.д., като
ищецът не е истановил изпълнение по тях. Всички документи, които той представя,
касаят трети договор, който освен че е различен по обозначение и описание и е с различна
стойност и не може да се приеме, че е техническа грешка. Такова изпълнение не се
установява и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
вещото лице отново в изпълнение на поставените именно от страната задачи е разглеждала
и дала отговор на въпроса дали има изпълнение на договор DP3/2/6/2002/50-B, а не
процесните два, за които са сключени договорите за гаранция. Следователно
изпълнение по някой от двата договора ищецът не е установил надлежно и съобразно
доказателствената тежест, която носи, нито пък е установил уведомяване за горното на
банката. Такова уведомление не се твърди и не установява да е отправяно и връчвано.
Предвид горното е налице хипотезата на чл. 8 от сключените договори за гаранционна
сделка, а именно автоматично удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията,
което пък обективно означава дължимост на такси и комисионни. Ирелевантно е дали
същите са начислени при банката задбалансово и осчетоводени, тъй като осчетоводяването
им, съответно липсата на такова не означава недължимост на вземането. Съдът е приел за
несонователни доводите на ищеца, че след поставянето на банката под специален надзор по
чл. 115 от ЗКИ, съответно отнемане на лиценза й, е налице невъзможност за изпълнение
на договора, която следва да доведе до развалянето му по право, като са развити
подробни съображение в подрепа на направения извод, като е прието че не е
настъпила последваща невъзможност на предмета на договора, съответно договорът
не е станал нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
Сумите, с които е направено изявлението за прихващане от 16.09.2019г., са
както е посочено за период от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. Липсват доводи и
твърдения на ищеца, че до момента на изявлението за прихващане и настъпване на
погасителния му ефект, той се е позовал на изтекла погасителна давност. След като съгласно
чл. 118 ЗЗД, дори и при изтекла погасителна давност е възможно изпълнение на
задължението, то няма пречка и да се извърши прихващане със същото.
Общия размер на задълженията по двата договора към момента на изявлението за
прихващане е сборът между сумите от 724 288,62 лв. и 1 444 157,47 лв., или общо 2 168
446.09 лв., поради което дори и за периода 2014г.- до септември 2016г. вземанията да са
погасени по давност, то погасеният размер не надхвърля сумата от 661 300,64 лв., за
4
която е заявено прихващането. По тези съображения съдът е приел за неоснователни и
недоказани главни искове.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.5 от
ЗБН, за обявяване на относително недействително спрямо кредиторите на банката на
изявлението за прихващане, съдът е приел следното:
Специалният иск по чл.59, ал.5 ЗБН може да бъде предявен от синдика, а при негово
бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката
в петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката, като
активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността.
Горното, обаче, не обуславя недопустимост на предявения иск, тъй като в действащата
редакция на чл. 59, ал.5 ЗБН, а именно след измененията в закона, обнародвани в Държавен
вестник на 28.11.2014г. и влезли в сила в деня на обнародването, разпоредбата на чл.59, ал.5
ЗБН, тя е с редакция както следва: „Недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на
осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата
на неплатежоспособността: 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор
при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества датата по т. 1.“ Със закона за изменение и допълнение на ЗБН. обнародван в
Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила от 16.03.2018г., чрез § 8 от ПЗР е
предвидено, че „чл.59, ал. 5. 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“. Именно употребеното в
първата част на разпоредбата вметнато изречение - „освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество“, сочи на извод, че по отношение
на суми, за които има разпределение в полза на конкретен кредитор, прихващането не е
недействително. В случая именно това е извършила и банката, като е прихванала сума
срещу това, което е следвало да получи ищеца „Аркус“ АД при частичното разпределение
по сметката. Предвид горното и доколкото няма спор, че изявлението за прихващане е само
за размера на сумата, която му е определена по одобрената сметка, а не за вземания над нея,
то няма пречка да бъде извършено такова прихващане и неговата действителност не е в
зависимост от останалите предпоставки съгласно изричното изключение по разпоредбата.
Следователно разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН е неприложима към процесното
прихващане, тъй като е налице изключението по същата, „освен за частта, която би получил
при разпределение на осребреното имущество“ и не са налице кумулативните предпоставки
за уважаване на иска за обявяване на недействителността на прихващането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно описаните доказателства и
5
правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият
въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание
чл.272 ГПК.
Във въззивното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, като вещото
лице е изготвило заключение, с което е направило разбивка на начислените такси по
периоди, както следва: от 01.01.2014г. до 20.06.2014г.; от 20.06.2014г. до 06.11.2014г. и
периода от 06.11.2014г. до 10.09.2019г. Като разбивката е направена по периоди и по
договори за гаранционни сделки.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение е постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основават исковете, и търсената защита, но е процесуално недопустимо.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е кредитор на
банката с прието вземане в размер на 5 851 455,56лв. с поредност по чл.94, т.4 ЗБН, който е
включен в частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
банката по чл.69, ал.1 ЗБН под № 420 с разпределено вземане в размер на 646 746,97лв.
Независимо от влизането в сила на сметката за разпределение в частта относно
вземанията на „АРКУС“ АД, към момента синдика на „КТБ“ АД /н/ отказва да изпълни
сметката в тази част и не извършва плащане на разпределената на дружеството сума.
Вместо да плати разпределената сума, синдика на „КТБ“ АД /н/ отправя до „АРКУС“
АД изявление за прихващане с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/.
Според съдържанието на волеизявлението за прихващане синдика на „КТБ“ АД /н/
прихваща вземания към „АРКУС^ АД към „КТБ“ АД /н/ по договор за гаранционна сделка
от 18.12.2003г. в размер на 724 288.62 лв., представляващи левова равностойност на 408
835.35 щатски долара, претендирани като дължим по договора комисиона за издаване на
банковата гаранция за периода от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. в общ размер на
36 340.92 щатски долара и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2014г. до
10.09.2019г. в общ размер на 312 494.43 щатски долара, срещу задължения към „АРКУС“
АД по сметката за разпределение в размер на 661 300.64 лв.
Ищецът атакува изявлението за прихващане, като поддържа, че същото е
нищожно, поради противоречие със закона и липса на предписата от закона форма,
6
евентуално неоснователно поради липса на активно вземане на насрещност /чл. 124 ГПК, вр.
чл. 26, ал.1. предл. първо от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД/, а при условията на
евентуалност поддържа, че същото е относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал.5 ЗБН.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /Решение № 387 от 17.05.2010г.
на ВКС по гр. д. № 3956/2008 г., III г. о., ГК/.
Според настоящият състав на съда не е налице правен интерес от предявените искове,
тъй като дори и същите да бъда уважени, ищецът няма да получи целеният пряк резултат, а
именно плащане на сумата разпределена му с частичната сметка за разпределение .
Ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за
разпределение, на което съответства задължението на синдиците да изпълнят същата.
Фактът на неизпълнение на това законоустановено задължение от страна на
синдиците е предмет на други изрично уредени от законодателя производства свързани с
контрола върху дейността на синдиците и ангажиране на отговорността им, но не може да
обоснове правен интерес от предявените искове.
Вземането на ищеца вече е установено в производството по предявяване на
вземанията на несъстоятелната банка, то е придобило качеството на безспорност и има
същата сила като силата на пресъдено нещо. Одобрената частична сметка за
разпределение има и изпълнителна сила, поради което подлежи на изпълнение.
Правните последици на одобрената частична сметка за разпределение са идентични с
правните последици на извършено и влязло в сила разпределение от съдебния
изпълнител в производството по индивидуално принудително изпълнение. Както съдебният
изпълнител, така и синдикът не могат да откажат да изпълнят влязла в сила сметка за
разпределение.
След като вземането на ищеца е установено в производството по несъстоятелност на
КТБ то не може да бъде оспорвано, нито от синдиците, нито от несъстоятелната
банка, нито от другите й кредитори. Липсва правен интерес от предявяването на
процесните искове, защото не може да има правен спор между кредитор с прието вземане,
включено в частичната и одобрена сметка за разпределение и синдиците на
несъстоятелната банка. Длъжникът не може да оспорва вземането на кредитора по
изпълнителния лист, с твърдение, че вземането на кредитора е погасено поради
отправено материално възражение за прихващане, с изключение на правото на иск в
случаите на новонастъпили факти, каквито не се твърдят да са налице и какъвто иск не е
предявен.
Съгласно разпоредбите на чл.645, ал.1, вр. с ал.2 ТЗ и чл.59, ал.1 вр. с ал. 2 ЗБН,
легитимиран да отправя изявление за прихващане след откриване на производството по
несъстоятелност е единствено кредиторът на несъстоятелния длъжник. Длъжникът,
синдикът като негов законен представител или като орган на
7
несъстоятелността не са легитимирани да отправят изявления за прихващане, включително и
в производството по ЗБН. Още повече, че това би довело до заобикаляне на
законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния
длъжник - единствено и само чрез изпълнение на одобрената сметка за
разпределение, и е способ за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник, което
би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.646,
ал.1, т.1 ТЗ / В този смисъл като краен извод е и Определение № 160 от 24.03.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 206/2021 г., II т. о., ТК/.
Отделно от изложените по - горе основание за недопустимост на предявените искове,
в случая производството по делото е недопустимо и поради наличието на изрична
законова забрана, която не може да бъде преодолява с твърденията за наличие на правен
интерес от ищеца.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019г. на ВКС по тълк.д.
№1/2019г., ОСТК - Производството по несъстоятелност на банкова институция
е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на
търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен закон е
предвидено друго - чл.612, ал.2 ТЗ. Това следва и от самите цели на банковата
несъстоятелност, изрично уредени в чл.2, ал.1 ЗБН, да осигури в най-кратък срок
справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори. От посочените цели
произтичат и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност в чл.2,
ал.2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и
защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата
система. Тези основни принципи и цели намират своя израз и в редица
процесуални разпоредби, включително в уредбата на участниците в отделните процедури в
рамките на производството по несъстоятелност на банките и
съпътстващите искови производства за попълване масата на несъстоятелността.
Съгласно разпоредбата на чл. 612, ал.2 ТЗ - Производство по несъстоятелност на
банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на
тази част се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.
Съгласно разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ след откриването на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в
масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове;
3. /нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г./ парични вземания, обезпечени с имущество на трети
лица.
В ЗБН - разсел III Действие на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, липсва изрична разпоредба, която да урежда допустимо ли е след
8
откриването на производството по несъстоятелност да бъдат образувани нови дела
срещу длъжника, с какъв предмет и т.н., поради което предвид разпоредбата на чл.612, ал.2
ТЗ следва да намери приложение разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ.
Предявените срещу длъжника и синдиците, като негови представители, искове
правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1. предл. първо ЗЗД и чл.26, ал.2,
предл. второ от ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН не са
след изключенията, посочени в чл.637, ал.6, т.1 - т.3 ТЗ, поради което и съдебното
производството образувано въз основа на тях се явява процесуално недопустимо и следва да
бъде прекратено.
Като се е произнесъл по недопустими искове и в нарушение на установена законова
забрана за образуване на съдебни производства срещу длъжника, след откриване
на производството по несъстоятелност, първоинстанционният съд е постановил
процесуално недопустимо решение, което следва да бъда обезсилено, а
производството по делото прекратено.
С оглед изхода на спора във въззивното производство ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски, но тъй като не са представени доказателства за
направени разноски то такива не следва да бъдат присъждани.
По тези мотиви и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260589 от 07.04.2021г., постановено по т.д. № 715 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-18 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9