№ _________
гр. В ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1684 на Административен съд - В по
описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
„ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.В, ул.***№ 4, представлявано от управителя Б. Г.
Й., чрез адв.Д.П.-Т., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП-В,
потвърден с Решение
№ 74/01.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-В, с който в резултат на отказан данъчен кредит по фактури за
доставки на стоки, издадени от „Мебико“ ЕООД, „Евокис Технолъджи“ ЕООД и
„Булпарадайс“ ЕООД, на дружеството за д.п. м.05.2021г. и м.06.2021г. са
установени задължения за ДДС, общо в размер на 21974,04лв. и лихви към датата
на акта 1541,15лв., а като резултат за периода – задължения за ДДС за внасяне
общо в размер на 22482,78лв. и лихви 1541,15лв.
Жалбоподателят
оспорва изцяло задълженията по РА като твърди, че съобразените от органите по
приходите обстоятелства, обосновали извода за липса на реална доставка, са
неотносими към преценката за възникване и правомерно упражняване на правото на
данъчен кредит. В тази връзка се позовава на практика на СЕС по дела С-80/11 и
С-142/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11 и С-18/13, и твърди, че от получателя на
доставката може да се изисква да представи само тези доказателства, които са
съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички останали
доказателства, които изхождат само от доставчика – каквито са тези, за неговата
обезпеченост да изпълни доставката и относно счетоводното отчитане на
доставката, не може да се вменяват в тежест на получателя. Твърди, че в случая
липсват данни сделките да са опорочени с измама, като за извършените доставки
дружеството притежава: фактури, които са издадени от регистрирани по ЗДДС лица
и отговарят на формалните изисквания на ЗДДС; двустранно подписани протоколи за
предаване на стоките; документи за банкови разплащания; пътни листи; счетоводни
регистри; фактури за покупки от предходен доставчик. Твърди и че неправилно
органите по приходите са се позовали на констатации от други ревизии, които не
касаят ревизирания период. Твърди и че неправилно органите по приходите са
съобразили факта, че за 2020г. „Мебико“ ЕООД не е подало ГДД, т.к. процесните
доставки са от 2021г. Относно констатациите за „Булпарадайс“ ЕООД сочи, че
непредставянето на документи за кадрова и материална обезпеченост за изпълнение
на доставките от страна на издателя на фактурите, не може да е основание да се
санкционира добросъвестен получател. Твърди и че липсват каквито и да било
пречки плащането по доставките да се извърши в полза на трето лице. Оспорва и
констатацията, основана на отговор от АПИ, че маршрутите в пътните листи не са
изминати, като сочи, че незасичането на ППС може да се дължи на множество
причини, както и че липсват доказателства за достоверността и изчерпателността
на предоставената информация. Оспорва като необоснован и извода на ревизиращите
относно нарушения при прилагане на основни счетоводни принципи.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т., която поддържа
жалбата. В пледоария по същество сочи, че жалбоподателят е установил главния
факт по делото, а именно получаването на стоките, като в тази връзка са
представените приемо-предавателни протоколи, както и заключението по ССЕ,
според което счетоводството му е водено редовно и стоките са заприходени. С
част от същите жалбоподателят се е разпоредил като е извършил последващи
доставки, които не биха били невъзможни, ако не е получил стоките по процесните
фактури, т.к. както е установено от вещото лице, не е разполагал с наличности
от същия вид стоки и не е закупувал стоки от същия вид от други доставчици. По
отношение оспорените от ответната страна приемо-предавателни протоколи с
аргумента, че посоченият в същите адрес на „Мебико“ ЕООД е несъществуващ, сочи,
че в приемо-предавателните протоколи е посочен вписания в ТР адрес на
управление на „Мебико“ ЕООД, а не мястото на предаване на стоките. По отношение
на мястото на предаване на стоките, още в хода на ревизията управителят на
дружеството е дал писмени обяснения, в които е посочил, че стоките са предадени
на адрес гр.П., ул.*** //. При изслушване на управителя в съдебно заседание,
същият е посочил, че стоките са предадени на този адрес, на паркинга на
сградата, находяща се на ул. *** //, поради което е ирелевантно установяването,
което са направили органите по приходите въз основа на писмо на Община П. – че
в сградата няма вход „Г“, тъй като в нито един момент жалбоподателят не е
посочвал, че в този вход са се предавали тези стоки. По отношение на
представените от жалбоподателя пътни листи, които са оспорени от ответната
страна с аргумента, че транспортното средство не е засечено да се движи по
платената Републиканска пътна мрежа, според системата на АПИ за наблюдаване на
трафика, сочи, че органите по приходите не са изследвали по кои пътища се е
движило транспортното средство и дали по тези пътища е имало контролни пунктове
или технически средства – мобилни или стационарни, за засичане на пътните
превозни средства, поради което, въз основа на тази справка на АПИ, не могат да
се правят генерални заключения за това, че транспортът не е установен. Във
връзка с транспорта и задачата на ССЕ – да обвърже пътните листи с издадените
фактури за покупка на гориво – сочи, че анализът на вещото лице не е възможно
да е пълен и обективен, т.к. само на счетоводните данни не може да се отнесат
релевантните факти – като например обстоятелството, че в транспортното средство
е имало резервно гориво, в който смисъл са обясненията на управителя. Във
връзка с транспорта на 20.05.2021г. от „Мебико“ ЕООД – от гр.В до гр.П., и
обратно, сочи, че вещото лице е изследвало предходния транспорт от 18.05.2021г.
и предходната фактура за зареждане на гориво от 18.05.2021г., но от същата се
установява, че зареждането на горивото е извършено на магистрала В-Ш , в посока гр.В, на 60км. от гр.В.
Т.е. неправилно горивото по фактурата е отнесено към пътния лист за предходния
транспорт от 18.05.2021г. за 975км., т.к. зареждането е станало на 60км. от гр.В
и е било достатъчно да се обезпечи транспорта от 20.05.2021г. Счита и че по
принцип транспортът е косвен факт и от същия не може да се правят генерални
заключения, при положение че главният факт – предаването на стоките, е доказан
с приемо-предавателни протоколи. Относно извършваните плащания по банкова
сметка, ***, различно от доставчика сочи, че ревизираното дружество е
добросъвестен платец и е извършвало плащанията на посочената във фактурата
банкова сметка. ***добросъвестност или знание от негова страна за участието му
в измама, като плащането не е и елемент от фактическия състав на правото на
данъчен кредит. По изложените съображения иска отмяна на ревизионния акт и
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната
страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – В, чрез юрк.Е., оспорва жалбата по
съображения, изложени в мотивите на решението, с което е потвърден РА. Счита,
че по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи спорния факт, а именно
наличието на доставка по спорните фактури и доставчици. По отношение дадените
от управителя обяснения в с.з. сочи, че същият не посочва по кой точно път – изход
на гр.В и вход на гр.П., съответно гр.С , е влязъл и по кой път е минал, като [по данни от АПИ] не е засечен
от нито една камера на датите, на които твърди, че е пътувал, съобразно пътните
листи. По отношение посоченото от него за доставките от „Мебико“ ЕООД – че
стоката е предадена на паркинга на дружеството – сочи, че ако се приемат за
достоверни тези обяснения, то формалният акт на приемане и предаване не е
реализиран в смисъла на представените приемо-предавателни протоколи, и същите
следва да се приемат за съставени за целите на ревизията, а не с оглед реалното
предаване на стока. Относно приетото заключение по ССЕ сочи, че в частта за заприхождаване
и последваща реализация на спорните стоки, същото е необосновано, т.к. не
почива на реални данни от счетоводството на жалбоподателя. В тази част
заключението е изготвено въз основа на справки от обект – склад за движение по
артикул стока, както и по конкретни доставчици, като не е представен нито един
счетоводен документ за да е възможно да се удостовери дали така представените
справки за движение на стоката в склад съответстват на счетоводните записвания,
и дали същите са обосновани и действително извършени. Сочи и наличие на
разминаване в някои от представените справки по движение на стоките.
Представена е справка на стоки плат „памук“ – по конкретните доставки от
доставчик „Мебико“ ЕООД, според която като се вземе предвид наличната стока,
както и тази, заприходена по фактура на „Мебико“ ЕООД, включително и 20м.
продаден плат, то наличността на плат „памук“ е по-малка, от тази, която е
дадена като реализирана, т.е. реализираната към 30.06.2021г. има недостиг на
този плат, като противно на това от предоставената по повод искането за
спиране, обобщена справка за наличност на склад към същата дата 30.06.2021г.,
наличността на този артикул плат „памук“ следва да е 4.44 м. В този смисъл
счита, че така представените справки не съдържат действителна информация и
същата се разминава с предоставената обобщена такава от самото дружество. По
изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна,
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Ревизията на „ДЕА 2011
БГ“ ЕООД, ЕИК *** е възложена със ЗВР
№ Р-03000321004075-020-001/20.07.2021г. със срок два месеца от връчване на
заповедта – 26.07.2021г. и е обхващала задълженията за ДДС за данъчни периоди
м.05 и м.06.2021г. Със ЗВР № Р-03000321004075-020-002/24.09.2021г. срокът за
извършване на ревизията е изменен до 26.10.2021г. Със ЗВР №
Р-03000321004075-020-003/25.10.2021г. срокът е изменен до 26.11.2021г., а със
ЗВР № Р-03000321004075-020-004/25.11.2021г. – до 23.12.2021г. Цитираните
заповеди са издадени от Н И Б – началник сектор „Ревизии“,
оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-3/04.01.2021г. на директора на
ТД на НАП-В. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК за констатациите при ревизията е
съставен РД № Р-03000321004075-092-001/06.01.2022г., а въз основа на него е
издаден РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. Ревизионният акт е обжалван
по административен ред пред директора на ТД на НАП-В, който с Решение
№ 74/01.06.2022г., връчено на 01.07.2022г., го е потвърдил изцяло.
В хода ревизията е
установено, че през ревизирания период „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД е упражнило право на
данъчен кредит по фактури, издадени от:
„Мебико“ ЕООД – фактура №
126/20.05.2021г.
/стр.488/ с предмет „памук (172м.), хасе (154м.), лен (189м.), вискоза
(172м.), дантела (164м.), деним (163м.), естествена коприна (192м.), изкуствена
коприна (179м.)“ с основа 13050,00лв. и ДДС 2610,00лв; фактура № 133/23.05.2021г. /стр.487/ с предмет „памук
(185м.), хасе (162м.), лен (201м.), вискоза (169м.), дантела (197,2м.), деним
(173м.), естествена коприна (158м.), изкуствена коприна (191м.)“ с основа
13459,80лв. и ДДС 2691,96лв.;
„Булпарадайс“ ЕООД – фактура №
12/25.06.2021г. /стр.202/ с предмет „сатениран памук за чаршафи (120м.),
памук цветен (280м.), вискоза (450м.), ликра (427м.), хастар изкуствен
(5000м.), хастар сатен (5000м.), дантела широк ширит (105м.), памук бял (260м.),
трико разтегливо рипс (920м.), прозрачен хастар (535м.)“, с основа
48316,60лв. и ДДС 9663,32лв.;
„Евокис Технолъджи“ ЕООД – фактура №
17/30.06.2021г. /стр.194/
с предмет „шифон (235м), вискоза (1058м.), тюл твърд (164м.), прозрачен
хастар (360м.), бял памук (180м), дантела широк ширит (100м.), трико (500м.),
деним (1710м.), изкуствена кожа (83м.), сатен лукс (169м.), микрофибър (150м.),
дантела (85м.)“, с основа 35043,80лв. и ДДС 7008/76лв.
За доказване на
доставките от „Мебико“ ЕООД ревизираното
лице, в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-03000321004075-040-001/21.07.2021г., е
представило заверени копия от фактурите, приемо-предавателен протокол към фактура № 133/23.05.2021г. /стр.485, 486/, банкови документи и
писмени обяснения. Към фактура № 126//20.05.2021г. не е представен
приемо-предавателен протокол.
За установяване на всички
факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит, на
„Мебико“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-16001621136382-141-001/24.08.2021г. /стр.387/. ИПДПОЗЛ е връчено по ел.път
на декларирания от дружеството e-mail адрес, като в указания срок не са
представени изисканите документи, обяснения и справки. След приключване на
насрещната проверка, с вх.№ К-8235/08.09.2021г. са представени копия от
фактурите, приемо-предавателни протоколи към тях, договор за доставка от
10.03.2020г., фактури от предходен доставчик и приемо-предавателни протоколи
към тях – стр.494-388.
Въз основа на
представените документи е прието за установено, че между
„ДЕА 2011 БГ“ и „Мебико“ е сключен договор от 10.03.2020г. за доставка на
платове, естествени кожи по поръчка – с посочени вид и ед.цена. Според договора
/стр.484/ стоките следвало да се доставят периодично, в зависимост от заявките
на купувача, като всяка от доставките следвало да бъде придружена с
приемо-предавателен протокол. Плащането следвало да се извършва по банков път, но
банкова сметка ***.
Органите по приходите са
констатирали също, че в екземплярите от фактурите, представени от „Мебико“ ЕООД
не са посочени банкови сметки, по които да се извърши плащането, а според
екземплярите, представени от „ДЕА 2011 БГ“, които би следвало да са еднакви, е
посочена сметка в Банка ДСК – IBAN *** […]***. Във фактури, представени от
„Мебико“ ЕООД, касаещи предходен период, е посочена друга банкова сметка *** –
IBAN *** […]****. От ревизираното дружество е представено платежно нареждане и банкови
извлечения за извършен превод на 238858,83лв. с основание „фактури 2020/2021“,
поради което ревизиращите са приели, че не е ясно по кои фактури е извършено
плащането. Според банково извлечение от с/ка в БДСК /стр.539/ IBAN *** […]***от „ДЕА 2011 БГ“ е извършен превод в
размер на 238858,83лв. с основание „ф-ри 2020/2021“. По данни от БНБ е
установено, че посочената банкова сметка *** „КАС - БИЛД 83“ ЕООД, въз основа
на което органите по приходите са приели, че не е доказано разплащането по
процесните 2бр. фактури.
Относно представените от
„Мебико“ доказателства за произхода на стоките: фактури № 684/19.05.2021г. и №
692/21.05.2021г. – двете с предмет „памук, хасе, лен, вискоза, дантела, деним,
естествена коприна, изкуствена коприна“ , издадени от
„АИ 2019“ ДЗЗД, и приемо-предавателни протоколи към тях, след справка в ИС на
НАП, органите по приходите са констатирали, че гражданското дружество няма
регистрация по ЗДДС, не е подавало ГДД по чл.92 ЗКПО, както и че в периода на
издаване на фактурите няма назначени лица на трудов договор. За предходни
периоди (01.01.2020-30.11.2021г.) са подавани уведомления по чл.62 от КТ за
длъжности „готвач“, „сервитьор“ и „барман“. При преглед на обявени продажби от
регистрирани по ЗДДС лица към „АИ 2019“ ДЗЗД за периода 01.12.2020г. -
31.05.2021г. не са установени декларирани доставки.
Констатирано е и че
„Мебико“ е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите по приходите на
11.01.2022г., както и че не е отразило в
дневника за продажби за м.05.2021г. и в последващи периоди, процесните фактури
№ 126/20.05.2021г. и № 133/23.05.2021г. За периода на извършване на
доставките има регистрирани 2 лица по трудово правоотношение на длъжност
„отчетник“ и „офис мениджър“. При проверка за подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ е установено, че не са декларирани суми за изплатени възнаграждения по
извънтрудови правоотношения.
При проверка в ИС на НАП
е установено, че „Мебико“ за периода 01.04.2021г. - 31.05.2021г. е декларирало
общо 4 доставки с предмет - „услуги“, „по договор“, „обратно начисляване“ и
покупка на стоки от „Техно 13“ ДЗЗД.
Установено е също, че на
„ДЕА 2011“ БГ ЕООД е извършена предходна ревизия, приключила с РА №
Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., в който като основни доставчици на
„Мебико“ ЕООД са установени: „Техно 13“ ДЗЗД, „Планита АТ“ ЕООД, „ПРИ УСМ“ ЕООД
и „Евроконсулт енд партнърс“ ЕООД. При анализа на извършените покупки и
продажби на „Мебико“ ЕООД е прието, че дружеството не е разполагало с
материална обезпеченост за осъществяване на доставките към „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД.
При проверка в ИМ на НАП е установено, че последната подадена ГДД по чл.92 ЗКПО
за „Мебико“ ЕООД е за данъчната 2020г. Според декларирания в ГДД код основна
дейност и вписванията на ТР е констатирано, че декларираната от „Мебико“ ЕООД
търговска дейност е различна от стоките по фактурите, издавани към „ДЕА 2011
БГ“ ЕООД.
Отделно е установено, че
за периода 30.11.2018-31.03.2021г. на „Мебико“ е извършена ревизия, приключила
с РА № 16001621002527-091-001/21.10.2021г., с който е констатирано, че
дружеството е извършвало доставки на мебели. При проверки на основните
доставчици е прието, че не е доказано извършването на доставките.
При така представените
доказателства и констатации, е прието, че „Мебико“ ЕООД не е представило
доказателства за материална обезпеченост за извършване на процесните доставки
към „ДЕА 2011 БГ“.
Според писмени обяснения
на представляващия „ДЕА 2011“ ЕООД /стр.517/, стоките са предавани в гр.П.,
ул.“***“ № **. По данни на Община-П., съгласно картата на административните адреси на Район
„Централен“ няма такъв административен адрес – гр.П., ул.“***“ № **, вх.**, ет.**, ап.**. При извършени физически посещения
на органи по приходите е установено, че на адреса има сграда с офиси на
адвокати и счетоводни кантори, известна като „Дом ***“, сградата няма вх.Г, а
на пощенските кутии, липсват табели с наименование на дружеството.
Относно транспорта на
стоките в писмените обяснения е посочено, че същият е осъществен до склад на
дружеството в гр.В, ул.***№ *, с автомобил с рег. № В***НР от Б. Й., съгласно
представени пътни листи – стр.351а и 355.
Във връзка със същите е
отправено запитване до АПИ, като според постъпилия отговор на посочените в
пътните листи дати – 20.05.2021г. и 23.05.2021г., посоченото ППС не е засичано
по републиканската пътна мрежа /стр.602/, поради което е прието, че пътните
листи не доказват транспорт на стоките.
При така събраните
доказателства е прието, че не е доказано извършването на фактурираните от
„Мебико“ ЕООД доставки.
2/ Във
връзка с упражненото право на данъчен кредит по фактура
№ 12/25.06.2021г. издадена от
„Булпарадайс“ ЕООД с предмет – „памук, вискоза, ликра, хастар, дантела,
трико“, ревизираното дружество е представило приемо-предавателен протокол към
фактурата. С цел установяване реалността на доставката, на „Булпарадайс“ ЕООД е
извършена насрещна проверка по ПИНП № П-22221021136150-141-001/25.08.2021г.
/стр.373/.
ИПДПОЗЛ е връчено на
декларирания от доставчика e-mail адрес, като в указания срок не са представени
изисканите документи.
Установено е, че между
„ДЕА 2011 БГ“ и „Булпарадайс“ има сключен договор за доставка от 01.06.2021г. с
предмет „доставка на платове по поръчка“. Стоките следвало да се доставят
наведнъж, срещу издаден документ. Цената на стоките е определена на
48316,60лв., ДДС 9663,32лв. – общо 57979,92г., като плащането следвало да се
извърши по банков път, но не е посочена банкова сметка /***.56/.
При анализ на дейността
на дружеството е установено, че е регистрирано по ЗДДС на 17.12.2018г. и към
периода на извършване на доставките има назначени на трудов договор 5 лица –
едно на длъжност „офис мениджър“ и 4 лица на длъжност „обслужващ
бензиностанция/газостанция“. Установено е, че процесната фактура е отразена в
ДПр. След справка в ИС на НАП е установено, че в периода от 01.01.2021г. -
31.06.2021г. са декларирани покупки на стоки и услуги от доставчици:
„Елгастрой“ ЕООД, „Милениум мобил“ ЕООД, „Мобил експерт“ ЕООД, „Фризтех“ ЕООД и
„Абител“ ЕООД, за които е установено, че са дерегистрирани по ДДС и нямат назначени
лица по трудови договори, както и че са многократно издирвани от органите на
НАП и имат задължения в особено големи размери. Установено е също, че
последната подадена ГДД по чл.92 ЗКПО е за данъчната 2019г.
При тези данни е изведен
извод, че „Булпарадайз“ не е представило доказателства, че разполага с
материална обезпеченост за извършване на доставките.
Според писмени обяснения
на управителя на „ДЕА 2011 БГ“, стоките са предавани в гр.С , ул.***№ ***от Г. А. и са транспортирани до склад
в гр.В, ул.***№ * с автомобил В *** ВР от Б. Й., съгласно представени пътни
листи и приемо-предавателни протоколи.
Към фактура №
12/25.06.2021г. е представен протокол от 25.06.2021г. /стр.203/ и ПЛ № ***/25.06.2021г.
за товарен автомобил В***НР с маршрут В – С , С -В /стр.323/. Според отговор на
АПИ, на дата 25.06.2021г. посоченото ППС не е засичано по републиканската пътна
мрежа.
При така събраните
доказателства органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на
доставката.
3/ Във
връзка с упражненото право на данъчен кредит по фактура
№ 17/30.06.2021г. издадена от „Евокис
технолъджи“ ЕООД“ ЕООД с предмет – „шифон, памук, вискоза, тюл, деним,
хастар, дантела, трико, изкуствена кожа, сатен лукс, микро-фибър“, ревизираното
дружество е представило писмени обяснения, копие от фактурата,
приемо-прадавателен протокол и банкови документи.
На издателя на фактурата
е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-22221721136177-141-001/24.08.2021г. /стр.505/. ИПДПОЗЛ е връчено на
декларирания от доставчика e-mail адрес, като в указания срок не са представени
изисканите документи.
Установено е, че между
„ДЕА 2011 БГ“ и „Евокис технолъджи“ има сключен договор за доставка от
01.06.2021г. с предмет „доставка на платове по поръчка“. Стоките следвало да се
доставят наведнъж, срещу издаден документ. Цената на стоките е определена на
35043,80лв., ДДС 7008,76лв. – общо 42052,56г., като плащането следвало да се
извърши по банков път, но не е посочена банкова сметка /***.53/.
Във връзка с произхода на
стоките е извършена справка в ИС на НАП, при която е установено, че за периода
01.01 - 31.06.2021г. дружеството е извършвало единствено покупки с предмет –
доставка на мобилни апарати от „Милениум Мобил“ ЕООД.
Установено е, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС считано от 24.03.2022г., както и че
процесната фактура е отразена в ДПр. за съответния период. По данни от
подадените в ИС уведомления по чл.62, ал.4 от КТ е установено, че към периода
дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения.
Според писмените
обяснения на управителя на „ДЕА 2011 БГ“, стоките са продавани в гр.С , ул.***№
**и са транспортирани до склад на дружеството в гр.В, ул.***№ * с автомобил В ***
НР от Б. Й., съгласно пътни листи и приемо-предавателни протоколи.
Към фактура №
17/30.06.2021г. е представен приемо-предавателен протокол
№ 7/30.06.2021г. /стр.193/ и пътен лист № ***/30.06.2021г. /стр.329/ с маршрут В
– С , С -В. Според отговор на АПИ, на дата 30.06.2021г. посоченото ППС не е
засичано по републиканската пътна мрежа.
При така събраните
доказателства органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на
доставката.
При тези констатации за
липса на доказателства за реалното извършване на доставките, по които
ревизираното дружество е упражнило право на приспадане, на основание чл.70,
ал.5 ЗДДС, вр.чл.6, чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДДС, с РА е отказано правото на данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Мебико“ ЕООД, „Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис
технолъджи“ ЕООД.
В хода на съдебното
производство е назначена ССЕ, по която е прието заключение С.д. №
16983/15.11.2022г., от което се установява следното:
„ДЕА 2011 БГ“ ЕООД води
текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в съответствие с
изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство. Спазени са
основни счетоводни принципи като текущо начисляване, съпоставимост между
приходите и разходите, документална обоснованост. Дружеството прилага
двустранно счетоводно записване съгласно ЗСч и на основание чл.123, ал.1 ЗДДС.
В изпълнение на изискванията на чл.124 ЗДДС се водят задължителните регистри,
които отговарят на чл.113 ППЗДДС. Стоките по процесните фактури, издадени от
„Мебико“ ЕООД, „Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис технолъджи“ ЕООД, са заведени в
с/ка 304 „стоки“ - аналитично по вид, количество и стойност, на датите на
фактурите и приемо-предавателните протоколи. Относно разпореждането със стоките
– изписаните и продадени, респ. налични стоки, вещото лице е обобщило
предоставената от счетоводството на „ДЕА 2011 БГ“ информация – по доставчици, в
Таблици 1, 2 и 3 към заключението.
За „Мебико“ ЕООД (Таблица № 1),
вещото лице е установило следното:
На 01.05.2021г. в склада на жалбоподателя има налични 6031,06м. плат от артикулите, доставени от „Мебико“, от които по
данни от справки, изготвени на 31.08.2022г.: 2811,20м. (кол.3) доставени от „Мебико“, и 2356,00м. (кол.7) – от
други доставчици. Към 31.08.2022г. има продадени 4000,57м. плат (кол.9) и
вложени в производството 1189,64м. плат (кол.11). В края на периода има налични
6008,05м. плат общо (кол.13). За стока „естествена коприна“ няма реализирани
продажби, нито изразходвано количество в производство, и същата е налична към
31.08.2022г. Стока „плат памук“ е продадена към 31.08.2022г. (няма налично
количество), както и „плат вискоза“, т.к. продажбата на този артикул е преди
следваща доставка от друг доставчик. За всички останали артикули от процесните
фактури не може да се каже със сигурност дали има продадено или изразходвано
количество, но има налично.
За доставчик „Булпарадайс“ ЕООД (Таблица № 2) вещото лице е установило следното: На
01.05.2021г. в склада на жалбоподателя няма налични количества плат от
артикулите, доставени по процесните фактури. Доставените количества са в размер
на 13093м. (кол.3). Няма доставки на тези стоки от други доставчици, с
изключение на „памук бял“, доставен и от „Евокис технолъджи“. Към 31.08.2022г.
има продадени 1877,70м. плат (кол.5) и няма вложени в производството количества
плат. В края на периода има налични 11219,30м. плат общо от доставените
артикули от процесната фактура, издадена от „Булпарадайс“ ЕООД.
За доставчик „Евокис технолъджи“ ЕООД (Таблица 3), вещото лице е установило следното:
На 01.05.2021г. в склада на жалбоподателя няма налични количества плат от
артикулите, доставени по процесната фактура. По същата са доставени 4794,00м.
(кол.3), а от други доставчици на същите артикули – 327,40м. (кол.5). Към
31.08.2022г. има продадени 2439,40м. плат (кол.7) и вложени в производството
37,90м. (кол.9). В края на периода има налични 2644,10м. общо от доставените
артикули по фактурата, издадена от „Евокис технолъджи“. Стоката, доставена и от
други доставчици, е с нулево салдо в края на периода, поради което може да се
приеме, че наличностите са от процесната фактура.
От представен
Хронологичен регистър на „Мебико“ ЕООД за периода
01.03.2021г. - 31.05.2021г., вещото лице е установило, че през периода
дружеството е извършвало продажби само на „ДЕА 2011 БГ“ – всички на обща
стойност 179156,83лв. с ДДС. Доставките на стока в „Мебико“ ЕООД през този
период са на стойност 55022,80лв., като само доставките от „Рис - К“ ЕООД
съдържат артикулите, продадени на „Деа 2011 БГ“ и те са на стойност 22172,80лв.
Информацията за доставката на стока по процесната фактура и последващата
продажба на „Деа 2011 БГ“ е обобщена в Таблица № 4. ССЕ е установила, че
доставените количества съответстват на продадените, но не може да се твърди, че
са били налични при продажбата им с процесните фактури, т.к. на вещото лице не са представени поисканата Оборотна ведомост
за м.05.2021г. и справка за наличностите на стока в „Мебико“ преди продажбата
по процесните фактури. От
Хронологичен регистър на „Мебико“ за периода 01.03.2021г. - 31.05.2021г., ССЕ е
установила, че процесните фактури са осчетоводени както следва: Д-т с/ка
411/К-т с/ка 702 - с начисляване приход от продажби, респ. К-т с/ка 4532 -
начислен ДДС. На датите на фактурите е осчетоводено плащане по фактурите в брой
с ПКО: Д-т с/ка 501/К-т 411. Относно възможността за съхранение на стоките, на
вещото лице е представена Декларация, подписана от собственика на капитала и
управител на „Мебико“ ЕООД - Н. К. А., според която дружеството е стопанисвало
офис в гр.ВТ, ул.Й. В. № 2. За офиса в гр.П. лицето е декларирало, че няма
сключен договор за наем, т.к. помещението е използвано на основание устен
договор с наемодателя И. Н Р. От представена Справка за актуално състояние на
всички трудови договори към 17.09.2022г., ССЕ е установила, че до 31.05.2021г.
„Мебико“ е имало назначени 3-ма човека на трудов договор (жени) - 2 на длъжност
„отчетник“ и 1 на длъжност „офис-мениджър“, с месторабота в гр.П.. Вещото лице
е установило разминаване на длъжностите по ведомости за заплати, с
декларираните в НАП - „асистент продавач“ и „офис-асистент“. Считано от
01.06.2021г. са прекратени трудовите договори с 1 отчетник и на офис-мениджъра.
Отчетникът, на който не му е прекратен трудовия договор е в болнични от месеца,
следващ назначаването му. За
„Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис технолъджи“ ЕООД не е предоставена информация на
вещото лице.
В
проведеното на 17 януари 2023г. като доказателства са приети представените от
жалбоподателя с молба С.д. № 288/09.01.2023г. документи от счетоводството на
дружеството, по които е работило вещото лице за целите на приетата ССЕ – л.153
до л.181: преводно нареждане към „Булпарадайс“ ЕООД от 28.06.2021г. за
57979,92лв.; [Справка] „Движение на всички стоки“ за периода 01.05 – 31.08.2021г.,
за обект „склад В“, партньор/доставчик „Булпарадайс“ ЕООД; „Движение на стока –
по конкретен вид“ за периода 01.05 – 31.08.2021г.; преводно нареждане към
„Евокис Технолъджи“ ЕООД от 22.07.2021г. за 35000,00лв.; [Справка] „Движение на
всички стоки“ за периода 01.05 – 31.08.2021г., за обект „склад В“,
партньор/доставчик „Евокис Технолъджи“ ЕООД; „Движение на стока – по конкретен
вид“ за периода 01.05 – 31.08.2021г.; преводно нареждане към „Мебико“ ЕООД от
16.06.2021г. за 25120лв.; преводно нареждане към „Мебико“ ЕООД от 25.06.2021г.
за 238858,83лв.; [Справка] „Движение на всички стоки“ за периода 01.05 –
31.08.2021г., за обект „склад В“, партньор/доставчик „Мебико“ ЕООД; „Движение
на стока – по конкретен вид“ за периода 01.05 – 31.08.2021г.; Справки за
декларирани продажби към „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД от регистрирани по ЗДДС лица, за
м.05 и 06 2021г.
С
Определение № 74/10.01.2023г. във връзка с молба на жалбоподателя по чл.192 ГПК
от „Мебико“ ЕООД са изискани документите, по които е работила ССЕ: 3бр.
хронологични регистри на „Мебико“ ЕООД за периода 01.03 – 31.05.2021г.; справка
за актуално състояние на всички трудови договори към 17.09.2022г.; фактури,
издадени от „РИС -К“ЕООД на „Мебико“ ЕООД през м.03 и 04.2021г. Разпоредено е
молбата по чл.192 и съобщението от съда да се изпратят едновременно на адреса
на управление на дружеството, вписан в ТР – гр.П., ул.*** ***, както и на
посочения от жалбоподателя адрес – гр.ВТ, ул.С***, вх.** Призовките до лицето,
изготвени на посочените адреси са върнати по делото в цялост – л.145, 146 и
230. Според отбелязването от длъжностното лице, връчващо съобщенията, в гр.П.
на посочения адрес няма такава фирма, няма вх.Г и ап.28. Относно съобщението до
адреса в гр.ВТ, длъжностното лице е удостоверило, че на същия няма такава
фирма, както и неин представител.
С
молба С.д. № 2507/17.02.2023г. от „Мебико“ ЕООД са представени: аналитичен
регистър на сметка 304, договор за доставка, извлечение от банка ДСК за м.07 и
08.2020г., копие от фактури за покупки – л.196-228. Документите са постъпили по
пощата, като видно от пощенския плик на л.229, са изпратени от гр.ВТ, ул.***.
В
проведеното на 22 ноември 2022г. е изслушан представляващия
дружеството-жалбоподател Б. Г. И.ов, който дава обяснения за следните
обстоятелства: стоките по фактурите, издадени от „Мебико“ ЕООД са предадени в
гр.П., на паркинга за дом „***“, с административен адрес ул.*** № **. В същата
сграда – дом „***“, на ет.*, „Мебико“ ЕООД имало офис. Стоките се предавали на
паркинга на сградата, а по-малките – се предавали в офиса. Относно маршрута, по
който е пътувал за гр.П. сочи примерно: П – Р – А – селата – Р – Л – В , с.М –
с.Ч – С – С – П . Посочва също, че винаги е съчетавал пътуванията, защото
изкупува земеделски земи. Най-често се отбивал в с.М . Никъде не е виждал
камери на ТОЛ. Не си спомня точните пътища, излизал е от различни места.
Относно автомобилът, с който е извършван транспорта посочва, че „Форд Галакси“
е товарен автомобил, 7-местен миниван.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителния административен контрол и в частта, потвърдена от директора на
Дирекция „ОДОП“ - В с Решение № 74/01.06.2022г., поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил
ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Видно от приложените по
преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи,
подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на
11 октомври 2022г., представените на оптичен носител електронни документи –
1бр. СD, са приети като доказателства по делото. В съдебно заседание, проведено
на 28.02.2023г. са приети и служебно изготвени разпечатки от прикачените към
всеки един от електронните документи (ЗВР, ЗВР за изменение, РД и РА): Signature
Properties (свойства на подписа), удостоверение, издадено от доставчика на
услугата „Информационно обслужване“ АД – че подписът е квалифициран, както и
разпечатки от Системата за Електронно валидиране на Държавна агенция
„Електронно управление“ за валидиране на електронен документ.
От същите се установява,
че документите са подписани с квалифициран електронен подпис на съответното
длъжностно лице, в срока на валидност на сертификата, след полагане на
подписите, документите не са променяни, подписаното съдържание отговаря на
съдържанието на документа, както и че сертификатите на подписите не са
отменяни.
При така установеното
следва извод, че съставените в хода на ревизията електронни документи – заповед
за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт, са подписани от органите по приходите, посочени като техен
издател, с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЕДЕП и
чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, издаден от „Информационно обслужване“
АД, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП,
в срока на валидност на удостоверението по чл.24, пар.1 от Регламент (ЕС) №
910/2014. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря
на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за доставка на стоки – различни
видове платове/кожи, по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД, „Булпарадайс“ ЕООД
и „Евокис технолъджи“ ЕООД, че фактурите от „Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис
технолъджи“ ЕООД са декларирани в справките-декларации и отразени в дневниците
за продажби за съответния период, както и че всички фактури са осчетоводени при
жалбоподателя.
Спорът между страните е
формиран по въпросите дали процесните фактури документират реално настъпило
данъчно събитие – доставки на стоки (различни видове платове/кожи), съответно,
получателят правомерно ли е упражнил правото да приспадне посочения в тях ДДС?
За
разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от
него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/
осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на
данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква задължението
на доставчика да начисли ДДС.
Съгласно чл.25, ал.2 и 3
от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в
специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС.
Тъй като в системата на
ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката
на стоки или услуги, настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за
възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване
на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на
приспадане.
В този аспект Съдът на ЕС
многократно е посочвал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща
данък, който се дължи само поради това, че е посочен във фактура – Решение от
13 декември 1989г., G H BV, C-342/87, Решение от 19 септември 2000г. S & C AG
& Co. KG, Определение от 4 юли 2013г., Мениджърски бизнес решения,
С-572/11, т.19.
Добросъвестността или
недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС,
е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член
10, параграф 2 от Шеста директива – Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела
SGI и V , С-459/17 и С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането
на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на условията за да се ползва от него –
Решение от 26 септември 1996г. по дело E , С-230/94, т.24.
Във връзка с доказването на
факта на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по дело С-78/12,
СЕС е посочил, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка и в съответствие с
националните правила за доказването следва да се извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи
дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6
септември 2012г. по дело M –G , C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември
2012г. по дело Б , C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело Л -56,
C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка следва да се вземат предвид
данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се
претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като
сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките – арг.
от точка 38 от Решение от 18 юли 2013г. по дело Е – К, С-78/12.
Тоест, осъществяването на
доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на
правото, последният да се разпорежда фактически със стоката като собственик,
изисква цялостна оценка на събраните доказателства, които пряко и/или косвено
свидетелстват за осъществяването на доставката.
Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и
процесуалноправни изисквания, поведението и профила на доставчиците не са
определящи и правото на приспадане не може да бъде ограничавано – Решение от 13
февруари 2014г. по дело „М ” ЕООД, С-18/13, т.23 и 25.
Установяването на факта
на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се
разпорежда с нея като собственик, изисква във всички случаи преценка за това
дали доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество, като
фактурираните и че това количество стоки физически е предадено на получателя.
Доказването на факта на действителното, обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно, нейното предаване на разпореждане на
получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите
продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването
ѝ при получателя, физическата ѝ наличност при получателя, съответно
за извършването на последващи продажби/влагане в производство. В този смисъл е
и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12, точка 38.
Само при категорични
данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за
реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а
стоката - подлежаща на идентифициране.
В тежест на лицето,
претендиращо право на приспадане е да докаже наличието на предпоставките за
правомерното му упражняване, в т.ч. и факта на настъпване на данъчно събитие.
В случая за доказването
на процесните доставки жалбоподателят се позовава на издадените фактури,
приемо-предавателни протоколи към тях, договори, пътни листи и фактури за
гориво.
Преценявайки така
представените в хода на ревизията доказателства, правилно органите по приходите
са приели, че същите не установяват реалното извършване на фактурираните
доставки на платове, съответно, че правото на приспадане е упражнено правомерно.
Доставчиците
„Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис технолъджи“ ЕООД не са открити при извършване на
насрещните проверки, както и от вещото лице, изготвило заключението по ССЕ,
поради което, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, не са
събрани доказателства (оборотни
ведомости, главни книги, счетоводни регистри за периода на доставките) за
това как процесните фактури са отразени в счетоводството на доставчиците,
извършили ли са същите разходи за придобИ.е на фактурираните стоки, как са
заведени същите и къде са съхранявани, респ. налични ли са били артикули от
същия вид и количества към датите на издаване на фактурите на „ДЕА 2011 БГ“
ЕООД. Относно „Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис технолъджи“ ЕООД е установено, че за
периода 01.01.2021г. - 31.06.2021г. са извършвали покупки на мобилни телефони,
а по отношение на „Мебико“ ЕООД – че търгува с мебели. От страна на „Мебико“
ЕООД, след срока по искането за представяне на документи и обяснения по
насрещната проверка, са представени копия на процесните фактури,
приемо-предавателни протоколи и документи за разплащания, като както правилно
са констатирали органите по приходите, от „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД и „Мебико“ ЕООД не
са представени идентични фактури, т.к. в едните има отразена банкова сметка ***,
а в другите такава не е посочена. Сметката, по която са извършени плащанията не
е с титуляр „Мебико“ ЕООД – в който смисъл е постъпилата информация от Банка
ДСК. Представените в отговор на молбата по чл.192 ГПК банкови извлечения касаят
различна сметка от тази, по която според представените от „ДЕА 2011 БГ“
платежни нареждания са извършвани плащанията. Отделно, както правилно са
констатирали органите по приходите, в платежно нареждане от 25.06.2021г. като
основание е посочено плащане по „фактури 2020/2021г.“, поради което и с оглед
данните за други издавани фактури в предходни периоди, не може да се обоснове
категоричен извод, че стойността на процесните фактури е изцяло платена. Вярно
е, че плащането за доставките само по себе си няма отношение към настъпване на
данъчното събитие, но в контекста на всички установени в хода на ревизията
факти, правилно органите по приходите са съобразили данните, поставящи под
съмнение плащанията към издателя на фактурите и така, при съвкупна оценка на останалите
доказателства, е обоснован извод за липса на реални доставки. Отделно, от
заключението по ССЕ се установява, че от представения за целите на експертизата
Хронологичен регистър за периода 01.03.2021г. - 31.05.2021г., по двете процесни
фактури № 126/20.05.2021г. и № 133/23.05.2021г. са осчетоводени плащания в
брой, съответно с ПКО № 2/20.05.2021г. и ПКО
№ 1/23.05.2021г.
Не са събрани
доказателства и за това издателите на фактурите да са имали възможност да
съхраняват стоките по процесните фактури, като предвид фактурираните количества
това обстоятелство е релевантно към преценката дали изобщо стока е съществувала
и реално предадена на получателя. Установено е в хода на ревизията също, че
издателите на процесните фактури не са подавали ГДД по чл.92 ЗКПО за 2021г.,
имат деклариран различен предмет на дейност, както и че според ИМ на НАП
получаваните от тях доставки са с различен предмет. Тези факти също поставят
под съмнение възможността на издателите на фактурите да извършат доставките към
„ДЕА 2011 БГ“.
Изводът, че липсват
доказателства „Мебико“ ЕООД да е разполагало със стоките по процесните фактури,
се потвърждава и от заключението по ССЕ, както и от представените по реда на
чл.192 ГПК документи от дружеството. Видно от заключението по ССЕ и приложенията
към него – конкретно документи, представени от „Мебико“ ЕООД на вещото лице по
e-mail (каквото е изявлението на вещото лице в с.з. на 22 ноември 2022г.), за
целите на експертизата е представен Хронологичен регистър на „Мебико“ ЕООД за
периода 01.03.2021г. - 31.05.2021г., според който са извършвани продажби само
на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД. Според вещото лице, от получените от „Мебико“ ЕООД
доставки в периода, само доставките от „РИС-К“ ЕООД съдържат артикули, като
фактурираните на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД – обобщена информация в Таблица № 4 към
заключението, според която доставените количества съответстват на продадените.
Така представената на вещото лице информация не е представена по делото, като
видно от представените от „Мебико“ ЕООД документи по делото на основание
молбата на жалбоподателя по чл.192 ГПК, не са представени фактури, издавани от
„РИС-К“ ЕООД, както и доставки от това дружество не фигурират в представения
аналитичен регистър на „Мебико“ ЕООД за сметка 304 - стоки. Данни за този
предходен доставчик не са установени и в хода на ревизията, като според
документите, представени от „Мебико“ по искането във връзка с насрещната
проверка, е установен друг предходен доставчик – „АИ 2019“ ДЗЗД, за който е
констатирано, че не е регистриран по ДДС, няма декларирани доставки и лица на
трудов договор. Следва да се съобрази и че всички представени по реда на чл.192 ГПК документи са само подпечатани с печат на „Мебико“, но не са заверени за
вярност и липсва указание за лицето, което е изготвило аналитични регистър и
респ. носи отговорност за верността на данните в него. Както е посочило и
вещото лице в изготвеното заключение, предвид липсата на оборотна ведомост и
справка за наличностите преди продажбите по процесните фактури, констатацията
на експертизата – че фактурираните на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД количества
кореспондират с получените от „Мебико“ ЕООД – по вид артикули, не може да бъде
потвърдена.
Освен че не е доказано
доставчиците да са разполагали с фактурираните строителни материали, не е
доказано и фактическото предаване на същите на разпореждане на получателя.
За установяване факта на предаването
на стоките жалбоподателят е представил приемо-предавателни протоколи, пътни
листи и фактури за продажба на гориво, които правилно не са кредитирани от
органите по приходите като доказателства за извършване на доставките.
Следва да се има предвид,
че стоките, предмет на процесните доставки, са родовоопределени вещи, поради
което и по арг. чл.24, ал.2 ЗЗД, собствеността върху тях се прехвърля когато
бъдат предадени. Представените приемо-предавателни протоколи са частни
диспозитивни документи, поради което и с оглед естеството и количеството на
стоката, за доказване на факта на предаването им на разпореждане на получателя,
следва да бъдат представени и изследвани доказателства за извършването на
транспорт. В тази връзка неоснователно жалбоподателят твърди, че данните за
транспорт са само косвен белег и за предаването на стоките е достатъчно
наличието на приемо-предавателни протоколи. В случаи като процесния и в
контекста на твърдяния механизъм на доставките, доказването на транспорта е пряко
свързано с доказването на предаването на стоките и настъпването на данъчно
събитие.
Според обясненията в хода
на ревизията и представените доказателства, транспортът на процесните стоки е извършван
от ревизираното дружество с автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ В *** НР, от
управителя Б. Й.. Обобщена, информацията от всички представени пътни листи е
както следва:
|
Пътен лист |
автомобил |
рег.№ |
водач |
маршрут |
|
8676837/05.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-П.; П.-В |
|
8676838/13.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-Ш.; Ш.-В; В-В |
|
8676839/18.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-С.; С.-Р.; Р.-В |
|
8676840/20.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-П.; П.-В |
|
8676841/22.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-Б.; Б.-В |
|
8676842/23.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-П.; П.-В |
|
8676843/24.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-Б.; Б.-В |
|
8676844/27.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-С.; С.-В |
|
8676845/28.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-С.; С.-В |
|
8676846/31.05.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-П.; П.-В |
|
8676847/01.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-С.; С.-В |
|
8676848/04.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-П.; П.-В |
|
8676849/08.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-В; В-Р.; Р.-В |
|
8676850/09.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-С.; С.-В |
|
8676851/11.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-П.; П.-В |
|
8676852/14.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
|
|
8676853/17.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-П.; П.-В |
|
8676854/21.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-С.; С.-В.; В.-ВТ;
ВТ-В |
|
8676855/23.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-К.; К.-В |
|
8676856/24.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-С.; С.-В |
|
8676857/25.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-С.; С.-В |
|
8676858/27.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
П. П. |
В-П.; П.-В; В-В |
|
8676859/29.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-С.; С.-В |
|
8676860/30.06.2021 |
Форд Галакси |
В***НР |
Б. Й. |
В-С.; С.-В |
Относими към процесните
доставки са пътни листи № 8676840/20.05.2021г.,
№ 8676842/23.05.2021г., № 8676857/25.06.2021г. и № 8676860/30.06.2021г.
Във връзка с извършване
на транспорта по представените пътни листи, на ревизиращите са представени и
фактури за закупуване на гориво в периода м.май и м.юни 2021г, информацията от
които, обобщена е както следва:
|
Фактура № |
Дата и час на издаване |
Издател/търговски обект |
Вид гориво |
Количество |
|
********** |
01 май 2021 12:50:08 |
Шел Одесос, ул.***№ 4 |
дизел |
72,09 |
|
********** |
05 май 2021 15:55:24 |
Лукойл България, ЗПЗ, В |
бензин |
9,48 |
|
********** |
18 май 2021 14:33:26 |
Шел България ЕАД, магистрала В-Ш. на
60км. от В |
дизел |
56,74 |
|
********** |
18 май 2021 14:57:15 |
Шел О |
дизел |
55,971 |
|
********** |
22 май 2021 19:38:34 |
Лукойл България ЕООД, гр.О |
дизел |
23,58 |
|
********* |
24 май 2021 18:12:08 |
Лукойл България, Б., кв.Е , изход С |
дизел |
87,62 |
|
********* |
27 май 2021 12:19:08 |
Шел България, Шел П , К Б. |
дизел |
23,585 |
|
********** |
28 май 2021 17:49:42 |
Лукойл България ЕООД, с.С |
дизел |
14,158 |
|
********** |
1 юни 2021 15:55:12 |
Лукойл България ЕООД, гр.О |
дизел |
23,58 |
|
********* |
1 юни 2021 23:11:52 |
Лукойл
България ЕООД, гр.Б. |
дизел |
94,79 |
|
********** |
4 юни 2021 15:40:18 |
Лукойл България ЕООД, с.С |
дизел |
23,58 |
|
********** |
8 юни 2021 19:43:45 |
Шел България ЕАД, гр.С., Х , бул.Б |
бензин |
42,83 |
|
********** |
8 юни 2021 13:46:39 |
Еко България ЕАД, гр.В, Ч , бул.В.Л |
дизел |
23,58 |
|
********** |
9 юни 2021 12:02:16 |
Шел България ЕАД, гр.Б., бул.Д.Д |
дизел |
90,03 |
|
********** |
11 юни 2021 21:33:57 |
Шел България ЕАД, с.Т , ул.К |
дизел |
52,4 |
|
********* |
14 юни 2021 10:24:40 |
Лукойл България ЕООД, гр.В, бул.Х |
дизел |
23,47 |
|
51012352 |
17 юни 2021 10:30:52 |
ОМВ България ООД, гр.В, бул.В.В |
бензин |
9,341 |
|
********** |
21 юни 2021 11:06:56 |
Шел България ЕАД, гр.В, ул.Д |
дизел |
23,364 |
|
********** |
24 юни 2021 18:01:14 |
Шел България ЕАД, гр.В, ул.Д |
дизел |
23,04 |
|
********* |
27 юни 2021 11:11:44 |
Лукойл България ЕООД, гр.В, изход за С. |
дизел |
46,09 |
|
********** |
27 юни 2021 18:16:21 |
Шел България ЕАД, гр.В, ул.А К |
дизел |
28,15 |
Според
заключението по ССЕ, в счетоводството на жалбоподателя са отчетени разходи за
гориво, които не могат да бъдат отнесени към представените пътни листи – Таблица № 5 към заключението, в която са обобщени данните от пътните
листи за изминати километри, необходимо количество според разходна норма и
зареденото количество, според фактурите за закупуване на гориво. Заключението
на вещото лице е обосновано с факта, че фактурираното количество гориво е
недостатъчно за изминаване на километрите по вписаните в пътните листи
маршрути, изчислено съобразно разходната норма на автомобила.
В изготвената от вещото лице таблица
е посочена само една фактура за закупуване на гориво от 18.05.2021г. №
********** за 56,74 литра, но на стр.127 от преписката е налична фактура №
********** за 55,971л. дизел. При съобразяване на същата, коригирани данните в
Таблица 5 към заключението са, както следва:
|
пътен лист |
изминати км. |
необходимо количество |
фактура за гориво |
заредено количество |
|
18.5.2021 |
975 |
63,375 |
**********/18.05.2021 |
56,74 |
|
|
|
|
**********/18.05.2021 |
55,971 |
|
|
|
|
Общо
гориво за 18.05.2021 |
112,711 |
|
20.5.2021 |
802 |
52,13 |
|
|
|
22.5.2021 |
270 |
17,55 |
**********/22.05.2021 |
23,58 |
|
23.5.2021 |
802 |
52,13 |
|
|
|
23.6.2021 |
622 |
40,43 |
|
|
|
24.6.2021 |
1070 |
69,55 |
**********/24.06.2021 |
23,04 |
|
25.6.2021 |
1062 |
69,03 |
|
|
|
27.6.2021 |
826 |
53,69 |
*********/27.06.2021 |
46,09 |
|
29.6.2021 |
1084 |
70,46 |
|
|
|
30.6.2021 |
1072 |
69,68 |
|
|
Фактура №
**********/18.05.2021г. е издадена от Шел България, Е -север, магистрала В-Ш.
на 60км. от В, в 14:33:26, а фактура № **********/18.05.2021г. е издадена от
„Рекар“ ООД за търговски обект „Шел“ - с.О в 14:57:15 часа. Тоест, противно на
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в становището по
същество, изложено в последното по делото с.з. – че горивото по фактура №
**********/18.05.2021г. е заредено при движение към гр.В и поради това е било
достатъчно да обезпечи транспорта от 20.05.2021г., съобразно часовете на
издаване на фактурите, в случай че се отнасят за един и същ автомобил, горивото
е зареждано при движение от гр.В към с.Осенец. Освен това по данни от https://bg.fuelo.net/gasstation/id/293?lang=bg,
Shell E -север е търговски обект,
който се намира на Автомагистрала Х , км.366+300, посока В – С.. В
обратната посока С. – В, км.366+840, се намира
обект Shell E -юг. Отделно тези данни
не кореспондират с маршрута по пътния лист №8676839/18.05.2021г.: В-С.; С.-Р.; Р.-В,
при който зареждането на гориво в с.О трябва да предшества зареждането на
гориво на АМ Х .
В същото
време видно от представената от АПИ информация – стр.602, на 18.05.2021г.
автомобил В***НР е регистриран в 15:40:13 часа от преброителен пункт
№ 3071 с.В посока Р –П и в 17:02:37ч. от преброителен пункт № 2089 С посока В. Тоест,
налице е пълно несъответствие между вписания в пътния лист от 18.05.2021г.
маршрут, движението на автомобила според фактурите за гориво и засеченото от
ТОЛ системата действително местоположение на автомобила, като маршрутите са явно
несъвместими. При това положение не може да се обоснове достоверен извод за
това, че количеството гориво по фактурите от 18.05.2021г. е било достатъчно да
обезпечи транспорта по пътния лист от 18.05.2021г. и по процесния пътен лист от
20.05.2021г.
Към втората
фактура от „Мебико“ ЕООД от 23.05.2021г. е относим пътен лист №86768442/23.05.2021г.
за която дата не са представени доказателства за извършени разходи за закупуване
гориво. Предходната фактура е от 22.05.2021г. за 23,58л., което количество е
недостатъчно за да обезпечи превоза по пътните листи от 22.05.2021г. и
23.05.2021г. Аналогичен извод следва и за пътните листи от 25.06.2021г. и
30.06.2021г., относими към доставките от „Булпарадайс“ ЕООД и „Евокис
Технолъджи“ ЕООД.
Относно
транспорта от гр.П. до гр.В по фактурите от „Мебико“ ЕООД, правилно органите по
приходите са съобразили и кредитирали информацията, че адресът в гр.П. е
некоректен, а в писмените обяснения на представляващия е посочен като адрес на
доставките. Дружеството не е открито на този адрес, в т.ч. и в хода на
съдебното производство във връзка с връчването на молбата по чл.192 ГПК.
Дружеството не бе открито и на посочения от жалбоподателя адрес в гр.ВТ, като
по делото са постъпили документи по пощата от различен адрес.
Неубедителна
и недоказана е защитната теза на жалбоподателя, че стоките са предавани на
паркинга на сградата в гр.П (дом „***“), откъдето били товарени. Както
основателно сочи процесуалният представител на ответника, в случай че това
действително е така, то противоречи на посоченото в протоколите – че
стоките се предават в гр.В /стр.560/. Противно на твърденията на жалбоподателя –
че в протоколите е посочено седалището на
дружеството, в същите изрично е вписано, че стоката се предава в гр.В.
Отделно от
изложеното, следва по отношение твърдения транспорт по всички процесни фактури
да се посочи, че без и специални знания изглежда обективно невъзможно на ППС
„Форд Галакси“ да се натоварят и превозят наведнъж фактурираните количества – в който
смисъл са представените пътни листи, протоколи и уговорки в договорите –
стоките да се предават наведнъж (вж.д-р на стр.56,
чл.3; д-р на стр.53, чл.3). Независимо че е възможно автомобилът да бъде регистриран
като товарен, според общодостъпните на https://bg.autodata24.com/ford/galaxy/galaxy-wgr/19-tdi-116-hp/details
технически характеристики за „Форд Галакси“ относно обем на багажника и
товароносимост (разликата между максимално тегло и тегло) изглежда невъзможно
да бъдат натоварени навеждъж фактурираните количества: по фактура от
„Мебико“ ЕООД № 126/20.05.2021г. /стр.488/ с предмет „памук (172м.),
хасе (154м.), лен (189м.), вискоза (172м.), дантела (164м.), деним (163м.),
естествена коприна (192м.), изкуствена коприна (179м.)“ - общо 1213м.; по фактура от „Мебико“ № 133/23.05.2021г. /стр.487/ с предмет с
предмет „памук (185м.), хасе (162м.), лен (201м.), вискоза (169м.), дантела
(197,2м.), деним (173м.), естествена коприна (158м.), изкуствена коприна
(191м.)“ - общо 1251,2м.; по фактура
на „Булпарадайс“ ЕООД № 12/25.06.2021г. /стр.202/ с предмет „сатениран
памук за чаршафи (120м.), памук цветен (280м.), вискоза (450м.), ликра (427м.),
хастар изкуствен (5000м.), хастар сатен (5000м.), дантела широк ширит (105м.),
памук бял (260м.), трико разтегливо рипс (920м.), прозрачен хастар (535м.)“
- общо 13097м.; по фактура от „Евокис
Технолъджи“ ЕООД № 17/30.06.2021г. /стр.194/ с предмет „шифон (235м),
вискоза (1058м.), тюл твърд (164м.), прозрачен хастар (360м.), бял памук
(180м), дантела широк ширит (100м.), трико (500м.), деним (1710м.), изкуствена
кожа (83м.), сатен лукс (169м.), микрофибър (150м.), дантела (85м.)“ - общо 4794м.
Правилно органите по
приходите са съобразили и справката от АПИ, според която на датите, вписани в
пътните листи, процесното ППС не е засичано от ТОЛ системата по републиканската
пътна мрежа. Твърдението на жалбоподателя, че информацията от АПИ е
недостоверна е недоказано, т.к. справката е характер на официален документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и за опровергаването ѝ не са ангажирани
никакви доказателства. Възможно е информацията да не е изчерпателна, но в
контекста на останалите установени в хода на ревизията и по делото данни, същата
е релевантна и правилно е ценена като част от свързани в логическа верига
косвени данни, които в съвкупност обосновават извод за липса на реално
съществуваща стокова верига, респ. липса на данъчно събитие. Отделно,
обясненията на управителя на дружеството, който според пътните листи е управлявал
автомобила, са неясни, уклончиви, без конкретни данни за маршрут, по който се е
движил за да стигне от гр.В до гр.П., съответно до гр.С., като в обобщение
обясненията му – че е възможно между тези населени места да се движи само по
пътища, които не са част от републиканската пътна мрежа и по тази причина не са
засичани от ТОЛ системата, звучат неправдоподобно.
Получаването
на фактурираните стоки не е доказано и поради липсата на безспорни и
категорични доказателства именно фактурираните платове/кожи да са използвани за
последващи доставки. Този въпрос е изследван от ССЕ като според приетото
поделото заключение, в периода, в който са получени процесните фактури,
жалбоподателят не е получавал идентични стоки от други доставчици (т.4). В
същото време вещото лице е установило данни за извършени последващи продажби – т.1.3 от
заключението. Вярно е, че няма как да се достави стока, която не е налична и
принципно фактът на последващо разпореждане с процесните стоки може да се
интерпретира като индиция за настъпило данъчно събитие.
В случая
обаче, както правилно възразява ответната страна, констатациите на вещото лице
относно заприхождаване на стоките по процесните фактури и последваща им
реализация, не се основава на реални данни от счетоводството на жалбоподателя,
а на справки от обект – склад за движение по артикул стока и конкретни доставчици,
без обаче да са представени счетоводни документи и вторични регистри (оборотни
ведомости, главна книга) от които да е възможно да се удостовери достоверността
на данните в представените справки, дали същите съответстват на счетоводните
записвания, дали са документално обосновани и действително извършени.
Отделно, дори
да се приеме, че данните в изготвените справки са достоверни в случая от
съществено значение за признаване на правото на приспадане е фактът дали
стоките са доставени именно от издателите на фактурите, а в хода на ревизията и
на съдебното производство са събрани доказателства, от които безспорно може да
се изведе извод, че „Мебико“ ЕООД, „Евокис Технолъджи“ ЕООД и „Булпарадайс“
ЕООД не са разполагали със стока като процесната, не са имали възможност да я
съхраняват, липсват доказателства за транспортиране на същата от гр.С. и гр.П.
до гр.В, респ. не е доказан факта на нейното предаване и получаване от „ДЕА
2011 БГ“ ЕООД, поради което няма как фактурираните количества по последващите
доставки да се обвържат със стоките по процесните фактури.
След като не
е доказано, че издателите на фактурите са разполагали с фактурираните стоки –
липсват счетоводни регистри за заприхождаване и изписване на стоките – е ирелевантно
обстоятелството, че ССЕ е установила, че стоки – артикули като процесните,
са префактурирани на трети лица, т.к. спорът в случая е дали процесните стоки
са доставени именно от издателите на фактурите. Действително изискванията за
възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната
доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка
следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на
това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено
като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да
бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на
реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.
В случая
обаче, както бе посочено и по-горе, при доставка на вещи, определени по своя
род, съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху стоките се прехвърля с
тяхното предаване. Противно на тезата на жалбоподателя, ангажирането на
доказателства за наличността на стоките у издателите на фактурите, съответно
оценката на наличните в ИС на НАП данни за тези обстоятелства, не е свързано с
установяване на техния произход, а с тяхното предаване на разпореждане на
получателя и именно този факт остана
неустановен по делото.
Неоснователно
жалбоподателят обосновава претендираното право на приспадане за получените
стоки със записванията в счетоводните си книги, за които ССЕ е дала заключение,
че са водени редовно.
Съгласно чл.167 от
Директива 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът
стане изискуем, а съгласно чл.63 от директивата, ДДС става изискуем, когато
стоките са доставени. Ето защо, моментът, в който данъкът става изискуем и
следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде
определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в
счетоводството. Правото в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено
осчетоводяване от страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното
облагане, облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на
извършването на дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките
няма отношение към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното
осчетоводяване би означавало от една страна преценката от гледна точка на
правото областта на ДДС фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото
лице, а от друга, неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под
въпрос правото на приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13
февруари 2014г. по дело М П , С-18/13, точка 47.
От друга страна,
доколкото условията и правилата за фактурирането на ДДС целят правилното функциониране
на вътрешния пазар, в случая липсва и надеждна одитна следа по смисъла на
съображение 10) от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010г. за изменение
на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност по отношение на правилата за фактуриране, т.к. никое от ангажираните
от жалбоподателя доказателства не установява по безспорен начин връзката между
процесните фактури с доставките, по които е упражнено право на приспадане.
Неоснователно е
оплакването в жалбата и че констатациите в РА противоречат на практиката на
Съда на ЕС в Люксембург, и конкретно, че органите по приходите на са ангажирали
доказателства за участието на дружеството в измама.
Общата система на ДДС
гарантира пълен неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички
икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че
самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение от 3юли 2019г., T C , M a S of t U of C , C‑316/18,
EU:C:2019:559, т.22). С оглед на това борбата срещу данъчните измами,
избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана
от Директивата за ДДС, и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти
не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на
правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да
откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба (решение от 16 октомври 2019г., G A H , C‑189/18,
EU:C:2019:861, т.34).
Ако това е
така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е
същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с
покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС. Следователно на
данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие
че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице,
което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е
знаело или е трябвало да знае, че с придобИ.ето на тези стоки или услуги е
участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или
друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки
на стоки или услуги (решение от 16 октомври 2019г., G A H , C-189/18,
EU:C:2019:861, т.35).
Без съмнение данъчната администрация е тази, която трябва въз
основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е
извършил проверки, които не са негова задача — да установи, че този получател е
знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от измама с ДДС (вж. в този смисъл решение от 22 октомври
2015г., PPUH S , C‑277/14, EU:C:2015:719, т.50).
Така и в
Решение от 4 юни 2020г., C.F, С-430/19, т.49 е прието, че принципите, които
уреждат прилагането от държавите членки на общия режим на ДДС, и
по-специално принципите на данъчен неутралитет и на правна сигурност, трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат, при наличието само на недоказани
подозрения на националната данъчна администрация относно реалното осъществяване
на търговските сделки, за които е издадена данъчна фактура, на
данъчнозадълженото лице, адресат на тази фактура, да бъде отказано правото на
приспадане на ДДС, ако то не може да представи, освен тази фактура, и други
доказателства за реалното осъществяване на търговските сделки.
Тези принципи
в случая не са нарушени от данъчната администрация, т.к. изводът, че правото на
приспадане на ДДС е упражнено по процесните фактури неправомерно, е изведен не
поради факта, че ревизираното лице не представя за доказване на доставките
други документи, освен фактура, а поради това че данните от представените от
самото лице доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни
листи и фактури за гориво, не кореспондират с твърдения от дружеството
механизъм на доставките и не доказват наличието на стока и нейното реално
получаване.
Практиката на СЕС относно
правото на приспадане - Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела
С-80/11 и С-142/11, M и D , доразвита впоследствие в Решение от 6 септември
2012г. по дело T , С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело Б , С-285/11,
Решение от 18 юни 2013 година по дело „Е К” ЕООД, С-78/12, Решение от 13
февруари 2014г. по дело „М“ ЕООД, С-18/13, следва постоянната практика на СЕС,
че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и предоставено
единствено и само от добросъвестните участници по веригата доставки. Всички
съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на органите по приходите на
обективни данни, че лицето претендиращо право на приспадане е знаело или е
следвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане е била
опорочена с измама, касаят хипотеза, при която реалното съществуване и
предаване на стоките/извършването на услугите е доказано, а настоящият случай
не е такъв.
Добросъвестността във
всички случаи предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала
на негово разпореждане, съответно – че услугата е извършена от издателя на
фактурата, а при събраните в хода на ревизията и на съдебното
производство доказателства, това не изглежда да е така.
В тази връзка следва да се посочи, че макар само̀ по
себе си всяко от установените при ревизията обстоятелства да не е самостоятелно
и достатъчно основание да се откаже правото на данъчен кредит, всички те – неоткрИ.ето
на доставчиците при насрещните проверки, липсата на счетоводни документи, от
които да се установи дали са разполагали със стоки от същия вид и количества
като фактурираните, липсата на доказателства за действителното предаване на стоките
на получателя, дерегистрацията на доставчиците и на предходните доставчици на
основание чл.176 от ЗДДС, съответно, приспадането на ДДС от доставчици с
рискови профили, липсата на подадени ГДД по чл.92 ЗКПО за 2021г., декларирането
на дейност и установените декларирани предходни доставки с различен предмет, несъответствията
на данните в пътните листи и фактурите за гориво, техническите характеристики
на автомобила, според които изглежда невъзможно да се натовари наведнъж
фактурираното количество стока, незасичането на автомобила от ТОЛ системата по
републиканската пътна мрежа на датите, на които според пътните листи се твърди,
че е извършван превоза, плащанията по чужда сметка на фактурите, издадени от
„Мебико“ а в същото време осчетоводяването при жалбоподателя на плащания в брой,
недекларирането на фактурите в СД и ДПр от страна на „Мебико“ – ценени в
съвкупност сочат на изкуствено създадена стокова верига, по която неправомерно
се начислява и приспада ДДС, и потвърждават извода на органите по приходите, че
доставките не са реално извършени.
По изложените съображения настоящият състав преценява, че в
хода на ревизионното производство са установени безспорни обективни данни, за
това, че правото на приспадане по процесните фактури е упражнено неправомерно.
В подкрепа на този извод
следва да се посочи, че с Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г.,
т.48, СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно
съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да
възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто
функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото
решение, правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат
съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама – Решение
от 19.09.2000г. по дело S & C и S , С-454/98, точка 62, както и Определение
от 3 март 2004г. по дело T S , C‑395/02, точка 30.
Аналогично, с Решение от
28 юли 2016г. по дело С-332/15, Astone, точка 56 е прието, че липсата на представени справки-декларации за ДДС, както и
липсата на счетоводна отчетност, които биха позволили прилагането на ДДС и
контрола върху него от данъчната администрация, и липсата на регистрация на
издадените и изплатени фактури могат да възпрепятстват правилното събиране на
данъка и следователно да застрашат доброто функциониране на общата система на
ДДС. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат
такива пропуски за част от данъчна измама и в този случай да не допускат
освобождаване.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на
органите по приходите, че ДДС по процесните фактури е начислен и приспаднат
неправомерно, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора,
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалното представително е реално осъществено, поради което
възнаграждението е дължимо и следва да се определи съобразно обжалвания
материален интерес – 23515,19лв., по реда на чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: 1300лв. + 9% за
горницата над 10000лв., а именно в размер на 2516,36лв.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.В, ул.***№ 4, представлявано
от управителя Б. Г. Й., против РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. на
органи по приходите при ТД на НАП-В, потвърден с Решение № 74/01.06.2022г. по
описа на същия съд, с който в резултат на отказан данъчен кредит по фактури за
доставки на стоки (платове), издадени от „Мебико“ ЕООД, „Евокис Технолъджи“
ЕООД и „Булпарадайс“ ЕООД, на дружеството за д.п. м.05.2021г. и м.06.2021г. са
установени задължения за ДДС общо в размер на 21974,04лв. и лихви към датата на
акта 1541,15лв., а като резултат за периода – задължения за ДДС за внасяне общо
в размер на 22482,78лв. и лихви 1541,15лв.
ОСЪЖДА „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.В, ул.***№ 4, представлявано от
управителя Б. Г. Й. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - В юрисконсултско възнаграждение в размер на 2516,36 (две хиляди
петстотин и шестнадесет лева и тридесет и шест стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен
съдия: