Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.С., 26.08.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-11 състав, в открито съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдия Вранеску т.д. № 8794 по описа за
2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно
и субективно съединени, при условията на евентуалност, искове, с правно
основание чл.646, ал.2 и т.4 ТЗ / отменени редакции/ от Р. 33 ООД против А.Б. ЕООД / в
несъстоятелност/ и Б. А.К.Б. АД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че съдът по
несъстоятелността с решение от 21.03.2012г. на СГС, т.д. № 2348 от 2011г. е
обявил неплатежоспособността на ответника А.Б. ЕООД / н./ с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2008г. , а след обжалване с Решение от 29.10.2012г.
по т.д. 2066/2012г.САС е определил нова начална дата на
неплатежоспособността на длъжникът –
23.04.2008г. Твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност. Оспорва договор за ипотека сключен на 23.05.2008г., която е
учредена с нотариален акт №3, т.ХІ, рег.№ 6920, н.д. № 1973/2008г., върху
недвижими имоти собственост на длъжника. Твърди, че с тази ипотека ответника А.Б.
ЕООД / Н/ като трето задължено лице е
обезпечил вземане на ответника Б. А.К.Б. АД към друго задължено лице – А. ЕООД.
Твърди, че банката е предявила в производството по несъстоятелност вземането си
срещу А.Б. ЕООД / н./ произтичащо от договорната ипотека, но същото е включено
от синдика в списъка на неприетите вземания и съдът го е потвърдил в
производството по възражение по чл.692 от ТЗ. Излага съображения с ДИМ, че
банката няма вземане към ответното дружество, което да е обезпечено с ипотека. Допълва,
че с процесната договорна ипотека се увреждат кредиторите на несъстоятелността
, тъй като при осребряването и разпределението на осребреното имущество БАКБ АД
ще се ползва неоснователно от привилегията по чл.717 н ТЗ, което би довело до
ощетяване на останалите кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност. Счита, че ипотеката има характер на безвъзмездна сделка, тъй
като ипотекарния длъжник не получава никаква облага, учредявайки ипотеката в
полза и за задължения на трето лице.. Наред с това даденото, за да се учреди
ипотеката значително надхвърля полученото от банката, поради което по този
начин се ощетяват кредиторите на несъстоятелността.
Моли
съдът да прогласи нищожността на така учредената ипотека върху имотите част от
масата на несъстоятелността, по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на осн.чл.646,ал.2,т.2 от ТЗ,тъй като представлява безвъзмездна сделка с
имуществено право от масата на несъстоятелността или при евентуалност на
осн.чл.646,ал.2,т.4 от ТЗ, предвид на това, че учредената ипотека представлява
възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която
даденото значително надхъврял по стойност полученото. .
ОТВЕТНИКЪТ БАКБ АД оспорва изцяло
основателността на предявените искове. Твърди, че договорът за ипотека
обезпечава вземане на банката по договор за банков кредит сключен с А. Б. АД /
н./В изпълнение на постигнатите договорености Р. 33 ООД регистрира ново
дружество с наименование А.Б. ЕООД , в което апортира 33 апартамента и лоби
бар. Твърди, че отпуснатия от банката кредит е за закупуване на дружествените
дялове на същото дружество. Договорната ипотека е учредена от А.Б. ЕООД, но
дружеството към този момент е представлявано от управителя на Р. 33 ЕООД, като
именно Р. 33 ООД е усвоило част от сумите по кредита, а новият собственик и
управител са вписани в ТР едва на 11.07.2008г. Оспорва процесния договор за
банков кредит да уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник. Намира, че е
налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Оспорва твърденията, че
ипотеката има характер на безвъзмездна сделка, както и че има характер на
възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото. Претендира направените по делото разноски. С допълнителния отговор
навежда доводи, че договорната ипотека не е учредена в полза на банката в
ограничителния едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
ОТВЕТНИКЪТ
А.Б. ЕООД / н./ не депозира отговор.
СИНДИКЪТ на А.Б.
ЕООД / н./ намира исковата претенция за основателна. Вследствие ипотеката
несъстоятелния длъжник не е получил имуществени права или намаляване на
задължения и чрез ипотеката се увреждат интересите на останалите кредитори в
производството по несъстоятелност.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното :
Неплатежоспособността на длъжникът „А.Б. “ ЕООД
е обявена с Решение № 556 от 21.03.2012г. по т.д. № 2348 от 2011г., СГС, VІ-2 св. , като в частта
на началната дата на неплатежоспособността това решение е отменено с Решение от
29.10.2012г. на САС, с което е постановено, че началната дата на
неплатежоспособността на А.Б. ЕООД е 23.04.2008г..
От представените по делото договор за
банков кредит от 09.05.2008г. , в едно с
анексите към същия, както и от нот.акт за учредяване на договорна
ипотека нот.акт № 3,нот.д.№ 1937/ 2008г. от 23.05.2008г. на нотариус С.А. се
установява, че банката ответник е предоставила на трето лице - А. ЕООД, кредит
в размер на 2 878 400 евро, който кредит е обезпечила, като едно от
обезпеченията е така учредената ипотека, върху имотите, апортирани в капитала
на несъстоятелния длъжник, за част от дълга по кредита в размер на
2 300 000 евро, наред с лихви, такси и разноски. Видно от чл.1 от
основния договор, сумите по кредита са общо в размер на 2 878 400
евро, като се отпускат целево, както следва : 1 307 873 евро за
рефинансиране задължения по договор за кредит от 20.03.2007г. на Р. 33 ООД /
ищец в настоящото производство/, 492 127 евро за заплащане на Р. 33 ООД от
страна на кредитополучатела А. ЕООД на последната вноска по предварителен
договор за покупка на дяловете от капитала на А.Б. ЕООД и апортиране на
недвижими имоти в капитала на А.Б. ЕООД, 1 000 000 евро за оборотни
средства, такса управление в размер на 78 400 евро . Средствата следва да
се предоставят в срок до 31.12.2008г. и да се върнат до 20.05.2009г. Вземането
на банката е обезпечено съгласно договора със следните обезпечения :
-
Запис на
заповед за цялата сума издаден от А. ЕООД, в едно с три фирми – М.Л. ЕООД, М.Л.
Ф.И. – Е. ЕООД ЛИ Р. ЕООД и физ.лице Л. И. като поръчители .
-
Ипотеки
върху недвижими имоти, както следва :
= ипотека върху недвжими имоти – 18
апартамента , собтвеност на юридическите лица поръчители по записа на заповед,
находящи се във ваканционно апартаментен комплекс изградени в с.Проглед, общ Чепеларе.
=ипотека върху недвижими имоти собственост
на А.Б. ЕООД, - 34 самостоятелни обекти в представителна сграда, изградена в ПИ
с идентификатор 51500.505.262
= ипотека върху недвижими имоти собственост
в сграда находяща се в гр.********* – аптечен склад и две търговски площи.
-
Поръчителство
на физ-лице Л. И. и трите юр.лица : М.Л. ЕООД, М.Л. Ф.И. – Е. ЕООД ЛИ Р. ЕООД.
С анексите от 1 до 4 са променяни
разпределението на вътршните погашения от общата сума, сроковете за издължаване
на кредита и обезпеченията, като с анекс № 3 е договорено и допълнително
обезпечение, а именно учредяване на ипотека върху още обекти в сградата в
гр.Несебър, но вече от страна на А. ЕООД.
Банката е предявила свое вземане за главница и лихви
за вземането обезпечено с ипотеката, в хода на производството по
несъстоятелност на ответника А.Б. ЕООД, но същото не е прието, нито от синдика,
нито с определението № 4844 от 06.08.2012г.
по чл.692 ТЗ от страна на съда, тъй като е прието, че ипотекарния
длъжник не отговаря за вземането с друго освен със ипотекирания свой имот,
поради което кредиторът предоставил сумата има право да се удовлетвори само от
полученото от продажбата на тези имоти при условията на чл.717 н от ТЗ, но не
става кредитор на ипотекарния длъжник в производството по несъстоятелност.
По делото е приета съдебно - счетоводна
експертиза, относно начина на усвояване на кредита и доколко сумата по кредита
или част от нея е ползвана и от несъстоятелния длъжник. Видно от заключението
на в.л.М., което е изготвено както въз основа на доказателствата по делото,
така и въз основа на извършена справка в счетоводствата на всички страни, и се
установява, че оитветникът е получил сума от този кредит, но предоставен като
заем от страна на кредитополучателя А. ЕООД и е изразходвана както следва : -
оборудване на лоби бар и рецепция – 54 890.06 лв., оборотни средства –
242 841.60 лв., оборотни средства за СМР – 204 616.30 лв. или общо
сумата възлиза в размер на 502 347.96 лв. От предоставения кредит извън
оборотните средства сумите са изразходвани така, както е предвидено в основния
договор – сумата от 1 263 742.65 евро са заплатени по сметка на Р. 33
ООД на дата 20.06.2008г., която сума е с основание погасяване на задължения по
договор за банков кредит от 20.03.2007г. и тази сума е преведена на банката за
погасяване на задълженията по главница по кредита от Р. 33 ООД. На 18.07.2008г. по банковата сметка е
постъпила и сумата от 492 127 евро, на основание договора за покупко -
продажба на дялове. Сградата, в която са разположени ипотекираните имоти се
води, като въведена в експлоатация през м.август 2008г. Вещото лице е изследвало и отпускането и
усвояването на банковия кредит от 20.03.07, който е бил погасен с настоящия и видно от отговора по т.6 на
заключението средствата по този кредит са били предназначени за изграждане на
представителната сграда до етап груб строеж, в която са част от имотите в
гр.Несебър, предмет на процесната ипотека.
От
заключението, както й от договора за банков кредит в едно с приложенията към
него се установява, че кредитът е целеви и се предоставя на трето лице, но част
от него покриват предходни задължения на ищеца и има за цел третото лице да
закупи дялове от капитала на дружеството обявено в несъстоятелност, в чийто
капитал е апортирано ипотекираното недвижимо имущество, а част от сумата е
получена и от длъжника, макар и не от банката, а от кредитополучателя.
Съдържанието на договора показва, че кредитът е предоставен на трето за спора
лице, но за дейност осъществявана, не само от него, но и за дейност осъществена
от други лица – а именно ищецът, по предходен договор за банков кредит, както и
от несъстоятелния длъжник, за довършване на така изградените и ипотекирани
имоти. Наред с останалите предоставени от други физически и юридически лица обезпечения, несъстоятелния длъжник е
ипотекирал и свое имущество, но по същество по този начин е гарантирал вземания
на банката, предоставени и послужили именно за изграждането на това недвжимо
имущество.
Съдът кредитира това заключение, тъй като
намира, че както усвояването по кредита, така и каква част от него е ползвана
от страна на ипотекарния длъжник и несъстоятелен такъв е от значение за спора,
тъй като това показва свързаността между кредитора и този длъжник и начинът на
придобиване на имуществото, съответно усвояването на кредита и целта на така
предоставеното обезпечение върху имуществото на несъстоятелния дължник. Същото
е от значение при преценка твърденията за характера на ипотеката като
безвъзмездна сделка или неравностойна възмездна такава.
От представената по делото оценка изготвена
към момента на апортиране на имотите в несъстоятелното дружество ответник .
м.02.2008г. се установява, че към този
момент имотите предмет на апорта, а в послествие и на ипотеката са били в
незавършен вид, стени небоядисани, без подови натилки, санитарните възли без
фаянс и необорудвани, не са поставени и вратите. ОБщите части са в незавършен
вид, вертикалната планировка не е довършена.
По делото са приети и две съдебно - технически експертизи, които
установяват стойността на ипотекираното имущество към датата на учредяване на
ипотеката, към датата на въвеждане в експлоатация на сградата и към настоящия момент.
Съдът кредитира заключението на в.л.К.
доколкото същото е оценило пазарната стойност на имота, към датата на
ипотеката. Към този момент същия има справедлива пазарна стойност в размер на
2 756 750 евро и надвишава вземанетона банката по кредита със 20 %.
Към момента на изготвяне на заключението – м.11.2015г. стойността на имотите е
намаляла и общо възлиза в размер на 2 324 750 евро, като надвишава с
1.82 % размера на вземането.
При така установена фактическа обстановка
съдът намира така предявения основен иск с пр.осн.чл.646,ал.2 от ТЗ за
неоснователен. Намира, че ипотеката разгледана като двустранна сделка,
доколкото произтича от договор, макар и в теорията да се разглежда и като вещно
право, то същата като сделка може да се определи като безвъзмездна за
учредителя на ипотеката, тъй като от тази сделка самия той не получава нищо и
не обезпечава изпълнение на свое задължение. Същият обаче обезпечава задължение
на трето лице, фирма с която е свързана, доколкото кредитополучателя става
собственик на неговия капитал, чрез парите на банката т.е. обезпечава
задължение на своя собственик, чрез ипотеката върху имотите, които са
апортирани в капитала му. Обезпечава
частично, дейността на своя собственик, чрез обезпечаване на оборотни за него
средства, както и обезпечава задължение на друго юридическо лице – погасяване
на неговия банков кредит, послужил и предназначен да изгради именно тези имоти
до етап груб строеж. Част от средствата от банковия кредит са усвоени, като
предоставен заем от кредитополучателя, но са използвани за дейността на
длъжника, независимо дали това е дейност за довършване на ипотекирания имот или не.
Предвид на тези факти съдът намира, че липсата на директна насрещна престация
на самия длъжник във връзка с ипотеката, не води до извод за безвъзмездна
сделка с имуществено право. Вещното право на собственост не се прехвърля към
този момент, само се обременява. Съдът намира, че с така дадената уредба в
чл.646 от ТЗ към момента на предявяване на иска, законът не приема ипотеката
като безвъзмездна сделка по смисъла на чл.646,ал.2,т.2 от ТЗ, тъй като относно
нищожността на ипотеката е съществувала изрична уредба в т.3 от същата норма,
която в последствие, след изменението на закона е преобразувана в друг иск, и по отношение на
който делото е прекратено. Наред с това съдът приема, че към момента на учредяване на ипотеката длъжника е
имал интерес, тъй като чрез ипотеката гарантира задължение на своя собственик.
Третото лице А. ЕООД взема част от кредита за да закупи дялове на длъжника и да
апортира, имуществото предмет на ипотеката в неговия капитал. Наред с това основния кредитор на длъжника в
производството по несъстоятелност е ищецът в настоящото производство, чийто
задължения във връзка с взетия от него кредит да изгради точно тези имоти, са
били погасени с част от обезпечения с ипотеката кредит. Да се приеме, че тази
ипотеката уврежда негов интерес на кредитор в производството по
несъстоятелност, означава да се заобиколи законът, тъй като банката
предоставила кредита остава без едно от основните си обезпечения, които й гарантират
връщане на предоставения от нея средства под формата на кредит. Основания иск с
пр.осн.ч.л.646,ал.2,т.2 от ТЗ следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Предвид изходът по основния иск следва да
се разгледа искът с пр.осн.чл.646,ал.2,т.4 от ТЗ. Доколко може да се приеме, че
така учредената ипотека има характер на сделка, при която престациите са
неравностойни. От приетите по делото и обсъдени по горе експертизи се установи
стойността на имоитите предмет на ипотека към датата на ипотеката и е видно, че
тази стойност превишава стойността на обезпечения кредит с 20 %. Съдът намира,
на първо место, както изложи и по-горе, че тук отново не можем да подведем
хипотезата на нищожност за ипотеките, тъй като има изрична уредба на
отменителен иск, касаещ ипотеката, поради което съдът намира, че за ипотеката е
приложима само изричната специална уредба, която изключва общата уредба относно
останалите сделки. Дори и да се приеме, че т.4 е приложима при ипотеките, в
конкретния случай размерът на стойността на имотите надхвърлящ с 20 %
стойността на обезпечената част от кредита, не е достатъчна да се приеме
неравностойност. Частта обезпечава и дължимите лихви върху тази част и други
разноски. Видно към настоящия момент стойността на имотите е равна почти на даденото като кредит, а
вземането на банката е нараснало поради непогасяване на задълженията по кредита
и задълженията за лихви.
Наред с това, и доколкото се обезпечава
част от кредит, а от друга страна по този кредит са предоставени множество
други обезпечения, обсъдени по-горе, то общо изследване на стойността на осигурените
обезпечения съотнесени с размера на кредита не е правено, доколкото ипотеката е
разглеждана отделно и самостоятелно, като дадена от трето лице при така
предявените искове, макар и в едно друго производство да може да се мисли за
приложение на чл.170 от ЗЗД.
При така направените изводи и този иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изходът по
спора ищецът дължи направените разноски на ответните страни. Първия, несъстоятелното
дружество няма направени и не претендира такива. Втория претендира и доколкото
за първия адвокат няма приложен договор установяващ размера на
адв.възнаграждение то за него не се следват, но й пълномощията му по делото са
оттеглени. АНгажирана е последваща адв.защита и за същата е представен банков
документ за заплатено договореното адв.възнаграждение в размер на
117 349.80 лв., като съдът намира представените платежни нареждания за
достатъчен документ, установяващ плащането на договорената сума. Представена е
и фактура, с изрично посочено основание защитата по настоящото дело. Предвид на
това и с оглед размера на иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на този
ответник разноски за адв.възнаграждение в размер на 117 349.80 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
пр.осн.чл.646,ал.2,т.2 и чл.646,
ал.2,т.4 от ТЗ, предявени при условията при евентуалност от Р. 33 ООД ЕИК ********,
гр.******** срещу А.Б. ЕООД *** и Б. А.К.Б. АД, ЕИК ********, гр.С., ул.*******,
с които се иска учредената с нот.акт № 3,нот.д.№ 1937/ 2008г. от 23.05.2008г.
на нотариус С.А. договорна ипотека върху имотите посочени в него да се прогласи за нищожна, тъй като
представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на
несъстоятелността, като ОТХВЪРЛЯ и
евентуалния иск, с който се иска отново прогласяване нищожността на ипотеката,
но предвид че предствлява възмездна сделка при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото.
ОСЪЖДА Р. 33 ООД ЕИК ********, гр.******** да
заплати на Б. А.К.Б. АД, ЕИК ********, гр.С., ул.******* сумата от
117 349.80 лв. / сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет лева
и осемдесет стотинки/ разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :