Р
Е Ш Е
Н И Е
№260059
гр. Добрич, 01.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият окръжен
съд гражданско
отделение
На първи юни година
2022
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна
Радева
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско
дело номер
862 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н.С.Н. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№726/27.07.2020г. по гр.д.№3429/2019г. на Добричкия районен съд, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу ОД на МВР – гр.Добрич искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 727.11 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, следствие
преобразуването на нощен в дневен такъв,
за периода 15.09.2016г. – 15.09.2019г., сумата от 233.14 лева,
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд, законната лихва върху главното парично задължение,
считано от датата на подаване на исковата молба, както и въззивникът е осъден
за разноски в полза на другата страна.
В жалбата е развито
становище за незаконосъобразно отхвърляне на исковата претенция. Не било
съобразено от районния съд, че волята на нормотвореца била да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ на работната заплата. През целия процесен
период действали правилата на чл.18 ал.3 от Наредбата за структурата и
организация на работната заплата и чл.9 ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, които подкрепяли правилото, а не временно въведеното с чл.9г от
НРВПО изключение. През процесния период липсвало изрично законово правило,
уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни
часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на
нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да намери приложение
принципът за законност, според който съдът следвало да решава делата според
точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според общия им разум,
основните начала в правото и морала. Именно затова приложение следвало да
намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе служителите в МВР щели да бъдат
поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение. По тези съображения се настоява за удовлетворяване на
предявените от въззивника искове след отмяна на обжалваното решение на районния
съд.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор
въззиваемият ОД на МВР – гр.Добрич, чрез упълномощения юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено по предявените от Н.С.Н. *** срещу Областна дирекция на МВР – гр.Добрич искове по
чл.178 ал.1 т.3 във вр. с
чл.179 ал.1 от ЗМВР и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 1 727.11 лева /след увеличение на първоначално предявения
размер от 1 696.78 лева/, съставляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, за периода 15.09.2016
- 15.09.2019г. и сумата 233.14 лева /след увеличение на първоначално предявения
размер от 197.90 лева/, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение за възнаграждение на извънреден труд в размер на
законната лихва върху него, считано от изпадането в забава до предявяване на
исковата молба. Претендирани са и законната лихва ,върху главното парично
задължение за периода след предявяване на исковата молба до окончателното му
погасяване и разноските по делото.
Установено е по делото, че в процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период
съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.
Установено
е със заключение на вещо лице, че реално положеният от ищеца нощен
труд възлиза на 1 789
часа. Преизчислен с коефициент 1.143 по реда на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, положеният от ищеца нощен труд се равнява 2 045 часа дневен труд,
при което, като се съобрази нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР по чл.187 ал.1 от ЗМВР, следва, че за процесния период ищецът е положил 248
часа извънреден труд, за които следващото се възнаграждение е в размер на 1 727.11
лева. От експертизата се установява още
и, че, при преобразуване на положения в процесния период нощен труд в
дневен, законната лихва върху неплатените възнаграждения за положен
извънреден труд до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 233.14
лева.
Спорът по делото се
свежда до това, приложимо ли е правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ в служебното
правоотношение между страните и подлежи ли на това основание на преобразуване положеният
от ищеца нощен труд в дневен или приложение намират само специфичните правила на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от
министъра на вътрешните работи подзаконови актове.
Според
въззивния съд, в разпоредбата
на чл.142 ал.2 от ЗМВР е предвидена нарочна регламентация на статута на
държавния служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като уреден от по този закон, поради което именно този закон и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия спор. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения; допълнителните възнаграждения
са лимитативно посочени в
разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и сред тях е това по чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР - за извънреден труд и по чл.179 ал.1 от ЗМВР - за нощен труд.
Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд е определен в самия
закон – съгласно
чл.187 ал.6 /сега ал.7/ от ЗМВР за
служителите, работещи на смени, извънредният труд се компенсира с възнаграждение в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Същевременно разпоредбата на чл.187 ал.9 /сега ал.10/ от
ЗМВР изрично делегира на министъра
на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време.
Що се отнася до
нощния труд по чл.179 ал.1 от ЗМВР - съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР условията и редът за заплащане на допълнителното възнаграждение за полагането на такъв се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период - чл.187 ал.3 /сега
ал.4/ от
ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР. Трудът с 8-часова
продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала
от 22.00 до 6.00 часа, е нощен. Извънреден е
трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя, който
труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на
чл.187 ал.7 /сега ал.8/ от
ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187а
ал.4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
труд, положен между 22.00
и 6.00 часа за
отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за
процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187
ал.3 от ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява
в съответствие със заповеди на министъра на вътрешните
работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него,
на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се отчитат
в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение
№5. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се
е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се
компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Следователно положеният
нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща
като нощен по определената в заповедта на министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
Работното време на държавните
служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ преобразуването на
часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за
трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136
ал.3 от КТ/, а
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 от КТ/. Съотношението е 8ч/7ч,
т.е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Той е предназначен да изравни продължителността на нощния с
дневния труд, като определи възнаграждението
на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на
нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е неприложимо за служителите
на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им
време от 8 часа дневно и допуска нормалната
продължителност и на нощното време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в
чл.2 ал.2, като в чл.2 ал.3 приложението
на наредбата е
изключено за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория
лица, заети по трудово правоотношение, за които е предвидена специална нормативна
уредба по чл.107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от
специалния ЗМВР. Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл.187 ал.9 от
ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда
за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните
служители в МВР. Такава наредба е приета и действа през процесния период.
Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за
умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото,
нуждаеща се от преодоляване и попълване
чрез прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са
между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия
метод. При различие в субектите и метода на
правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно
служебните правоотношения на държавните служители - полицейски
органи. Специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба уреждат
изчисляването и заплащането на видовете труд, т.е. налице е изрично
законодателно разрешение, нормативният акт не
е непълен, уредбата на Кодекса на труда по
подобни случаи не отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на
чл.46 ал.2 от ЗНА. Субсидиарно приложение нормите на Кодекса
на труда би било допустимо само, ако е предвидено в прилагания ЗМВР. Специалният закон не съдържа
генерално правило, което да препраща за всички неуредени хипотези към общия
Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията
по трудов договор, респ. към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи
приложението на норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е
налице изрично препращане – чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР, чл.142 ал.5 от ЗМВР, вкл. чл.188 ал.2 от ЗМВР
препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд.
Но последното препращане касае само специалната закрила, не и правилото за превръщане на нощния труд в
дневен с коефициент.
Всъщност, за служителите в МВР този коефициент
/съотношение/ е „1“ и нужда от такава
трансформация няма, а
това обяснява и липсата в ЗМВР
и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Липсата на подобна норма
в посочения подзаконов акт не е празнота, а
решение на изпълнителния орган, съобразено
със спецификата на полагания от служителите на МВР труд, цялостната уредба на който се съдържа в
ЗМВР.
С решение от 24.02.2022г. по дело №262/2020г. съдът на Европейския съюз се е произнесъл по
прeюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4.11.2003г. за
някои аспекти на организацията на работното време.
Прието е, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която
е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на работниците от
публичния сектор полици и пожарникари от предвидената в закона нормална
продължителност на работа през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи
в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под
формата на продължителност на работното време,
за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на
особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл.21 от Хартата на основните права на
Европейския съюз Съдът съюз е възприел, че се
допуска определената в закон на държавата -членка нормална продължителност на нощния труд от 7
часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в публичния
сектор, в т.ч. за
полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата
в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан
с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на
тази цел. Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и
проверят релевантните категории работници, съобразно националното
законодателство и да
преценят налице ли е сходство
в положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби за
определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се
различават помежду си от една страна, а от друга - от тези
по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при
служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и
диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните
държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и
ограничения: на работещи по трудово
правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба
и особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното
законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за
различните категории работници, което се определя от характера на извършваната
от тях дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен
труд в частния или в публичния сектор, обективен
е подходът на законодателя относно разграничението по
отношение на продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните
функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във
всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на
работното време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно
осигуряване, застраховане за сметка на
бюджета или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за
заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки.
По изложените
съображения претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен
труд в дневен и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение
за извънреден труд вследствие преобразуването е неоснователна. Съответно,
неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Така приетото
от първоинстанционния съд е правилно и обжалваното решение, отхвърлящо
предявените искове, следва да бъде потвърдено, вкл. в частта на присъденото в
полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Съответно на този
резултат и на осн.чл.78 ал.3 и ал. 8 от ГПК, и чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1
от НППП на ответника – въззиваем следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №726/27.07.2020г. по гр.д.№3429/2019г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Добрич, гр.Добрич, ул.“М. Горки“№12, сумата 100
лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.