Решение по дело №2440/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Й., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощник – адв.П.Мерджанов, против Заповед № 23-0819-001262/06.10.2023г. на Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправни норми. Конкретно излага, че в случая не е установено по безспорен начин нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Оспорва резултатът от извършената проверка с Дрегер Дръг Тест 5000 като твърди, че не е употребявал наркотични вещества или техните аналози. По същество настоява за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв. М., поддържа жалбата на изложените основания и моли нейното уважаване. Сочи, че в тежест на ответната страна е да докаже положителен резултат от пробата, какъвто и до настоящия момент не е налице, като с оглед събраната информация, пробата все още не е обработена. Претендира съдебноделоводни разноски,, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна - Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: наличието на положителен за наркотични вещества полеви тест. Сочи, че това е достатъчно основание да се постанови мярката, а въпросите за наличие на нарушение и за вината, се разрешават в последствие. Поради това и ПАМ има временен характер – до решаване на въпроса за отговорността. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

 

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Представените по делото доказателства установяват, че на 06.10.2023г. около 00:01ч, при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят И. Й. бил установен да управлява л.а. Алфа Ромео, с рег. № [рег. номер], в гр.Варна, по ул.“Божур“ към ул.“Ружа“, след употреба на наркотични вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM 0053, със срок на валидност до 23.08.2024г. /съобразно Протокол № *********-10000/23.08.2023г. за сервизна проверка/. Извършената с уреда проба, с пореден номер 096, отчела положителен резултат за метамфетамин. На Й. бил съставен АУАН № 1090036/06.10.2023г., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0155496, връчен на лицето в 01.20ч. на същата дата. Жалбоподателят бил отведен във ВМА-Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ, което било сторено в 01.30, съобразно отбелязването в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23-0819-001262/06.10.2023г. за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн. чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, Началник група към ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ С. С., съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. приложила спрямо Йовев ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С Мотивирана резолюция № 23-0819-М000476/06.10.2023г. на Началник група в ОД на МВР – Варна на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и предвид образуваното ДП № 1295/2023г. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН от 06.10.2023г. против И. Й., е прекратено.

В хода на съденото производство, връзка със служебно изискана информация от МБАЛ-Варна към ВМА по отношение резултати от дадената пробра за изследване е постъпило писмо с.д. № 2566/21.02.2024 г., с което съдът се уведомява, че от лицето И. Д. Й. по талон за изследване № 0155496 биологични проби не са постъпвали. Посочено е, че е възможно същите да са били насочени към друга специализирана лаборатория в страната и по-конкретно към химико-токсикологичната лаборатория при Медицински институт на МВР в София. Съгласно изрично изявление на адв.М., допълнителна информация не е изисквана.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 865з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на ВР, е издадена от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

От жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т.1 б.“б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Доказателствата в преписката установяват, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от жалбоподателя на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за метанфетамин. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

Противно на твърденията на оспорващия, при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, посочени по-горе. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган.

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и биологичен материал за изследване, не променя горните изводи. От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. От друга - все още липсва резултат от изследването, а до наличието на такъв, определящ е резултатът от полевия тест. Основание за този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл.5, ал.2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.172 ал.3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Споделя се възмущението на жалбоподателя от продължителния срок на обработка и анализ на пробата, дадена с талона за изследване. Това обаче не обуславя незаконосъобразност на мярката. От една страна, става въпрос за обективна причина, която е извън волята и възможностите на ответника. От друга – самата мярка се прилага със срок, който е регламентиран от законодателя „до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца“, като нито един от тези моменти не е настъпил.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл.143 ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, направените по делото разноски - ю.к. възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл.172 ал. 2 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Й., [ЕГН], от гр.Варна, против Заповед № 23-0819-001262/06.10.2023г. на Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА И. Д. Й., [ЕГН], от гр.Варна, [жк] [адрес], да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.