Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3249 01.08.2019г.
Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3702 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. и 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът М.З.Г. с ЕГН ********** е
предявил срещу ПФК Спартак Пловдив-1947 АД със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.4„-ти януари № 36, ет. 4 ап. 6 обективно съединени искове за признаване за незаконно
на уволнението на ищеца, извършено със заповед № */14.01.2019г., с който
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 14.01.2019г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, както и да
бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на осн.
чл. 225 от КТ за времето, за което е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение, за 6 месеца, за периода 14.01.2019г. – 14.07.2019г.,
общо 4828,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане, както и да му се присъдят
деловодните разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово
правоотношение с ответника на основание сключен трудов договор от 04.12.2017г.
на длъжност “***”.
На 13.12.2018г. му било връчено предизвестие за
прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като на 22.01.2019г. му била връчена заповед за прекратяване на ТПО № */14.01.2019г.,
с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, поради
следното:
Твърди се, че заповедта липсват мотиви и причина за
прекратяването на ТПО, като не са посочени конкретните липсващи качества,
необходими за изпълнение на служебните задължения. Твърди се ,че ищецът
притежава необходимите качества за ***, има своите постижения като *** и
притежава всички квалификационни равнища на ***.
Ето защо се твърди уволнението да е незаконно.
Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение
ищецът е останал без работа в периода 14.01.2019г. – 14.07.2019г. и претендира
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че
е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.
Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове, както и да му се присъдят законна лихва и
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, като от същия писмен отговор е постъпил в срок.
Прави се признание на иска за признаване уволнението
за незаконно и неговата отмяна.
По иска за заплащане на обезщетение за оставане без
работа се взема становище за неоснователност, доколкото ищецът работи като ******
в ФК Сокол, без да е сключил трудов договор с този футболен клуб с цел да
получи от бившия си работодател обезщетението си за оставане без работа, както
и че получава обезщетение от НОИ.Прави се възражение
за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни извод:
За да бъде налице основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е необходимо заповедта за
уволнение да бъде мотивирана като в нея се
посочат конкретните качества, които работникът не притежава,
и които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на това основание. Тези необходими за изпълнението
на длъжността качества трябва да се извеждат
от съответната длъжностна характеристика и липсата им да
е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Хипотезата има предвид обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на
качества, поради което дисциплинарните нарушения не могат
да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
В този смисъл
са Решение
№ 1568 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
2573/2002 г., III гр. о., Решение №
595 от 6.06.2001 г. на ВКС, III г. о. Липсващите качества
следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна
връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Оспорената заповед не е мотивирана,
като работодателят е посочил само правното основание, без да излага никаква
фактология, от която съдът да направи съответните правни изводи, а именно
налице ли са обстоятелства, довели до възникване на основание за издаване на
съответната заповед, а и с оглед извършеното признание на този иск от страна на
работодателя, в чиято тежест е било да установи законосъобразността на
заповедта, съдът счита предявеният иск за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ съдът
намери следното:
За уважаването на този иск е необходимо да бъде уважен
искът за признаване на уволнението за незаконно и като такова същото да бъде
отменено, като в тежест на ищеца е да установи, че е останал без работа за
посочения в исковата молба период, но не повече от 6 месеца след датата на
уволнението. Съдът намира, че от представената в оригинал за констатация
трудова книжка на ищеца се установява, че в процесния
период ищецът не е работил по трудово
правоотношение при друг работодател, а от приетото заключение е видно, че
последното получено БТВ за пълен раб. месец, база за изчисляване на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на 804,80 лева, като за процесния период от 6 месеца дължимото на ищеца обезщетение
е в размер на 4828,80 лева. Обстоятелството, че ищецът e *** в друг футболен клуб, по силата на граждански договор не освобождава
бившия работодател от задължението да заплати обезщетение за оставане без
работа. Законодателят е използвал термина оставане без работа, което означава
че той го разглежда като отношение с предмет - предоставянето на работна
сила, които се уреждат само като трудови правоотношения. По силата на трудовия
договор едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа,
а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен
трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага
пълна самостоятелност до получаване на
крайния продукт, предмет на облигационен
договор. По трудов договор
се дължи продължително и многократно изпълнение. Със сключването на трудов договор за работника или
служителя възникват редица права, като
право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски,
на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени
социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.
При гражданския договор изпълнителят дължи определен
резултат, като сам определя начина
на работата си, няма определено
работно време и работно място. С оглед изложеното по-горе ще се
присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 4828,80 лева.
Твърдението на ответника, че ищецът не е сключил трудов договор с футболния клуб с единствената цел да получи от
бившия си работодател обезщетението си за оставане без работа е недоказан, тъй
като ответникът не установява по никакъв начин такава цел от ищеца, което
безспорно е в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски. Претендирани са
1800 лева – платено адв. възнаграждение, съгласно
договора за правна зашита и съдействие на л. 78 от делото, което съдът намира
за прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото,
поради което на ищеца ще се присъди адв.
възнаграждение в размер на 1000 лева с ДДС. Същите следва да се възложат в
тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр.
с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 223,15
лева, от които ДТ в размер на 30 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 193,15
лева за иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, а така също и разноски за ССЕ в размер на
80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на М.З.Г. с
ЕГН **********, извършено със заповед № */14.01.2019г. на ***на „ПФК Спартак
Пловдив – 1947“ АД, с който трудовото му правоотношение на длъжността „***“ в
ПФК Спартак Пловдив - 1947 АД, е прекратено, считано от 14.01.2019г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО
И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ПФК Спартак Пловдив - 1947 АД с ЕИК 20484895 да
заплати на М.З.Г. с ЕГН ********** сумата
от 4828,80 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл.
225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода 14.01.2019г.-14.07.2019г.., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1000 лева заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПФК Спартак Пловдив – 1947“ АД с ЕИК 20484895 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 223,15 лева държавна такса върху уважените искове и 80 лева за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на постановяването му – 06.08.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.