Решение по дело №1986/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1095
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20185220101986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. П., 25.07.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 25.06.2019г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Иванка Панчева и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1986/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.42, б."б" във вр. с чл.25 от ЗН, чл.124 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС.

         В исковата си молба против А.А.П., ЕГН********** *** и Й.Д.П., ЕГН********** *** ищците И.Г.П., ЕГН********** и Т.А.П., ЕГН**********,***, чрез адв.К.-Н. твърдят, че са родители и законни наследници на Р. Т. П., починал на 14.03.2018г. Първата ответница била съпруга на сина им, нямали родени от брака деца. По време на брака си синът им и ответницата П. придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 55155.505.929.1.20, с адрес гр.П., бул.„Х. Б." №7/ вх. „Б", ет. 5, ап. 20, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 55155.505.929, с предназначение на самостоятелния обект - жилище - апартамент, със застроена площ от 82.,25 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта- 55155.505.929.1.18 и над обекта-няма, ведно с избено помещение №12, с площ от 10.55кв.м., ведно с 5.15 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

         На 16.04.2018г. ищцата направила справка в имотния регистгър по партидата на сина си и установила, че на 23.03.2018г. А.П. обявила саморъчно завещание със завещател Р. П. и заветник ответницата П.. На 02.04.2019г. А.П. продала горния имот на ответницата П..

         Твърдят ищците, че саморъчното завещание било нищожно поради нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл.42, б."б" във вр. С чл.25, ал.1 от ЗН. Завещанието не било написано и подписано от Р. П., имало две различни дати.

         Ищците от своя страна били законни наследници на сина си и на основание чл.9, ал.2 във вр. с чл.6 от ЗН притежавали по наследство по 1/12ид.ч. от имота.

         На 02.04.2018г. в нарушение разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС ответницата П. се разпоредила с процесния имот и го продала на ответницата П. за сумата от 18хил.лв. с условие продажната цена да се заплати по банков път до 30.04.2018г. и владението да бъде предадено най-късно до 31.12.2018г. Твърдят, че плащане по сделката не било извършвано.  Отделно от това по отношение на притежаваните от ищците по 1/12ид.ч. от имота сделката нямала прехвърлително действие. За ищците съществувало потестативното право да изкупят останалите 5/6ид.ч. от имота на цената, на която бил прехвърлен на ответницата П..

         Поради всичко изложено молят съдът да постанови решение, с което прогласи нищожността на саморъчно завещание, обявено на 23.03.2018г. пред нотариус Н. И., да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 1/6ид.ч. или по 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот и да постанови правото на ищците на основание чл.33, ал.2 от ЗС да изкупят 5/6ид.ч. от имота при условията, договорени с нот.акт за покупко-продажба №91, том І, нот.д.№73/18г. по описа на нот.Ивчева, а именно за сумата от 15хил.лв. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.. Не оспорва правата на ищците в размер на по 1/12ид.ч. Оспорва претенцията по чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба на имота тя е била негов едноличен собственик. Като не е съществувала към онзи момент съсобственост, то не е възникнало и правото на изкупуване в полза на ищците.

Претендират сторените по делото разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прима от фактическа и правна страна следното:

        

         По иска по чл.42, б."б" от ЗН    

         Не се спори между страните, че ищците и ответника П. са наследници на Р. Т. П., починал на 14.03.2018г., като ищците са негови родители а ответницата - негова съпруга.

         По време на брака си Р. П. и А.П. придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 55155.505.929.1.20, с адрес гр.П., бул.„Х. Б." №7/ вх. „Б", ет. 5, ап. 20, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 55155.505.929, с предназначение на самостоятелния обект - жилище - апартамент, със застроена площ от 82,25 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-55155.505.929.1.19, под обекта- 55155.505.929.1.18 и над обекта-няма, ведно с избено помещение №12, с площ от 10.55кв.м., ведно с 5.15 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

         С протокол от 23.03.2018г. е обявено от пом.нотариус Г.-Т.  саморъчно завещание със завещател Р. П. и заветник А.П.. Със същото притежаваната от Р. П. част от описания по-горе недвижим имот - апартамент  - е завещан на А.П.. Във връзка с твърдението на ищците, че саморъчното завещание е нищожно поради нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл.42, б."б" във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като не било написано и подписано от Р. П. и имало две различни дати, съдът е открил производство по оспорване. От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът за завещател в саморъчно завещание от 03.08.2017г. не е написан, съответно положен от Р. П.. Нормата на чл.25, ал.1 от ЗН е категорична, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. В противен случай на основание чл.42, б."б" от ЗН завещателното разпореждане е нищожно.

         В този смисъл искът за прогласяване нищожността на саморъчното завещание е основателен и следва да бъде уважен.

 

По иска по чл.33, ал.2 от ЗС

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Приложението на посочената правна норма предполага към момента на сделката да е налице съсобственост върху недвижимия имот.

         Със смъртта на едно физическо лице неговото наследство се придобива като съвкупност от права и задължения от наследниците му по закон от момента на откриване на наследството. От този момент се придобива и наследството от лицата, в полза на които починалото лице се е разпоредило приживе за след смъртта си с общо или с частно завещателно разпореждане. За успешно провеждане на иск по чл.33, ал.2 от ЗС ищецът трябва да докаже, че към момента на сключване на договора е имал права върху имота. Само при доказване на активната материалноправна легитимация на ищеца, искът може да бъде уважен /напр. решение №300 от 17.12.2012г. на ВКС по гр. д. №127/2012 г., I г. о., ГК/.

         С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №91, том І, нот.д.№73/18г. по описа на нот. Ивчева А.П. е продала на Й.П. недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 55155.505.929.1.20, с площ от 82,25 кв.м., ведно с избено помещение №12, с площ от 10.55кв.м., ведно с 5.15 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. При сключване на договора за покупко-продажба ответникът П. се е легитимирала пред нотариуса като индивидуален собственик на имота по силата на саморъчно завещание. Т.е. ищците не доказаха към релевантния за иска по чл.33, ал.2 от ЗС момент да са имали права върху имота. Затова искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.         

 

По положителния установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК

         Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Настоящото производство е образувано по предявени искове, в т.ч. и този по чл.124 от ГПК, на 25.05.2018г. В представената от ищците като доказателство по делото схема №15-375834 от 11.06.2018г. на самостоятелен обект в сграда - процесния апартамент - като собственик на имота е записан Георги Ангелов Вълков - на основание нот.акт №60, том ІХ, нот.д. №1461 от 16.04.2018г. Няма данни по делото след 16.04.2018г. настъпила ли е промяна по отношение титуляра на правото на собственост. Т.е. към момента на предявяване на иска ответниците не са притежавали никакви права върху имота. Следователно за ответниците е обективно невъзможно да извършват правни действия с този имот и по такъв начин да смущават правата на ищците. По отношение на евентуални фактически действия от тяхна страна не са наведени такива обстоятелства, съответно не са ангажирани доказателства. В този смисъл съдът намира, че за ищците не е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. Нещо повече, в случая не би могла да се постигне защита на това право чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, доколкото лицето/ лицата, разполагащ/и с титул за собственост на процесния имот, не са страни в процеса.

         Затова искът следва да се остави без разглеждане и в тази част производството по делото - да се прекрати. 

         С оглед изхода на спора съразмерно отхвърлената и прекратената част от исковете в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответника А.П. разноски в размер на 466, 67лв.

                С оглед изхода на спора съразмерно уважената част от исковете в тежест на ответника  А.П. следва да се възложат сторените от ищците разноски в размер на 795лв.

         Водим от горното Пазарджишки районен съд

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

         ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание със завещател Р. П. и заветник А.П., обявено с  протокол за обявяване на саморъчно завещание на 23.03.2018г. от Десислава Г.-Т. - помощник-нотариус при нотариус Н. И..   

         ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.П., ЕГН********** и Т.А.П., ЕГН**********,***, чрез адв.К.-Н. против А.А.П., ЕГН********** *** и Й.Д.П., ЕГН********** *** иск за постановяване правото на ищците на основание чл.33, ал.2 от ЗС да изкупят 5/6ид.ч. от имота при условията, договорени с нот.акт за покупко-продажба №91, том І, нот.д.№73/18г. по описа на нот.Ивчева, а именно за сумата от 15хил.лв.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.Г.П., ЕГН********** и Т.А.П., ЕГН**********,***, чрез адв.К.-Н. против А.А.П., ЕГН********** *** и Й.Д.П., ЕГН********** *** положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК и  ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

          ОСЪЖДА И.Г.П. и Т.А.П. да заплатят на А.А.П. сумата от 466, 67лв. разноски по делото.

  ОСЪЖДА А.А.П. да заплати на И.Г.П. и Т.А.П. сумата от 795лв. разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, а в частта, имаща характер на определение - в 1-седмичен срок - от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: