Решение по дело №496/2019 на Административен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

№ ……….

гр. Варна,  ……12. 2019  година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 496 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ вр. с чл. 210, ал. 3 вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от “АНАКС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от С.С.  - управител, подадена срещу Решение по протокол №3/02.01.2019 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №1081/08.11.2018 г. на кмета на Община Дългопол за определяне на размера на обезщетения за възникнали сервитути в полза на „Електроенергиен системен оператор“ /„ЕСО”/ ЕАД за обект „ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, в частта за поземлени имоти с номера 20599.116.136 и 20599.11.39, собственост на „АНАКС“ ООД, попадащи в землището на с. Дебелец, Община Дългопол, Област - Варна.

Решението на общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ се оспорва като незаконосъобразно, а изложените в жалбата доводи имат характер на такива за материална и процесуална незаконосъобразност  на обжалвания административен акт. Обобщено оплакванията се състоят в това, че от съдържанието на оспореното решение не ставало ясно по какви критерии е определен размерът на еднократното обезщетение за единица площ; незаконосъобразно при изготвяне на оценката за нуждите на административното производство вещото лице е използвало само един от допустимите за това методи – този на пазарните сравнения /аналози/, което не давало вярна оценка на оценяваното имущество; при изработване на Подробен устройствен план – Парцеларен план /ПУП- ПП/ не било съобразено, че засегнатите от сервитутната ивица поземлени имоти представляват лозарско стопанство, регистрирано в Изпълнителната Агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ при Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ на 29.03.2010 г. под идентификационен № 24202390001, а не „изоставена орна земя“ или „нива“, както е приел ответникът. Изложени са подробни съображения в подкрепа на гореизложените твърдения. В заключение е формиран петитум за отмяна на атакуваното решение на общинската Комисия по чл. 210 от ЗУТ по протокол №3/02.01.2019 г. в частта досежно определения с него размер на еднократното обезщетение за прокарване на сервитута в полза на „ЕСО” ЕАД през поземлени имоти с номера 20599.116.136 и 20599.11.39, собственост на „АНАКС“ ООД, и да се определи нов размер на обезщетението съобразно заключението на назначена за целите на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/. Претендира се присъждане на разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.

 В открито съдебно заседание оспорващото търговско дружество “АНАКС“ ООД поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски. Подробно становище по съществото на правния спор представя в писмени бележки, депозирани с писмо с.д. № 16453 от 07.11.2019 г., както и допълнителни такива с писмо вх. 18083/05.12.2019г.

Ответникът в производството се представлява от адв. Хр. Я., който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че органът е приел оценката на засегнатите части от имотите на  „АНАКС“ ООД като счита, че същата е съобразна с наличните в Община Дългопол данни досежно вида и предназначението им. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди в полза на ответника сторените по делото съдебно-деловодни разходи.

Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител ю.к. Б. Л. оспорва жалба. Счита, че следва да се остави в  сила Решението на комисията, назначена по чл. 210 от ЗУТ. по Протокол №3/02.01.2019 година. Представени са подробни писмени бележки вх.№17994/04.12.2019г.

Административен съд – Варна в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, оспорващото търговско дружество  „АНАКС“ ООД е представило Нотариален акт № 111,  Том І, рег. № 489, Дело № 103 от 20.02.2015 г. /л. 13 от делото/ и договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 22.10.2012 г. /л. 15 от делото/ ведно със скици към тях, които го легитимират пред съда като собственик на поземлени имоти с номера 20599.116.136 и 20599.11.39, находящи се в землището на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна.

Производството пред ответника е започнало във връзка с писмо вх. № 2600-276 от 18.10.2018 г. "Електроенергиен системен оператор" ЕАД във връзка с предстоящо изграждане на обект „нова ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“. В писмото е посочено, че с Решение № 185/06.12.2017 г. на Министерски съвет посочената електропреносна мрежа е обявена за национален обект и за обект с национално значение с всички облекчения и предимства за такива обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, на Закона за устройство на територията и по всички други закони в Република България. Съобщава се, че за новия електропровод има изработен ПУП-ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-42/12.07.2018 г. на Министъра на РРБ, влязла в законна сила на 08.08.2018 г. Във връзка с изложеното от Кмета на Община Дългопол е поискано да назначи комисия по чл.210 от ЗУТ, която да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е определен размерът на дължимите обезщетения за сервитутите, които следва да се учредят в засегнатите от новия електропровод имоти, съответно - решението на тази комисия да се съобщи на страните по реда на АПК. Към писмото са приложени копия от Заповед № РД-02-15-42/12.07.2018 г. на МРРБ, Решение 185/06.14.2017 г. на МС, оригинал от експертни оценки, изготвени от З.С.З.– независим експерт-оценител към Камарата на независимите оценители в България, и копие на окончателен ПУП-ПП. Всички са приложени към доказателствата по делото ведно с административната преписка.

На 08.11.2018 г. Кметът на Община Дългопол издал Заповед № 1081, с която по повод писмото от „ЕСО“ ЕАД и на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.210 от ЗУТ и чл.64 от ЗЕ определил персоналния състав на Комисия за определяне размера на дължимите обезщетения за сервитутите, възникващи върху поземлените имоти, находящи се на територията на общината, във връзка с инвестиционния проект на електроенергийното предприятие.

Заседанието на Комисията се състояло в първия работен ден на 2019 г. – 02.01.2019 година. Видно от съдържанието на Протокол № 3/02.01.2019 г. с решение по Протокол № 2 от 15.11.2018 г. за участие в работата на Комисията е привлечена инж. Г.И.Д.– външен експерт – лицензиран оценител на поземлени имоти в горски територии с рег. № *********/ 09.04.2012 година. На заседанието са разгледани предложените от инвеститора оценки, изготвени от независим оценител, за обезщетения съобразно размера на засегнатите части от всички 141 имота, находящи се в землищата на селата Величково, Дебелец и Цонево, попадащи в трасето на новия електропровод ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“. Решенията, които е взел колективният общински орган по чл.210 от ЗУТ, е обективирано в Протокол №3/02.01.2019 г. Видно от съдържанието му, за имотите с номера 20599.116.136 и 20599.11.39, собственост на „АНАКС“ ООД, които попадат в землището на с. Дебелец, са определени обезщетения в размера, предложен от енергийното дружество  „ЕСО“ ЕАД. От приложената към Протокол № 3/02.01.2019 г. таблица е видно, че имот с идентификатор 20599.116.136, V категория земеделска земя, целият с площ от 19,194 дка, е отразен с начин на трайно ползване /НТП/ “изоставена орна земя“, а за попадащата в сервитутната ивица площ от 1,114 дка е определено еднократно обезщетение в размер на 1088,00 лв. Поземлен имот с идентификатор 20599.11.39, ІV категория земеделска земя, целият с площ от 74,857 дка, е отразен в таблицата с НТП „Нива“, а за засегнатата от сервитута площ от 6,932 дка е определен размер на еднократното обезщетение от 6774,00 лв.

За съдържанието на Протокол №3/02.01.2019 г. и за определените с него размери на обезщетенията, оспорващото дружество е уведомено с писмо изх. № 2600-276(33) от 09.01.2019 г. На собственика е указана възможността да се запознае със съдържанието на целия протокол  в сградата на общинската администрация. Последвало е съдебно оспорване, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

По искане на „АНАКС“ ООД по делото е допуснато да се извършат две съдебно-оценъчни експертизи. Първата е изготвена от вещото лице Е.Б., а втората – от вещото лице инж. Ж. Н Б.. И двете експертизи не са оспорени от страните.Следва да се отбележи, че характеристиките на оценяваните площи от имотите на оспорващото дружество „АНАКС“ ООД, както и описанието на находящите се върху тях лозови насаждения като видове /сортове/ лоза и възраст на насажденията по двете експертизи не си противоречат. Напротив – съвпадат и взаимно се допълват.

Заключенията на експерта Е. Б. са направени след извършен на 04.07.2019 г. оглед на място. Тази експертиза е изслушана в съдебно заседание и е приета от страните без възражения. Заключението се възприема от съда като изготвено компетентно и безпристрастно. Изводите на вещото лице са обективирани в цветна скица /л.96 от делото/, която е неразделна част от СОЕ.

При огледа вещото лице-оценител е установило, че имот с идентификатор 20599.116.136, находящ се в местност „Айпунар“ в землището на с. Дебелец, по площ съответства на отразеното в Протокола на общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ. Правилно е отразена в протокола и площта, засегната от сервитута. На място е установено, че имотът не е „изоставена орна земя“, а върху него собственикът е засял през 2017 г. лозови насаждения – лоза сорт „Врачански мискет“. Насажденията са приземни, без конструкция. Експертът подробно е описал в заключението си техническите параметри на редовете и междуредията. Установил е, че на площ от 1 дка са засяти 480 бр. лози.

Имот с идентификатор 20599.11.39  се намира в местност „Данка“ в землището на с. Дебелец като изводът на експерта е, че в решението на общинската Комисия правилно са посочени както площта на имота, така и размерът на засегнатата от сервитута площ. В него собственикът е засял няколко вида лозови насаждения – „Врачански мискет“, „Траминер“, „Каберне“ и „Сира“. Лозовите насаждения от първите три сорта са 9-годишни и са разположени върху конструкция от тел и акациеви колове. Върху 0,400 дка от имота са засяти 8-годишни винени лози от сорта „Сира“, също разположени върху конструкция от тел и акациеви колове. Върху 1 дка от имота са засяти 450 бр. лозови насаждения.

Заключението на експерта е, че наличието на лозови масиви в сервитутната ивица като цяло не променя начина на трайно ползване /НТП/ на имотите тъй като те попадат в различни техни масиви. Това е и причината те да не бъдат отразени графично като лозя, а това обстоятелство е отразено в използваната кадастрална основа с вписването на изричен текст. Сочи, че ако засегнатите от сервитута площи от процесните имоти действително представляваха „нива“ и „изоставена орна земя“, то оценката за тези имоти би била правилно определена с оспореното решение.

Изразено е становище, че лозовите насаждения в процесните имоти са отглеждани при спазване на агротехническите изисквания, поради което се намират в много добро физиологично състояние.

Потвърждава се твърдението на оспорващото дружество, че от 29.03.2010 г. същото е регистрирано в ИАЛВ към МЗГХ  с ид. № 24202390001 като лозарско стопанство  за източно- черноморски лозарски регион.

Вещото лице – Е. Б. дава оценка на лозовите насаждения в ПИ 20599.116.136 от 2675,38 лв., а за ПИ 20599.116.39 стойността на същите е в размер на 42776,04 лв. (2580,40 лв. /за 8-годишните лози/ + 40185,64 лв. /за 9-годишните насаждения/) – виж стр. 88 от делото. Експертът, работил по първата експертиза, дава заключение, че за сервитута в ПИ 20599.116.39 (плододаващ) не подлежащ на унищожаване, размерът на еднократното обезщетение е 42766,00 лв., а в случай, че същият бъде унищожен размерът на обезщетението е 51084,44 лв. За ПИ 20599.116.136 при съобразяване на същите обстоятелства размерът на обезщетението би бил в размер съответно на 2675,38 лв. в първия случай и 3455,00 лв. във втория.

Независимо от изложеното по-горе за окончателния размер на обезщетението настоящият състав дава вяра повече на заключението на втората съдебно-оценителна експертиза, изготвена от инж. Ж. Б., доколкото при първата експертиза в оценката са включени мероприятия, като например унищожаване на лозовите насажденията /плододаващи и неплододаващи/, каквито мероприятия не влизат в обема на извършваната оценка, а подлежат на обезщетяване по друг ред – чл.65, ал.2 от ЗЕ.  

За по-голяма обективност при определяне размера на обезщетението вещото лице Ж. Б. е използвала два метода – метода на сравнителната стойност (на пазарни аналози) и метода на приходния подход като са оценени както земеделската земя, попадаща в зоната на сервитута, така и разположените върху нея трайни лозови насаждения. Съобразени са критериите, установени в чл.65 от ЗЕ, както и разпоредбите на чл.3, чл.5, т.4 и Приложение 4 към чл.5, т.4 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г., а така също и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС 118/26.05.1998 г.,  в актуалната ѝ редакция от 2017 г.

За ПИ с идентификатор 20599.116.136 при използване на по-горе посочените методики, подробно описани от вещото лице, е определена цена на земята в сервитутната зона в размер на 874 лв. и цена на трайните насаждения върху същата площ – 2675 лв., тоест общият размер на еднократното обезщетение за този имот възлиза на 3549 /три хиляди петстотин четиридесет и девет/ лв.

За ПИ с идентификатор 20599.11.39 вещото лице на база същите принципи и правила е определена стойност на земята в обхвата на сервитутната ивица в размер на 5523 лв., а на трайните насаждения върху същата площ – 42766 лв. или общо 48289 /четиридесет и осем хиляди двеста осемдесет и девет лева.

При тези изводи на експерта общата цена на еднократното обезщетение за двата имота на „АНАКС“ ООД възлиза на 51838 /петдесет и една хиляди осемстотин тридесет и осем/лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването предвид факта, че с оспорваното Решение по Протокол №3/02.01.2019 г. се засягат негови права и законни интереси като собственик на процесните ПИ с идентификатори 20599.116.136 и 20599.11.39, върху които се учредява сервитут в полза на „ЕСО“ ЕАД. Видно от приложената към доказателствата обратна разписка /л.48/, оспорващото дружество е уведомено за резултатите от работата на общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ на 04.02.2019 г. Върху жалбата е поставен вх. № на Община Дългопол от 18.02.2019 г., което недвусмислено сочи, че е подадена в предвидения в чл. 215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок. Жалбата е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен, с приложената към доказателствата Заповед № 1081/08.11.2018 г. на кмета на Община Дългопол, съобразно предоставените му със закона правомощия по аргумент от чл.210, ал.1 от ЗУТ.

Законът не предвижда специална форма за актовете от рода на процесното Решение, а доколкото решенията на колективните общински органи, каквато безспорно е и комисията по чл.210 от ЗУТ, обичайно се обективират в протоколи, то съдът счита, че не са налице формални нарушения, налагащи извод за неговата незаконосъобразност само на това основание.

Установи се по делото, че със Заповед № РД-02-15-42/12.07.2018 г. на Зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план /ПУП-ПП/ за построяването на линеен енергиен обект: „Нова въздушна електропроводна линия ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, преминаващ през територията на Област Варна и на Област  Бургас, в частност и през територията на Община Дългопол. Видно от представеното от ответника писмо на Зам. Министъра на РРБ изх. № АУ14-4/10.08.2018 г. цитираната заповед е влязла в законна сила на 08.08.2018 г. С оглед на това съдът приема за доказано, че  за изграждане на посочения по-горе линеен енергиен обект има влязъл в сила ПУП-ПП, предпоставящ възникването на сервитут по смисъла на ЗЕ. Респективно - налице е предвидената от нормата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ хипотеза.

Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. Според чл. 64, ал. 4 от ЗЕ същите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който се определя местоположението на съответните имоти и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. А според чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

В конкретния случай страните по делото не спорят, че обект: „Нова въздушна електропроводна линия ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“  представлява енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно и че трасето на този обект, съгласно одобрения със Заповед РД-02-15-42/12.07.2018 г. на зам. министър на МРРБ ПУП - ПП, преминава през поземлените имоти на „АНАКС“ ООД, а именно: 1/ имот с идентификатор 20599.116.136, находящ се в местност „Айпунар“ в землището на с. Дебелец, целият с площ от 19,194 дка и имот с идентификатор 20599.11.39, находящ се в местност „Данка“ в землището на с. Дебелец, както и че сервитутът обхваща 1,114 дка от първия имот и 6,932 дка от втория.

Спорът в настоящото производство се свежда до това правилно ли е определен размерът на еднократното обезщетение за площите от обслужващите имоти, собственост на „АНАКС“ ЕООД, попадащи в зоната на сервитутната ивица.

Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение върху процесните имоти на „АНАКС“ ООД, върху които е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:

С решението в оспорената му част Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със нарочна заповед на Кмета на Община Дългопол е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независимия оценител Злати Станев Златев, предоставена от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД с писмо вх.№ 2600- 276 от 18.10.2018 г. на Община Дългопол, като Комисията е възприела изцяло и безкритично посочените в същото заключение пазарни цени на обезщетенията, в това число – и за имотите на оспорващото дружество  „АНАКС“ ООД.

Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира, като го намира за необосновано на няколко основания. На първо място в т.1.3. от доклада към експертната оценка експертът е посочил, че същата е изготвена „на базата на извършен оглед“ като оценките за ПИ с идентификатор 20599.116.136 са за имот с НТП „изоставена орна земя“, а за ПИ с идентификатор 20599.11.39 оценката е за имот с НТП „нива“. Същевременно и двете експертизи, изготвени  в хода на настоящото съдебно производство по категоричен начин сочат, че и двата имота се ползват от собственика като регистрирано в ИАЛВ при МЗГХ лозарско стопанство. Изложеното навежда на единствения възможен извод, че оглед на място не е извършван в хода на административното производство. Това е рефлектирало върху обективността на оценката тъй като при определянето ѝ е съобразена само стойността на земята, но не и на лозовите насаждения върху сервитутната ивица. Следва да се отбележи, че определената от независимия оценител в хода на административното производство среднопретеглена пазарна стойност на 1 дка земя не се отличава съществено от тази, определена от вещото лице Ж. Б. – среднопретеглената пазарна стойност на 1 дка земя /без оглед на категорията/ и за двата имота е определена в размер на 977 лв./дка (виж таблицата към т. 3.2. от оценителсткия доклад в административната преписка), а със съдебната експертиза е определена справедливата пазарна стойност на 1 дка от ПИ с идентификатор 20599.116.136 в размер на 968,50 лв./дка, а за ПИ с идентификатор 20599.11.39 същата величина е определена в размер на 983,50 лв./дка (л. 124 от делото).

В хода на административното производство стойността на трайните насаждения върху сервитутната ивица изобщо не е съобразена при определяне размера на еднократното обезщетение, което е в разрез с приложимите материални разпоредби.

В допълнение към горното следва да се отбележи, че оценката, одобрена от Комисията, е получена при използване на само един от възможните методи за оценка – този на пазарните сравнения (аналози). За разлика от тази оценка, оценката, изработена от вещото лице инж. Ж.Н. Б. е взела предвид, както стойността на земята, попадаща в сервитутната ивица, така и стойността на намиращите се върху нея трайни насаждения – лози от  регистрирано лозарско стопанство. При определяне на обезщетението за земята експертът, работил по втората съдебнооценителска експертиза, е приложил комбиниран подход като е съчетал два метода – приходен метод (капитализиране на доходите от рента/ и нормативния метод по Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи, приет с ПМС № 118/26.05.1998 г. Горното, съчетано с ясното и точно показване в заключението на приложените източници на информация, извършените математически изчисления и използваните формули, дава по-правдива и точна картина на направените изчисления, поради което съдът кредитира именно заключението на вещото лице инж. Ж. Б.. Приема също, че начинът по който е определена справедливата пазарна стойност на паричното обезщетение от това вещо лице, най-точно отговаря на условията, поставени от законодателя за определяне на пазарни цени.

Поради изложените съображения, съдът намира, че частта от решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № 1081/08.11.2018 г. на кмета на Община Дългопол, по Протокол № 3 от 02.01.2019 г., в която е определен размерът на еднократно обезщетение за сервитут, попадащ в ПИ с идентификатор 20599.116.136 и за ПИ с идентификатор 20599.11.39, собственост на „АНАКС“ ООД, е материално незаконосъобразна. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, определеният с решението на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ размер на еднократно обезщетение относно част от посочените поземлени имоти трябва да бъде изменени както следва: за ПИ с идентификатор 20599.116.136 размерът на обезщетението следва да се увеличи от 1088,00 лв. на 3549,00 лв.; за ПИ с идентификатор 20599.11.39 размерът на обезщетението следва да се увеличи от 6774,00 лв. на 48289,00 лв.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното изявление, оспорващото търговско дружество „АНАКС“ ООД има право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съобразно намиращите се в делото доказателства дружеството е направило разноски в размер на 500 лв., от които 50 лв. държавна такса, 250 лв. за първата експертиза и 200 лв. за втората.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, ХХХІV-ти състав

 

                   Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № 1081/08.11.2018 г. на Кмета на Община Дългопол, взето с протокол № 3 от 02.01.2019 г., в частта, с която е определен размерът на еднократното обезщетение за сервитутите, попадащи в ПИ с идентификатор 20599.116.136 и за ПИ с идентификатор 20599.11.39, собственост на „АНАКС“ ООД, във връзка с изграждане на линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия ВЛ 400KV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ като увеличава размера на обезщетението за ПИ с идентификатор 20599.116.136 от 1088,00 лв. на 3549,00 лв. и за ПИ с идентификатор 20599.11.39 от 6774,00 лв. на 48289,00 лв.

ОСЪЖДА Община Дългопол да заплати на „АНАКС“ ООД  с ЕИК *********, представлявано от управителя С.С. направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин лева) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: