№ 1594
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано е след постановяването на Решение № 60298/18.08.2022 г., постановено
по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, с което е отменено Решение №
260571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 г. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за
събиране на доказателства.
Производството по горецитираното въззивно дело е образувано по въззивна жалба
вх. № 2169/19.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. Н. Б., срещу решение № 32 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело №
806/2019г. на Районен съд - Девня, с което е прието за установено, че П. К. Д., ЕГН
**********, не дължи на въззивното дружество сумата 9226.34 лв., представляваща
допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за
обект с кл. №********** и аб. №**********, за адрес на потребление гр. ****, по фактура
№********** от 14.05.2019г., на осн. чл.124, ал.1, пр.2 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.4. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
1
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от П. К. Д. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9226.34 лв.,
представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г.
до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб. №**********, за адрес на потребление гр.
****, по фактура №********** от 14.05.2019г.
Ищецът твърди, че е че е извършена проверка на средството за търговско измерване и
е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание
чл.48 ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, при липса на конкретен
измерител на отклонението, като е начислена посочената сума. Твърди, че не е присъствал
при извършване на проверката. Излага се в исковата молба, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията; не са представени доказателства за реалното
доставяне на количеството електроенергия, посочено в корекционната справка; периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 02.04.2018г. проверка е
констатирано в невизуализиран регистър 1.8.4. е отчетена 52031 кВТч ел. енергия, както и
че при съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Твърди, че проверката и
изчисляването на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия са законосъобразно
извършени в съответствие с чл.48, ал.1, б.“б“ ПИККЕ. В условията на евентуалност
обосновава становище, че сумата е дължима по общите правила на договора за продажба по
ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие
на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на
измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално
основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с
ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен
период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в
невизуализирания регистър на СТИ.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба
и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
2
От представения по делото констативен протокол № 1900926/02.04.2018г., се
установява, че служители на ответното дружество са извършили последваща техническа
проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в
БИМ за проверка, поради установен отчет в тарифа Т4 в размер на 52031 kWh.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и
изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора,
извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична
експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две
тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т4 – 52031 kWh. Същият съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 09.05.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 52031 kWh за
периода от 03.04.2017г. до 02.04.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура №********** от 14.05.2019 г.,
със същата е остойностено допълнителното количество ел.енергия в размер 9226.34 лева. Не
е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на
дружеството.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа
експертиза, видно от заключението на която е, че към момента на проверката процесното
СТИ е било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. От заключението на
СТЕ се установява, че начисляването на допълнително количество ел.енергия не е в резултат
на корекция на сметка, а съставлява реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не
се визуализира на дисплея. Установява се, че отчитането в регистър 1.8.4 е станало след
външно неправомерно софтуерно влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ.
Установява се още, че отчетеното и коригирано количество ел.енергия е възможно да се
достави, през процесния период от една година.
За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното
софтуерно препрограмиране, съобразно с указанията по чл. 294 от ГПК, дадени с Решение
№ 60298/18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, пред
настоящата въззивна инстанция е проведена комплексна съдебно-техническа и софтуерна
експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че процесният СТИ /произведен 2014г./ с фабр. №
1115031400587523 тип Carat MO2 е монтиран нов на абоната, след премината метрологична
проверка през нов, невключван в мрежата електромер. Следователно, касае се за монтиран
нов/ произведен 2014г/, невключван в мрежата електромер и на тази база може да се
извърши обоснован извод, че останалите невизуализирани тарифи Т3, Т4 и Т0 са също с
нулеви отчети. Същият е демонтиран на дата 02.04.2018г. Въздействието е резултат от
целенасочено човешко поведение. Чрез препрограмиране посредством софтуер (вероятно
Digitron) на заложената програма на процесното СТИ е променен графикът за отчитане и
натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо стандартния часови пояс за дневна и
нощна тарифи, част от часовете на денонощието (13.71часа/ден) са добавени в график,
отчитащ в тарифа Т4. В регистър Т4 може да има натрупана енергия и през деня и през
нощта, което изключва натрупаните киловатчасове да бъдат приравнени към една от
регламентираните 2 тарифи. Ако обаче Т4 се приравни към часовите зони на
3
регламентираните тарифи, резултатът е 5 часа работа в нощна тарифа и 7 часа в дневна.
Графикът за отчитане в четвърта тарифа е различен за неделя, през делничен ден има
активни 12 часа и 24 активни часа в неделя. Средно аритметичното време през което е
активна тарифата Т4 е 13.71 часа на ден. А периодът на натрупване на ел. енергия в тарифа
Т4 е засечен да започва от 02.10.2014г, т.е. три дни след монтажа му на 30.09.2014г. В
зависимост от натоварването процесното количество ел. енергия от 52031 kWh по тарифа Т4
може да се потреби и достави. Вещите лица обосновават становище, че същата не е
потребена за период от една година, а за практически целия период от 02.10.2014г. до
02.04.2018г. Следователно, отчетът в тарифа Т4 в размер на 52031kw/h е по своята същност
енергия преминала през СТИ и отчетена, но в тарифа, която не се визуализира по заводска
настройка.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова
тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване,
да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално отношение, за
въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване
на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №
60298/18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, с което на
настоящата въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на
закона, се приема, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на
установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата
доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на
дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й
следва да се ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено
по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при
липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения
на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на правилата за
договора за покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него дължи
заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 200, ал. 1, вр.
чл. 183 от ЗЗД.
От заключението на проведената при повторното разглеждане на делото комплексна
експертиза се установява с категоричност, че процесното количество 52031 kWh е
преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на потребление, като
вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в невизуализиран
4
регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет.
Гореизложената фактическа установеност, ценена във връзка със заключението на вещите
лица за липса на техническа възможност софтуерно да се нанасят показания в тарифите за
конкретния електромер, обосновава извода, че начисленото допълнително количество
електроенергия е действително потребено от абоната в периода след неговия монтаж. Макар
и с оглед заключението на вещите лица, че натрупването в „скритата тарифа“ е започнало на
30.09.2014г., респективно извън едногодишния срок на проверката, посоченото
обстоятелство е ирелевантно, тъй като стойността се дължи по общите правила на договора
за продажба на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД, което не е обвързано с
едногодишния срок на начисленията, предвиден в отменената редакция на ПИКЕЕ.
Нерегламентираното софтуерно вмешателство е направило невъзможно ежемесечното
отчитане и фактуриране на потребената електроенергия, както и установяване на точните
количества на натрупаната в регистър Т4 такава в срока по чл. 55 от ПИКЕЕ /отм./, поради
което по правилата на чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД същите се дължат изцяло, доколкото
заключението е, че могат да бъдат реално потребени през него.
Посоченият едногодишен период следва да бъде съобразен единствено при установена
с експертно заключение техническа невъзможност претендираното количество да бъде
доставено през него, като в посочения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС,
обективирана например, Решение № 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2021 г. по описа на
ВКС, III г.о., Решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2021 г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решение № 60191/22.12.2021 г.по гр. № 3651/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. В нея се
приема, че следва да бъде извършено преизчисление на стойността по реда на чл. 162 от
ГПК, само ако бъде доказана невъзможността за доставяне на претендираната стойност ел.
енергия в рамките на периода на проверката. Настоящият случай не е такъв, напротив,
установено е, че макар и количеството да надхвърля нормалното потребление на едно
домакинство за такъв времеви интервал, то същото е технически доставимо. Доколкото е
невъзможно да се определи конкретната стойност, изразходвана пред него, а правното
основание, на което се дължи претендираната сума не е обвързана от периода на проверката,
то същата е дължима на основание чл. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а
предявеният отрицателен установителен иск отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на релевирано от въззиваемия възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на
ВАдвС, възлизащ на 949.58 лева с вкл. ДДС за всяка от четирите съдебни инстанции или
общо 3798.32 лева с вкл. ДДС. В полза на страната са дължими още 500 лева за заплатен
депозит за проведената пред настоящата КСТСЕ, както и 200 лева депозит за СТЕ при
първоинстанционното разглеждане на делото. На възстановяване подлежат и заплатените от
въззивника разноски за държавни такси за разглеждане на делото пред ДРС, ВОС и ВКС от
по 184. 53 лева, или общо 553,59 лева, както и 30 лева д.т. за допускане на касационното
обжалване по делото. Предвид изложеното размерът на подлежащите на присъждане в
негова полза съдебно-деловодни разноски възлиза на общо 5081.91 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32/17.02.2020г., постановено по гр.дело № 806/2019г. на
Районен съд - Девня, с което е прието за установено, че П. К. Д., ЕГН **********, не дължи
5
на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, че П. К. Д., ЕГН **********
сумата от 9226.34 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за
период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб. №**********, за
адрес на потребление гр. ****, по фактура №********** от 14.05.2019г., на осн. чл.124, ал.1,
пр.2 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Д., ЕГН ********** срещу „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 9226.34
лв, начислена за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. без правно основание
електроенергия за обект на потребление в гр. ****, кл.№**********, аб.№**********, за
която сума има издадена фактура №********** от 14.05.2019 г.
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК ********* сумата от 5081.91 лева, съставляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6