Определение по дело №506/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 418, ал. 4 ГПК и чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5537/10.09.2012 год. oт "Б. Д." Е., със седалище в гр.София, регистрирано по ф.д. 756/1999 год. по описа на СГС, парт.№ 875, т. 16, рег.ІІ, стр.22, с ЕИК , представлявано от Главния изпълнителен директор В М С, с ЕГН * и изпълнителния директор Д Н, с ЕГН *, действащи чрез пълномощника си М Б Г, с ЕГН * - главен юрисконсулт на "Б. Д." Е. - Регионален Център гр.Б., упълномощена съгласно пълномощно със заверени подписи под рег.№ 3458/ 29.02.2008 год. и със заверено съдържание под № 3460 , том I, акт № 68 / 29.02.2008 год. от И С - помощник-нотариус при М Ш - Нотариус, вписан под № 042 на НК и с район на действие към РС -София, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Т. А. „ № З против РАЗПОРЕЖДАНЕ с № 6859 / 31.08.2012 год. постановено по ч.гр.д. № 2252 / 2012 год. по описа на РС – Б..

Със същото е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г., за вземането на "Б. Д." Е. с ЕИК и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова срещу И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "Васил Левски" № 3, вх. Б, . 5, ап. 9 и М. С. Р., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "С." № 1, вх. А, . 2, ап. З, посочено в заявлението, както и за направените от заявителя разноски, както и ДА СЕ НАПРАВИ отбелязване върху записа на заповед и върху заповедта за незабавно изпълнение за издадения изпълнителен лист. Съдът отхвърлил с атакуваното разпореждане заявлението на "Б. Д." Е., гр. С ул. "М" № 19 вх. № 5368/29.08.2012 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г. срещу Л. Г Д., ЕГН * от гр. Б., ж.к." З." № 39, .2, ап.6 и К. Р. З., ЕГН * от гр. Б., ж.к." З." № 5, .1, ап.2.

Жалбоподателят "Б. Д." Е. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на цитираното разпореждане, като намира, че не е необходимо предявяване на записа на заповед, за да се приеме, че е налице подлежащо на изпълнение вземане. Според жалбоподателя, районният съд неправилно е приел, че записът на заповед е редовно предявен за плащане чрез нотариалните покани , приложени в оригинал към делото, единствено на издателя И. К. П. и авалиста М. С. Р. и че не били представени доказателства за връчване на другите двама авалисти - Л. Д. и К. З., като нотариусът следвало да връчи нотариалните покани на последните двама по реда на ГПК.

Навеждат се доводи с частната жалба, че задължението за предявяване / като правно действие / е задължение само по отношение към издателя на записа на заповед, но не и към авалистите . Едва при неплащане от страна на издателя, следвало да се ангажира отговорността на авалистите, чийто подписи стоят до този на издателя съгласно разпоредбата на чл. 485, ал.1 от ТЗ. В този смисъл, тъй като нотариалната покана е редовно връчена на издателя, можело да се твърди , че записът на заповед считано от 20.07.2012 год. удостоверява изискуемо вземане. Записът на заповед бил редовна от външна страна ценна книга и пораждал последиците на менителничния ефект. Когато записът на заповед е издаден при предявяване за плащане, за да стане вземането изискуемо, достатъчно било ефектът да е предявен за плащане на само на главния длъжник. Ако менителничният ефект е бил предявен на главния длъжник, не било необходимо да се предявява на авалиста. Предявяването на записа не било относимо за пораждане отговорността на длъжника и менителничния поръчител /авалиста/, а било относимо към установяване момента на настъпване на изискуемостта на паричното вземане. След като изискуемостта е настъпила по отношение на главния длъжник, нямало основание да се твърди , че по отношение на авалистите не е настъпила, понеже менителничния ефект не му е предявен. В случая, когато записът на заповед е предявен за плащане на издателя , изискуемостта на документа по чл. 417 , т. 9 от ГПК настъпва по отношение на всички длъжници -издателя на записа и авалистите .

Навежда оплакване за неправилност по отношение на атакуваното разпореждане и с оглед на обстоятелството, че съдът не е индивидуализирал претендираното със заявлението вземане.

Отправя искане до съда, да отмени разпореждането на Благоевградски районен съд, а вместо него да постанови друго, с което да разпореди изпълнение по реда на чл. 417 т.9 ГПК и издаване на изпълнителен лист, както по отношение на главния длъжник и издател на записа на заповед И. П., така и по отношение на всички авалисти М. Р., Л. Д. и К. З., възприемайки изтъкнатите по-горе мотиви. Претендира сторените в това въззивно производство съдебни разноски

По допустимостта:

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК - разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване, а съгл. чл. 418, ал.4 ГПК, разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

С оглед изричното предписание на тези норми, че на обжалване подлежи само разпореждането, с което са отхвърлена в конкретния случай отчасти заявлението и молбата на Б. Д. Е., по арг. на тази разпоредба, липсва интерес и е налице недопустимост на постъпилата частна жалба срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 6859/31.08.2012 год. постановено по ч.гр.д. № 2252 / 2012 год. по описа на РС – Б., в частта му, касаеща издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г., за вземането на "Б. Д." Е. с ЕИК и със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "М" № 19, представлявано от В С срещу И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "ВЛ" № 3, вх. Б, . 5, ап. 9, и М. С. Р., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "С." № 1, вх. А, . 2, ап. З, посочено в заявлението, а именно за сумата от 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юрисконсултско възнаграждение, и е разпоредено да се НАПРАВИ отбелязване върху записа на заповед и върху заповедта за незабавно изпълнение за издадения изпълнителен лист. Съдът ще прекрати производството по делото в тази му част.

Недопустимо е страната да атакува мотивите на същото в тази му част, тъй като я удовлетворява като резултат / в тази връзка и т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК /.

Частната жалба подлежи на разглеждане в частта и срещу атакуваното разпореждане, с което районният съд е отхвърлил заявлението на "Б. Д." Е., гр. С ул. "М" № 19, вх. № 5368/29.08.2012 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г. срещу Л. Г Д., ЕГН * от гр. Б., ж.к." З." № 39, .2, ап.6 и К. Р. З., ЕГН * от гр. Б., ж.к." З." № 5, .1, ап.2.

Съдът, като прецени редовността на жалбата в тази и част, съгласно изискванията на чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени становището на частния жалбоподател, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на "Б. Д." Е., гр. София против И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "В" № 3, вх. Б, . 5, ап. 9, М. С. Р., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "С." № 1, вх. А, . 2, ап. З, Л. Г Д., ЕГН * от гр. Б., ж.к."3" № 39, .2, ап.6 и К. Р. З., ЕГН * от гр. Б., ж.к."3" № 5, .1, ап.2, въз основа на запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б., в размер на сумата от 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението е приложен в оригинал записа на заповед, нотариалната покана за плащане, отправена до всеки от длъжниците; удостоверенията на нотариуса за връщане в цялост на поканите, адресирани до Л. Д. и К. З. и обратните разписки за връчване.

Първоинстанционният съд , със заповед по чл. 417 ГПК и след постановяване на атакувания съдебен акт е разпоредил длъжниците И. К. П. иМ. С. Р. СОЛИДАРНО да заплатят на кредитора "Б. Д." , сумата от 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Районният съд ПОСТАНОВИЛ незабавно изпълнение на заповедта както и да се издаде изпълнителен лист. Посочил, че вземането произтича от Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б. и предявен за плащане на И. П. на 12.07.2012 г., а на М. Р. – на 13.07.2012 г.

С атакуваното разпореждане първостепенният съд отхвърлил заявлението за горното парично задължение по отношение на авалистите по записа на заповед - Д. и З..

Разгледана по същество, съдът намира постъпилата жалба за неоснователна в тази и част.

При така установените факти, ОС Б. направи следните правни изводи:

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК е формално и едностранно. В това производство, съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представеното със заявление несъдебно изпълнително основание.

С оглед характера на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, въззивният съд следва да провери дали към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложен в оригинал някой от актовете по чл. 417 ГПК – в случая - ,,запис на заповед”, дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. от чл. 418, ал. 2 ГПК/.

Доколкото във въззивната частна жалба са наведени доводи, че представената запис на заповед не отговаря на законоустановеното съдържание, съдът констатира, че депозираният документ – „запис на заповед” съдържа всички реквизити посочени в чл. 535 ТЗ, а именно:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари –

15 468 лв.;

3. падеж – на предявяване, без протест и без разноски; Допълнително издателят е посочил, че предявяването следва да се извърши в срок до 07.08.2014 г..

4. място на плащането – посочено като: гр.Б. на предявяване;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – Б. Д. Е., чрез ФЦ Б.;

6. дата и място на издаването – 05.07.2006 г. в гр.Б.;

7. положен е подпис на издателя и авалистите, поели задължение при условията, при които е поето.

Настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. До този извод е стигнал и първоинстанционния съд, който напълно оправдано е уважил подаденото заявление по отношение на лицата, на които е предявен надлежно записа на заповед и е издал атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на тези лица, тъй като се е уверил в наличието на законовите предпоставки.

Падежът, определен от страните "на предявяване", съгласно чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 и чл. 487, ал. 1 ТЗ, означава, че ценната книга е платима с представянето й за плащане в срок до една година от издаването й, но издателят може да определи и по-къс, или по-дълъг срок. По представения запис на заповед издателят е определил по-дълъг срок за предявяване – до 07.08.2014 г., като преди тази дата е постъпило искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Банката е подготвила нотариална покана относно предявяване на записа на заповед за плащане, преди деня предвиден от издателя и задължението по него да е станало изискуемо. Падежът на задължението е определен съобразно разпоредбите на чл. 487, ал. 1 от ТЗ - на предявяване с определен по-дълъг срок . При извършването на проверката за изискуемост на задължението, настоящият състав на ОС Б. счита, че срокът за предявяване е уговорен в съгласие с изричната и ясна разпоредба на чл. 487, ал. 1, предложение трето от ТЗ, която изрично допуска издателят да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв, уреден в предложение първо. Предявяването е извършено чрез връчване на 12.07.2012 г. на издателя И. П. и на 13.07.2012 г. на авалиста М. Р. /удостоверено по надлежния ред от нотариус/ на нотариална покана в срока за това, уговорен в самата запис на заповед.

Има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в Решение № 740 от 18.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2001 г., V г. о. ; Решение № 1046 от 21.07.2009 г. на САС по гр. д. № 1215/2008 г., ГК, 4-ти с-в ; определение № 813/30.11.2009 г. по ч. т. дело № 868/2009 г. на ВКС, определение № 776/05.11.2010 г. по ч. т. дело № 733/2010 г. на ВКС ; Определение № 203 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2010 г., II т. о., ТК ; Определение № 479 от 20.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 1026 от 22.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 946/2010 г., II т. о., ТК ; Определение № 199 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 1021/2010 г., II т. о., ТК и др., която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане, за да направи вземането изискуемо.

Предявяването за плащане всъщност е покана за изпълнение на поетото още с подписването на записа на заповед от издателя му задължение за плащане. Предявяването за плащане може да бъде извършено и неформално при запис на заповед издаден без протест в законния едногодишен или определен съобразно чл. 487, ал. 1 ТЗ друг срок, като има за цел да определи падежа на задължението по менителничния ефект, т. е. да направи вземането изискуемо. Тъй като липсват доказателства за предявяване на записа на заповед на авалистите Л. Д. и К. З., вземането по него не е станало изискуемо по отношение на тези лица.

Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице /хонорат/. За разлика от договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект или върху прикрепен към него лист /алонж/. Ето защо, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото /главното/ задължение по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го обезпечава. Това изискване за формата на авала е с оглед неговата действителност и инкорпорирането му в документа, с който се поражда менителничното задължение, не му придава характера на едно и също задължение, съответно на една и съща сделка.При записа на заповед не се поставя въпросът за приемане, защото при него издателят с подписването на ефекта поема задължение за плащане на посочената парична сума както спрямо поемателя, така и спрямо всеки друг кредитор - джиратар по ценната книжа.Менителницата е нареждане за плащане, а записът на заповед е обещание за плащане. Нареждането за плащане е адресирано до трето лице-платец, докато при записа на заповед няма платец. При него издателят поема задължението да плати. Следователно по отношение на записа са неприложими правилата за акцепта. Затова, при него не може да има предявяване на ефекта за приемане. Задължаването на прекия длъжник при записа на заповед става със самото му издаване. Когато авалистът обезпечава задължението на ищеца, не е необходимо приносителят да предяви за приемане ефекта, за да може да реализира отговорността на авалиста, но предявяване на ефекта за плащане на последния, според настоящия съдебен състав - е необходимо.

В случая, са представени от заявителя доказателства, че е предявил записа на заповед за плащане на издателя на същата и един от авалистите, и следователно вземането по него е станало изискуемо по отношение на тях. Настоящият съд приема, че заявителят Б. Д. Е. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане само срещу издателя П. и авалиста Р., като прави и извод, че след като падежът е определен по реда на чл. 487, ал. 1, пр.3 ТЗ и ефектът е предявен, вземането му е изискуемо и документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение на тези двама длъжници.

Записът на заповед обаче, въз основа на който е поискано издаване на съдебно изпълнително основание срещу авалистите, е издаден с падеж на предявяване, като е посочен и срок за предявяване за плащане. Настоящият съдебен състав след като прие, че това придава на предявяването значение на условие за настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, намира, че не е настъпила изискуемостта на вземането по отношение на авалистите Д. и З. и РС Б. правилно е отхвърлил заявлението по отношение на тях за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по реда на чл. 417 т.9 ГПК. Нотариусът не е изпълнил докрай вменените му правомощия по чл. 50 ЗННД по отношение на тези лица.

Крайният извод, който прави настоящият съд е, че кредиторът разполага с различно материално право срещу всеки от длъжниците и осъществяването на фактите, от които следва изискуемост на задължението срещу един от длъжниците /както е в случая – на издателя/, не прави изискуемо задължението на другите задължени лица – авалисти.

Съдът намира и другото наведено оплакване на частния жалбоподател за неправилност на атакуваното разпореждане, а именно, че в същото не е посочено вземането като реквизити – за неоснователно. Липсата на точно описание на претендираното вземане не опорочава издадения съдебен акт, доколкото в издадените заповед за изпълнение въз основа на това разпореждане и изпълнителен лист по отношение на солидарно задължените П. и Р., вземането е индивидуализирано, така както е посочено със заявлението, а именно: за сумата от 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юристконсултско възнаграждение. Следва да се посочи и че основание за принудително изпълнение е всъщност заповедта за изпълнение / арг. на чл. 404 т.1 ГПК/.

Не съществува неяснота в постановеното от първостепенния съд разпореждане, че именно за посоченото по-горе вземане е отхвърлено заявлението по отношение на авалистите Л. Д. и К. З..

По изложените съображения, се налага изводът, че депозираната частна жалба в тази и част се явява неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на Районен съд Б. следва да бъде потвърдено в тази му част.

С оглед изхода на делото, не се следват разноски на частния жалбоподател.

Водим от горното, Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПОСТЪПИЛАТА ЧАСТНА ЖАЛБА НА "Б. Д." Е., със седалище в гр.С регистрирано по ф.д. 756/1999 год. по описа на СГС, парт.№ 875, т. 16, рег.ІІ, стр.22, с ЕИК представлявано от Главния изпълнителен директор В М С, с ЕГН * и изпълнителния директор Д Н Н, с ЕГН *, действащи чрез пълномощника си М Г с ЕГН * - главен юрисконсулт на "Б. Д." Е. - Регионален Център гр.Б., упълномощена съгласно пълномощно със заверени подписи под рег.№ 3458/ 29.02.2008 год. и със заверено съдържание под № 3460 , том I, акт № 68 / 29.02.2008 год. от И С - помощник-нотариус при М Ш - Нотариус, вписан под № 042 на НК и с район на действие към РС -София, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Т. А. „ № З против РАЗПОРЕЖДАНЕ с № 6859 / 31.08.2012 год. постановено по ч.гр.д. № 2252 / 2012 год. по описа на РС – Б., в частта, касаещо издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г., за вземането на "Б. Д." Е. с ЕИК и със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "М" № 19, представлявано от В С срещу И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "В Л" № 3, вх. Б, . 5, ап. 9, и М. С. Р., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. "С." № 1, вх. А, . 2, ап. З, посочено в заявлението, а именно засумата от 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и е разпоредено да се НАПРАВИ отбелязване върху записа на заповед и върху заповедта за незабавно изпълнение за издадения изпълнителен лист И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по това въззивно частно гр. д.№ 826/2012 г. по описа на ОС Б. по отношение на постъпилата частна жалба срещу посочената по-горе част на атакуваното разпореждане № 6859 / 31.08.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 2252 / 2012 год. по описа на РС – Б..

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ с № 6859 / 31.08.2012 год. постановено по ч.гр.д. № 2252 / 2012 год. по описа на РС – Б., в частта, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на "Б. Д." Е. с ЕИК и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "М" № 19, представлявано от В М С за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед от 05.07.2006 г. срещу авалистите Л. Г. Д., ЕГН * от гр. Б., ж.к."З." № 39, .2, ап.6 и К. Р. З., ЕГН * от гр. Б., ж.к." З." № 5, .1, ап.2 за сумата, посочена със заявлението в размер на 12 066.54 лв. /дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи част от парично задължение в общ размер на 15 468.00 лева дължима по Запис на заповед, издаден на 05.07.2006 г. в гр. Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК-29.08.2012г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 241.33 лв. - внесена държавна такса и 491.33 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: