О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260300 Година 2020,02.09. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На втори септември Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………
Съдебни
заседатели:..……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
гражданско дело номер 1287
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищцата Г.К.Р. ***,действаща със съгласието на своя баща К.Д.Р., чрез пълномощника адв. П.В. с адрес ***, офис 6 е поискала от съда с исковата си молба да бъде освободена от изпълнението на задължението да заплати държавна такса и разноски за производството по настоящото дело. Твърди, че не разполага с достатъчно средства за заплащането им. Представя,включително и в изпълнение на указания на докладчика по делото декларации,уточнения с молба ,както и писмени доказателства.
Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителката, данните по делото и представените доказателства и декларации,намира следното:
По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за доходите на лицето и на неговото семейство,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства,съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса и очакваните разноски. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.
В настоящия случай дължимата от ищцата държавна такса за настоящата първа инстанция е в общ размер от 4174,28 лв.,като претенциите на ищцата са две – част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4357,10 лв.,които вреди са резултат от деликт-пътнотранспортно произшествие, което няма данни към настоящия момент да е признато с влязла в сила присъда за престъпление.Отправени са доказателствени искания за осъществяване на две експертизи-съдебно автотехническа и комплексна съдебно-медицинска и психологична експертизи за доказване на исковите претенции.Обичайният размер на възнагражденията на вещи лица за такива експертизи е в общ размер до около 800 лв. При това положение не са налице основания по чл.83,ал.1,т.4 на ГПК за констатация,че ищцата е освободена по силата на закона от задълженията да заплати такси и разноски за настоящото производство.Следователно искането по ал.2 на чл.83 от ГПК е допустимо.
Видно от писмените доказателства, приложени от ищцата , тя е родена през 2002 год., следователно към настоящия момент е на възраст-ненавършени 18 години.От приложените доказателства е видно,че не е семейна,живее в едно домакинство с малолетната си сестра-6-годишна , и майка си от около две години.От приложената служебна бележка на лист 66 е видно,че е редовна ученичка в 11 клас през учебната 2019/2020 год. в ПГСАГ „Кольо Фичето“ и е на индивидуален план Декларира,че не работи по трудово правоотношение,както и че не получава доходи от други източници.Представя доказателства за сключен преди претърпяното ПТП през м. октомври 2019 год. трудов договор от 03.06.2019 год. с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя и срок за предизвестие за прекратяване от 30 дни за работа като барман с работно време 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 280 лв. Декларира,че не притежава имуществени права.Видно от декларациите на родителите й,както и от останалите представени доказателства,родителите й никога не са сключвали граждански брак,като от около две години живеят и разделени,като с утвърдено от Районен съд Бургас споразумение от м. септември 2018 год. по чл.127 от СК,са постигнали съгласие родителските права по отношение на Г. и сестра й да се упражняват от майка им,местоживеенето на двете деца да се определя по местоживеенето на майка им,като на баща им К.Р. е определен режим на лични отношения и той се е задължил да заплаща месечна издръжка на всяко дете както следва:на Г. по 200 лв. месечно,начиная от 26.07.2018 год.,а на София-по 150 лв. месечно от същата дата до настъпване на причини за изменяване или прекратяване на издръжката.Издръжките са безусловни,тъй като се касае до ненавършили пълнолетие деца.Г.,заедно със сестра си и майка си живеят в жилище под наем в град Бургас от 10.04.2019 год.,като договорът за наем е за една година при месечен наем от 300 лв.,в който не се включват разходите ,свързани с нормалната експлоатация на имота,като ток,вода,почистване и други.
Майката на Г. работи в детска градина в района на комплекса,в който се намира наетото жилище,което домакинството обитава,като получава средно месечно възнаграждение и доходи по социална програма в размер на 454,16 лв. нетно,а 584 лв. брутно.Майката на Г. ,също така,притежава по наследство ½ ид. част от къща в кв. Сарафово на гр.Бургас с площ от 80 кв.м. ,която не се обитава,тъй като има необходимост от извършване на ремонтни дейности,както и два леки автомобила,единият от които получен безвъзмездно:1/2 ид.ч. по наследяване и ½ ид.ч. по дарение от брат й и не се управлява,а другият е закупен със средства предоставени й от баща й преди за почине.Моника Асеникова декларира липса на други доходи,извън посочените по-горе,както и на друго имущество или имуществени права извън посочените по-горе.Декларира и представя доказателства за сключен през 2019 год. във връзка с нуждите на детето Г. договор за заем ,в който изрично е записано,че заемната сума от 7000 лв. е предадена в брой преди подписване на договора,въпреки,че преди това се съдържат изявления за обещание за сключване на договор за заем.Видно е също така,че лихва по заема не е уговорена,връщането му е с договорен гратисен период от 6 месеча,и е прието да се извършва на равни месечни вноски до 01.11.2022 год. или по 233 лв. месечно.
Бащата на Г. притежава в съсобственост на основание наследяване от родителите си и заедно с брат си, жилище което и обитава.Декларира,че притежава лек автомобил,който е стар и не се управлява.Работи по трудово правоотношение в ЦСМП-Бургас като получава средно месечно възнаграждение и доходи по социална програма в размер на 1068,80 лв. нетно,а 1377 лв. брутно.Няма данни да има други доходи или имущество,извън посочените по-горе,нито задължения за издръжка към други ненавършили или навършили пълнолетие лица по закон или по договор.Декларира разход в размер на 150 лв. за лечение на дъщеря си Г. ,пострадала при ПТП.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,а и от петитума на исковата молба,възнаграждение на адв. П.В. не е договорено,а е посочено,че процесуалното представителство се осъществява в хипотезата на чл.38 вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата-на материално затруднено лице,като е поискано осъждане с решението на ответника да заплати на адвоката дължимото възнаграждение.
При горната фактическа обстановка съдът намира,че искането за освобождаване от държавна такса и разноски за настоящото първоинстанционно производство следва да бъде отчасти уважено,като ищцата бъде освободена от задължението да заплати държавна такса за делото,но в нейна тежест следва да останат част от разноските по производството за възнаграждения на вещи лица по поисканите експертизи,които ще бъдат евентуално допуснати за установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства.Действително имущественото състояние на ищцата и нейните родители не позволява поемане на разходите за държавна такса дори за една инстанция в размер на 4357,10лв.,но баща й,дължащ й издръжка безусловно, разполага с парични средства,които му позволяват да покрие част от разноските за експертизи в общ размер от 400 лв.При нетен месечен доход от 1068,80 лв.,след приспадане на дължимата месечна издръжка от 350 лв.,месечната сума от 650 лв., с която бащата разполага,му позволява еднократен разход в хода на делото в общ размер от 400 лв. за покриване на част от възнагражденията на вещите лица.
При това положение искането е частично основателно и следва отчасти да се уважи в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал. 2 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСВОБОЖДАВА
молителката -ищца Г.К.Р. *** с пълномощник и съдебен адресат адв. П.В. с адрес ***,офис
6 от задължението за заплащане на държавна такса за настоящото производството,както и от задължението да заплати част от разноските
за настоящото първоинстанционно
производство за възнаграждения за вещи
лица по съдебни експертизи над сумата от
400 лв.,като искането за освобождаване от задължението да заплати част от
разноските за настоящото първоинстанционно производство за възнаграждения за вещи
лица по съдебни експертизи и за сумата
от 400 лв. ОТХВЪРЛЯ.
Определението ,в частта,с която е отхвърлено отчасти искането за освобождаване от заплащане
на разноски за производството по настоящото дело,подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение от ищцата чрез пълномощника,а
в останалата част е окончателно.
Съдия: