Решение по дело №1314/2017 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2018 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20177260701314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№729

18.10.2018 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.А

Секретар: Йорданка П.а………………………………………………………………….

Прокурор:………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от  съдия  Д.а  административно дело №1314 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от З.М.С. ***, против Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Хасково,  с искане за прогласяването й като нищожна и Мълчалив отказ на Директора на ОД на  ДФ“Земеделие“, гр. Хасково, сформиран по подадено искане с вх.№ 01-260-6500/20047 от 31.10.2017г. да бъде заличен от регистъра на тютюнопроизводителите  .

С жалбата се моли да бъде обявена нищожността на оспорената заповед. Твърди се, че оспорващият не е бил тютюнопроизводител, не е получавал премии за тютюнопроизводство, не е сключвал договори за изкупуване на тютюн, не е упълномощавал когото и да било за горното, за което се позовава и на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.07.2016 г. на Районна прокуратура – Златоград. Поддържа се възражение, че оспорващият е спазил всички изисквания на процедурата. При хипотезата, че единственото основание за отказ от подпомагане, цитирано в Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково, отпаднало като правно основание, т.е. в хипотезата на липса на регистрация на оспорващия във фонд „Тютюн“, оспорената заповед следвало да се счита за нищожна. По подробно изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен оспореният мълчалив отказ на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ гр. Хасково  да заличи регистрацията на оспорващия в регистъра на тютюнопроизводителите , и съответно бъде обявена нищожността на регистрацията на оспорващия във фонд „Тютюн“, както и  да бъде обявена нищожността на Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Хасково, като  бъдат дадени указания на АО да извърши необходимите действия по разглеждане на заявлението му ИД 26/06/1/0/01296 и да бъде финансово подпомогнат проекта му, по който работи.  Претендира разноски.

С определение на съда от 05.01.2018г. оспорването на З.М.С. против Мълчалив отказ на Директора на ОД на  ДФ“Земеделие“, гр. Хасково, сформиран по подадено искане с вх.№ 01-260-6500/20047 от 31.10.2017г. да бъде заличен от регистъра на тютюнопроизводителите, като недопустимо е оставено без разглеждане и производството в тази му част е прекратено. Със същото определение жалбата в частта  й с която се оспорва като нищожна  Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Хасково е приета за допустима, като е отхвърлено възражението на ответника в тази насока.

Определението в прекратителната му част е влязло в законна сила на 24.01.2018г.

Ответникът – Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково, чрез процесуален представител  оспорва жалбата насочена срещу Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Хасково и  моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за подпомагане с уникален идентификационен № 26/06/1/0/01296 от 20.07.2015г., жалбоподателят З.М.С. кандидатствал пред Разплащателна агенция при Министерство на  земеделието и храните, за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. Заявено е растениевъдство – костилкови овощни видове (череша); други (угари/други) в с. Константиново, общ. Симеоновград, обл. Хасково.

Към заявлението за подпомагане са приложени регистрационна карта на земеделския производител (л.48), анкетна карта за регистрация на земеделски производител (л.49-50), ведно с анкетен формуляр (л.51-54), бизнес план. Представен е още и договор за наем на недвижим имот от 20.04.2015г., както и анекс №1 към същия договор. Представени са и други документи – удостоверения от ТД на НАП – Пловдив, декларации и др.

С Уведомително писмо  изх. №01-260-6500/717/02.11.2015г. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково, жалбоподателят е уведомен, във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с идентификационен №26/06/1/0/01296 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР (2014-2020г.), че при извършване на проверки по отношение на представените към заявлението документи, заявени данни и посочени факти са установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, конкретно изброени в 3 точки, като в т.3 е посочено следното: „Установено е, че сте регистриран като тютюнопроизводител през 2004г., т.е. вие сте започнали да стопанисвате земя с цел производство на земеделска продукция по-рано от 18 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане“. С писмото е указано, че в срок до 10 работни дни от получаване на същото, С.  трябва да представи описаните в писмото документи, необходими за отстраняване на констатираните пропуски, включително и за удостоверяване верността на заявените от него данни и посочени факти, като по т.3 са изискани писмени обяснения, придружени с доказателствени документи относно регистрацията му като тютюнопроизводител през 2004г.

Във връзка с горното, от З.М.С. е представен писмен отговор, заведен в ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково с вх. №01-260-6500/717#3/23.11.2015г., към който са приложени документи, като по т.3 е приложено копие от жалба и обяснение до ДФЗ(л155-158). От същите е видно, че С. е декларирал, че никога не се е регистрирал като тютюнопроизводител – нито през 2004г., нито по-късно. Регистрирането му било извършено без негово знание и без да изявил воля за това. Посочил, че тази регистрация била извършена чрез фалшификация, за която ще сезира Прокуратурата на Република България. Следвало да се има предвид, че никога не притежавал площи, на които да може да отглежда тютюн, не сключвал договори за аренда на такива площи и не обработвал такива. Посочил също, че регистрирането му като тютюнопроизводител през 2004г. и вписването му в съответните регистри станало без да изявил воля за това и било в резултат на злоупотреба. Не можел да представи каквито и да е документи за регистрирането си като тютюнопроизводител, тъй като не разполагал с такива и не подписвал такива документи.

До Министъра на земеделието и храните, с копие до Директора на ДФЗ-РА, е изпратена Декларация от кандидати по програма 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР за периода 2014-2020г., получена на 08.12.2015 г. и подписана от 10 земеделски производителя (сред които и З.М.С.), които изрично заявяват, че никога не са подавали документи за регистрация като тютюнопроизводители и не са се регистрирали като такива. С Декларацията се настоява да бъде извършена проверка по случая и да бъде разпоредено лицата да бъдат заличени от въпросния регистър на Фонд „Тютюн“.

На 15.04.2016г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково е издал оспорената Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г., с която, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, във връзка с чл.25, ал.1, т.4, предл.второ, във връзка с чл.27, ал.1, т.2 във връзка с чл.5, ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка „6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., обн. , ДВ, бр.40 от 02.06.2015г. и Заповед №03-РД/1404 от 23.07.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на З.М.С. с ИД № на проекта: 26/06/1/0/01296. Като фактическо основание за отказа е посочено, че съгласно установените от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията от 17 юли 2014г. принципи за контрол при административните проверки, за кандидата З.М.С. е установено следното: На 20.07.2015г. кандидатът З.М.С. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства  и предприятия“ с ИД № на проекта: 26/06/1/0/01296. След извършване на административни проверки по подадения проект, се установило, че кандидатът е регистриран като тютюнопроизводител през 2004г. Съгласно извършена допълнителна справка в Регистър „Тютюн“ за 2004г., е установено, че  З.М.С. има премиран и изкупен тютюн – 1395 кг, както и изплатена премия на стойност 3250,60 лв. по открита на негово име и с негови данни сметка в ДСК – Неделино. За 2005г. е установено, че също има премиран и изкупен тютюн в размер на 488,00 кг, с премия на стойност 1268,80 лв.  Посочено е, че съгласно чл.5 ал.4 от Наредба №14/28.05.2015г. условията по ал.2, т.1 и 2 се считат за изпълнени, когато заявлението е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал.2, т.1 и 2 събития, а именно: „Към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата: трябва да са регистрирани за първи път, като земеделски стопани и да са започнали да отглеждат животни в собствен животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция“. Посочено е също, че за З.М.С. е установено, че е стопанисвал земя с цел производство на земеделска продукция, в случая тютюн, за който е получил парични премии, по-рано от 18 месеца от датата на подаване на заявление за подпомагане. С оглед на изложената фактическа обстановка и на основание чл.5, ал.4 от Наредба №14/28.05.2015г. ДФЗ отхвърля подаденото заявление и постановява отказ за финансиране.

Заповед № 03-260-РД/149/15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Хасково  е съобщена на жалбоподателя с уведомително писмо изх. № 01-260-6500/200 от 15.04.2016г. по описа на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Хасково. Доколкото от приложеното по делото известие за доставяне с № ИД PS 6300 00NFZ7 Y   не е била видна датата на получаване на  писмото,  от Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр. Хасково  е изискана справка за датата на получаване на процесното писмо. С писмо рег. № 1817/28.04.2016г. по описа на  „Български пощи” ЕАД(л.191),  Ръководителят на Областна пощенска станция гр. Хасково е уведомил Директора на ДФ „Земеделие” гр. Хасково, че пратката с посочения № била доставена лично на получателя на 22.04.2016г.

По жалба на З.М.С. срещу Заповед №03-260-РД/149/15.04.2016г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково  в АдмС-Хасково е било образувано адм.дело № 753/2017г. по описа на съда.  С  Определение от 12.07.2017г. по адм. д. №753/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът е оставил без разглеждане оспорването на З.М.С. ***, срещу Заповед №03-260-РД/149/15.04.2016г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково и е прекратил производството по адм. д. №753/2017г. по описа на Административен съд – Хасково. С Определение №11925/10.10.2017г. по адм. д. 9900/2017г. по описа на Върховен административен съд на Република България определението на АдмС-Хасково е оставено в сила.   

 Жалбата  въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство е подадена на  23.11.2017г.  чрез  ДФ“Земеделие“ .  

              По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. В заключението вещото лице е дало подробен отговор на поставените въпроси. По въпрос 1, вещото лице е посочило, че в заявката (до Фонд „Тютюн“) необходимите им за договаряне и изкупуване количества не са разпределени по тютюнопроизводители и по тази причина няма данни, касаещи жалбоподателя З.М.С. или други отделни тютюнопроизводители за разпределени количества тютюн по типове, произходи и сортове. В заключението е цитирана разпоредбата на чл.5, ал.7 /отм./ от ЗТТИ и е посочено, че обобщените данни за заявените по ал.6 количества тютюни представени от кметовете на общините във Фонд „Тютюн“ са за цялата община (в случая Община Неделино). По въпрос 2 вещото лице е посочило, че от Община Неделино не било представено заверено копие от Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн, воден в Община Неделино, в частта му за регистрираните тютюнопроизводители до 20 февруари 2004г. (съгласно чл.6(1) от ЗТТИ) или поне в частта му за регистрацията на  З.М.С. като тютюнопроизводител. Причината за това била, че такъв регистър в общината не е воден или е бил унищожен. По тази причина вещото лице не можело да посочи вписани данни за З.М.С. в Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн за периода 2004г. По идентични съображения вещото лице не можело да посочи вписани данни за З.М.С. в коментирания регистър и за периода 2005г. Освен това, в регистъра не трябвало да бъде регистриран като тютюнопроизводител З.М.С., който към 20 февруари 2004г. не бил пълнолетен. Вещото лице е посочило, че от предоставените му документи и материали от ДФ „Земеделие“ установил вписаните данни в регистъра на Фонд „Тютюн“ за З.М.С.. В Електронния регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн на Фонд „Тютюн“ за 2004г., в частта му за регистрацията на З.М.С. били вписани данни, подробно описани от вещото лице в заключението. В Електронния регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн на Фонд „Тютюн“ за 2005г., в частта му за регистрацията на З.М.С. също били вписани данни, подробно описани от вещото лице в заключението. По въпрос 3, вещото лице подробно е описало чрез какви документи, регламентирани в ЗТТИ и ППЗТТИ се установяват вписаните обстоятелства в Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн, водени в общините и Електронния регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн на Фонд „Тютюн“ за съответната година. По въпрос 4, вещото лице е посочило, че съгласно чл.6, ал.2 от ЗТТИ, Кметът на общината определя длъжностно лице, което води Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн. Определеното от кмета длъжностно лице вписвало данните в Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн при представяне на документите, подробно описани в заключението. По въпрос 5, вещото лице е посочило, че не съществуват данни или оригинали (копия) в регистрите на тютюнопроизводителите и в архивите на Община Неделино и Фонд „Тютюн“ относно подадено заявление за регистрация като тютюнопроизводител от З.М.С. за периода 2004г.-2005г. пред Община Неделино, съобразно чл.5, ал.6 /отм./ от ЗТТИ за производство на тютюн по количество, тип, произход и сорт. Не съществуват данни или оригинали (копия) в регистрите на тютюнопроизводителите и в архивите на Община Неделино и Фонд „Тютюн“ относно издадено от Община Неделино и получено от З.М.С. за периода 2004г.-2005г. удостоверение за регистрация като тютюнопроизводител с вписаната квота за производство на тютюн. Вещото лице е посочило също, че съществуват данни в регистрите на тютюнопроизводителите и заповеди на Кмета на Община Неделино по чл.5 (3) за периода 2004г. – 2005г., както подробно е описано в заключението. Посочено е, че не съществуват данни или оригинали (копия) в регистрите на тютюнопроизводителите и в архивите на Община Неделино и Фонд „Тютюн“ относно заповедите за определяне на комисия по чл.5 (9) от ЗТТИ, която извършва до края на юли проверка на разсадените от регистрираните тютюнопроизводители площи и дава заключение относно спазването на квотите за производство на тютюн и които резултати в срок до 15 август се изпращат във Фонд „Тютюн“. Вещото лице е посочило също, че не съществуват данни или оригинали (копия) в регистрите на тютюнопроизводителите и в архивите на Община Неделино и Фонд „Тютюн“ относно протоколите и справките на определена със заповед комисия по чл.5 (9) от ЗТТИ, която извършва до края на юли проверка на разсадените от регистрираните тютюнопроизводители площи и дава заключение относно спазването на квотите за производство на тютюн и които резултати в срок до 15 август се изпращат във Фонд „Тютюн“. В заключението е отразено, че не съществуват данни или оригинали (копия), както и Регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн по образец съгласно Приложение 1, воден в Община Неделино, включително и в частта му за регистрацията на З.М.С. като тютюнопроизводител за периода 2004г. – 2005г. Вещото лице е посочило, че в Електронния регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн на Фонд „Тютюн“ съществуват данни за З.М.С. за периода 2004г., съответно за периода 2005г., така, както подробно е описано в заключението. Посочено е също, че данни в регистрите на тютюнопроизводителите по образец съгласно Приложение 1 по чл.6 (1) от ЗТТИ за З.М.С. и към днешна дата са еднакви с данните периода за 2004г. – 2005г.

В съдебно заседание вещото лице прави допълнителни пояснения във връзка с представеното заключение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

           Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта.   С оглед възражението на ответника за недопустимост на жалбата и въпреки, че с определението за насрочване 05.01.2018г. съдът е изложил доводи за допустимост на същата, все пак намира за необходимо да посочи повторно следното: Процесната заповед се оспорва само с доводи за нищожност. Съгласно разпоредба на чл. 149, ал.5 от АПК в тези случаи оспорването не е ограничено със срок във времето.  В чл. 177, ал.2 от АПК  е предвидено  решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, да е пречка за оспорването му както като нищожен, така и на друго  основание.   Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че  същият административен акт -Заповед № 03-260-РД/149 от 15.06.2016г. на Директора на ОД на ДФЗ-Хасково е бил обжалван и преди пред АдмС-Хасково, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Образуваното във връзка с това обжалване адм. дело № 753/2017г. по описа на съда, е било прекратено с определение на съдията  докладчик от 12.07.2017г., на основание чл. 159, т.5 от АПК(просрочие на жалбата) и  е влязло в законна сила на 10.10.2017г.  Следователно  в случая нормата на чл. 177, ал.2 от АПК     е неприложима. Това е така,  тъй като тя касае само хипотезите при които е проведен  контрол за законосъобразност на обжалваният акт, който е приключил с акт по същество, с който оспорването е отхвърлено, а определението на съда,  с което жалбата срещу заповедта е оставане без разглеждане, като недопустима,   не представлява акт по същество на спора и при постановяването му съдът не проверява законосъобразността и валидността на акта на основанията визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК. В този смисъл е  трайната практика на касационната инстанция изразена в Решение № 9307 от 28.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 3714/2016г. II отд., Определение № 507 от 16.01.2017г. на ВАС по адм. дело № 14554/2016г. на ВАС II отд, Определение № 12925 от 30.11.2016г. на ВАС по адм. дело № 9682/2016г. II отд , която настоящият съдебен състав изцяло споделя.

              По тези съображения  съдът намира , че жалбата  с  която се оспорва Заповед № 03-260-РД/149 от 15.06.2016г. на Директора на ОД на ДФЗ-Хасково, с искане за прогласяването й като нищожна  е  допустима.   Разгледана по същество е неоснователна.          

   Следва да се посочи, че доколкото в случая  жалбата  е подадена след изтичане на срока по чл.  197  от АПК, то е преклудирана възможността за  проверка от страна на съда  дали акта страда от порок налагащ отмяната му, като съдът може да извърши  преценка  на същия само с оглед  наличие на основания за прогласяването му за нищожен. В тази връзка съда намира следното:

   Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК,  води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или  унищожаемост, следва да се изхожда от  това дали нарушението на изискването за валидност  е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен.  Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган –било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен.  Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.  Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. 

Съдът намира, че в случая не се установява  наличието на  основания за обявяване нищожността на  обжалваният акт.

  В случая заповедта, която се претендира да е нищожна е издадена от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд“Земеделие“, гр. Хасково.

Обществените отношения, свързани с прилагането   на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители- чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а ал. 1 т. 1 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ е Разплащателната агенция.  В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП,  изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.  Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно  ал. 3 и ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП  Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №  03-РД/1404 от 23.07.2015г. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на  директорите на областните дирекции на Държавен фонд“Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност ,  правомощията  вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане , подадени по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и да преразглеждат издадени заповеди при условията на чл.91, ал.1 от АПК.

С процесната заповед е отказано именно финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. , като земеделското стопанство което се иска да бъде подпомагано се намира в с.Константиново, област Хасково. Предвид изложеното оспореният акт се явява   издаден от материално и териториално компетентен орган, разполагащ с делегирани правомощия за това.  

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си, съдържа фактически и правни основания за издаването и не страда от нарушения във формата, които биха могли да я определят като нищожен административен акт.

В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения,  които да са  от такова естество, че да водят до нищожност на  проверяваният административен акт, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка.  Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.

Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материално-правната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая също не се установяват. Оспорената заповед   е издадена на основание  чл. 27, ал.1,т.2 във вр. с чл.5, ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка“6.1 стартова помощ за млади земеделски стопани от Програмата за развитие на  селските райони за периода 2014-2020г. В чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата е предвидено, че подаденото заявление за подпомагане може да получи отказ от финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба.  В чл. 5 от Наредбата  са посочени изискванията към кандидатите да подпомагане, а  в ал.2, т.1 и т.2 на същата норма изрично е предвидено, че същите следва да са  регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция.  Същевременно в   чл. 5, ал.4 от с.н.а.   е посочено, че условията по ал. 2, т. 1 и 2 ще се считат за изпълнени, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал. 2, т. 1 и 2 събития.  В чл.28, ал.4 от същата наредба пък е предвидено, че заповедта с която се отказва финансиране на подадено заявление за подпомагане подлежи на обжалване по реда на АПК.   Следователно актът не е лишен от правно основание и основанието за издаване на такъв е изрично уредена в   цитираните  разпоредба.

   Твърденията на жалбоподателя, че регистрацията му в  регистър  „Тютюн“ воден от ДФ„Земеделие“, е недействителна и че никога не е сключвал договори за изкупуване на тютюн, и не е получавал премии за тютюн, не се подкрепят от  приобщената доказателствена съвкупност.

 От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка и по конкретно от приложените сканирани разпечатки от регистър Фонд“Тютюн“, както и от изготвената  по делото съдебно –техническа експертиза, приета без оспорване от страните, която съдът кредитира по отношение на проверените и установени от вещото лице факти,  се установява , че както през 2004г., така и през 2005г.   по отношение жалбоподателя З.М.С. фигурира регистрация като тютюнопроизводител в електронният регистъра воден от Фонд“Тютюн“ . От същите доказателства  се установява и  че както  през 2004г., така и през 2005г., от оспорващия  е изкупен тютюн,  за който впоследствие в банка ДСК Неделино са  му преведени парични  премии.            

 По делото като писмени доказателства, без оспорване от страните  са приети и материалите съдържащи се в   към пр. преписка № 14/2016г. на РП-Златоград. Видно   от приложеното към същата преписка писмо, представляващо и част от доказателствената съвкупност по настоящото дело, писмо рег. № 16-10-09336 от 14.01.2016г. на Централното управление на Банка ДСК, Фонд „Тютюн“ е предоставял в Банка  ДСК , информация за дължимите за изплащане премии или целеви парични помощи на тютюнопроизводители, с данните на физическите лица-трите имена по документ за самоличност и ЕГН и размера на дължимите суми, като сумите са се изплащали лично на титуляра –тютюнопроизводител след представяне на документ за самоличност или оригинал на нотариално заверено изрично пълномощно, чрез открита сметка на банковото поделение.  Видно от същото писмо сумите не са  се превеждали по лична сметка на титуляра тютюнопроизводител. В случая, по специално открита разплащателна сметка с титуляр филиал Неделино, на 05.05.2005г.  на З.С. е изплатена сума в размер на 3250.60  лева, а на 01.06.2006г. на М. С.С. е изплатена сума в  размер на 1 688 .48 лева,   съгласно представено пълномощно  № 39/01.06.2006г.  Към материалите по прокурорската преписка също са приложени разпечатки от регистър“Тютюн“, от които се установяват същите обстоятелства- че жалбоподателя е регистриран като тютюнопроизводител, както през 2004г., така и през 2005г., че от същия е изкупен тютюн  в размер на 1395 кг. за 2004г. и на 488 кг. за 2005г., за което са му изплатени премии в размер на 3250.60 лева и 1268.80 лева. Приети като писмени доказателства по делото и отново неоспорени от страна на жалбоподателя  по реда на чл.193 от ГПК са  и приложените към прокурорската преписка  удостоверение за регистрация -квота   № 125/25.02.2004г.  и Удостоверение за регистрация –квота № 59/02.03.3005г. и двете издадени от Кмета на с.Средец,  в който е удостоверено, че З.С. е регистриран  със заповед на кмета на Община Неделино и е получил квота за производство на тютюн.  Тези две удостоверения са официални свидетелстващи  документи и обвързват съда  с материална доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства.  Неоспорени от страна на жалбоподателя са и подписите  за  предал в приетите по делото като част от прокурорската преписка предавателно-приемателни протоколи, в които  е отразено количество предаван тютюн и в които е посочено,  че в това качество е действал именно З.М.С..

Ето защо  с оглед наличието на доказателства, че оспорващият е бил регистриран като тютюнопроизводител през 2004г.,  и през 2005г.,  през които години от същият е бил е изкупен тютюн, за който от страна на фонд „Земеделие“ по нарочно открита за целта сметка  на  фонда от последният са му изплатени парични премии , водещи на извода че същия в посочения  период  2004г-2005г., т.е. в период по –рано от 18 месеца датата на подаване на заявлението му за подпомагане е  стопанисвал земя  с цел производство на земеделска продукция- тютюн,   то по делото не се установява  пълна липса на предпоставките или условията на материално-правната норма за издаване на обжалваният акт.   

 В допълнение и с оглед доводите на жалбоподателя  следва да се посочи че приложената към прокурорската преписка експертна справка, в която е посочено че приложените по делото два броя договори за произвеждане и доставка на тютюн  с “Лийв табако А.Михайлиди“ АД,  гр. Сандански не са подписани от жалбоподателя и родителите му, не се ползва с  обвързваща съда доказателствена сила –тя е изготвена  за целите на различно производство-прокурорска преписка, не е представена като част от административната преписка  и освен това не е изготвена от вещо лице назначено от съда в настоящото производство.  Следователно същата  е недопустимо  доказателствено средство. Ето защо съдът е в невъзможност съдът да обсъжда изводите на експерта,  който я е изготвил . Същевременно в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателствени искания в насока установяване дали той е подписал посочените договори.

Не се доказват и твърденията на жалбоподателя, че кмета на  с.Средец от негово име е съставил  процесното пълномощно, въз основа на което от страна на Банка ДСК  е изплатена  премията за изкупен от името на З.С. тютюн, а оттук и че лицето получило премията за 2006г. не е било упълномощено от него и съответно не той е получил  премията .   По делото се установява  от приложените писмени документи към приобщената прокурорска преписка, че  в регистъра на Община Средец не са намерени данни за пълномощно с  № 39/01.06.2006г., а  във входящия и изходящия регистър на   същата община има отразен  документ със същия номер, но от друга дата и с кореспондент „Социални грижи“.  Това обстоятелство обаче не води до единственият и непротиворечив извод, че такова пълномощно не е съставено и подписано от жалбоподателя, тъй като в  писмото на ЦУ на Банка ДСК от 14.01.2015г. не е посочено, че  съдържанието и/или подписа на процесното пълномощно  са  нотариално удостоверени именно от Кмета на с.Средец. Всъщност,  в нито един от документите по делото -в материалите по административната  преписката, сред представените от жалбоподателя,  а и от съдържащите се в прокурорската преписка документи, не е удостоверен такъв факт.    Действително съгласно чл. 83 от ЗННД в приложимата му към датата на издаването на пълномощното  редакция  когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник разполагат с правомощията да удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.  Това нотариално удостоверяване  обаче съобразно чл. 466, ал.2 от ГПК(отм.) може да бъде извършено от всеки нотариус, (съответно и от лицата  заемащи изброените в чл. 83 от ЗННД длъжности)без оглед връзката  между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, при което всеки нотариус в страната , или респ. лице разполагащо с нотариални удостоверителни функции би могло да удостовери съдържанието или подписа в горецитираното пълномощно.

            Следва  да се посочи, че преценката налице ли са всички основанията за  отказ от финансиране на подаденото от З.С. заявление за подпомагане уникален идентификационен № 26/06/1/0/01296 от 20.07.2015г. , сред които  и  имало ли е законови пречки през 2004г. когато е навършил пълнолетие  жалбоподателят да бъде регистриран като тютюнопроизводител,  респ. можело ли е непълнолетно лице да бъде регистрирано като тютюнопроизводител, касае законосъобразността на обжалваният акт. Тази преценка е дължима от съда само в случай, че оспорената заповед е била обжалвана в предвиденият от законодателя в чл.197 от АПК срок. В конкретният случай, както вече бе посочено по-горе в мотивите на настоящото  решение, това не е сторено от жалбоподателя  и съответно  такава преценка  не може да бъде извършена в настоящото производство.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил изрично възможността  при несъответствие с изискванията на Наредба №14/2015г. подадено по реда на същата заявление за подпомагане  да получи отказ от финансиране.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата, с която се претендира прогласяване нищожността на обжалваната заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.

В допълнение следва да се посочи, че сам по себе си  съществуващия факт на регистрация на  тютюнопроизводител, в архивирания понастоящем регистър към  фонд „Тютюн“,  доколкото не представлява волеизявление  не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, по законосъобразността на който съдът да има правомощия пряко да се произнася. Указания по  приложението на материалният закон свързани със  заличаване на същата съдът би могъл да даде само в случай, че се произнася по законосъобразността на административен акт,  с който изрично или мълчаливо това е било отказано. В случая жалбоподателят не е обжалвал определението на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“, гр. Хасково да заличи регистрацията му във Фонд“Тютюн“, същото е влязло в законна сила,  поради което и съдът няма правомощия да даде такива указания на административният орган .

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Предвид горното, съдът 

                                                          РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на   З.М.С. ***, против Заповед №03-260-РД/149 от 15.04.2016г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Хасково,  с искане за прогласяването й като нищожна

ОСЪЖДА  З.М.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. С., бул. „Цар Борис III“ №***, разноски по делото в размер на 100 (сто)лева.

Решението може да се обжалва с  касационна жалба от страните,   пред ВАС в 14- дневен срок от  съобщаването му.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: