№ 681
гр. София, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1вр. чл. 248 ал.1
т.3 от НПК.
С протоколно определение на СГС-НО, 9 състав от 20.06.2022 г. по протокол № 2313
от 20.06.2022 г., постановено по НОХД № 1712/2022 г. по описа на същия съд, на основание
чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част на определението
съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на
подсъдимия М..
Срещу това определение е постъпил въззивен частен протест от прокурор при СГП с
твърдения, че е неправилно. Сочи се, че за да се мотивира, градският е направил частичен
анализ на внесения обвинителен акт, както и че направеният коментар е по същество на
делото, доколкото се обсъждали наличните доказателства на прокуратурата, което подалият
протеста прокурор счита за недопустимо. В тази връзка се изразява становище, че такъв
анализ на доказателствата би следвало да се направи от съдебния състав при произнасяне по
същество при изготвяне на мотивите към присъда, но не и в разпоредително заседание.
Отделно от това се излагат доводи, че са били цитирани отделни пасажи от ОА, извадени от
контекста, и че по този начин бил направен неправилният извод, че предявеното обвинение
не може да бъдат разбрано от обвиняемия.
Прави се и оплакване, че съдебния състав си е позволил да указва в мотивите към
атакувания акт как да бъде предявено обвинението, вкл. и какви подзаконови нормативни
актове да бъдат включени в същото, което е недопустима намеса в правомощията на
прокуратурата на Р. България, която единствено има компетентност да повдига и предявява
обвинение за извършени престъпления по НК.
1
Като неверни се определят твърденията на съдебния състав, че в ОА липсва посочване на
конкретни действия от страна на обвиняемия, съставомерни за деянието по чл. 282 НК.
Твърди се, че напротив, СГП подробно е изложила установената фактическа обстановка, вкл.
и действията на обвиняемия и най-вече тези, които са били инкриминирани.
Подалият протеста прокурор намира, че изготвеният ОА отговаря на изискванията на чл.
246 НПК, тъй като в него точно и ясно са описани престъпните действия на обвиняемия и в
частност, че престъпната деятелност е посочена коректно като време, място и начин на
извършване, посочени са конкретни факти, ясно очертаващи престъпното деяние от
обективна и субективна страна, като прецизно е изяснена и фактическата обстановка.
Заявява се също, че СГП продължава да твърди, че в изготвения ОА е налице верига от
взаимно свързани преки и косвени доказателства, доказващи обвинителната теза за
извършеното престъпление от обвиняемия. Сочи се, че останалите въпроси са изцяло по
същество и не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.
В протеста се изтъква също, че самият обвиняем и редовно упълномощеният му защитник са
изразили становище за липса на процесуални пропуски, като са заявили съгласие за
насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Предвид така изложеното подалият протеста прокурор намира, че в обвинителния акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да доведат до нарушаване на
правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и че в същото време ОА изчерпателно
съдържа в себе си всички изискуеми съгласно чл.246 ал.2 от НПК реквизити, обуславящи
разкриването на обективната истина, съобразно предмета на делото. По тези съображения и
на основание чл.249, ал.3, вр. с чл. 345 от НПК прокурорът при СГП предлага да бъде
отменено атакуваното определение на СГС за прекратяване на съдебното производство и да
бъдат дадени указания на СГС да насрочи делото за разглеждане по същество.
Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи във
връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
Въззивният съд не се съгласява с констатацията на СГС, че при описанието на фактите,
относими към начина на извършване на деянието, за което се претендира да осъществява
състава на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1, пр.2 и 1, алт.2 НК, в ОА се твърди
единствено, че подсъдимият М. първоначално на 17.05.2012 г. се обърнал към Б. с думите,
че „има и друг начин нещата да се оправят“, както и че впоследствие на 26.06.2012 г.
подсъдимият М. принтирал документи от компютъра на негов колега, в който се намирали
данните за подадените от св. И. сведение и заявление, като преди това изтрил от текста на
документа наличието на приложения, след което скъсал двата документа - заявление и
сведение, подписани от св. И. като жалбоподател по преписката, а приложеното СМУ -
върнал на И.. За да обоснове извода си относно тази констатация, първостепенният съд
очевидно е възприел като съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт
единствено описаните факти на страници 1, 2, 3 и частично от страница 4 и съответно не е
възприел като съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт описаните по-
2
нататък факти до страница 9 включително – до направения правен извод, че с посочения
комплекс от бездействия и действия М. е осъществил обективния и субективния състав на
общото длъжностно престъпление по чл. 282 ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 и 1 алт.2 от НК.
Вярно е, че в случая като структура, начин на изложение и представяне на обстоятелствата,
имащи значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия М.,
обвинителният акт не е образец за процесуална изрядност, но в крайна сметка в него, макар
и не съвсем последователно, а объркано и хаотично, са изложени значителен по своя обем
факти, които, според прокурора, обосновават твърдяните нарушения на инкриминираните
правни норми. В тази връзка следва да се отбележи, че факти, въз основа на които се
обосновават конкретните действия и бездействия на подсъдимия по неизпълнение и
нарушаване на инкриминираните му служебни задължения, се съдържат не само в
изложението на страници 1,2,3 и 4 в ОА, но и в по-нататъшното описание на страници от 4
до 9 включително на дейността на подсъдимия и на съответната правна регламентация на
неговата дейност, за която се претендира да не е изпълнена и нарушена виновно.
В рамките на този обем от факти в ОА обаче не са изложени конкретни такива,
обосноваващи претендираното неизпълнение на задължението, произтичащо от
разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011 г. „преписката да се
върне на прокурора, само ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от
общ характер/“. В случая не става ясно в какъв точно аспект /в какъв смисъл/ е била
нарушена тази разпоредба и какво точно е било дължимото, съгласно нея, поведение на
подсъдимия, което той не е изпълнил /извършил/ в нарушение на същата и защо /въз основа
на кои факти/ се приема, че описаното /на стр. 6 от ОА/ бездействие е довело до
неизпълнение на задължението „преписката да се върне на прокурора, само ако се разкрият
достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/“. Т.е., липсват конкретни
факти, които да съответстват на инкриминираното неизпълнение на задължението по чл. 9,
ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011 г. „преписката да се върне на прокурора, само
ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/“. Предвид
така изложеното основателна се явява отправената от СГС критика за непълнота и неяснота
на фактите, обосноваващи неизпълнението на задължението, произтичащо от обсъжданата в
този абзац нормативна разпоредба.
Основателен се явява и упрекът на СГС за дефицит на факти, обосноваващи обвинението за
неизпълнение на служебното задължение по чл.46 Етичния кодекс за поведението на
държавните служители в МВР, предвиждащ държавният служител да дава точен и
обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи и в
частност, че от описаните факти не става ясно на какво основание се приема от прокурора,
че срокът за изготвяне на дължимия от М. отчет е изтекъл именно на 26.06.2012 г. и че
именно с бездействието си до тази дата е нарушил така вмененото му от кодекса
задължение.
Във връзка с фактите относно неизпълнението на обсъжданото задължение по чл. 46 от ЕК
САС не споделя отправената от градския съд критика, че твърдението за никога неизготвена
3
от подсъдимия вярна докладна записка/аналитична справка е неподкрепено от каквито и да
било факти, доколкото в ОА липсвали твърдения за това след тази дата М. да не е изпълнил
вмененото му задължение. В случая въпросното твърдение не е било необходимо да бъде
подкрепяно с излагането на някакви допълнителни факти, тъй като само по себе си това
твърдение въвежда факта, че по процесната преписка подсъдимият никога не е изготвял
вярна докладна записка/аналитична справка за даване на точен и обективен отчет пред своя
пряк ръководител, като в случая липсата в ОА на твърдения след инкриминираната дата М.
да не е изпълнил вмененото му задължение е в пълно съответствие с така въведения факт и
не води до непълнота при описанието му, нито пък до някакво противоречие.
Във връзка с описанието на фактите от поведението на подсъдимия, с което се твърди, че е
нарушил разпоредбата на чл. 36 от Етичния кодекс, въззивният съд не споделя извода на
първия съд, че от ОА не става ясно по какъв именно начин с така описаните действия е
препятствал събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на
престъплението, за което се твърди да е от частен характер. Инкриминираната разпоредба на
чл. 36 от Етичния кодекс регламентира, че държавният служител изпълнява процедурите,
предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при
разследването на престъпления и други правонарушения, като в ОА за фактическото
обосноваване на нарушението на тази разпоредба са изложени достатъчно по обем и
съдържание факти /на стр. 7 и 8/, посредством които е описано в какво точно се изразява
осъщественото от подсъдимия поведение, което, според прокурора, е довело до нарушаване
на обсъжданата разпоредба. А дали това поведение на подсъдимия е извършено и дали ако е
извършено е съставомерно, е въпрос по същество, който следва да бъде преценяван при
обсъждането на въпросите по чл. 301 ал.1 т.1 и 2 от НПК при постановяването на присъдата.
Относно фактическото обосноваване на обвинителната теза, че подсъдимият М. е нарушил и
задълженията по чл. 33в от Етичния кодекс /„държавният служител не посредничи за
получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие
по служба“/ и по чл. 33г от Етичния кодекс /„държавният служител не участва в
корупционни прояви“ по смисъла на чл. 92а, пункт предпосл. /„действия, с които се цели
получаването на облаги, свързани с нарушаване на служебни задължения“/ СГС неправилно
и без основание е приел, че факти в този смисъл не са описани в целия ОА и още по-малко
не са описани такива, които да са се случили именно в предобеда на 26.06.2012 г.
При обосноваването на този си извод първостепенният съд е влязъл във вътрешно
противоречие, доколкото непосредствено преди да формулира този извод на практика е
приел, че прокурорът е посочил конкретни факти в тази насока, като дори изрично ги и
изложил в определението си /виж л. 34 и л. 35 от първоинст. дело/ - че предобеда на
26.06.2012 г. М. активно посредничил между Б. и И., убеждавайки св. Б. да се „разбере“ с И.,
т.е. да му плати исканата сума пари /800 лв./ в качеството на извънпроцесно парично
обезщетение за леката телесна повреда, причинена от Б. на И., като в замяна се ангажирал да
постигне прекратяване на полицейската преписка, респ. да не бъде образувано досъдебно
производство, както и че със словесните си изявления е поставил действията си по служба в
4
зависимост от изпълнението или неизпълнението от св. Б. на паричните претенции,
предявявани от И.. Т.е., самият градски съд е приел, че са налице конкретно изложени факти
относно претендираните нарушения на чл. 33в и чл. 33г от Етичния кодекс и доколкото
такива действително се съдържат в ОА, то неоснователен се явява упрекът, че факти в
коментирания смисъл не са посочени в ОА.
Освен това градският съд е приел, че факти за обосноваване на нарушенията по чл. 33в и чл.
33г от ЕК не са описани в целия обвинителен акт, но, според апелативния съд,
процесуалният закон въобще не поставя такива изисквания. Достатъчно е тези факти да са
описани в обстоятелствената част на ОА, което в случая е сторено, доколкото дори и при
непрецизната структура на ОА и непоследователното изложение на фактическата
обстановка тези факти на практика са изложени в обстоятелствената част, а не в
заключителната. На следващо място, приемайки, че поведение, с което подсъдимият М. е
съдействал за постигане на разбирателство между две спорещи страни не представлява
нарушение нито на законови, нито на подзаконови нормативни актове, и че не е
неправомерно действие, СГС е излязъл извън правомощията, с които разполага в
разпоредителното заседание, и е взел становище по съществото на обвинението, което може
да стори единствено при решаването на въпросите по чл. 301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК при
постановяването на присъдата.
Констатацията на СГС, че в изготвения обвинителен акт липсват каквито и да било
твърдения М. да е поставил условия към когото и да било, за да изпълни или не свое
служебно задължение, респ. с какви свои действия, респ. бездействия е било сторено това,
макар и да е вярна, не води в случая до опороченост на ОА. Обстоятелствата дали М. е
поставил условия към когото и да било, за да изпълни или не свое служебно задължение,
респ. с какви свои действия, респ. бездействия е сторил това са неотносими към предмета на
делото, доколкото инкриминираните нормативни разпоредби и в частност нормата на чл.33в
от Етичния кодекс не предвижда във фактически си състав такова поведение на адресата на
нормата – поставяне на условия, от настъпването на които да зависи изпълнението или
неизпълнението на негово служебно задължение.
Във връзка с обосноваване на обвинението за извършено нарушение на чл. 33г от Етичния
кодекс първостепенният съд с пълно основание е приел, че в ОА липсват факти относно
конкретни действия на М., целящи получаването на облага от него самия в качеството му на
полицейски служител, и които негови действия неизбежно да са свързани с нарушаване на
служебните му задължения. Съгласно чл. 33г от Етичния кодекс „държавният служител не
участва в корупционни прояви“ по смисъла на чл. 92а, пункт предпосл. /„действия, с които
се цели получаването на облаги, свързани с нарушаване на служебни задължения“. Но нито
в обстоятелствената част на ОА, нито в заключителната му част са описани конкретни
факти, които да изпълват фактическия състав на така инкриминираното нарушение и в
частност факти относно това с кои свои действия подсъдимият е целял получаването на
облага; каква е била неследващата се за него облага, получаването на която е целял; от кого е
поискал тази неследваща се облага; и за нарушаването на кои свои служебни задължения той
5
е поскал облагата. Доколкото в случая получаването на облага от трето лице не е елемент,
запълващ фактическия състав на нарушението по чл. 33г от Етичния кодекс, неотносимо
към предмета на обвинението, а оттам и към предмета на делото е обстоятелството дали
действията на подсъдимия са целящи получаването на облага от трето лице, респективно от
кое трето лице. С оглед на това неизлагането на факти в тази насока не опорочава
съдържанието на ОА.
Въззивният съд не споделя довода на първостепенния съд, че от съдържанието на ОА не
става ясно по какви причини и въз основа на какви факти държавното обвинение е приело,
че се касае за необективно поведение на М. по смисъла на чл. 67 от Етичния кодекс. Тази
разпоредба предвижда, че „при отношенията си с правонарушителите държавният служител
запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение
неговата обективност“. Във връзка с фактическото обосноваване на това претендирано
нарушение на стр. 9 от ОА са изложени конкретни факти, които, според прокурора, сочат и
установяват демонстрирано пристрастно поведение от подсъдимия, обслужващо
материалния интерес на св. И., и същевременно насочено срещу интересите на твърдяния по
преписката правонарушител Б., както и факти относно неговото поведение, подлагащи под
съмнение обективността му при произнасянето и решаването на въпросите по преписката.
Досежно фактическата обосновка на коментираното нарушение на чл. 67 от Етичния кодекс
неоснователен се явява упрекът на СГС, че в ОА липсват описани конкретни думи и изрази,
с които да се сочи подсъдимият да е осъществил това нарушение на правилата за
професионална етика, както и да се сочи такива да са били изречени на инкриминираната
дата. В случая се поддържа обвинителна теза, че подсъдимият е осъществил въпросното
нарушение на чл. 67 от ЕК чрез обективиране на вербални изявления - говорел пред Б. и
правел пред него твърдения в конкретна насока и в конкретен смисъл, като според САС
пресъздаването съдържанието и смисъла на вербалните изявления на М. е напълно
достатъчно за фактическото обосноваване на обсъжданото обвинение, поради което не е
необходимо да бъдат цитирани конкретните изречени от него думи и изрази. А що се касае
до извода на СГС, че липсват факти вербалните изявления на подсъдимия да са били
изречени на инкриминираната дата, то същият е необоснован и неправилен, доколкото на
цитираната стр. 9 от ОА изрично е посочено, че описаните инкриминирани действия на М.
са били извършени именно на 26.06.2012 г.
За съставомерността на престъплението по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК е необходимо
нарушаването на нормативните актове, създаващи конкретни права и задължения, с които да
се съобразява длъжностното лице при осъществяването на службата, да е в пряка причинна
връзка с настъпилите вредни последици. Затова в ОА следва да са изложени и конкретни
фактически твърдения в тази насока, което, отнесено към настоящия казус, означава
посочване на факти относно обстоятелствата от какво е обусловена причинната връзка
между всяко едно от допуснатите нарушения на правилата за поведение на служителите на
МВР и настъпилия конкретен вредоносен резултат. Т.е., следва да бъде посочено защо
прокурорът приема, че неизпълнението на задълженията по част от инкриминираните
6
разпоредби и нарушенията на друга част от инкриминираните разпоредби са довели до
настъпването на твърдяния вредоносен резултат и в какво се изразява причинно-
следствената обусловеност между нарушаването на инкриминираните разпоредби и
претендираните вредни последици. С оглед на това напълно споделен от въззивния съд е
извода на СГС, че в обстоятелствената част на ОА не е обосновано в какво се изразява
причинната връзка между всяко едно от допуснатите нарушения на правилата за поведение
на служителите на МВР и настъпилия конкретен вредоносен резултат и че прокурорът е
следвало да посочи по какъв начин нарушението на изброените нормативни задължения е
довело до възникването на претендираните вредни последици, изразяващи в плащането на
сумата от 800 лв. от Б. на И., респ. в приемането на тази сума от последния.
Във връзка с гореизложеното СГС напълно правилно е отбелязал, че е налице неяснота и
относно обстоятелството на какво фактическо основание /на основание кои и какви факти/
прокурорът приема, че плащането от Б. на посочената сума, респ. приемането от И. на тази
сума представлява вредна последица. По повод последното не е посочено как твърдяната за
приета от И. неследваща му се имотна облага в размер на сумата от 800 лв. се е проявила
като значителни вредни последици от нарушаването от страна на подсъдимия на
инкриминираните нормативни разпоредби. Т.е., не е посочено в резултат на какви точно
причинно-следствени процеси са се проявили вредните последици. Към това следва да се
добави, че в ОА липсват и изрични твърдения за кого точно са настъпили посочените
вредни последици.
Съобразно всичко гореизложено правилен и обоснован се явява крайният решаващ извод на
СГС за опороченост на обвинителния акт /поради описаните по-горе непълноти и неясноти/
и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в ограничаване и нарушаване на процесуалните права на засегнатия от тях
подсъдим/обвиняем - в случая Н. А. М. - и в частност на правото му да научи за какво
престъпление /като фактическа рамка/ е привлечен в това му качество, респективно за какво
престъпление му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Правилно и законосъобразно
е и решението на първостепенния съд, че така допуснатото на ДП съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия М.,
е отстранимо и е основание за прекратяване на съдебното производство по смисъла на чл.
248 ал.5 т.1 от НПК. А след като е прекратил съдебното производство на основание така
посочената разпоредба първият съд правилно е разпоредил връщане на делото на СГП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Изтъкнатото в протеста, че самият обвиняем и упълномощеният му защитник са изразили
становище за липса на процесуални пропуски при изготвянето на обвинителния акт, се явява
изцяло без значение, доколкото съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички
въпроси, влизащи в обхвата на нормата на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК.
Голословно и лишено от основание е оплакването в протеста, че СГС си е позволил да
указва в мотивите на атакувания акт как да бъде предявено обвинението, вкл. и какви
подзаконови нормативни актове да бъдат включени в същото и че по този начин е
7
осъществил недопустима намеса в правомощията на прокуратурата, която единствено има
компетентност да повдига и предявява обвинение за извършени престъпления по НК.
Никъде в атакуваното определение първостепенният съд не е давал указания на прокурора
по съществото на формулираното обвинение, в това число и с какви подзаконови
нормативни актове да бъде запълнена бланкетната диспозиция на нормата на чл. 282 от НК.
При запознаването със съдържанието на обвинителния акт апелативният съд служебно
констатира, че на страница 3 от същия лицето Р. П. И. е представяно в най-различни
процесуални качества – като свидетел, като подсъдим и като обвиняем. Това противоречие в
изписването на процесуалното качество на лицето Р. П. И. следва да бъде квалифицирано и
приравнено на очевидна фактическа грешка, доколкото не засяга волята /волеизявлението/
на прокурора по фактите на обвинението или по правната квалификация и не се отразява на
прецизността на формулираното обвинение. По същия начин следва да бъде
интерпретирано и използваното на стр. 4 от ОА множествено число относно обвинените
лица - че „…обвиняемите били задържани….“. Видно е, че с изготвения ОА е повдигнато
обвинение само на едно лице, поради което използването на множествено число за думата
обвиняем сочи на очевидна фактическа грешка. Но съобразно изхода на делото пред
настоящата инстанция при произнасянето по правилността и законосъобразността на
определението по чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въззивният съд намира, че в случая
така установените очевидни фактически грешки в обвинителния акт могат и следва да бъдат
отстранени при евентуалното ново изготвяне на обвинителния акт срещу
подсъдимия/обвиняемия.
Предвид всичко гореизложено протестираното определение на СГС следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от тези съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС-НО, 9 състав от 20.06.2022 г. по
протокол № 2313 от 20.06.2022 г., постановено по НОХД № 1712/2022 г. по описа на същия
съд, с което на основание чл. 249 ал. 2 вр. с чл. 248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на СГП за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9