№ 255
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204514 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „АГРО 28“ЕООД чрез Т. Г. К. -
управител против НП № 03-01933/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 415в ал. 1 от КТ на юридическото лице е
наложено административно наказание "Имуществена санкция ” в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.
С депозираната жалба не се оспорва посочената в НП фактическа обстановка.
Релевират се доводи за несправедлив размер на наложената административна санкция.
Твърди се, че до момента не е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател за извършени нарушения на Наредба № РД-
07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./ съотв. на ЗЗБУТ. Сочи се, че фирмата
има сключен договор за обслужване от Служба по трудова медицина, като дружеството
няма публични задължения. Твърди се, че конкретният работник е бил назначен на
еднодневен трудов договор, същият е бил инструктиран, но не е бил документиран
инструктажа на лицето. С оглед на изложените доводи се иска административната
1
санкция да бъде намалена до минималния размер.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща
представител – юк Николов, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира,
НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че от
събрания по делото доказателствен материал се установява извършеното нарушение.
Сочи, че правилно е опреден субектът на административно-наказателна отговорност и
правилно е приложена санкционната норма на чл. 415в ал.1 от КТ. Иска се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – М.М. -Ж. и свидетелят по акта - П.П.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и заверени копия на: еднодневен
трудов договор, страница от инструктажни книги, договор за обслужване от служба по
трудова медицина, удостоверение по чл. 87 от ДОПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с извършвана проверка на дружеството-жалбоподател, на 22.06.2021
г. от служители на ДИТ-Варна е връчена призовка на управителя на „Агро 78“ЕООД за
представяне на документи, свързани с трудовите досиета на ангажирани от
дружеството лица. На 28.06.2021 г. от управителя на юридическото лице са
представени трудови договори в т.ч. трудов договор с Детелина Божинова, както и
книга за начален инструктаж/Приложение 1/.
Въз основа на представените документи е установено, че въззивникът, в
качеството му на работодател е допуснал Д.А.Б. с ЕГН: ********** да престира труд в
негова полза, на длъжност „берач“ с работно място – черешова градина в землището на
с.Старо Оряхово, без да е документирано в нарочна книга за начален инструктаж
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при започване на
работа,.
При така установените факти, св. М.М. – Ж., на длъжност старши инспектор в
ДИТ-Варна съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 11
ал.5, във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.
102/22.12.2009 г./
Впоследствие, след преценка, че са налице предпоставките на чл. 415в ал.1 от
КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника въз
2
основа на цитираната разпоредба, като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-01933/07.07.2021 г. е издадено от компетентен
орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3,
т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и
времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в
Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата предвижда, че работодателят не допуска до
работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или
3
не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че инкорпорираните в същите
задължения са адресирани до лице, което има качеството „Работодател“. Съгласно
разпоредбата на §1 т.2 от Наредбата легалната дефиниция на „Работодател“ по смисъла
на цитирания подзаконов нормативен акт обхваща лицата, които имат това качество по
смисъла на в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и
всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства обаче се установява
безспорно въззивникът да е имал качеството на работодател по отношение на Детелина
Божинова, съотв. същият е допуснал последната да престира труд без да е
документирано провеждането на начален инструктаж на лицето. С оглед на
изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за провеждането на
такъв, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 3
във вр. чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.
102/22.12.2009 г./ Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и от
въззивника, с оглед на което и доколкото по делото не са ангажирани доказателства,
които разколебават обвинението, съдът констатира, че последното е доказано.
В случая квалификацията на извършеното нарушение е непълна такава,
доколкото конкретното задължение на въззивника, което в качеството на работодател
същият е нарушил, е визирано в нормата на чл. 3 ал.1 от Наредбата, която препраща
към разпоредбите на чл. 11 ал.5 и чл. 12 ал.1 от Наредбата и която не е посочена, нито
в АУАН, нито в НП. Доколкото обаче въззивникът се защитава срещу фактите,
касаещи съставомерните признаци на нарушението, които са изчерпателно посочени,
непълната правна квалификация на нарушението не е ограничило правото му на
защита, съотв. допуснатият пропуск от АНО следва да бъде преодолян чрез изменение
на НП в тази му част.
Поради изложените съображения, съдът намира, че като е установил наличие на
предпоставките за прилагане нормата на чл. 415в ал.1 от КТ, АНО правилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
за извършеното нарушение.
Като разгледа жалбата досежно доводите за несправедлив размер на наложената
санкция, съдът намери, че същата е основателна. Липсват доказателства за налагане на
административни санкции на дружеството-жалбоподател за извършени нарушения на
трудовото законодателство, както и за други отегчаващи отговорността на последното
обстоятелства. По преписката не са налични данни и за имущественото положение на
4
„Агро 78“ЕООД, което би могло да обоснове налагането на административно
наказание над минималния размер. Поради изложеното, съдът намира, че АНО
необосновано е завишил наложеното административно наказание над справедливия
размер на същото, поради което НП следва да бъде изменено и в тази му част като
санкцията следва да бъде намалена до минималната такава, визирана в нормата на чл.
415в ал.1 от КТ.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се
сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
5
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалено пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция съобразно размера на присъденото в полза на страната, а именно за сумата от
33,33 /тридесет и три 0,33/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-01933/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Варна, с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на „АГРО 28“ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция ” в размер на 300
/триста/ лева за нарушение чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-
2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./, по отношение на:
1/ квалификацията на извършеното нарушение, като квалифицира деянието като
нарушение на чл. 3 във вр. чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./ и
2/размера на наложената санкция като намалява същата до сумата от 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА „АГРО 28“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 33,33 /тридесет и три 0,33/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6