РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1225/13.7.2020г.
гр.Пловдив, 13 . 07 . 2020г.
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1274/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
С.Г.И.,*** с пълномощник адв.Ст.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001182/18.05.2020г., издадена от Началник група
към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив, изразяваща се във
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорва фактическите основания за
издаване на административния акт, отразени в обстоятелствената му част. Заявено
е, че на 15.05.2020г. около 2.30ч. в гр.Пловдив на бул.Източен, на кръстовището
с бул.Княгиня Мария Луиза, където е настъпило ПТП по вина на другия водач на
МПС, на оспорващото лице не е предлагано от полицейските служители да му бъде
извършен тест с техническо средство, посочено в АУАН – drug
test 5000 stk 7,
с фабр. № ARKG – 0023. Описаното техническо средство
жалбоподателят твърди да не е виждал на мястото на проверката, поради което не
е налице отказ от проверка за употреба на наркотици д техническо средство.
Посочено е, че не му е издаден талон за медицинско изследване, според
изискванията на чл.3 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози. АУАН е съставен на 18.05.20120г. за вменено деяние на дата
15.05.2020г., като не е вписано, че е издаден талон за медицинско изследване. Оспорена
е компетентността на административния орган, издал заповедта за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/.
В ход по същество адв.П. добави нарушение на цитираната наредба – чл.3а т.1 и
чл.4 ал.1. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. В представена
писмена защита поддържа необоснованост на оспорената заповед с позоваване на
съдържанието й в обстоятелствената част – волята на административния орган не е
изразена ясно. Акцентирано е на доказателствената
тежест по см. на чл.170 ал.1 АПК – за ответника и редът, по който се установява
употреба на наркотични вещества или техни аналози - Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, разпоредбата на чл.3 ал.2 от която е
нарушена в случая.
- Ответникът в производството – Началник
група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – Пловдив, не е изразил
становище по жалбата. С представяне на преписката в АС – Пловдив, Началникът на
сектор пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е заявил, че оспорва жалбата и моли
да бъде отхвърлена поради законосъобразност на административния акт. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение
в случай на отмяна на заповедта.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 09.06.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.15 гръб.
Жалбата е подадена на 10.06.2020г. – пряко в АС – Пловдив. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.8/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Ответникът е задължен да
представи цялата преписка по издаване на оспорената заповед, като изрично са
изброени документи – упълномощителната заповед от
06.02.2017г.; АУАН от 18.05.2020г.; данни за призоваването на С. Г.И. в сектор
ПП; талон за изследване; данни за годността на техническото средство drug
test 5000 stk 7,
с фабр. № ARKG – 0023 към дати 15.05.2020г. и
18.05.2020г.; предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употреба на наркотични вещества или техни аналози; осигуряване присъствие на
К.А.Г. /актосъставител/ и един от свидетелите,
вписани в АУАН – за изслушването като свидетели в открито съдебно заседание във
вр. с оспорени фактически констатации в акта.
Жалбоподателят заяви доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на
довеждане /Б. Ч. Г./, уважено. Свидетелят са познава с жалбоподателя от 5-6
години. На 15.05.2020г. С. му се обадил към 12.30ч. вечерта и му съобщил, че са
го блъснали и му трябват пари за пътна помощ. Г. бил на място към 1.00ч. и му
дал парите, като пътната помощ вече била пристигнала и натоварили колата.
Полицаите били в патрулката и жалбоподателят и Г.
чакали около 40 минути полицията да си свърши работата по случая. Полицаите
излезли от патрулката и казали на С. да отиде в КАТ,
за да си вземе протокола за ПТП. Не са му казали, че ще му правят тест и кога
ще бъде извършен. С. казал на свидетеля, че са му направили тест за алкохол, но
в присъствието на свидетеля не са му предлагали друг тест, нито са го поканили.
Талон за кръв не са дали на жалбоподателя.
1.2. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.21/ и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на която е издадена първопосочената; Заповед
от 07.05.2020г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР – т.1, за ст.инспектор М.М. –
началник на група в сектор Пътна полиция при ОД МВР-Пловдив – л.23; Протокол
*********-90000 за сервизна проверка на drug test 5000 – първоначална със срок на валидност
на проверката – 12 месеца – годен, дата – 14.01.2020г. /л.24/; справка за
нарушител/водач; АУАН № АА510610/18.05.2020г. – на 15.05.2020г., около 02.30ч.,
в гр.Пловдив, Ст.И. – водач на л.а. Киа Мажентис с
рег.№ ****, като участник в ПТП с л.а. Мерцедес рег.№ ****, отказва да бъде
извършена проверка с действията си, след като е надлежно призован в сектор ПП
гр.Пловдив ул.Напредък № 2 за извършване на тест с техн.средство
drug test 5000 stk 7, с фабр. №
ARKG – 0023, което е
възприето за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П. ; според
Докладна записка от К.А.Г. /актосъставител/ до
Началник на сектор Пътна полиция – За времето от 19.00ч. на 14.05.2020г. до
07.00ч. на 15.05.2020г. бил назначен в работна смяна като АП-231 заедно с
мл.инспектор Р.С.. При посетен сигнал за ПТП от ОДЧ-КАТ на бул.Източен к-ще с
бул.Кн.Мария Луиза към 00.05ч. изяснили вината и
изпробвали водачите за употреба на алкохол, като пробите и на двамата участника
били отрицателни. „След като приключихме с документите, след първоначалното
съгласие и на двамата водачи се насочихме към с-р ПП гр.Пловдив на ул.Напредък
№ 2 за да ги тестваме за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техн.средство drug test 5000. При пристигане на място в с-р ПП
установихме само участник 1 И.М. с ЕГН…. и неговия придружител А.М. с ЕГН….,
участник 2 С.И. с ЕГН…. не се яви в с-р ПП в рамките на 120 мин. Свидетели за
това са присъстващите на място.”.
- В АУАН е отразено възражение на И.
– „На място не ми беше представен drug test и не бях поканен да дам проба за
наркотици и не съм отказвал такава. Оспорвам изложеното в акта”.
- Талон за изследване не е издаван.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че е взет предвид АУАН № АА510610/18.05.2020г.,
съставен от Кр.Г. – мл.автоконтрольор
към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Описаната в акта фактическа
обстановка е възприета изцяло : „Затова, че на 15.05.2020г. около 02:30часа в
гр.Пловдив на бул.Източен – кръстовище с бул.Кн.М.Луиза,
като водач на МПС – Киа Мажентис с рег.№ ****,
собственост на М.М.Б. с ЕГН…, като участник в ПТП с
л.а. Мерцедес с рег.№ ****, с действията си отказва да бъде извършена проверка,
след като е надлежно призован в с-р Пътна полиция Пловдив , ул.Напредък № 2 за
извършване на тест с техническо средство drug test 5000 stk 7,
с фабр. № ARKG – 0023” и квалифицирана за нарушение
на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П, която норма е отразена цифром и текстово в оспорената заповед - „Отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотич. в-ва или техни аналози
и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лаб.изследване
за установяване на употребата на наркотич.в-ва или техни аналози”.
Обжалваната заповед е издадена от
Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Съгласно
чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР, I, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от
ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П
изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган,
компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална
компетентност. Възражението за отсъствие на компетентност не е основателно.
2.1. По отношение мотивите - те може
да се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай по отношение АУАН,
но позоваване на докладната записка не е налице. Фактическата констатация в
АУАН по отношение уведомяването /надлежно призоваване/ за явяване в сектор ПП
за даване на проба за наркотици, е оспорена. В докладната е отразено наличие на
първоначално съгласие на двете лица – участници в ПТП за тестване за употреба
на наркотични вещества и техните аналози в сектор ПП, със съответното техническо
средство. Това предполага осведомяване на лицата относно предстоящо тестване.
Свидетелските показания съответстват на времевия порядък на събитието, предвид
отразеното в докладната време – към 00.05ч. на 15.05.2020г. и посоченото от
свидетеля обстоятелство – позвъняване от жалбоподателя към 12.30ч. на
15.05.2020г. Извън това, предвид познанството между свидетеля и жалбоподателя
за посочения период, показанията се преценяват съобразно правилото на чл.172 ГПК поради възможна заинтересованост. От друга страна – показанията на актосъставителя, както и на лицето, вписано в АУАН като
свидетел при съставяне на акта, не биха могли да бъдат квалифицирани на
заинтересовани, поради което биха допринесли за изясняване на спорните факти. В
тази насока са указанията по доказателствената тежест
към ответника.
Съобрази се отбелязаното в докладната
относно пристигнал в сектор ПП Пловдив само единия участник в ПТП, което
предполага ясно уведомяване и на двете лица за необходимост от явяването им за
тест на посоченото място. В тази хипотеза неразбирането от страна на
жалбоподателя за необходимост от явяването му в сектор ПП Пловдив за извършване
на тест за употреба на наркотични вещества би било субективно възприятие, което
не съответства на обективен факт – явяване на другия участник в ПТП за
извършване на тест. Предположението за ясно уведомяване на двете лица за последващи действия при проверката на контролните органи не
е доказан факт, въз основа на който могат да бъдат направени изводи от значение
за спора, тъй като в докладната е посочено наличие на първоначално съгласие на
водачите и неявяване на жалбоподателя – тоест отказ, а в оспорената заповед - с
действията си отказва да му бъде извършена проверка, след като е надлежно
призован. Доказателства за надлежно призоваване на жалбоподателя в сектор ПП
бяха изрично изискани от ответника, но не бяха представени. След като заповедта
се основава на надлежно призоваване, фактът следва да бъде доказан посредством
писмени или гласни доказателства – документ за призоваване или пояснение на
свидетел за устно ясно уведомяване на жалбоподателя за явяване в сектор ПП
Пловдив за извършване на тест за употреба на наркотични вещества При явяване на
единия участник в ПТП и неявяване на другия, както бе посочено – се предполага
наличие на ясно уведомяване, което според докладната би следвало да е устно, но
фактът не е еднозначно установен. След като в заповедта административният орган
е посочил извършено надлежно призоваване, действието и начинът на призоваването
подлежи на доказване от ответника. В хода на съдебното производство не бе
установен способът на надлежното призоваване, поради което недоказан остава и
фактът на отказ от извършване на тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Посоченото е основание за отмяна на заповедта поради недоказано
фактическо основание за налагане на ПАМ.
2.2. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и
не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън
общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в
обстоятелствената част на заповедта, вкл. се ползва с доказателствена
сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. В тази вр.
бе уважено заявеното доказателствено искане, целящо
опровергаване на възприетата фактическа установеност. Отново в тази вр. към ответника бяха отправени конкретни указания по доказателствената тежест, тъй като спорът е по фактите.
В случая се съобрази, че съгл. чл.
2. /изм. – ДВ, бр. 81 от 2018г./
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози : „
При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве. ; Неизпълнението на задължението
по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.”. Разпореждането и/или указанието
от контролните органи следва да е ясно и еднозначно. След като в АУАН и в
оспорената заповед е посочено наличие на „надлежно призоваване”, този способ на
разпореждане или указание следва да бъде безсъмнено доказан от административния
орган. Отсъства пояснение в акта и в заповедта призоваването да е устно,
преписката не съдържа документ, удостоверяващ призоваване на жалбоподателя в
сектор ПП Пловдив за извършване на тест за употреба на наркотични вещества.
Както бе посочено, указания в тази насока бяха отправени към административния
орган, основани на чл.170 ал.1 АПК : „Административният орган и лицата, за
които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно оспорване на
индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена
страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за установени факти, въз
основа на които е приложил съответното правно основание. При оспорено
фактическо основание за издаване на заповедта за ПАМ, ответникът не представи
доказателства за начинът, по който е извършено надлежно призоваване на
жалбоподателя за явяването му в сектор ПП за извършване на тест за употреба на
наркотични вещества.
Неоснователно в жалбата се поддържа
нарушение на чл.3 ал.2 от цитираната наредба, тъй като заповедта е основана на
отказ за извършване на проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества. Съответно на чл.3а т.1 от наредбата е възражението за
отсъствие на талон за медицинско изследване, но според докладната – водачът не
се е явил в сектор ПП за тест. Според заповедта – с действията си отказва
извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества, след като е
надлежно призован, без да е вписано неявяването му в сектора на 15.05.2020г. От
една страна, не е отразено неявяването на лицето на посочено място, дата и час,
респект. не е конкретизирано с какви действия отказва тестване, от друга – не е
доказано надлежното призоваване.
Ведно с това, текстово нарушението
включва отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Преписката не съдържа посоченото предписание, за да може да бъде
възприета тезата за неизпълнението му.
Вярно е твърдението за нарушение на
чл.4 ал.1 от наредбата – отсъстват данни за невъзможност водачите – участници в
ПТП да бъдат изпратени за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества : „В случаите, когато контролните органи задължително
посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в
произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест
или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.”. Докато разпоредбата на чл.3а от
наредбата регламентира действията при отказ на лице да му бъде извършен тест,
разпоредбата на чл.4 ал.1 касае случаите при ПТП.
2.3. Проверката за законосъобразност на акта обхваща
правни и фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност
на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за
издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на заповедта са разколебани, а от друга
страна – задължението за обосноваване на административния акт от фактическа
страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е изразил ясно
волята си. Както бе посочено, констатациите в АУАН подлежат на опровергаване в
съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна
доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/,
тъй като издаване на ПАМ се осъществява в административно производство в режима
на АПК.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените съдебни разноски за държавна такса – 10лв. и адвокатско
възнаграждение – 500лв., съответстващо на минимума по чл.8 ал.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001182/18.05.2020г., издадена от Началник група
към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на С.Г.И.,***,
ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на общо 510 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :