О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-29
Гр.В
11.02.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на
………………февруари две хиляди и двадесет и
първа година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
С.
ЧЛЕНОВЕ: Г. Й.
Д. В.
Секретар
..........................................като разгледа докладваното от съдията
Й. ч.т.д № 41 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.418 ал.4 от ГПК (обжалване на разпореждането,с което се отхвърля изцяло
или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист).
Съдебното производство е образувано по реда на чл.
278, вр. чл. 274 ал.1 т. 1, вр. чл. 418
ал. 4 от ГПК по частна жалба на „Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С. вписано в Търговски Регистър към А. по в. при МП с ЕИК:.
представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. в качеството им на изпълнителни директори
на Дружеството, чрез техния пълномощник юрисконсулт С. П. С. срещу разпореждане от 4.12.2020 г. в
частта, с която е отхвърлено претендираното обезщетение за забава в размер на
101.74 лева
Поддържа се ,че Разпореждане от 4.12.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 212 / 2020 г., на Районен съд- К. в частта ,с която е отхвърлена
претенцията за обезщетение за забава в
размер на 101.74 лв. е неправилно и незаконосъобразно.Клаузите в Договор за
потребителски кредит № ********** (“Договорът“) ,уреждащи прилагането на
обезщетение за забава ,били чл. 9.4 и
чл. 15.1 .Твърди се ,че с договора страните са уговорили предоставянето на сума в
заем, срещу задължение за връщане на цялата сума, ведно с възнаградителната
лихва в срок до 15.12.2020 г. и че страните са уговорили междинни плащания
(падежи) преди крайния падеж (15.12.2020 г.), с които потребителят да погасява
част от главницата и начислената към датата на междинния падеж лихва. Така
уговорените междинни падежи били представени като анюитетни (равни) вноски в
погасителния план ,като потребителят бил забавил свои плащания по анюитетните
вноски.
Твърди се ,че лихвата при договорите за банков кредит
не била мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане,а по своята правна и икономическа природа лихвата
била цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на
предоставените му парични средства.
В процесния случай между Банката и потребителят -
длъжник:
• уговорения
размер на договорната (възнаградителна) лихва бил 37.74 % на година, съгласно
чл. 9.1 от Договора - претендирана съгласно заявлението за издаване на ЗНИ в
размер на 136.77 лева;
• срокът
за ползване на средствата по кредита (главницата) е от дата на сключване на
договора (13.12.2019 г.) до датата на изискуемост (5.11.2020 г.).
Предвиденият в погасителния план размер на договорната
лихва бил изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в
срок своите месечни вноски, при което всеки следващ месец размерът на
непогасената главница по кредита (предоставения от Банката капитал) намалява,но
в конкретния случай обаче потребителят
бил погасил само две месечни вноски, т.е. договорната лихва се е начислявала за
по-дълъг срок на ползване и върху по-голям размер на непогасена главница-това
била т.нар. договорна лихва върху просрочена
главница.
За срока на забавата на потребителят- длъжник по
задължението Банката била начислила „допълнително“ възнаграждение (извън
индикативния погасителен план) в размера на договорната лихва върху
просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане (лихва за просрочие)
в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено
като лихвен процент е 47,74 % (37,74 % договорна лихва + 10% законна лихва).
Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане били
представени сумарно в „Извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК“
в общ размер на 101,74 лева.
Твърди се ,че за срока на извънредното положение
(13.03.2020 г. - 13.05.2020 г.) на потребителя - длъжник било начислявано само
договореното между страните възнаграждение за ползване на финансовия ресурс -
договорната лихва върху просрочената главница в размер на 37,74 %. Негативните
последици от забавеното плащане, изразяващи се в обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва (10%) не били начислявани и не били
претендирани от длъжника.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 212 /
2020 г., по описа на РС К., само досежно частта, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил заявлението по чл. 417
от ГПК срещу В.Ж.М. за претендираното обезщетение за забава в размер на 101,74
лв. за периода от 15.03.2020 г. до 16.11.2020. Иска се да се разпореди издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горецитираното
обезщетение за забава и за сторените разноски в пълен размер.
Окръжен съд – гр. В. в настоящия си
състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намира ,че жалбата е частично основателна основателна
поради следното :
Пред Районен съд-К. е постъпило заявление от „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК., със
седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д.
изпълнителни директори, за издаване заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу В.Ж.М. с ЕГН: ******** , за сумата от 781.37 лева,
главница по договор за потребителски кредит №********** от 13.12.2019 г., за сумата 136.77 лева договорна лихва
от 15.03.2020 до 05.11.2020 г., за
сумата 101.74 лева обезщетение за забава от 15.03.2020 г до 16.11.2020 г. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението -01.12.2020 г. до окончателното издължаване, и за направените
разноски от 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е приел,че заявлението е частично основателно относно
главницата и договорната лихва и следва
да бъде уважено, тъй като се основава на документ, посочен в чл.417 т.2 от ГПК
- извлечение от счетоводните книги на банката, който е редовен от външна
страна, съдържа данни за кредитора, длъжника и за задължението и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане, което е изискуемо, тъй като падежа е настъпил
на 25.11.2020 г. Относно обезщетението за
забава Съдът приел,че заявлението не е основателно, тъй като обхваща период на
извънредно положение, за който период съгласно чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение такива обезщетения не може да се
претендират. Съдът приел, че не може да установи размера на тази лихва за
периода до извънредното положение и след него, тъй като не е ясно върху коя
сума е изчислено това обезщетение. При проверка с електронен калкулатор за
изчисляване на претендираната лихва за забава за периода, посочен в
заявлението, се оказвало, че ако лихвата се изчислява върху главницата се
получава друга стойност, а именно 53.61 лева, а не тази която се претендира
101.74 лева. Очевидно според съда заявителя начислявал лихвата за забава по
друг механизъм. Началото на лихвата за забава се претендирало от 15.03.2020 г,
когато е първата просрочена вноска. Съгласно чл.15.1 от договора при просрочие
на вноски длъжникът дължи лихва за забава върху просрочените вноски от датата
на просрочието. Датата на просрочието е по време на извънредното положение.
Тогава лихвата следвало да се начислява след отмяна на извънредното положение
върху всяка просрочена вноска. В извлечението от счетоводните книги било
записано, че всички вноски не са платени. Съдът е приел,че е в невъзможност да
установи лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от отмяната на
извънредното положение. Заповедното производство целяло бързина и формална
проверка за законосъобразност на претендираните вземания. Производството не
било исково, за да има задължение съдът да прави задълбочени изчисления.
Заявителя е следвало сам да си посочи вземането, като изключи периода на
извънредното положение.Освен това съдът приел,че заявлението не е нередовно и че не може да подпомага едната страна, като и указва
да изключва период ,за който искането е неоснователно.
Предвид изложеното заявлението следвало да се уважи
частично, като на заявителя се присъдят направените разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение следвало да
бъде намалено до 100 лева е оглед на неправилното претендиране на лихвата за
забава.
С оглед на горното Съдът разпоредил да СЕ ИЗДАДЕ Заповед
за изпълнение в полза на „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д., срещу В.Ж.М. с ЕГН: *******
, за сумата от 781.37 лева, главница по договор за потребителски кредит
№********** от 13.12.2019 г., за сумата 136.77 лева договорна лихва от
15.03.2020 до 05.11.2020 г., и законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението - 01.12.2020 г. до окончателното
издължаване, и за направените разноски от 25.00 лева държавна такса и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение, като отхвърлил заявлението за сумата 101.74
лева обезщетение за забава от 15.03.2020 г до 16.11.2020 г, поради
неоснователност.
Съдът постановил незабавно изпълнение на настоящата
заповед за изпълнение и да се издаде изпълнителен лист за присъдените суми.
При така установената фактическа обстановка Окръжен
съд-В. намира от правна страна за установено следното :
Съгласно Чл.
6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) до два месеца след отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от
банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
В конкретния случай не буди съмнение фактът ,че
уговорената в Чл.9.4 от договора за потребителски кредит №********** лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочието за периода на
просрочието е лихва за забава при плащане на задължения на длъжник по договор
за кредит по смисъла на Чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците ,поради което тази лихва не следва да не
начислява за периода на извънредното положение и два месеца след него ,т.е.
лихвата за забава следва да се начисли само за периода 13.07.2020 г.-16.11.2020
г. Размерът на тази лихва,изчислена с електронен калкулатор ,е 27,55 лв.,като
обжалваното разпореждане следва да бъде променено в горния смисъл.Размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде увеличен с 15 лв.
Окръжен съд-В. намира за необходимо да отбележи,че когато искът е установен в своето основание,но няма данни за неговия размер ,съгласно Чл.162 ГПК съдът е длъжен да определи размера ,който с оглед на задължителната съдебна практика на ВКС може да бъде и приблизителен и да не подлежи на точно математическо изчисление.
С оглед изхода на делото В.Ж.М. с ЕГН: ****** следва да бъде осъдена
да заплати на „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. направените пред Видинския окръжен съд
разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в
настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 4.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 212 / 2020 г., на
Районен съд- К. в частта, с което е отхвърлена претенцията за обезщетение за
забава в размер на 101.74 лв. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
Районен съд-.К. на основание чл. 417 ГПК
заповед за изпълнение в полза на „Т. Б.
А. Б.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от
Н. Г. С., и А. Ч. Д. срещу В.Ж.М. с ЕГН:
******** , за сумата от 27,55 лв. обезщетение за забава от 13.07.2020 г до
16.11.2020 г.
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 4.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 212 / 2020 г., на
Районен съд- К. в частта с което е отхвърлена претенцията за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
Районен съд-К. на основание чл. 417 ГПК
заповед за изпълнение в полза на „Т. Б.
А. Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от
Н. Г. С., и А. Ч. Д. срещу В.Ж.М. с ЕГН:
*******, за сумата от 15 лв.разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА В.Ж.М. с
ЕГН: ******** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. Б. А. Б.”
ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от Н. Г.
С. и А. Ч. Д. направените пред Видинския окръжен съд разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – гр. К. за
техническото оформяне и издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.