Решение по дело №1294/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 957
Дата: 9 юли 2018 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20185300501294
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 957

 

                                 гр.Пловдив, 09. 07. 2018 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на девети юли  през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Иван Бекяров  

 

като разгледа  докладваното от съдия Радостина Стефанова

ч.гр.д.№ 1294/2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 ал.2 във вр. с  чл.444 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗП Д. И. Г., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник, против изпълнителни действия по изп.д.№ 20128210400083 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка, *** „Земеделие“,  както и по отношение на налагането на възбрана върху идеални части от земеделски земи, негова собственост, а така също и по отношение на насрочването на опис на движими вещи, находящи се на административен адрес – гр.Пловдив, ул.“***“ № 5, позовавайки се и на несеквестируемост по чл.444 от ГПК. Моли да бъдат отменени изцяло като незаконосъобразни.

Въззиваемите страни „ОББ“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Света София“ № 5, и  „Дайнърс Клуб България“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ 81 Г, в качеството на взискатели, не депозират писмени отговори, нито взимат становище по жалбата.

От страна на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, по  реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

I.По отношение на жалбата против изпълнителни действия, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка, *** „Земеделие“, въз основа на  Запорно съобщение с изх.№ 9717/22.02.2018г. по изп.д.№ 20128210400083 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821.

ЗП Д. И. Г. с жалбата си посочва, че има регистрация на земеделски производител и осъществява дейност по см. на § 1 т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Такова качество се установява и от приложените документи по делото - заверени копия от регистрационна карта на ЗП и копие от удостоверение за банковата сметка на негово име, по която постъпват субсидии от ДФЗ като земеделски стопанин. Изтъква, че финансирането се осъществява от европейски фондове и/или държавния бюджет на РБ. Средствата предоставяни от ДФЗ, които са постъпления от националния и/или бюджета на ЕС са част от държавния бюджет и като публични такива са насочени да обслужват колективния /публичен/ интерес. Позовава се на чл.11, чл.14,  чл.17а, ал.1 от  ЗПЗП, на  чл.43 ал.1 и чл.141 от  Закона публичните финанси /ЗПФ/. Също така цитира чл.11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска  политика, с която е регламентиран принципът, че по схемите за подпомагане се изплаща на бенефициерите /кандидатите за субсидии/ в пълен размер финансовата помощ. На следващо място, жалбоподателят се позовава на чл.95 от Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/, 2016г., чл.94 от ЗДБРБ, 2017г. и чл.92 от ЗДБРБ, 2018г. Възразява, че съгласно тези разпоредби целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия не могат да се използват за обезпечения и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания. В този смисъл и тези средства се явяват несеквестируеми по см. на чл.444 т.8 от ГПК. Досежно въпроса за „нефинансовото предприятие“, което е въведено като критерий с горецитираните норми на ЗДБРБ, в тази връзка жалбоподателят счита, че отговаря на това изискване, понеже в качеството му на земеделски производител  не извършва никаква финансова дейност.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна. Съгл. чл. 95 ал.1 от ЗДБРБ за 2016г. /отм./ - Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери не могат да се използват за обезпечения. Съобразно алинея 2 – Средствата по ал.1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

Съгл. чл.94 от ЗДБРБ за 2017г. /отм./ - Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Съобразно алинея 2 – Средствата по ал.1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

Съгл. чл.92 от ЗДБРБ за 2018г. /сега действаща/ -  Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Съобразно алинея 2 – Средствата по ал.1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

От сравнителния преглед на горните разпоредби, на които се позовава жалбоподателя,  се установява, че  до 2016г. /вкл./ - по отношение на целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери не е било допустимо нито те да се използват за обезпечения, нито  да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. С последващите разпоредби - чл.94 от ЗДБРБ за 2017г. /отм./ и чл.92 от ЗДБРБ за 2018г. /сега действаща/ законодателят  въвежда обаче ясно разграничение, според което забраната за използване за обезпечения и за принудително погасяване на вземания обхваща само целево предоставяните средства от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, тоест забраната не важи изобщо за всички целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия. В тази насока, след влизане в сила на чл.94 от ЗДБРБ за 2017г. /понастоящем отм./ и чл.92 от ЗДБРБ за 2018г. /сега действащ/ е постановена  константна и непротиворечива съдебна практика – Решение № 1084/07.09.2017г. на ОС –Пловдив по възз.гр.д.№ 1874/2017г., Решение № 1251/24.10.2017г. на ОС –Пловдив по възз.гр.д. № 1987/2017г., както и на Решение №  2301/21.12.2017г. на АдмС- Пловдив по адм.д.№ 2702/2017г. и Решение № 47/16.01.2018г. на АдмС – Варна по адм.д.№ 3093/2017г., с които съдебни актове са обсъдени идентични правни въпроси по налагане на обезпечения по отношение на целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия.

В конкретния случай на жалбоподателя, в качеството на  регистриран земеделски производител, са му били предоставени средства, но тези средства не попадат в обхвата на закрилата, въведена с чл.94 от ЗДБРБ за 2017г. /отм./ и чл.92 от ЗДБРБ за 2018г. /сега действащ/ за  целево предоставяните средства от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги.  С жалбата против наложения запор не се излагат твърдения за такива „възложени“ дейности и услуги, не е записано евентуално какви са тези дейности; с какъв акт, от  коя дата и от кой държавен орган е осъществено възлагането им; в тази връзка налице ли е регламентиране на поети права и задължения от длъжника и др.  След като няма такива твърдения, нито и съществуват писмени данни по изпълнителното дело, от съдебната инстанция се налага извода, че по отношение на тези средства е допустимо и законосъобразно налагането на запор от съдебния изпълнител  с оглед на отправеното искане от взискателите.

II. По отношение възраженията за налагането на възбрана върху идеални части от земеделски земи, собственост на жалбоподателя, с позоваване на несеквестируемост. Уточнява се, че е получено  от него съобщение с изх.№ 18088/02.04.2018г.

Основното оплакване на ЗП Д. И. Г.се изразява в това, че по изп. дело е наложена възбрана от съдебния изпълнител върху идеални части /в размери по ¼ ид.ч./ от земеделски земи, които са негова собственост, с площи до 5 дка  за всеки имот, като това имущество се явявало несеквестируемо, на осн. чл.444 т.5 от ГПК, поради което и същото не подлежало на публична продан.

Въззивният съд намира, че възражението е неоснователно, тъй като поначало е допустимо налагането на възбрана и досежно несеквестируеми вещи, като е достатъчно те да имат характеристика на непотребими вещи по своето естество. В тази насока са и разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, публикувано през 2015г., че по този начин това имущество се задържа в патримониума на длъжника. Несеквестируемостта е забрана за тяхното осребряване. В конкретния случай се констатира, че са извършени само действия по налагане на възбрана, а не и по осребряването им. Ето защо, обжалваното изпълнително действие се явява законосъобразно.

III. По отношение възраженията за насрочване  на опис на движими вещи, находящи се на административен адрес – гр.Пловдив, ул.“****“ № 5. Жалбоподателят се позовава на несеквестируемост по чл.444 от ГПК, като посочва, че е получил съобщение с изх.№ 18088/02.04.2018г. за насрочването.

Въззивният съд намира, че отново имат приложение разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, публикувано през 2015г., съобразно които допустим е описът на несеквестируеми непотребими вещи, но е забранено осребряването им и поради това тези вещи не могат да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника.  В конкретния случай, се установява, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес ***, а с жалбата до съдебната инстанция отново е посочен този адрес за кореспонденция. Ето защо, без уважение, като неподкрепено с доказателства,  следва да се остави възражението, че фактически длъжникът не живеел на този адрес, като там живеело всъщност друго лице, което било психично болно. 

Обжалваното изпълнително действие по насрочване на опис на движими вещи се явява законосъобразно.  

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Оставя без уважение подадената жалба от ЗП Д. И. Г., ЕГН – **********,***, против изпълнителни действия по изп.д.№ 20128210400083 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка, *** „Земеделие“,  както и по отношение на налагането на възбрана върху идеални части от земеделски земи, негова собственост, с позоваване на несеквестируемост по чл.444 от ГПК, а така също и по отношение на насрочването на опис на движими вещи, находящи се на административен адрес – гр.Пловдив, ул.“***“ № 5, отново с позоваване на несеквестируемост по чл.444 от ГПК, като неоснователна и недоказана. 

 

 

        Решението  е окончателно.

 

 

                                      Председател:

 

                                            Членове :