Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 341 12.08.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор Константин Тачев като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 178 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Скобелев“ № 10, подадена чрез пълномощника му адв. С.А. от САК, с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Комисията за защита на
потребителите – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за
претърпени от „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД гр. Казанлък имуществени вреди вследствие от
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № К-039190/ 23.07.2018г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление
№ К-039190/ 23.07.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, му е била наложена имуществена санкция в размер на
1 000лв., на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите. Санкционираният
търговец е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в
сила Решение № 4 от 07.01.2019г., постановено по АНД № 1275/ 2018г. по описа на
Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г. е
било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването
на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно
производство по АНД № 1275/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е
упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа,
че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение
представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г.
на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП. С
оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено
обезщетение в размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената
като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът
– Комисия за защита на потребителите, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото, не е подал писмен отговор
по чл.131 от ГПК и не взема становище по основателността на предявения иск.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по
делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор,
дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по
размер и следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление /НП/ № К-039190/ 23.07.2018г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара”
при Комисията за защита на потребителите, на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД гр. Казанлък, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.210а от
Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г,
ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, предл. първо от ЗЗП. По жалба на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД против
наказателното постановление е било образувано АНД № 1275/ 2018г. по описа на
Районен съд – Казанлък. С влязло в сила Решение № 4 от 07.01.2019г. по
посоченото дело, Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г. е
било отменено, като незаконосъобразно.
Видно
от приложените по АНД № 1275/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие № 856353 от 27.11.2018г., „СЪНКИНГ БГ“
ЕООД гр. Казанлък е упълномощило и възложило на адв. С.А. *** оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита в образуваното по жалбата срещу Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г.
АНД № 1275/ 2018г. по описа на КРС, при договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По
допустимостта на иска:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно
лице на Комисията за защита на потребителите, гр. София наказателно
постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от
административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при
упражняване на административна правосубектност, постановяването му при
реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените
на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази
дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни
постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е
и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се
твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето
защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният иск срещу Комисия за защита на потребителите, гр. София, е
основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В
случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По
делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г.,
издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при
КЗП, на ищеца „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД, гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000лв., на основание 210а от Закона за защита на потребителите,
за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 предл.
първо от ЗЗП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила Решение № 4 от 07.01.2019г., постановено по АНД № 1275/ 2018г. по
описа на Районен съд – Казанлък. С постановената отмяна на издаденото срещу „СЪНКИНГ
БГ“ ЕООД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са
налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията за
защита на потребителите гр. София по предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата
при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията.
В
случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената
от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно
постановление № К-039190/ 23.07.2018г. на Директора на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив
към ГД „Контрол на пазара” при КЗП и процесуалното представителство в съдебното
производство по делото. За да се приеме, че „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД действително е
направило такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер.
Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска
услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 1275/
2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 27.11.2018г., „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД е упълномощило и
възложило на адв. С.А. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу
Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г. АНД № 1275/ 2018г. по описа
на КРС. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие,
договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, като е удостоверено
и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена
в брой от клиента т.е от „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД. В случаите, когато е договорено
плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че
това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и
договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018г.,
че сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – „СЪНКИНГ
БГ“ ЕООД, удостоверява направения от „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД разход за адвокатска
защита във връзка с обжалването на Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г.
и процесуалното представителство по АНД № 1275/ 2018г. по описа на Районен съд
– Казанлък. Доколкото направеният разход за адвокатска защита се свързва с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се
разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 300
лева.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка
причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. по Договор за правна защита и съдействие от
27.11.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като
адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и
във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление. Възлагането от ищеца „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД на адвокат С.А. оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита в образуваното по жалбата срещу Наказателно постановление № К-039190/ 23.07.2018г.
АНД № 1275/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и съотв. заплащането на
договорения за това адвокатски хонорар от 300лв., пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на
адвокатско възнаграждение от „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с
обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Липсващата до приемането на новата разпоредба на ал.3 на
чл.63 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 2019г., в сила от 03.12.2019г./ процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността
за разноски, също не налага извод че разходите, направени от санкционираното
лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното
представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от
незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на
обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение,
дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ
по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по
обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни,
следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвиждал
специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по
обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/.
Исковата претенция е доказана не само по основание, но и
по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018г. Заплатеното
адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуално
представителство по АНД № 1275/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, е съразмерно
на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция на разпоредбата/.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД, гр. Казанлък иск е установено и доказано
кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав
за ангажиране отговорността на Комисията за защита на потребителите гр. София по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв.,
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност -
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП № К-039190/ 23.07.2018г.,
издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при
КЗП, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с
оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски, като Комисията за защита на потребителите гр.
София бъде осъдена да заплати на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД гр. Казанлък сумата от 325
лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр.
София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Скобелев“ № 10, ЕИК *********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „СЪНКИНГ
БГ“ ЕООД гр. Казанлък имуществени вреди вследствие от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №
К-039190/ 23.07.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за
защита на потребителите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр.
София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „СЪНКИНГ БГ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Скобелев“ № 10, ЕИК *********,
сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: