РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Русе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500005 по описа за 2023 година
Производството е по чл.17 от ЗЗДН.
К. А. Г. е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.N 4622/2022г., с което е уважена молбата на В. Ц. К. за защита от
домашно насилие и е отхвърлена неговата молба за защита от домашно
насилие.
Развива оплаквания за неправилност на решението, като наведените
доводи сочат на необоснованост на същото и допуснати процесуални
нарушения. Иска въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт, да
отхвърли молбата на В. К., да уважи неговата молба за защита от домашно
насилие, при законните последици.
Въззиваемата изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено, че на 01.09.2022г. в гр.Русе К. А. Г. извършил по отношение на
В. Ц. К. акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, поради което :
задължил Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на К.; наложил забрана за срок от шест месеца К. А. Г. да
1
приближава В. К., жилището й в гр.Р., ул.Б. №**, ет.*, местоработата й в
гp.P., ул.Б. №** и мecтaтa й за coциaлни контакти и отдих, осъдил ответника
да заплати глоба в полза на държавата, както и разноските по делото.
Ha основание чл.213 от ГПK към горното производство било
присъединено гражданско дело, образувано въз основа на молба за защита от
домашно насилие от К. А. Г. срещу В. Ц. К., с твърдения за осъществен акт на
психическо, емоционално и физическо насилие, чрез отправяне на обидни
думи и нанасяне на удари. С атакуваното съдебно решение молбата на К. Г.
била оставена без уважение.
Обжалваният понастоящем съдебен акт е постановен въз основа на
изчерпателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обусловили законосъобразния и правилен извод за извършен от
жалбоподателя в настоящото производство акт на домашно насилие. Същият
се възприема изцяло от въззивната инстанция, която намира, че атакуваното
решение е валидно, допустимо, постановено при изяснена фактическа
обстановка и правилно прилагане на закона.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, обусловен от
ангажираните по делото доказателства, че молителката и ответникът са от
кръга на лицата, визирани в чл.3 т.2 от ЗЗДН. Представена е декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с която К. декларира за извършени в 1- месечен срок от
подаването на декларацията, от К. Г., спрямо нея, действия, представляващи
домашно насилие.
Посочената декларация, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от
ЗЗДН, е годно доказателствено средство, тъй като съдържа описание на
конкретни действия, които биха могли да се определят като акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Заявеното в декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и от ангажирани от
жалбоподателя доказателства не се оборват твърденията за извършен от него
акт на домашно насилие. Съобразени са показанията на свидетелите / Б. К. —
приятелка на ищцата, и М. М. - майка на ответника/, относно случилото се на
01.09.2022г. в гр.Русе , като се доказва, че К. Г. е упражнил физически
насилие по отношение на К., свидетели на което са станали децата на
страните.
Поради това районният съд приел за доказано от фактическа страна, че
на 01.09.2022г. в гр.Русе В. К. била удряна от ответника пo тялото и главата,
вследствие на което й били причинени кръвонасядания и охлузвания, описани
в съдебно медицинско освидетелстване, издадено на К. в ОСМ.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства
първоинстнационният съд правилно е приел, че не се доказва твърдяното от
К. Г. упражнено по отношение на него домашно насилие, поради което
правилно е отхвърлена молбата му за защита от домашно насилие.
Не се констатират твърдените от в.жалбоподател нарушения на
2
процесуалните правила, в доклада по чл.146 от ГПK. Съдът е указал на
страните как се разпределя доказателствената тежест, с оглед твърденията им,
и че всеки следва да докаже, че е пострадало лице по смисъла на чл. 3 т.2 от
ЗЗДН, съответно, че по отношение на него е упражнено насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН, както и че всяка страна следва да установи фактите, на
които основава исканията и възраженията си. Възражения срещу доклада не
са направени от страните и от процесуалните им представители.
Не е извършено от страна на първоинстанционния съд твърдяното във
в.жалба нарушение на чл.10 oт ГПK – да не е съдействал в достатъчна степен
на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото.
Съдът е уважил доказателствените искания на страните, допуснал е
свидетели, приел писмени доказателства, и при липса на други
доказателствени искания, съобразно събраните доказателства е приел, че
делото е изяснено от фактическа страна.
Обжалваният съдебен акт не е неясен и низпълним, както твърди
в.жалбоподател, тъй като наложената му с него забрана да не пpиближaвa
места за coциaлни контакти и отдих на К., е достатъчно конкретна- очевидно
това са местата, посещавани от последната, и по –подробно и конкретно
изброяване е невъзможно, както и ненужно. При всички случаи К. Г. следва
да не е в близост до К., за срока за наложената му забрана.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответницата по в.жалба, на основание
чл. 38 ал.2 от ЗА.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1338/28.10.2022г., постановено по гр.д.N
4622/2022г. на Русенския районен съд
ОСЪЖДА К. А. Г. ЕГН ********** от гр. Р. ДА ЗАПЛАТИ адвокатско
възнаграждение на адв. Г. М. Г., на основание чл. 38 ал.2 от ЗА - 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3